По времето на социализма българската държавна граница е била опасана с бодлива тел, един вид ограда. Тя е започвала от черноморския ни бряг и свършваше в най-северозападната точка на българската територия, река Дунав. В тази ограда е имало отвори само за т. нар. ГКПП-та (Гранични контролно-пропускателни пунктове).
За да се движиш в граничната зона на НРБ, е бил нужен специален открит лист, получил названието документ „образец 12“, издаван от Дирекция на милицията. Жителите на градчетата и селата в граничната зона пък са получавали щемпели на паспорта.
Всеки определен участък от границата се е охранявал от т. нар. граничен отряд. На самата граница е била издълбана т. нар. „гранична бразда“. На оградата с бодлива тел са били поставени проводници.Това е кльонът – електросигнализационна система за охрана на държавната граница. При опит за нарушение на границата прилежащата гранична застава се вдига „на оръжие“ и се изпраща т. нар. „тревожна група“. 
Тя се е състояла от няколко въоръжени граничари, командвани от офицер. В групата задължително влиза служебно куче, порода източноевропейска или немска овчарка. До кльона, по-точно от вътрешната му страна, е била разорана ивица земя. Това е така наречената контролно-следова полоса (КСП). Предназначението ѝ е да „запечатва“ следите на евентуалните нарушители на границата. Групата е трябвало да провери участъка от кльона, откъдето е получен сигнал за нарушение на границата, и евентуално да задържи нарушителите. Ако не е в състояние сама да се справи със задачата, на мястото пристигат и останалите граничари от заставата.
Задържането и „неутрализирането“ на нарушителите се е извършвало от граничарите на наборна военна служба. В много редки случаи от офицери. Спазвала се е максимата „Нарушителят се задържа или унищожава“. За задържан нарушител граничарят е получавал домашна отпуска от 7 дни. В редки случаи са произвеждали редника в звание ефрейтор. Освен ако не ставало въпрос за „важни нарушители“.
По друг начин са стояли нещата, ако граничарят застреля нарушител „при опит за незаконно преминаване на границата“. Редниците автоматично са ставали ефрейтори. Награждавали са ги с домашна отпуска до 27 дни. Говорело се е, че първите седем дни граничарят, „неутрализирал“ за пръв път нарушител на държавната граница, е бил изследван в Неврологичното отделение на МВР болница – затова как му се е отразило на психиката убийството. За героичната постъпка на тези граничари се е пишело във вестниците „Граничар“, „Народен страж“ – печатният орган на МВР по онова време.
По онова време охраната на границата е издигната в култ. Граничар, „неутрализирал“ нарушител при „защита с риск за живота си на държавната граница“, е получавал и медал „За заслуги по охрана на границата“. Граничари, „неутрализирали“ повече от 10 нарушители, е можело да бъдат повишени в звание сержант и дори да получат високото бойно отличие орден „Червено знаме“.
За безнаказано нарушаване на границата санкциите са били жестоки. Наказанията са започвали от командира на заставата. Според случая той е понижаван в звание. Можело е и да бъде разжалван. Разбира се, най-потърпевш е граничарят, допуснал нарушението. Ако е имал нашивки, му се късали демонстративно пред строя на плаца в граничния отряд. В някои случаи граничарят е можело да отнесе и присъда.

Освен открит лист имаше и жителство, т.е мо еш да живееш само в определено, а не избрано място. Като вземеш предвид, че имотите на хората, кътани с труд, поколение след поколение, бяха отнети, както и хубавите жилища в градовете, че не мо можеше да работиш и разполагаш с трудът си, че не можеше да говориш, каквото мислиш, че не можеше легално да напуснеш този "рай", оставаше единствено нелегално бягство през границата. За това убиваха и награждаваха, за да не бягат робите от лагера на престъпниците. Мрежите бяха с клонингите, навътре точно за да не бягат хората, а не е известен случай да се е написал някой да влиза. Такава гнисна година, наследник на престъпници, сега разнася мръсотията от тогав и се прави на човек , скоча му със скот.

Множество са атаките от гръцка и по-късно турска страна.Вечна слава на геройте граничари,заради които хората във вътрешността на родината ни спяха спокойно.Още през 1946 г. започват гръцки навлизания в българска територия и престрелки с български граничари. Напрежението се фокусира основно в долното течение на река Марица – при точката, в която се събират гръцката, българката и турската граница, край селата Капитан Андреево и Генералово. Гърция проявява аспирации към 39-те острова в реката. Демонстрира особено настоятелни претенции към големия Източен остров, с площ от 180 дка, само на 600 метра югозападно от село Капитан Андреево, и към Горния остров, с площ от 70 дка, срещу село Генералово.
На 4 април 1948 г. гръцки въоръжени сили навлизат с масирано нападение на българска територия и заемат Горния остров, избивайки българските войници от граничния наряд: младши сержант Иван Миладинов Иванов – старши на наряда, и редниците Кирил Богданов Христов и Иван Петров Панев, като изхвърлят телата на граничарите в реката. С бърза контраатака, само със силите на Гранични войски противникът е изтласкан обратно и суверенитетът върху острова е възстановен.
На 11 април 1948 г. районът отново е нападнат. При гръцкото нападение е ранен тежко българският граничар редник Михаил Георгиев Михайлов, който след 3 дни умира от получените в боя с гърците рани.
В 1952 г. Гърция става член на НАТО и набира още смелост за нападения по южната българска граница. През цялата година островите са подложени на обстрел от страна на гръцката армия.