:) :: МИНЕРАЛНИТЕ БАНИ В ГРАД ПРОВАДИЯ

Днес уважавания от нас съгражданин Светослав Стоянов Аджемлерски, уредник в Исторически музей – Провадия публикува коментар под статията “Разследвана от ОЛАФ провадийска фирма разрушава Минералните бани в Провадия”. С голямо удоволствие си позволяваме да го публикуваме без редакторска намеса.На 5–6 км югоизточно от Провадия, край гара Солна мина, се намира единственото находище на каменна сол в България. То е отложено в земните пластове през Късния перм (преди около 250 милиона години) в малък изолиран басейн, образуван при изпарение на морската вода. [1]През Османската епоха дефилето на река Провадийска, южно от едноименния град, се казва Туз боаз (солен проход), Туз чеир (солена ливада). Тузла. Тези названия навеждат на мисълта, че провадийската сол е известна много отдавна. [2] Археологическите проучвания, проведени през последните няколко години под ръководството на проф. Васил Николов доказаха, че преди 7400 г. праисторическите хора започват да произвеждат край Провадия готварска сол. Специалистът твърди, че това е най-старият солодобивен център в Европа. [3]Провадийското солно находище е преоткрито в най-новото време през февруари 1917 г. Изяснява се, че край Провадийска река има два солени минерални извора. Това са “Солената вода” на гара Мирово (Васил Коларов, Солна мина), с температура 14 С и “Серния извор” в м. Ерека, с температура 21 С и общ дебит 5 литра в секунда. [4]В периода 1922–1926 г. е построена фабрика за производство на готварска сол. Повече от шест десетилетия тя задоволява част от потребностите на страната. [5]
България със сериозни основания може да се нарече страна на минерални води – има над 600 естествени извора. Около 90% от тях са в Югозападна България. В Североизточна България обаче броят на минералните извори е много по-малък, в сравнение с други региони на страната. [6]Лечебните свойства на минералните извори от находището на каменна сол южно от Провадия изглежда са познати отдавна. Вестник „Мир”, в брой 3982 от 26.VІІІ.1913 г., публикува рекламен материал на агенция „Богданов” със седалище в град Радомир. В него, под заглавие „След ужас – спасение!”, се предлага „срещу предплатени 2,20 лв. най-сигурен цяр срещу ревматизма”. Съобщава се, че в Провадия Радуш Рачев открива представителство на агенцията и предоставя солена вода за лекуване на ревматизъм. Интересно е, че се прави реклама на лечебните свойства на провадийската солена вода няколко години преди „официалното и откриване”. В началото на ХХ век (а може би и много преди това) местното население се лекува чрез солени бани.През 1923 г., при строежа на фабриката за готварска сол край Провадия, за потребностите на работниците, е построена малка баня. В нея се използва вода от изворите край Провадийска река. Лечебният ефект на водата добива известност. След построяване на къпалнята, лечението става масово и дори модно. Идват стотици хора и от съседни околии. Изследванията показват, че минералната вода от м. Ерека, която е наблизо, също има целебни свойства.
Още в края на ХІХ век здравните органи в страната регламентират балнеолечението. Така например на 12.VІ.1890 г. Окръжният хигиенически съвет–Варна приема Правилник за чистотата и температурата на топлите бани във Варненско окръжие. Той е публикуван във „Варненски общински вестник” на 30.ІІІ.1891 г. [7]През 20-те години в Провадия работи д-р Балкански. Във вестник „Провадийски вести” от 14.ІХ.1924 г. той публикува голяма статия със заглавие „Лечебното значение на соленият извор при град Провадия”. Д-р Балкански отбелязва, че районът на Солницата е силно маларичен поради близостта на Султанларското блато. Той настоява лечение да се провежда само под лекарски контрол, да се облагороди района и се пресушат блатата. Д-р Балкански призовава Община Провадия да се заинтересува от солените минерални води като лечебно средство.През 1924 г. Ефеил Черняк – руски политемигрант, предлага в изложение до Провадийската община солената минерална вода да се доведе до града чрез тръбопровод. Той иска в града да се изградят модерни минерални бани. [8]Добавка от „Пров.вести”, № 10/2.ІХ.1929 г.Добавка: Д-р Сергей Пташников. Лечебните свойства на Провадийските води. Пр. гл., 1.ІІІ.1960.
