Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2014 21:02 - Мини история
Автор: varg1 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 869 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 29.04.2014 09:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Тичах. Тичах колкото сили имах, за да се прибера у дома. Тичах, а имах около два часа до транспорта, с който да се прибера. Тичах с всички сили. Ще ме попитате защо? 
Защото излъгах. Не обичам да лъжа, но този път не видях избор. Тичах, сякаш от лъжата си. Исках да избягвам по-далеч от нея. Тичах с всички сили. Обикнах го! По дяволите! Бях копняла толкова време за този момент. Сънувах го. Мечтаех за него. Бленувах за този ден. Исках. Исках да избягам с него надалеч и никога да не се върна. Сърцето ми, цялото ми същество искаше да направя това. И пак.. съвест. Майната ѝ на съвестта. Съвест, която се обажда в този момент и ти казва:
- Не, мила, така проблеми не се решават, бягството не е начинът. Изчакай. 
И аз, глупачката, я послушах! Каква глупачка съм! Цял живот ще се разкайвам за това. 
---
Ето, че транспортът ми дойде. Качих се на него. Сякаш насън взех билета, дадох парите на продавачката, тя ми се усмихна, пожела ми:"Приятно пътуване!" , вътрешно я проклинах. Точно като лудите хора. Мразех я и си мислех:"Приятно умиране!" , защото сякаш в този момент, ми бе пожелала това. 
Качих се. Взех си електронната книга в ръцете, отворих лекциите си, сякаш да забравя, но когато изчетох първата дума, образът му се появи в мислите ми. Пак ме целуваше. Пак ме гледаше с дълбоките си, кафяви очи и казваше:"Ела с мен... Не мога без теб!" . И отговарях мислено нещото, което не исках да казвам:"И аз не мога! Мамка му! Това е проблема! Много бързаме, ще стане белята! Страх ме е, не искам да ме изоставиш!". Очите ми се напълниха със сълзи. 
- Свободно ли е при Вас? - един господин отвори вратата на купето. 
- Да, свободно е. - казах аз, а вътрешно крещях: "Остави ме сама, не ми е до хора!" 
"Господи!"- мислех си. - "Какво направих?!" 
"Това е. Шибана кучка съм. Не искам да правя хората зависими от себе си. Трябва да помисля."- мислех си аз. И тогава образът му пак се появи:"Твърде много мислиш.... Това ти е проблема"- думите иззвъняха в съзнанието ми. "Прав е!"- продължих да повтарям в съзнанието си:"Твърде много мисля!" И все пак... болката, разочарованието, страхът- твърде големи са. Страхувам се! Мамка му! Страхувам се... Чувствам се като уплашено хлапе. И точно, защото се страхувам, рискувам да наранявам хората. "Казах му, че трябва да говоря с бившия си"- помислих си. - "Долна лъжа! Как можах да излъжа толкова подло?"; "Защото той беше настоятелен, затова излъгах, защото се страхувах, по-добре да го отблъсна от себе си, преди да ме нарани."- отговори съзнанието ми. "Да ме нарани? Смятам ли, че може да ме нарани?" - питах се. Водех огромна битка със себе си. 
В съзнанието се прокраднаха моменти. "Целуна ме! Мамка му! Целуна ме и беше красиво, беше нежно, исках го!" - каза съзнанието ми. Погледнах ръцете си, видях в мислите си как те се докоснаха до неговите, как погалиха дланите му... Сърцето ми се разкъса от болка. Споменът беше красив, моментът беше невероятен... 
Искам да избягам с теб... Искам, но мога ли- не отговаря...
Автор Snow White Queen





Гласувай:
5



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20129979
Постинги: 18642
Коментари: 10023
Гласове: 71260
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031