От хорските погледи скрита,
тя бърза към гибелен край,
достига го,после отлита
обратно към земния "рай".

Със себе си тя ще повлича
духът на умрели мечти,
сърцата,които обичат,
но  обич във тях не гори.

Следите на огнена ярост
със нея вървят за ръка.
Далече от тази реалност,
към мрачният бряг на смъртта.

В нея се стичат сълзите
на хиляди тъжни лица,
безспирната болка на дните,
отдадени в чест на скръбта.

Върви тя по пътя самотен,
път,който тя си избра,
път,в който вечно ще броди
горчивата мътна река...