ТАКА КАКТО ПРЕДИ 28 ГОДИНИ СССР ОТДЕЛИ ОГРОМНИ СРЕДСТВА ЗА ЛИКВИДИРАНЕТО НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НАЙ-ГОЛЯМАТА ЯДРЕНА КАТАСТРОФА СЛУЧВАЛА СЕ НЯКОГА В СВЕТА БЕЗ ДА ПОЛУЧИ И СТОТИНКА ИЛИ ЧОВЕШКА РЪКА ОТ УЖ ЗАГРИЖЕНИТЕ ЗА ЗДРАВЕТО СИ И ЕВРОПЕЙЦИ И ОСТАНАЛИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА НА СВЕТА ТАКА СЛЕД 28 ГОДИНИ ТЕЗИ ЛИЦЕМЕРИ ИСКАТ ДА ВКАРАТ СВЕТА ВЪВ ВОЙНА,НО НЯМА ДА СТАНЕ ТОЗИ ПЪТ ТЕ ЩЕ БЪДАТ ПОТЪРПЕВШИТЕ.
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НЕ СЛУЧАЙНО ИСКА ДА ВКАРА УКРАЙНА ПРИ СЕБЕ СИ.ТАКА МНОГО ДЪРЖАВИ ЩЕ ПЛАЩАТ ЗА СТРОЕЖА НА НОВИЯТ САРКОФАГ.ТОЙ ЩЕ СТРУВА НАД 2 МИЛИАРДА ЕВРО.ЧАСТ ОТ СРЕДСТАВА ЩЕ СА ЗА СКЛАДОВИ СЪОРАЖЕНИЯ ЗА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ ОТ АЕЦ ""ЧЕРНОБИЛ"".АКТИВНИЯТ ЖИВОТ НА ЦЕНТРАЛА ПРОДЪЛЖАВА ЧАК ДО ДЕКЕМВРИ 2000 ГОДИНА,КОГАТО Е СПРЯН 3-ТИ ЕНЕРГОБЛОК. АКО ЕВРОПЕЙЦИТЕ ТОЛКОВА ГИ Е СТРАХ ОТ АТОМНИТЕ ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛИ,ЗАЩО САМО В БЪЛГАРИЯ ЗАТВОРИХА РЕАКТОРИ?ПАРИЧКИ ПАРИЧКИ.ВСИЧКО Е ЗАРАДИ ТЯХ. А ВИНОВНИ ЗА ТРАГЕДИЯТА В УКРАЙНА СА ИЗРАЕЛЦИТЕ,КОИТО ПРЕЗ 1984 ГОДИНА БОМБАРДИРАТ ИРАКСКА АТОМНА ЦЕНТРАЛА,КОЕТО ДОВЕЖДА ДО ПОЖАР.ЦЯЛО ЧУДО Е ЧЕ ТЯХНАТА БЕЗОТГОВОРНОСТ НЕ Е НАКАЗАНА И ДО ДНЕС.
ПОКРАИ ЦЯЛАТА ТАЗИ БЪРКОТИЯ НЯКЪДЕ СЕ ЗАГУБИХА АКТИВИСТКИТЕ НА ""ФЕМЕН"".ОЧАКВАХ ДА СТАНАТ МИНИСТЪРКИ НА КУЛТУРАТА.ДАЖЕ ДА ПРИЕМАТ ЗАКОН ЗА БЕЛИТЕ ГЪРДИ.

Трагедията на Чернобилската АЕЦ била  умишлено предизвикана с цел да се разпадне Съветският съюз и Украйна да се отцепи от Русия

 Това са изводите от независимото физико-техническо разследване, което провел ядреният физик Николай Кравчук, възпитаник на МДУ “М. В. Ломоносов”.

Резултатите от изследването на физика са изложени в книгата му “Загадката на Чернобилската катастрофа”, издадена през 2011 г. в Москва. Преди да се появи книгата, Кравчук публикува някои материали в украинската преса и веднага е уволнен от Института по теоретична физика.

Изводите на учения са потвърдени от професор И.А. Кравец и доктора на физико-математическите науки В.А. Вишински. Но цялостно резултатите от изследването на стигат до украинската общественост.

Кравчук търси подкрепата на Киевския руски клуб, според който с изследването трябва да се запознае обществото.

Кравчук твърди, че взривът на реактора бил предварително планиран и извършен под ръководството на Горбачовия ЦК на КПСС, а цялата вина за случилото се била стоварена на персонала на централата. След това атомните специалисти се налага да се оправдават в условията на натиск от страна на “перестройчиците”.

“През август 1986 г. официалната версия за събитията в Чернобилската АЕЦ е представена на сесия на МАГАТЕ и нейният главен извод е: “първопричината за аварията е малко вероятното съчетание от нарушения на реда и режима на експлоатация, допуснати от персонала на енергоблока”, пише Николай Кравчук. Според него не било възможно Чернобил да бъде взривен от персонала, без външна намеса.

