Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2020 14:53 - Заповядайте в Анталия – част 3
Автор: ekaterina0909 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 726 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


Преди седем дни потеглих на най желаната и чакана почивка от мен, щеше да се състои по време на карантината, но беше осуетена заради пандемията... Повечето хора се уплашиха, но защо да се плаша от някаква манипулация! Отмених и преместих почивката за октомври , девети до седемнайсти.  Анталия е дестинацията, непознатият за повечето българи най известен плаж в града Коняалтъ, който е забележителност на града. Знаете ли, мисля, че никога не съм ходила на по красиво място. Българите го отбягват , защото плажът не е с пясък, а с камъчета, също и курорта Кемер , който е само с камъчета, а е едно от най красивите места в страната ...

Плажът е съпроводен с парк , с магазинчета и заведения, такава красота, дълъг осем километра. В края на парка виждаме на улицата Аквариума на Анталия, а на края горе има мостче и е хотел Фалез, където върти старата трамайна линия на старинния град, старинната част на града. Стигнах пеша и до Аквариума и до стария град...

Бях посрещната от красив едър турчин с голяма кола на бензиностанцията , където спря автобуса... Това бил туристическият агент, направо се влюбих в него. Откара ме до хотела, почувствах се като принцеса, защото винаги последните години целият автобус отива с другите нанякъде, а аз съм в друга посока и отивам сама нататък... Този път вече хората от групата питаха, ама ти в какъв хотел си, та така специално идват да те вземат... Отидохме към хотела, а валеше, мокро и гадно. От София тръгнахме с гаден дъжд. Едни красиви палми виждах там, после заведение Макдоналдс, и малки заведения... Това бил паркът Коняалтъ, каза човекът. Викам, заради този парк дойдох тук.

Беше ми предсказано, че първо нещо в тази почивка страшно ще ме вбеси, така беше . Това беше отношението на хотелския персонал и нещата в хотела въобще. Чаках много часове, викат, около шест часа ще чакам за стая, докато е готова, слава богу, чаках само четири. То ми се изчака чакалото.

Поисках кафе от барчето. Там пък висок слаб младеж ми отговори много грубо, че не можело от тук да взимам кафе, а от друго място... Бях втрещена и потресена. Съжали ме една жена и ми донесе кафе от някъде, с мляко.

От сега през цялото летуване бях принудена да пия кафе някъде навън, купих си кафе за тейк ауей тоест за вкъщи от кафене Робъртс. Дали да било лате , викам не , с карамел. Запазих картонената чаша и от тогава пиех само в нея. Купих си интересни видове кафе на прах  и пиех от тях...

Първия ден още реших да ида да напазарувам. Трябваше да намеря булевард Ататюрк, за да търся там супермаркетите. Тръгнах натам, като се ориентирах от картата по интернета. Стигнах след доста километри един син хотел, направен на триъгълници, това беше хотел на същата фирма, в която бях отседнала. Наоколо малки магазинчета, един голям канал с парк покрай него и малки сладки улички. На края на парка се виждаше стадиона на Анталия, много малък и бях , със сини букви. Накрая стигнах до колело на шосето, там се пресичат три улици, пътят за Кемер тръгва от там, тръгнах по горната улица и стигнах до супермаркет Керфур. На вратата му бяха изложени невероятни постелки за пред външна врата, изтривалки, от твърда гума и пластмаса, украсени с метални капси по тях. Толкова красиви, но викам си, ако ги донеса в София, съседите ще ми ги откраднат веднага. Продължих вътре в магазина. Буркани с тъмен петмез стояха там, най сетне и зехтин в леки пластмасови бутилки, за да не тежат. Купих четири такива. Сухи супи, после чаршафи. Покривала за креват стояха в ъгъла за магазина и чаршафи. Продължих нагоре, отсреща магазин Мигрос, после за чаршафи ИНглиш хоум, после А 101, това са турски магазини, Сьок , това пак е хранителен магазин, но марка Бим не видях, това са пак магазини. Прибрах се в квартирата с тежките покупки.

Винаги прекарвам почивките си половината в лежане и спане, това си е релаксът. В магазина Керфур бях видяла и два буркана различни с маринован октопод. Купих ги. По пътя, обаче, единият се пукна и изтече, самото месо от октопод го спасих и замразих, сега мисля как да го готвя...

Лошото е, че освен буркана, се беше счупил в другия ми сак и шампоанът, та и той се разтекъл, стана голям резил, осмърдя се на автобуса целият багажник и хората взеха да недоволстват...

За първи път ми се случва такова нещо. Дамите до мен бяха много доволни от почивката си, дядото и бабата до мен също... 

По пътя в началото на идване спряхме в бензиностанция с магазин, там си купих маслини нарязани и туршия от печени на скара маслини, с марината и зеленчуци и подправки вътре. Турците и гърците правят туршии от маслините.

Купувах много четки за зъби, защото са безумно евтини и без пари. Повечето с много твърд косъм, което е полезно за зъбите да се изтърква плаката от тях.

Второто място на спиране беше в чудесен магазин, там си купих пет пити различен кашкавал или сирене, все специфично турски, единият на конци кашкавал и много солен... Продаваха се особени масла като олио от разни видове растения и семки, като сусамово и много други такива, маслинови пасти, видове зехтин в особени красиви бутилки, това вече е екстравърджин, купих най малката бутилка стъклена, за да не тежи...

