Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11 17:23 - АНТИФАШИСТКАТА БОРБА В БЪЛГАРИЯ
Автор: varg1 Категория: История   
Прочетен: 230 Коментари: 0 Гласове:
2



 Началото на 40-те години на XX век. Светът е раздиран от война, а у нас макар и малобройно съществува нелегалното комунистическо партизанско движение, даващо отпор на прохитлеристката власт. Правителството се бори всячески с шумкарите, както презрително ги нарича. Стотици хиляди минават през полицейските участъци. В страната са взривени и изгорени 2 хиляди къщи на антифашисти. От кървавия фонд на правителството са отпуснати милиони левове за награди за убити партизани и ятаци. Разстреляни или обесени без съд и присъда са хиляди от тях. Повечето са млади ненавършили 25 години, има и не малко непълнолетни.Сред тях са са и братовчедите Васил и Сава Кокарешкови от с. Белица (сега град), Благоевградско. По-големият – Васил е роден на 9 януари 1928 г. Сава – на 30 август същата година. Под влияние на по-големият си брат и сестра си, които са ятаци, Сава започва да помага на нелегалните. Увлича и братовчед си Васил. И двамата са пастири – пасат овцете из планината. Там често се срещат с партизаните от отряд “Никола Парапунов”, на които предават храна, дрехи, цигари. На 16 юни 1944 г. по време на поредната им среща с партизаните са предадени. Полиция обгражда местността. След кратък бой партизаните се изтеглят. Сава и Васил са арестувани, отведени са в Разлог, където ги подлагат на жестока инквизиция.Децата се държат твърдо, не отронват нито дума. На 7 юли са заклани от жандармеристит. За да заличат следите на престъплението, жандармеристите нахранват кучетата с телата им. Един от убийците им – кап. Николчев прави следните признания пред Народния съд: „Двамата братовчеди Сава и Васил Кокарешкови побързахме да ликвидираме. Един от жандармеристите се вмъкна в стаята, където момчетата бяха задържани, и ги закла. Страхувахме се да не се открият телата им, защото бяха малолетни и ги унищожихме без съд. Затова дадох нареждане да не се оставят следи от убийството. По-късно ми докладваха, че с телата на момчетата жандармеристите са хранили цяла седмица кучетата. Така от ятаците не остана нито следа.”………… Сава и Васил Кокарешкови оставят ярка следа в паметта на народа. Не по-малко злощастна е съдбата на Николчо Здравков Чампоев от Русе, който няма още две годинки, когато палачите „по погрешка” отнемат живота му. Историята на семейство Чампоеви е и доказателство за наличието на антифашистка съпротива преди 1944 г. у нас, както и за безпощадността, с която тя е била наказвана от властта.На 22 февруари 1944 година Николчо Здравков Чампоев е на година и седем месеца, когато е разстрелян с особена жестокост – 12 куршума са открити в телцето му, видно от протокола от аутопсията му, пазен в русенските архиви. Баща му Здравко е нелегален партиен функционер, който се самоубива на 5 октомври 1942 г., за да не попадне в ръцете на обградилите го полицаи. Бащата намира смъртта си в името на своята кауза, без да е виждал сина си, роден на 26 юли 1942 година. След смъртта на Здравко Чампоев съпругата му Цветанка освен, че сама отглежда невръстното сираче и стария й баща, тя продължава мисията на съпруга си, като всеотдайно помага на нелегалните, които се борят срещу профашистката власт. На 22 февруари 1944 г. предател донася в полицията, че в дома на Чампоеви се укрива известната и търсена младежка деятелка, член на ОК на РМС, Ана Вентура. Полицията не закъснява. Въоръжена до зъби, обстрелва малката стаичка. Изтрещява автомат. Стъклата на прозореца се пръсват. Ана пада покосена на пода. Цветана се спуска върху рожбата си, но е простреляна. Полицейската шайка нахлува в стаята. Разстрелва седемдесетгодишния старец. Зловещ откос от шмайзер поразява и треперещото детско телце. Безумната вяра на родителите му, че животът трябва да се промени, води и до неговата гибел.На 07.06.1944 край с. Мало Чочовен, Сливенско след изтезания е разстрелян заедно с майка си, баба си и дядо си Гинчо Славов Гинчев – 16-годишен. Те дори не са били партизани, а са арестувани по домовете им, защото са имали „неподходящи“ според тогавашната власт роднини. След залавянето им, родният им дом е изгорен. Гинчо е имал още трима братя – партизани – Иван Гинчев (Йонко), създател на партизански отряд „Хаджи Димитър”; Къньо Гинчев (Агата), зам.командир на отряда и най-малкия Койчо Гинчев. След 9 септември 1944 г. Иван Гинчев е репресиран извънсъдебно във връзка с процеса срещу Трайчо Костов и заговора на Иван Тодоров-Горуня. Реабилитиран е посмъртно през 1990 година, чрез обнародване в Държавен вестник. Автор е на мемоарните книги „Партизани“ и „Моето малко братче Гинчо”. От побоища и изтезания в полицията се поболява и умира в началото на 1944 година „Детето-герой” Андон Черковски. Наричано ятачето на Раднево, той си отива невръстен от този свят в страшни мъки вследствие жестоките полицейски инквизиции.