И РЕКЪЛ БЯХ
И аз като големият наш българин, Петко Рачев Славейков, се бях зарекъл и заклел, да престана да се измъчвам, да не стигам до крайности, до предел, че сме станали най бедни, изостанали, последни, най-незнаещи, най-неможещи животът си да подредиме.
Да престана да се ядосвам, че сме доносници, клюкари, сбирщина от злобни твари, корумпирани, крадци, мързеливи, неуспели, завистливи грешници, гадни подлизурковци, долни некадърници.Да престана да се тормозя, че страната си опустошихме, вода, въздух замърсихме, поля, градини унищожихме, в руини, в скрап, в циганско гето ги превърнахме.
Немога по-вече, неиздържам така, когато от тъмно до тъмно, в преса радио и телевизия се плюят, бълват и разнасят
доноси, кражби, ругатни, долни гадни компромати и лъжи
дълги, опашати.Че се излива на поразия жълта помия, черна магия.
Не вярвам много на сегашните ни политици, дърдорковци,
празнодумци, нагаждачи, некадърници, лаици.
Десницата с два десни крака, левицата с два леви, центърът с един крив крак.
Като незрящи инвалиди са тръгнали по път наслука
като орел, рак и щука.Нямат усета на стопанина, разсъдака
на аналитика.Нямат творческо мислене и градивна политика.
Не ме е грижа вече, че двадесет и пет години в противоборство
пропиляхме,Че поминъкът си загробихме, потомствените си
умения занемарихме,нови производства не внедрихме.а старите замразихме.
Земеделие ликвидирахме селата обезлюдихме, природата си замърсихме, горите си изкоренихме.Да се изхранваме с чужда продукция, на просия изпаднахме.
Нямаме алтернатива, нямаме переспектива.
Народът мизерства, управници плячковстват, държавата загива.
Сринахме се вниз надолу до най-ниския праг на равнището на бедността. Вече сме на дъното, в тресавището на смъртта.
М.М.