:) :: Антифашистката борба в България е неоспорим факт

Първотo антифашистко въстание у нас избухва през 1923 г. Вследствие на неговото потушаване и последвалите кървави събития в страната много от въстаниците са убити, затворени или принудени да емигрират (5000 човека). В българската историография е прието, че времето от юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. е период на борбата на народа срещу монархо-фашизма. Георги Димитров на Лайпцигския процес 1933 г. решително разобличава фашистката идеология и предупреждава за надвисналата върху света голяма опасност.
След вероломното нападение на 22 юни 1941 г. на хитлеристка Германия над Съветския съюз Българската работническа партия (комунисти) и патриотичните антифашистки сили в България възприемат курс на въоръжена борба срещу Третия райх и българското правителство начело с Богдан Филов. Този факт дава отражение върху размаха и целите на движението и конфликта, който има характер на гражданска война.
На 23 юли 1941 г. започват емисиите на нелегалната радиостанция "Христо Ботев", която излъчва от Москва. На честотите и Вълко Червенков, Васил Коларов, Георги Димитров и Станке Димитров призовават българите към неподчинение на правителството и хитлеристките окупатори. Началните прояви са изпращане на протестни телеграми и петиции, обявяващи се против участието на България в Тристранния пакт. Масова проява на българската общественост е т.нар. "Соболева акция". В някои от фабриките, чиято продукция се използва от Вермахта, работници саботират производствения процес. Целите на бъдещата въоръжена борба са определени от БРП (к) със Обръщение към народа на 22 юни 1941 г. "Пред него (българския народ] стои колосалната задача да не допусне по никакъв начин използването на своята земя и на своята войска за разбойническите цели на германския фашизъм". Мощен тласък на партизанското движение дават предварително замислените от българското правителство по указание на германците масови репресии, които започват още на 22 юни 1941 год. По-известни лагери са Еникьой, Гонда вода, Свети Кирик, Лебане. През полицейските участъци са минали над 100 хиляди души.
Първите партизани и партизански отряди са свързани именно с тези масови репресивни мерки.През лятото на 1941 г. в района на Разлог, Дупница, Батак, Ловеч и Средна гора се създават първите партизански чети. Най-рано организирана е тази на Никола Парапунов, с пръв четник Иван Козарев. Политическото ръководство се осъществява от Политбюро на БРП (к). Ръководи се оперативно от Централната военна комисия на БРП (к) с командир Цвятко Радойнов. През първата година на въоръжените действия БРП (к) се опира най-вече на бойните групи. Те извършват саботажни акции.
В края на лятото на 1941 г. със съветски самолети и подводници в България са изпратени, разделени в три групи начело с Цвятко Радойнов, Христо Боев и Георги Янков, 55 дейци на БКП, с цел да оглавят въоръжената борба. Акцията не дава очаквания резултат. Голяма част от тях са заловени от полицията. Част от изпратените са съдени в т.нар. процес на "парашутистите и подводничарите". Някои са осъдени на смърт и екзекутирани. Самият процес е наказателен срещу група от 27 български комунисти-политемигранти. На 26 юни съдът издава смъртни присъди на 18 от подсъдимите. Същия ден те са разстреляни.
През м. април 1942 г. заради предателство е арестуван и по-късно екзекутиран почти целият състав на Централната военна комисия на БРП. Подсъдимите са обвинени по Закона за защита на държавата за участието си в партизанското движение в България и в дейността на бойните групи. Обвиняемите са подложени на жестоки изтезания в Дирекцията на полицията. Съдебният процес се води в сградата на Телеграфопощенското училище в София. На 23 юли 1942 г. Софийският военнополеви съд издава 12 смъртни присъди. В стрелбището на Школата за запасни офицери са разстреляни Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов, Никола Вапцаров и Георги Минчев.
Малко след това по нелегалната радиостанция "Христо Ботев" Георги Димитров обявява програмата на Отечествения фронт - коалиция между БРП (к), БЗНС "Пладне" и Политическия кръг "Звено". Тя е за "недопускане на участието на български войски на Източния фронт срещу СССР, за изтегляне на българските войски от територията на Югославия и Гърция, за скъсване на съюза с Германия и прекратяване на износа на зърнени храни за нея, споразумение с другите балкански държави, приятелски отношения със СССР, Великобритания и САЩ, възстановяване на гражданските свободи, отмяна на противоконституционните закони, неизползване на армията с противонародни цели, разпускане на профашистките организации на ратници, бранници, легионери и други подобни, изкореняване на расовата омраза." През лятото на 1942 г. след погрома на ръководителите на БРП (к) се взима решение да се даде възмездие за убитите другари.