Същата съдба спохожда и 13 годишния Никола Георгиев Накев от Перущица. Той е разстрелян в средата на август 1944 г., защото е бил заподозрян, че е ятак на местния партизански отряд. Завинаги девойки и юноши ненавлезли в своята зрялост ще останат: Иван Атанасов Бандаков – Кочо на 16 години, най-малкият партизанин чепинец, загинал в сражение броени дни преди 9 септември 1944 г. Пак дни преди същата дата след сражение намира смъртта си Костадин Иванов Запрянов – Горчо, 16 годишен младеж от от с. Бодрово, Хасковоско. Същата година в сражение загиват и връстниците им Марин Трифонов Попов от с. Правище, Пловдивско и Иван Стефанов Василев – Огнян от търговищкото село Присойна – партизанин от Тузлушката чета на Омуртагския отряд. Детелина Мирчева Минчева-Саняот пазарджишкото с. Черногорово, остава завинаги 15 годишна. Тя е била партизанка от чета „Кочо Честименски“ на отряд „Ангел Кънчев“ и остава в партизанския летопис като „Момичето с отрязаните плитки”. На 19 май 1944 г. заловена, ранена и убита е 16 годишната Цветана Живкова Велева – Лиляна от Перник. На 20 май 1944 г. без съд и присъда е разстрелян 17 годишния ятак от Сливен Стефко Иванов Крайчев. Разстрелян без съд и присъда през 1944г. е и 16 годишния младеж от Копривщица Иван Динчов Кривиралчев. На 27 ноември 1943 г. заловена и убита заедно с баща си Тодор е 14 годишната партизанка Иванка Тодорова Пашкулова – Роза от с. Старо Железаре, Пловдивско. От същото село без съд и присъда са разстреляни и 17 годишните Никола Делчев Делевски и Стоян Николов Мусенов. Подобна е съдбата и на Мехмед Юсеинов Юсменов от с. Горско Сливово, Ловешко. Убит е на 17 г. заедно с баща си Юсеин и брат си Ибрахим. На 7 март 1944 г. заловен в сражение и разстрелян е 17 годишния батачански партизанин Любен Петров Ганчев – Райчо. На 6 юли 1944 г. убита на сватбата си е Тодорка Истратиева на 16 години от с. Расник Брезнишко. Била е булка на партизански брат. На 8 август 1944 г. е убит с щикове 17 годишния ятак от Разлог Иван Николов Рачев. На 3 май 1944 г. заловен в сражение и обезглавен е 17 годишния Ангел Спасов Недков от с. Подгумер, Софийско. В сражение загиват и връстниците му Трайко Тодоров Траевот бургаското село Каблешково, Боян Станков Христов от с. Лешниковци, Трънско, Васил Тодоров Христов – Чапаев от с. Падала, Давид Арон Давидов – Трън от Пловдив, Костадин Георгиев Лазаров – Васко от с. Бараково, Кюстендилско, Максим Петров Мишев – Манчо от Пещера, Спас Христосков Стоичков от софийското с. Костенец, Тинка Христова Ковачева – Маяот Пловдив, Иван Димитров Глушков и Кирил Димитров Тананеев – Дечко и двамата от с. Самоводене, Великотърновско. На 2 юли 1944 г. заловен и разстрелян без съд е 17 годишния партизанин от Карнобат Димчо Георгиев Караминдов. Същата е съдбата и на връстниците му Иван Нанев Атанасов – Цветан от с. Върбен, Пловдивско, Цветко Александров Караджов – М.Чавдар от с. Мирково, Софийско и Костадин Такев Тодоров от софийското село Войнеговци. На 3 март 1944 г. в сражение загива 15 годишния партизанин Иван Атанасов Филев – Спартак от пловдивското село Ситово и две години по-голямата от него пловдивска партизанка Мария Георгиева Бакалова – Бойка. На 30 май същата година е заловен и разстрелян горнобанския партизанин Кръстан Стоилов Кръстев – Кънчо, на 16 г., подобна е и съдбата на връстницата му Мария Петкова Ненчева – Соня от с. Пъдарско, Пловдивско. На 8 август пък е заловен и изгорен жив партизанина Кунчо Цоков Фитлеков – Волов (17 г.) от пловдивското с. Красново. На 12 март 1944 г. е разстрелян 17 годишния габровски ремсов деец Петър Станчев Божинов. Това се случва и с набора му ятак Стефан Цвятков Станев от с. Крушево, Севлиевско. На 6 юни 1944 г е убит 17 годишния Тодор Петров Велчев– ятак, секретар на РМС в Перущица. 17 годишен в затвора умира и ремсовия активист Димитър Янков Василев-Кръстев от софийското село Кривина. На 5 ноември 1943 г. от вражески куршум пада убит 15 годишния ятак Стоян Рачев Раев от с. Черешово, а на 6 юни 1944 г. 17 годишната Тодорка Йорданова Моралийска – Гордана от пернишкото село Долна Диканя е заловена и разстреляна с двама от братята си – Димитър и Иван. Не успяха да изживеят младостта си и да навлязат в своята зрялост Стефан Иванов Хаджийски, Георги Георгиев Тодоров, Деньо Митов Начков, Найден Велков Шертев...



Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17280090
Постинги: 17686
Коментари: 9547
Гласове: 69636
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031