2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 355 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.06.2017 07:48
Надежда е тежест за здравната ни система, тежест е за обществото, тежест е и за собствената и майка. Всъщност не само тя, като нея има още много…
Някой може да си каже, че какво толкова. Една от многото луди …
Случайността ме срещна с Надежда. Такива хора като нея – държавата ги е игнорирала. Държавата е абдикирала от обслужването им.
Видях Надежда в Спешното отделение на МБАЛ Шумен, където бе докарана от бургаска болница, а преди това е лежала в лудницата в Царев брод, но иначе е от Габрово…
Тя е пътник.
Пътник е и в буквалния и в преносния смисъл на думата.
Видях Надежда да лежи на носилка в шоковата зала, докато лекарите се подготвяха да и сложат сонда в тялото, за може да се храни. Вече и бяха поставили и катетър, за да ходи до тоалетна.
Младото момиче е напълно неадекватно. Шизофренията и е изпила мозъка…
Това, че не разбира нищо, може би е най-доброто, което и се е случвало, защото ако разбираше, щеше да осъзнава, че е от онези хора, за които няма място.
Изгубените. Забравените. Онези, за които чиновниците ще кажат – те са в тежест на държавата, няма за тях пари.
Попитах лекаря, който я бе приел, какво ще се случи с нея и защо се е озовала тук.
Отговорът, който последва ме остави безмълвна.
„Сега за Надежда започва бавното умиране на апарата. След 3 дни ще я изпишем от болницата, защото ние направихме за нея, това, което можахме. Тя е с диагноза, която е хронична, а болниците са за активно лечение. Т.е. нейното място не е тук, но и в лудницата не е. Там персонала не е с квалификация, която може да я обслужва. Ето защо това младо момиче ще лежи завързано за някое болнично легло, ще ходи до тоалетна през катетър, ще се храни със сонда и ще вика, докато се разлага от раните си … И така, докато умре… Няма и закон за евтаназия, въпреки, че понякога човешките мъки са неизмерими“.
Надежда ме накара да спра да вярвам в надеждата.
Няма надежда. Надеждата е последната злина, излетяла от кутията на Пандора…
http://www.lentata.com/page_9542.html