Последната спирка беше в огромен магазин , където имаше щанд за суджуци и рачел, отделно за сладки неща, зехтин и козметика, отделно магазин за цигари , отделно сирена и кашкавал... Гледам нарязан суджук пастърма, това ми беше вечерята...

По средата на престоя ми, влязох в магазин Бим, тези сини магазинчета в Турция обикновено са малки, този беше голям и зареден с изостанали стоки по разни бройки. Имаше огромен буркан поне два литра, с рачел от портокали. Чудих се дни наред да се върна ли да го купя, взех го след три дни, ходих пеш километри до магазина, за да го купя, бурканът търпеливо ме чакаше там, единствен.

Бях решила да намеря Аквариума на Анталия, той според картата трябваше да се намира в края на линията на самия плаж. Вървях през парка покрай плажа и стигнах до края му, там вече беше старинният град със старите трамвайчета. Връщам се аз назад , виждам странна  сграда с орнаменти, пише Аквариум, значи това е ... Чак след един два дни ходих да го разгледам... Осем километра пеш.

Следващите дни ходих до стария град на Анталия, пак така пеша. Първият път се уплаших, защото имаше там някакви будки за контрол и спиране на колите, но те не са за пешеходци. Минах покрай тях. На края на парка имаше турския вариант на бодибилдинг. Някакъв мургав като циганин треньор беше взел цяла кутия с гирички за спортуване и тренираше хората на гимнастика в тревата на парка върху постелки за йога... Раз, два , три , четири... Това се вика спорт сред природата. До него черна котка се опитваше да общува с околните. Галеше се и се разхождаше нагоре през шосето до стария град. Отстрани , в крайните метри на парка имаше алея в кръг, там в тревната част по средата имаше от метал колесница, обсипана с цветя, това е атракция за минаващите, снимаха се в нея и около нея за спомен. Продължих с изкачването нагоре по нещо като хълм. Шосето върти в кръг е наоколо имаше и стълби с мостче от дърво в старинен стил...  Вървя през мостчето, което е много романтично. После по стълби се катеря нагоре. Ето и бял хотел с назъбена форма. Това е Озкаймак Фалез хотел. Името означава много пенлив. Вървя нагоре и виждам кафене, сергия за минерална вода и нещо като двор на гробища. Пише музей. Значи това е един от известните музеи на града. После до улицата нещо като канал или река и вътре патици и дървени къщи. После вход на парк и пропуск. Явно тук се плаща. Това е известен парк. Наоколо се върти трамвайна линия. Това са стари трамвайчета като от началото на века. Стигам до жилищен блок и си викам, това ще бъде тема на разглеждане на следващите ми пътувания. Тогава ще си наема хотел в самия старинен център и ще имам време за всички тия неща. А сега трябва да се връщам обратно, защото разстоянието е убийствено голямо.

Да вървиш тия разстояние по широката алея за разходки е най добре, така не се изморява човек. Иначе да вървиш по шосето е по уморително, а също и по пътеката за тичащи спортуващи. На всеки четири метра стои платно с указания как да се държим по време на вируса Ковид 19, с правила за поведение. Да не кихаме и кашляме в ръцете си, а само в кърпа, която после да се изпере и изхвърли... Да ходим само с маска, да си мием ръцете, да си перем и дезинфекцираме дрехите, да спазваме дистанция – правилата бяха 14. През няколко метра виждах разперени дървени крила на някакво съоръжение, което ловеше слънчевата енергия и служи за зареждане на юесби устройства... На няколко метра имаше тоалетни, да е удобно за хората, барове за варена царевица и сладолед. Удобни столове като люлки, прекрасни менюта от скариди и подобни деликатеси.

Обиколих задния булевард, попаднах на бедни къщи, където имаше кокошки и овни, тази улица минаваше зад хотела. Ходих по друг голям булевард , там имаше изобилие на магазини, да се сринеш...А до хотела имаше чудесна малка сладкарница, не се сдържах да опитам каквото има там. Беше, тоест целувки , саварини, и други невероятни неща.  Исках да изкупя всичко от тях. На връщане към България , една кола се бутна в автобуса ни, та шофьора ни го взеха да обяснява в полицията, тя колата си беше виновна, бързо го освободиха и тръгнахме. По пътя купих и четири пет аромата за коли в шишенца, да си ароматизирам помещенията. В магазина на бензиностанцията имаше дори детски коли и камиони. Минахме в планина с красиво езеро, там имаше огромен магазин. Там правеха впечатление блузи бродирани в народна бродерия. Щях да си купя, но нямаше моя размер. Налетях на рачел от тиква и диня, намерих серум за коса и лице, много евтини. Имаше дори презервативи, за който иска да ги намери по евтино от България. Беше пълно с халви и баклави, сладки и бонбони...

Красивият турчин мина да ме вземе с колата си и той спря на странна бензиностанция, за да дочакаме автобуса, цялата й стена беше в старнни кафяви като древни мозайки. Почерпи ме едно питие, макар че не съм му никаква. Поръчах си напитка с женшен, тя се оказа горчива, енергийна явно. Говорих дълго с него, дошъл е от България в Турция да работи. В последния магазин до границата се чудих какво да си купя. Пак купих някакви неща. Имаше сапуни от зехтин, чудесни олио и зехтин, на границата трябваше да свалим предпазните маски и да гледаме към камера. Така малко по малко се добрах в България.

 

 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ekaterina0909
Категория: Изкуство
Прочетен: 848446
Постинги: 622
Коментари: 0
Гласове: 4410
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031