2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Прочетен: 1163 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2022 20:55
Промени, водещи до отваряне на сричката
Тенденцията към възходяща звучност на праславянската сричка води до процес на отваряне на сричката и опростяване структурата на праславянската сричка, която в късния праславянски се състои от съгласна (група съгласни) и гласна. Тези явления обаче са в резултат на редица развойни промени, настъпили по различно време:
- Монофтонгизация
- Развой на сричкотворни плавни и носови
- Ликвидна метатеза
Низходящите двугласни oi, ai, ei, ou, au, eu преминават в единични гласни:
Развой на oi и aiВ средата на думите дифтонгите oi и ai се преобразуват винаги ě, преди да настъпи палатализация (онебняване):
- ai: *kaina > kěna > cěna
- oi: *snoig- > sněgъ
При окончанията, ако двугласните oi и ai не са в края на думата, настъпват същите промени: *orbhoisu > raběchъ
В края на думите дифтонгите oi и ai дават рефлекс или ě, или i, напр. при съществителни от o-основи в именителен падеж множествено число: *vlьkoi > vlьki > vlьci; в дателен и местен падеж единствено число: *orbhoi > rabě, а при съществителни от a-основи в дателен и местен падеж единствено число: rọkai > rọkě > rọcě.
Развой на eiДифтонгът ei се развива винаги в i, напр.: *eiti > iti (идвам, вървя), *geima > *gima > zima, *veid- > vidъ.
/.../Възникване на носови гласни
Процесът на образуване на носови гласни (носовки в славянския контекст) е особен тип монофтонгизация. Носовките ọ и ę възникват обикновено от on, om, an, am и en, em, както и от сричкотворни n, m или от un, um, in, im в заети думи.
- on, om > ọ: *pontis > pọtь, *zomb- > zọbъ
- an, am > ọ: *gansis- > gọsь, както и в окончанията за винителен падеж единствено число при имената от a-основи: žena- > ženọ, или при окончанията за първо лице единствено число на глаголите: nesọ, dvignọ.
- en, em > ę: *pen(k)tis > pętь, както и при окончанията в именителен падеж единствено число на съществителните от среден род от -en- и -ent-основи: imę, telę. В праславянския диалект, от който се развиват южнославянските езици, ę е корелат на y (ы) при окончанията за именителен и винителен падеж множествено число на съществителните от jo-основи: kon’ę / raby, както и при окончанията за родителен падеж единствено число на съществителни от ja-основи: dušę / ženy.
В зависимост от това, дали се намират в средата или в началото на думата, съчетанията or, ol / ar, al и, er, el се променят по различен начин:
- в средата на думата или чрез метатеза (разместване), или чрез вмъкване на допълнителна гласна след плавната (ликвидна) съгласна,
- в началото на думата – чрез метатеза.
Праславянски | Старобългарски | Чешки и словашки | Полски и лужишки | Източнославянски |
*korva | крава | krбva | krowa | корова |
*golva | глава | hlava | głowa / hłowa | голова |
*dervo | дрѣво | dřevo | drzewo | дерево |
*melko | млѣко | mlйko | mleko | молоко |
Съчетанията or, ol / ar, al и, er, el се променят в началото на думата обикновено чрез метатеза:
- er > re: *ertis > retь (състезание)
- el > le: *elbed- > lebedь (тук обаче се наблюдава двойственост: *albed- > lаbedь)
- al > la / lo: *alkъtь > lakъtь (в диалекта, от който произлизат южнославянските езици и словашки) / lokъtь (в диалекта, от който произлизат полски, руски, чешки)
- ar > ra / ro: *arb- > rabъ / robъ.
В старобългарския има засвидетелствани форми, при които промяната е извършена чрез вмъкване на гласна, напр. алъчьнъ, но и лачьнъ (гладен).
Други промениРазвой на сричкотворните съгласни
Индоевропейските сричкотворни сонорни съгласни r, l, m и n в ранния праславянски имат рефлекси ir, ur, il, ul, im, um, in, un, а в по-късния: ьr, ъr, ьl, ъl, ьm, ъm, ьn, ъn. При отваряне на сричката, тяхната промяна протича по следния начин:
- ьm, ьn > ę: pamętь, językъ, desętъ и др. При глаголи от вида pęti, pьnọ възниква редуване ę: ьn.