Много хора желаят да се лекуват чрез минералната вода край гара Мирово. Това налага през 1935 г. да бъде изградена по-голяма баня. През 1938 г. към банята е построено още едно отделение. Гара Мирово си създава име на курорт и буди все по-голям интерес като задоволява потребностите на хората от района. [9] Несъмнено роля за развитие на балнеолечението в Солницата изиграва д-р Панайот Драгулев, който работи в Провадия и през 30-те години е фабричен лекар в солодобивната фабрика.Краеведът Георги Корабов пише: „Беше началото на 30-те години и от северната страна на градовната (съоръжение към фабриката за производство на сол, б. а.) беше построено дървено помещение с около осем отделни кабини, където лятно време идваха хора от цялата страна, за да лекуват чрез топли солени бани ревматичните си заболявания. Повечето от тях намираха точно тук цяр за болките си и когато си тръгваха, хвърляха на покрива ненужните им вече патерици и бастуни, които образуваха огромна дървена камара. По това време нямаше модерна медицинска терапия и целебната сила на солената вода направи Провадия притегателен лечебен център.” [10]Твърдението на Корабов за „огромна дървена камара” от патерици и бастуни звучи доста преувеличено. И все пак лечебният ефект на солената вода е несъмнен. Лятно време в минералните бани до солодобивната фабрика идват хора от различни селища. Те лекуват най-вече ревматизъм. Много от тях получават облекчение. Отначало баните се посещават най-вече от населението на бившата Провадийска околия. По-късно идват да се лекуват и хора от други райони на Североизточна България. Жителите на работническото селище край гара Мирово намират още едно препитание, като предоставят квартири и храна на курортистите, които наричат „баняджиите”. Минералните бани се посещават активно от летовници дори през военните 1942 и 1943 г.През март 1951 г. в България е въведена безплатна медицинска помощ. По това време в Завода за добив на сол и разсол „Васил Коларов”, в непосредствена близост до минералните бани, е изграден здравен пункт. В него работи д-р Янко Янков, а някои периоди – фелдшери. Медицинските специалисти преглеждат желаещите да се лекуват чрез балнеолечение. Минералните бани са разширени и модернизирани, направен е басейн, който се пълни със солена минерална вода. В квартал Васил Коларов са построени малък ресторант, киносалон и други обществени сгради. Тези предпоставки активизират балнеолечението край Провадия. [11]Според изследване от 1953 г., солената вода от гара Васил Коларов е определена като студена, хлоридно-натриева разсолна вода с дебит 500л/мин, неутрална реакция (рН – 7,3) и температура 14 С. [12]
През лятото на 1958 г. в Минералните бани в Солницата са регистрирани 26 000 изкъпвания, а за същия сезон на 1960 г. – 38 000. Осигурен е постоянен лекарски контрол, разнообразна питателна храна, автобусен транспорт, а също така и файтони до центъра на Провадия. [13]Според д-р Павел Кираджиев минералната вода лекува всички форми на ревматизъм, артрози (шипове), състояния след счупване на костите, възпаления на периферната нервна система, заболяване на женските гениталии, включително и стерилитет, хронични екземи и др. „Серният извор” от м. Ерека лекува заболяванията, които