Октомври, плаж и седем цвята синьо.
Листата въртележат над брега.
От лодките, през морската пустиня,
оглежда се следлятна самота. 

Красив и скъп, мъжът ми съзерцава
следзалезно помръкващия бряг.
И някаква вселенска нежност плава
оттатък хоризонта. В златен впряг... 



на слънцето конете в миг се гмурват
в косите ми. И с нежна топлина
пак любовта ни приказно-лазурна
целува с обич цялата земя.

май, го събува..тозз..плейбой, пр 50 г..
я, го, обърни в анфас..Искам и азз един такъффф)))))

Д`Юлке, за Горгона като теб няма нито такъффф, нито друг, защото токсичността ти трови околността ти. Ти си вид екологично замърсяване на средата, което ще се самоотрови като скорпион себе си.
Винаги ме е потрисала лъжливата ти злобна душичка, с която измисляш фалшиви биографии на хората. А пък една още по-проста от теб ги разпространява.
Ще се очисти някой ден блоговия ареал и от вас, както от много други едноклетъчни.

Ай don t care about it )

кое, те тормози тук, маман?
това е Фрии Оупън НетУърк, нали..
и аз съм само..една..писателка, хроникьорка..
нали, такава е..Конституцията = Права за всички..
имаме и нещо Общо с теб - Морето, синьото, по младите мъже, лудостта в кръвта @
ноо, аз не пия никакъв Градус над 12 %..)
и на 60г, не се давам..по добре сама у блокету, или бъркам..
/извини

Бъркаш отдавна, по много и във всичко, но се отказвам да ти ръся мозък, защото си безнадежден случай. ;)))
Мен няма какво да ме тормози тук - чувствам се прекрасно в кожата си и раздавам като трохи на щастие поезиите си, за който са нужни. Моят мъж, любим и съпруг е по-голям от мен. Връзката ни е десетилетна, прекрасна и пълноценна.
Вярвам, че след много време, когато достигна твоята достопочтенна възраст, няма да съм такава, да се държа непристойно и поведението ми да е срам за добрите хорски отношения. :)))

Лазур за лазурните. :)

Лапис лазули

Лапис лазули в мен се откърти
и разрови окото на Хор.
Беше лято на всички безсмъртни.
Беше нежно -кристален простор
разюздал синевата от вечност.
Сякаш някакво древно безбожие,
ме отряза със своята ножица.
И закусих с гората на изтока
евкалиптово-нова, неистова.
С лапис лазули закичи косите ми.
После си тръгна. До днес не попитах
тази музика в пътя ти, сплела дъха ми
дали е от сънища или е от тръни?

прекрасно!

е като кенеф на автогара в блога
паметник на "културата"
единствената стойност, да си тестваш сетивата с +писиар
мирише - жиф съм!

Айххх, запуших нос с уханно цвете. И аз не бях виждала такава ужасяваща некултурност като Джуфлината. ;)))

Така се и чувствам когато ми е красиво на душата и любовта ме всепрегръща. :)))

показан е само мъжът.

Е, жената снима. ;)))