Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
28.04.2014 21:02 -
Мини история
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 869 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2014 09:01
Прочетен: 869 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 29.04.2014 09:01
Тичах. Тичах колкото сили имах, за да се прибера у дома. Тичах, а имах около два часа до транспорта, с който да се прибера. Тичах с всички сили. Ще ме попитате защо?
Защото излъгах. Не обичам да лъжа, но този път не видях избор. Тичах, сякаш от лъжата си. Исках да избягвам по-далеч от нея. Тичах с всички сили. Обикнах го! По дяволите! Бях копняла толкова време за този момент. Сънувах го. Мечтаех за него. Бленувах за този ден. Исках. Исках да избягам с него надалеч и никога да не се върна. Сърцето ми, цялото ми същество искаше да направя това. И пак.. съвест. Майната ѝ на съвестта. Съвест, която се обажда в този момент и ти казва:
- Не, мила, така проблеми не се решават, бягството не е начинът. Изчакай.
И аз, глупачката, я послушах! Каква глупачка съм! Цял живот ще се разкайвам за това.
---
Ето, че транспортът ми дойде. Качих се на него. Сякаш насън взех билета, дадох парите на продавачката, тя ми се усмихна, пожела ми:"Приятно пътуване!" , вътрешно я проклинах. Точно като лудите хора. Мразех я и си мислех:"Приятно умиране!" , защото сякаш в този момент, ми бе пожелала това.
Качих се. Взех си електронната книга в ръцете, отворих лекциите си, сякаш да забравя, но когато изчетох първата дума, образът му се появи в мислите ми. Пак ме целуваше. Пак ме гледаше с дълбоките си, кафяви очи и казваше:"Ела с мен... Не мога без теб!" . И отговарях мислено нещото, което не исках да казвам:"И аз не мога! Мамка му! Това е проблема! Много бързаме, ще стане белята! Страх ме е, не искам да ме изоставиш!". Очите ми се напълниха със сълзи.
- Свободно ли е при Вас? - един господин отвори вратата на купето.
- Да, свободно е. - казах аз, а вътрешно крещях: "Остави ме сама, не ми е до хора!"
"Господи!"- мислех си. - "Какво направих?!"
"Това е. Шибана кучка съм. Не искам да правя хората зависими от себе си. Трябва да помисля."- мислех си аз. И тогава образът му пак се появи:"Твърде много мислиш.... Това ти е проблема"- думите иззвъняха в съзнанието ми. "Прав е!"- продължих да повтарям в съзнанието си:"Твърде много мисля!" И все пак... болката, разочарованието, страхът- твърде големи са. Страхувам се! Мамка му! Страхувам се... Чувствам се като уплашено хлапе. И точно, защото се страхувам, рискувам да наранявам хората. "Казах му, че трябва да говоря с бившия си"- помислих си. - "Долна лъжа! Как можах да излъжа толкова подло?"; "Защото той беше настоятелен, затова излъгах, защото се страхувах, по-добре да го отблъсна от себе си, преди да ме нарани."- отговори съзнанието ми. "Да ме нарани? Смятам ли, че може да ме нарани?" - питах се. Водех огромна битка със себе си.
В съзнанието се прокраднаха моменти. "Целуна ме! Мамка му! Целуна ме и беше красиво, беше нежно, исках го!" - каза съзнанието ми. Погледнах ръцете си, видях в мислите си как те се докоснаха до неговите, как погалиха дланите му... Сърцето ми се разкъса от болка. Споменът беше красив, моментът беше невероятен...
Искам да избягам с теб... Искам, но мога ли- не отговаря...
Автор Snow White Queen
Защото излъгах. Не обичам да лъжа, но този път не видях избор. Тичах, сякаш от лъжата си. Исках да избягвам по-далеч от нея. Тичах с всички сили. Обикнах го! По дяволите! Бях копняла толкова време за този момент. Сънувах го. Мечтаех за него. Бленувах за този ден. Исках. Исках да избягам с него надалеч и никога да не се върна. Сърцето ми, цялото ми същество искаше да направя това. И пак.. съвест. Майната ѝ на съвестта. Съвест, която се обажда в този момент и ти казва:
- Не, мила, така проблеми не се решават, бягството не е начинът. Изчакай.
И аз, глупачката, я послушах! Каква глупачка съм! Цял живот ще се разкайвам за това.
---
Ето, че транспортът ми дойде. Качих се на него. Сякаш насън взех билета, дадох парите на продавачката, тя ми се усмихна, пожела ми:"Приятно пътуване!" , вътрешно я проклинах. Точно като лудите хора. Мразех я и си мислех:"Приятно умиране!" , защото сякаш в този момент, ми бе пожелала това.
Качих се. Взех си електронната книга в ръцете, отворих лекциите си, сякаш да забравя, но когато изчетох първата дума, образът му се появи в мислите ми. Пак ме целуваше. Пак ме гледаше с дълбоките си, кафяви очи и казваше:"Ела с мен... Не мога без теб!" . И отговарях мислено нещото, което не исках да казвам:"И аз не мога! Мамка му! Това е проблема! Много бързаме, ще стане белята! Страх ме е, не искам да ме изоставиш!". Очите ми се напълниха със сълзи.
- Свободно ли е при Вас? - един господин отвори вратата на купето.
- Да, свободно е. - казах аз, а вътрешно крещях: "Остави ме сама, не ми е до хора!"
"Господи!"- мислех си. - "Какво направих?!"
"Това е. Шибана кучка съм. Не искам да правя хората зависими от себе си. Трябва да помисля."- мислех си аз. И тогава образът му пак се появи:"Твърде много мислиш.... Това ти е проблема"- думите иззвъняха в съзнанието ми. "Прав е!"- продължих да повтарям в съзнанието си:"Твърде много мисля!" И все пак... болката, разочарованието, страхът- твърде големи са. Страхувам се! Мамка му! Страхувам се... Чувствам се като уплашено хлапе. И точно, защото се страхувам, рискувам да наранявам хората. "Казах му, че трябва да говоря с бившия си"- помислих си. - "Долна лъжа! Как можах да излъжа толкова подло?"; "Защото той беше настоятелен, затова излъгах, защото се страхувах, по-добре да го отблъсна от себе си, преди да ме нарани."- отговори съзнанието ми. "Да ме нарани? Смятам ли, че може да ме нарани?" - питах се. Водех огромна битка със себе си.
В съзнанието се прокраднаха моменти. "Целуна ме! Мамка му! Целуна ме и беше красиво, беше нежно, исках го!" - каза съзнанието ми. Погледнах ръцете си, видях в мислите си как те се докоснаха до неговите, как погалиха дланите му... Сърцето ми се разкъса от болка. Споменът беше красив, моментът беше невероятен...
Искам да избягам с теб... Искам, но мога ли- не отговаря...
Автор Snow White Queen
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71260
Блогрол