лекува солената вода от гара Васил Коларов, а чрез пиене – още и заболявания на обмяната на веществата, например затлъстяване, чернодробни и злъчни болести. Пиенето на сярна вода помага при гастрити и колити. [14]С решение на Градски народен съвет–Провадия в южните окрайнини на града в началото на 60-те години се строят модерни за времето си минерални бани. Те са открити за посещение през пролетта на 1963 г. [15] В тях се използва лечебното действие на водите от двата извора – от гара Васил Коларов и от м. Ерека. По етернитов тръбопровод, чрез помпи, се довежда натриевохлоридна вода от сондажния извор „Солената вода” на гара Васил Коларов (Солна мина), а по друг тръбопровод – натриево-хлоридна-алкална вода от м. Ерека. Баните имат две отделения – по един басейн за мъже и жени, всеки с къпалня. Басейните побират 20–25 души. Във ванното отделение има 28 вани. Има стаи за лекар, масажист, кабинет по лечебна физкултура и физиотерапия. Застъпено е електро и светлолечение със следните апарати: пентостати, кварцови лампи, солукс, ултратерми, диадинамик. Прилагат се още парафинолечение, лечебна физкултура и лечебен масаж. Добавя се и медикаментозна терапия. [16]
Лечебното въздействие на водата е предимно нервнорефлекторно. Чрез термично и химично дразнене на кожата се постига пренастройка на централната нервна система. Солите, абсорбирани от кожата, продължават действието си и след излизане от водата. Солените бани влияят и върху тонуса на вегетативната нервна система, повишават защитата на организма спрямо инфекции.
Според д-р Константин Трошев, водата лекува заболявания на опорно-двигателния апарат – ставен ревматизъм след преминаване на острия стадий, артрози (шипове), миозити, бурзити, тендоловлинити, състояния след счупване на костите с ограничена подвижност на ставите; заболявания на нервната система – травматични и възпалителни болести на периферните нерви, след преминаване на острия стадий; полиневрити от инфекциозен, токсичен и друг характер; състояния след прекаран детски паралич; състояния след мозъчен кръвоизлив не по-рано от четвъртия месец; заболявания на половите органи на жените: всички хронични и възпалителни процеси 6–8 месеца след острия период, яйчникова недостатъчност и безплодие. Освен това и лечение на тромбофлебит, три месеца след острия период и някои кожни заболявания. ]17]Лечебното къпане на болните става в басейн или вана с изкуствено подгрята вода. Банята е обща – за цялото тяло или частична – за крайниците. За общите бани се използва температура на водата 34–38 С, а за частичните –42 С и повече. Първите бани са по-кратки, като постепенно, по указание на лекуващия лекар, престоят във водата се увеличава до 15–20 минути. [18]
Наличието на обикновенна (сладка) вода позволява ползването на баните и като хигиенни за гражданите на Провадия.Районът около минералните бани с площ около 40 дка е превърнат в парк за отдих на лекуващите се. Служба „Жилищно настаняване” при ГНС–Провадия разкрива квартирно бюро. То насочва летовниците, следи за състоянието на квартирите и контролира цените им. [19]Пациентите могат да ползват консултациите на специализираните кабинети, лабораторията и рентгеновия кабинет в провадийската поликлиника.
