Стотици лица разминават ме някак,
поглеждат,пресмятат,извръщат глава.
Стотици лица се усмихват и бягат,
еднакви,безлични и с обща съдба.

Хиляди думи изречени някак,
кръжат без посока,говорят без цел.
Хиляди думи-те смисъл нямат,
откакто човекът го беше отнел.

Хиляди истини възникнали някак,
надничат страхливо,мълчат и бледнеят.
Хиляди истини загиват и плачат,
че хората вече за тях не копнеят.

Стотици мечти,изоставени някак,
провикват се,млъкват и кротко пълзят.
Стотици мечти наскърбено оплакват:
Човекът е мъртъв и гроб е светът...