Нито министерството на енергетиката на Съветския съюз, нито Минатом, нито Държавен атом на Украйна, ръководени от корпоративната солидарност в крайно секретния отрасъл на атомната енергетика, не са заинтересувани от обективно разследване, правят всичко възможно то да не се състои и манипулират оперативните журнали на централата. Затова и досега няма максимално обоснована официална версия.

От 1 до 23 април 1986 г. “състоянието на активната зона на реактора съществено се променя. Тези изменения не са случайни, а в резултат от добре планирани, по-рано реализирани действия”, пише Кравчук. На четвърти енергоблок има максимално количество радиоактивни материали. В момента на изпитанията реакторът е в крайно неустойчиво състояние със сривове в мощността. Освен това в някои от  ядрата на реактора има повече високообогатено гориво в сравнение с атомни подводници (плутоний-239), което води до увеличаване мощността и температурата в активната зона. В деня на изпитанията квалифицирани специалисти не са допуснати в централата, а онези, които по това време се намират там, “се опитвали да убедят ръководителя на изпитанията А. Дятлов НЕЗАБАВНО да прекрати изпитанията и да спре реактора”. Но той не го прави, тъй като му е заповядано точно обратното.

Повечето средства за аварийна защита на реактора са изключени. “Експериментът се провежда с повредения турбогенеретор ТГ-8, а не с изправния ТГ-7.” Вибрационните изпитания със засилени вибрации се провеждат едновременно с работата на турбината с понижена честота и увеличаване амплитудата и мощността на вибрациите. След паровия взрив, който избухва заради неизправност на техническите системи, които не издържат на претоварването от резонанса в процеса на изпитанията, настъпва “реакция на превръщането на водата и парата в гърмяща водородно-кислородна смес, т.е. втори етап на взривния процес”, твърди ученият.

След водородния взрив в затвореното пространство на реактора се стига до локална критична маса, която води до “квазиядрен” взрив. Само той може да премести на 90 градуса “горния капак” на “тенджерата”, който тежи повече от 2 хиляди тона, разположен над активната зона”, “вътре в блока се образува облак от плазма с температура 40 хиляди градуса”, което виждат външните очевидци на аварията. Наличието на скрития от персонала високообогатен уран 238U “се проявява в наличието на излишък от калифорний в продуктите от катастрофата” в първите денонощия – твърди Николай Кравчук. “Точно той дава 17% гама-активност, превръщайки се пак в плутоний-239… Сеизмичното влияние на взрива с такава сила и такива мащаби удря сградата на блока с маса от десетки хиляди тона и безусловно може да предизвика локално земетресение”, което е и регистрирано. Въпреки това явно доказателство фактът на ядрения взрив не се признава.

Сам по себе си този взрив не води веднага до широко радиоактивно заразяване. Рязкото повишаване на радиацията в следващите дни е заради постепенното увеличаване реакцията на плутония и серията взривове, усилени заради неправилното потушаване с вода и пясък…

“Ако веднага беше станало ясно какво всъщност се е случило, то би било ясно и какво да се прави – никакви засипвания, освен хвърляне на чували с борна киселина!” “Именно тогава, от 27 април, се увеличава радиационното замърсяване на зоната наоколо – десетки пъти, тъй като случилото се вечерта на 26 април е необратимо, и никаква борна киселина не би помогнала в този момент… Ако бяха разбрали какво се е случило, би било очевидно, че най-първата задача би била да се извърши евакуацията на населението от 50-километровата зона”. Но това не е направено.

 Особена е съдбата на един от преките виновници за катастрофата – Анатолий Дятлов, който издава престъпните заповеди и е осведомен и за други изпитания на блока, за които са осведомени  и други ръководители, които трябва да “довършат” Чернобил, ако това не се случи на по-предния етап, което за съжаление се случва. Това според Кравчук “позволява да се разберат и неговите действия, и поведението му след катастрофата; сякаш е имал гаранции, че няма да бъде тежко наказан. След четири години, през октомври 1990 г., след официалните писма подписка на академик Сахаров, Елена Бонер и други видни гробокопачи на Съветския съюз, е преждевременно освободен заради болест. Той се лекува в болница по изгаряния в Мюнхен и умира през 1995 от инфаркт. Дятлов получава заповедите от Георгий Копчински – тогава завеждащ сектора по атомна енергетика в ЦК на КПСС в Отдела за тежка промишленост  и енергетика в ЦК на КПСС, по-рано работил в ЧАЕЦ, бивш ръководител на Департамента по атомна енергетика и промишленост в Съвета на министрите на СССР, след това заместник-председател на Държавния комитет на Украйна по ядрена и радиационна сигурност, а през 2000 г. генерален директор на Държавен атом на Украйна; днес е съветник в сферата на атомната сигурност. И Дятлов, и Копчински издават собствени описания на Чернобилската авария, които не дават никакви ясни версии за нейните причини.

  http://rasper-bg.com/?p=1757