Провадийските минерални бани са единствени по рода си в България. Лечебни бани с подобно действие има в Карлови вари (Карлсбад) – Чехия. Бани със солена минерална вода има в Русия, Румъния, Полша, Франция, Великобритания, Италия, Швейцария, Германия, САЩ, Япония и др. [20]
През 1964 г. към Минералните бани–Провадия работят по съвместителство двама лекари и три медицински сестри. Те правят средно по 50–60 прегледа за четири часа, което се отразява върху качеството на работата им. Завеждащ кабинет физиотерапия е д-р Павел Кираджиев, който има големи заслуги за развитието и популяризирането на балнеолечебницата. През следващата година лекарите продължават да са двама, а сестрите са увеличени на четири. Бившата Житна борса се превръща в Курортна поликлиника с четири добре обзаведени за времето си кабинети. [21]През 1966 г. Минералните бани преминават към Санаторно-курортно управление при МНЗСГ. Министерството издава Заповед № 1734, в която е записано: „Утвърждава се за курорт в раздел „А” балнеолечебни курорти град Провадия”. [22]През 1971 г. се лекуват 5600 болни. Правят се над 8000 първични и вторични прегледи годишно, извършват се над 148 000 процедури. Курортистите се хранят на столови начала в ресторант „Ловен дом”. Понякога броят на столуващите достига до 420 на ден. [23]През 1973 г., по белгийски модел, в парка пред Минералните бани е завършен стол, втори по рода си в страната. В него работят 26 души. За една смяна могат да се хранят 600 души. [24]През 1977 г. в балнеолечебницата се лекуват 4901 души. Колективът е обявен за образцов в рамките на Санаторно курортен комплекс (СКК)–Варна. [25]В края на 70-те години е проектиран нов балнеосанаториум в Провадия – шестетажна сграда с 450 легла. Предвидена е четириетажна поликлиника, а баните трябва да бъдат надстроени с още един етаж, в който ще бъде разположена физиотерапевтичната база с инхалационен център. Проектът е амбициозен. Той изисква много средства. [26] През 80-те години да се изработи друг, който предвижда по-малко разходи.В началото на 80-те години работят долекарски и два лекарски кабинети. В активния сезон те приемат пациенти по 12 часа в денонощие. Годишно в тях се извършват около 15 000 първични и вторични прегледи. Контролни прегледи се правят на 3 дни, а при сърдечни заболявания – всеки ден. Без такъв преглед пациентите не могат да продължат лечението си. Годишно с горещ парафин се провеждат почти 40 000 процедури. През активния сезон на ден баните се посещават от 400 души. Годишният план, който е 4500 човека, се преизпълнява с 600–700 карти. Обслужва се и местното население. [27]Полагат се грижи за отдиха на курортистите. На тяхно разположение са трите провадийски киносалона, двете читалища.Кинопрожекции се провеждат и в парка на минералните бани. Там е поставен телевизор, изнасят се културни програми.
В края на 80-те години броят на летовниците намалява. Така например през 1989 г. са планирани 3886 карти. Закупени са едва 1569. [28]
През 1991 г. е завършен строеж на четириетажен пансионат. В неговите стаи има 100 легла. [29] Това събитие обаче съвпада с настъпилата в страната сериозна икономическа криза. В началото на 90-те години балнеолечението в Провадия запада. Повечето стаи на пансионата остават празни дори през лятото. [30]
Несъмнено трябва да споменем имената на специалистите, които имат заслуги за лечението на хилядите курортисти в провадийските минерални бани. Сред тях са: д-р Панайот Драгулев (през 30-те години), д-р Павел Кираджиев (през 50-те и 60-те години), д-р Янко Янков (също през 50-те и 60-те години), д-р Иванов (през 70-те години), д-р Михайлов (през 70-те години и около 1990 г.), лекарите Красимир Атев и Христо Йорданов (през 80-те години) и др. През 90-те години работят д-р Александър Кулаков, д-р Елена Евтимова, д-р Виргиния Димитрова и др. Всички те в една или друга степен имат принос за подобряване здравния статус на лекувалите се в Минералните бани край Провадия.В период на икономическа регресия, през лятото на 1997 г. МНЗ взема решение за закриване на 12 балнеосанаториума. Сред тях са и провадийските минерални бани. [31] На 1.Х.1997 г. те затварят врати с уговорката да се превърнат в сезонни. [32]Това обаче не става.По-късно базата преминава на подчинение от СКК–Варна към Областна управа Варна. Известно време балнеолечебницата и прилежащите й сгради са без охрана. Допуснато е обектите да бъдат разграбени.Едва тогава те преминават в собственост на Община Провадия.
С решение на ОбС–Провадия през септември 2004 г. Минералните бани–Провадия са продадени на софийска фирма. Съгласно договора за покупка, купувачът се ангажира с програма за управление и развитие на Минералните бани за пет години.
За съжаление програмата не се изпълнява.Направени са някои частични ремонти. Тръбопроводите от двата извора са повредени безвъзвратно и не функционират.
