„Висящото кафе“ – Тонино Гуера

Разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика. Случка, която според неговите думи може да докара сълзи на всяко лице.

„Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека:
– Пет кафета. Двете са за нас и три „висящи“.

Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:

– Какви са тези „висящи“ кафета?

Отговаря ми:

– Почакай и ще разбереш.

След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета – плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:

– Трите са за нас, а четирите „висящи“.

Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:
– Имате ли „висящо“ кафе?“

Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе. Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна. Вече е напуснала границите на Италия и е разпространена в много градове из целия свят.

Висящо кафе (на италиански: Caffe sospeso) е благотворителна инициатива, възникнала първоначално в Неапол в Италия. Когато се поръча „висящо“ кафе, купувачът плаща няколко кафета, но консумира по-малко. По този начин, когато в заведението влезе човек, който не може да си плати, той пита дали има някакви висящи кафета и ако има, му се дава.