Изпълнението на присъдите, както ги нарича Цола Драгойчева, е поверено на Славчо Бочев, наричан Радомирски. Той запалва склада на кожухарската кооперация "Свети Илия" на ул. "Лавеле" в София, пълен с кожухчета, ушити за германските войници на Източния фронт. За това е осъден задочно на смърт. След тази акция му се възлага да подготви бойни групи в градски условия. В ядрото им влизат трима от съучастниците му в първия саботаж - Виолета Якова, Иван Бураджиев и Иван Тодоров. Това са т.нар. градски бойци които са обявени за герои. Формира се отряд от 14 нелегални, разделен на двойки. От началото на февруари 1943 г. бойните действия започват. Генералната репетиция е убийството на дърводелеца Никола Христов - Кутуза. На 8 февруари 1943 г. Кутуза е застрелян в работилницата си от Станю Василев. Веднага след това Виолета Якова и Иван Бураджиев започват да следят ген. Луков. Якова с два изстрела в сърцето убива Христо Луков. София е блокирана и претърсена, а по инициатива на министър-председателя Богдан Филов е обявена награда от 300 000 лева за залавянето на градските бойци, но всички мерки са безрезултатни. На 15 април сутринта пред кантората му на ул. "Калоян" е застрелян Сотир Янев. Изпълнител на присъдата е Никола Драганов - Гуджо. Отново следва месец без акции и на 3 май по обяд две двойки вече дебнат следващата жертва пред дома й на бул. "Евлоги Георгиев" 60, близо до Орлов мост. Митка Гръбчева и Величко Станев трябва да убият полковник Атанас Пантев, бивш директор на полицията и председател на Върховния касационен съд. Застрелват го пред вратата му. София е поставена под двудневна блокада. Заловени са 50 търсени от полицията комунисти, от които 9 със задочни смъртни присъди, но не и самите бойци. Това е и последната им акция. От 14-те бойци загиват общо седем.
Поради увеличения брой на партизанските чети и отряди (109) през април 1943 г. се създава Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Територията на страната е разделена на 13 "въстанически оперативни зони (ВОЗ)". Правителството също засилва действията си. С окръжно на МВР №3928 от 10 април 1943 г. борбата с партизаните се възлага на полицията. Допуска се при необходимост и използването на военни части. През зимата на 1943/1944 г. и лятото на 1944 г. правителството решава да ликвидира партизанското движение. Изпълнението е възложено на Българската армия. Със закон от 26 януари 1944 г. са създадени особени военно-полицейски части за борба с партизаните - жандармерия, която получава неограничени пълномощия в действията срещу партизаните. Реалният числен състав е до 5000 жандармеристи (по план до 12 000). Мобилизирани са допълнително около 100 000 войници и полицаи в масови акции срещу партизаните.През 1944 г. съставът на НОВА достига 9 бригади, 35 батальона и отряда, 2 самостоятелни чети, бойни групи. В началото на м. септември 1944 г. е сформирана една дивизия. Преди 9-и септември 1944 год. сред най-прочулите се партизански поделения се открояват имената на Партизанската бригада "Чавдар", Родопския партизански отряд "Антон Иванов", обединения Рило-Пирински отряд с командир Жельо Демиревски, обединения Габровско-Севлиевски отряд и Трънския партизански отряд и др.На 5 септември Съветският съюз обявява война на България. На 7 септември от съветски самолети е разпространено обръщение на командира на III Украински фронт, армейски генерал Фьодор Толбухин, до българския народ и армия. Заявено е: "Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като счита българския народ за братски народ". Правителството на Константин Муравиев обявява война на нацистка Германия, считано от 8 септември 1944 г. Същия ден войските на СССР навлизат в страната. Срещу тях по заповед на министъра на войната генерал-майор Иван Маринов няма прояви на организирани военни действия. Същевременно в периода между 6 и 8 септември 1944 г. около 170 населени места в страната са завзети трайно от партизански части. Вземането на властта в София е извършено посредством мобилизиране на влиянието на Политическия кръг "Звено" сред армията. Решаваща е подкрепата на танковата бригада в Горна Баня. Рано сутринта новият министър-председател Кимон Георгиев по радиото уведомява народа за извършеното народно-освободително въстание. На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия НОВА Добри Терпешев, всички партизански подразделения слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България.Изводите, които трябва да се направят четвърт век от оттсъплението на комунизма в България (1989 г.), не са оптимистични. Редица публикации, статии в средствата за масова информация, учебниците продължават да бъдат продукт на идеологиите, и вместо да намаляват споровете около Втората световна война, те се изострят. Българската история се превърна в място за партийни пристрастия, отколкото за обективни и реални преценки. Антифашистката борба в България е неоспорим исторически факт. Доказателство за това е героичната смърт на над 21 хиляди българи, в това число 9140 партизани, дали живота си пред олтара на Отечеството в периода 1923-1944 г.

Нагоре