Повече от 11 години провадийските минерални бани не приемат посетители.В последното десетилетие икономиката на България се развива устойчиво. Страната влезе в Европейския съюз. С РМС № 360 от 16.ІХ.1992 г. [33] провадийската минерална вода влиза в списъка на минералните води от национално значение (общо 72). Надяваме се, че с усилията на ръководството на града, в най-скоро време Минералните бани–Провадия ще отворят врати и отново ще раздават здраве на хиляди болни.
Литература:
1. Енциклопедия България, т. 5. С., 1986, с. 480.
2. Никифор Ганев. Провадия в своето минало и настояще. С., 1929, с. 107–109.
3. Васил Николов и др. Праисторически солодобивен център Провадия–Солницата. С., 2008.
4. Светослав Аджемлерски. Добив на готварска сол и разсол край Провадия. В: Из миналото на Провадия и района. В., 2005, с. 118–125.
5. Пак там, с. 120.
6. Енциклопедия „България”, т. 4. С., 1984, с. 242.
7. Ив. Капинчев. Състояние на обществената хигиена във Варна от Освобождението до Първата световна война. В: Кратка история на санитарно-хигиенното дело и противоепидемичните начинания във Варна. С., 1977, с. 34.
8. Д-р Балкански. „Лечебното значение на соленият извор при град Провадия”. Провадийски вести, 14.ІХ.1924.
9. Д-р Павел Кираджиев. Солени минерални бани в Провадия. В., 1963, с. 13.
10. Георги Корабов. Провадия в моите спомени. В., 2000, с. 76–79, 121.
11. Светослав Аджемлерски. Здравеопазването в Провадия (под печат).
12. Д-р Павел Кираджиев. Цит. съч., с. 17.
13. Д-р Павел Кираджиев. Перспективите на Провадия като курортен град. Провадийски глас, 26.ІХ.1961.
14. Д-р Павел Кираджиев. Солени минерални бани в Провадия. В., 1963 с. 28–29.
15. Хр. Стефанов. Новата лечебно-хигиенна баня влиза в строя. Провадийски глас, 17.V.1963.
16. Д-р Павел Кираджиев. Солени минерални бани в Провадия. В., 1963 с. 25.
17. Д-р Трошев. Единствените солени бани. Провадийски глас, 19.VІІІ.1966.
18. Пак там.
19. М. Иванова. За доброто име на курорта. Провадийски глас, 3.VІІ.1963.
20. Д-р Павел Кираджиев. Солени минерални бани в Провадия. В., 1963, с. 40.
21. Д-р Павел Кираджиев. Курортният сезон наближава. Провадийски глас, 30.ІІІ.1965.
22. Редакционна. Гордост за нашия град. Провадийски глас, 25.ІІ.1966; Държавен вестник, 20.V.1966.
23. Йорданка Златева. Провадия ще стане курортен град. Провадийски глас, 3.VІІІ.1971.
24. Михаил Михайлов. Ценна придобивка. Провадийски глас, 20.VІ.1973.
25. М. Иванов. Пред новия курортен сезон. Провадийски глас, 23.V.1978.
26. М. Иванов. Пред новия лечебен сезон. Народно дело, 7.VІ.1978.
27. Радка Пенева. Вълшебна вода. Народно дело, 18.V.1983.
28. Иванка Цанова. Провадия – курортен град? Провадийски глас, 6.VІІ.1990.
29. Славейко Чамурлийски. За пансионата и още нещо. Провадийски глас, 39/1990.
30. Жечка Маринова. Сградата е почти готова, сега се търсят пациенти. Провадийски глас, 5.VІІ.1991.
31. Валентина Кирова. Балнеолечебницата ще бъде закрита. Провадийски глас, 10/1997.
32. Валентина Кирова. Минерална баня–Провадия е затворена. Провадийски глас, 12/1997.
33. Редакционна. Провадийската минерална вода… Провадийски глас, 27.ХІ.1992.