- ъm, ъn > ọ: dọti, dъmọ (тук възниква редуване ọ: ъm).
- Промяната на ьr, ьl, ъr, ъl не е еднаква на цялата славянска територия:
Старобългарски | срьдьце | влъкъ | прьстъ | тръгъ |
Български | сърце | вълк | пръст | търг |
Руски | сердце | волк | перст | торг |
Чешки | srdce | vlk | prst | trh |
Полски | serce | wilk | pierst | targ |
Сръбски / хърватски | srce | vuk | prst | trg |
Съгласните в края на думата (най-често шумовите s, t, d) отпадат в късния праславянски, напр.: *vilkos > vlъkъ. Има случаи и с отпадане на краесловно r, напр.: mater > mati. Носовите съгласни в края на думата отпадат или без компенсация, или под въздействието им се образуват носови гласни.
Съгласните в края на предлозите iz, bez, ot се запазват, поради това, че те образуват акцентни цялости със следващите думи.
Преместване на сричковата граница в думата Отваряне на сричката вътре в думата се осъществява и чрез преместване на границата на сричката така, че звучността в нея да стане възходяща, а крайната съгласна се присъединява към следващата сричка (nes-ti > ne-sti).../.../
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8F%D1%89%D0%B0_%D0%B7%D0%B2%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0
ПП: Напразно се напъват разни автохтонисти и парабългари да отрекат славянските езици и славянските народи!...
Животът не е създаден, за да е лесен
ДАНС ДА ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ! – АСЕН ВАСИЛЕВ...
И те не разбират, но не си признават, а са убедени, че знаят предостатъчно!...
- прочелите от край до край научния текст да започнат да се ориентират задоволително в потока реч на руски, украински, сръбски, чешки, полски и т.н.;
- повече хора да се проникнат от библейската мъдрост, че знанието, ах, знанието не носи радост от детска игра, то трупа печал:)))
Поне с нас някога се бе случило така след изпита по сравнителна граматика - нали? И може би затова помним още имената на Йозеф Добровски и Копитар, Караджич и Павел Шаферик, и Франц Миклошич и - о да! - пазим спомена за незабравимия проф. Иван Леков! И разбира се - за Людвиг Селимски от ВТУ - по мое време беше на някакви си 35 години:))) - но беше бог!
И сигурно затова носим в сърцето си светостта на науката и се опитваме да я браним от превратностите на времето. Защото знайно е, че "за истината е най-трудно във времена, когато всичко може да бъде истина":)))
Поздрави, Марине!
- прочелите от край до край научния текст да започнат да се ориентират задоволително в потока реч на руски, украински, сръбски, чешки, полски и т.н.;
- повече хора да се проникнат от библейската мъдрост, че знанието, ах, знанието не носи радост от детска игра, то трупа печал:)))
Поне с нас някога се бе случило така след изпита по сравнителна граматика - нали? И може би затова помним още имената на Йозеф Добровски и Копитар, Караджич и Павел Шаферик, и Франц Миклошич и - о да! - пазим спомена за незабравимия проф. Иван Леков! И разбира се - за Людвиг Селимски от ВТУ - по мое време беше на някакви си 35 години:))) - но беше бог!
И сигурно затова носим в сърцето си светостта на науката и се опитваме да я браним от превратностите на времето. Защото знайно е, че "за истината е най-трудно във времена, когато всичко може да бъде истина":)))
Поздрави, Марине!
По онова време Селимски ми се струваше по-стар... :)
Бях много повече привързан към литературата и към литературознанието... Някои езиковедски науки ме мъчеха, но все пак имах много добра основа...
Днес ме удивлява с какво самочувствие и с каква убеденост разни лаици отричат утвърдени научни истини и пробутват паранаучни фантасмагории!... Още малко и ще измислят нова математика, нова граматика и т. н.
Поздрави и благопожелания!...
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация