Поколение Нула - така съм ги нарекъл всичките тия тийнейджъри или вече малко по-пораснали младежи, който обикалят от клуб на клуб, напиват се до безсъзнание, друсат се с всякакви лайна, правят безразборен секс с познати и непознати на обичайни и необичайни места, будят се в чужди легла и се чудят как са успели да стигнат до там, продават се за голяма водка (може и чиста), пълнят си главите с чалгаджийски истории и драми, нехаят за нищо друго освен за собственото си съществуване и т.н. и т.н. 

Не го правят защото са неразбрани или ограбени. Не е и защото някой им го налага. Просто това е въпрос на личен избор. 
Те са празни отвътре и чрез всяко едно от тези действия се опитват да се запълнят. Но, уви, не става. Вместо да си извлекат поука от това, те отчаяно опитват отново и отново. 

Ей, ако ставаше толкова лесно и ние отдавна да сме се "запълнили".

Те са необходимата жертва, бесзмисленото поколение, което трябва да го има, за да бъде извършен големия преход от една култура с едни ценности към друга. 
Те са продукта на "Криворазбраната цивилизация". 
Не очаквах това да бъде толкова масово явление. Не вярвах, че това ще обхване толкова много хора. Но е това, което виждам всеки ден.

Не, че ние не сме ги правили същите неща, но в определено по-малки размери и за по кратко време, след което си извадихме изводите и продължихме напред малко по-различни, по-уверени, обърнали поглед към друга "утеха".

Преди много години това същото явление е родило "Изгубеното поколение", после Хипитата и може би и други такива. Но разликата е, че те са създавали нова култура, която да ги "запълни". Те са създали нещо стойностно, което се оценява и до днес. 

А нашето, българското "Поколение Нула" какво създава? Кое от гореизброените дейности е ценност, която ще бъде призната и приета от следващите поколения?

Не вярвам, че нямат потенциал. Не вярвам, че не им е дадена възможност. Вярвам, че е въпрос на личен избор. Така, че да не се оплакват и да не търсят причината в другите. Тя е вътре в тях.

Аз не ходя от клуб на клуб всяка вечер...(всиютност отдавна не съм ходила на дискотека), не съм се наливала с алкохол до степен в която да не знам къде съм, какво правя и т.н; не си тръгвам с който ми падне и не правя безразборен секс с познати и непознати на обичайни и необичайни места, не се кефя на чалгата, НО се чувствам празна...Може би не спадам към тези момичета, който ти визираш...но и аз се чувствам като част от безмислието...Да осъзнавам го, но какво от това?! Аз съм част от тях без да съм като тях :( Значи това не е истинската причина! А къде е причината? Къде съм аз?!