Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2020 20:35 - За пътеписа на Сейже
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 1211 Коментари: 0 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

Френски пътеписи за Балканите, XIX в.

Съст. и ред. Бистра Цветкова

 

 С. СЕИЖЕ /1829/

(C. Sayger)

 

[SAYGER, C. Relation dun voyage en Roumйlie. Paris, 1834. 184 p.]

 


 

Биографични данни за автора на този забележителен по проникновението си и богатството на данните си пътепис не се намериха засега. От произведението му личи ясно, че този французин заедно с придружаващия го френски художник Дезарно идва от Санкт Петербург и че се ползува с престиж и уважение сред руските управляващи и интелектуални среди. Затова той е улеснен и подпомаган и от руското командуване да се движи във военната зона при завършека на Руско-турската война — 1828—1829 г. Сам главнокомандуващият маршал Дибич-Забалкански му оказва особено внимание и му осигурява възможности да проникне с цяла нарочно организирана група дълбоко в Източна Тракия.

 

Очевидно е по сведенията на пътеписа, че Сейже пътува с една основна задача — да се осведоми за състоянието на древните и средновековните паметници в източнобългарските области и да събере антични монети и медали. За тази цел придружаващият го художник А. Дезарно заснема скици на най-важните паметници, които издава заедно със Сейже в Албум-приложение към настоящия пътепис. В Одрин Сейже натоварва с подобна задача и офицера Дьо Балу от инженерните войски. Той скицира фасадите и вътрешността на Султанселимовата джамия.

 

Пътеписът най-добре представя качествата и мирогледа на автора си. От него личи, че Сейже е интелигентен и добре осведомен наблюдател, който познава и историята, и културата, и етническия облик на пропътуваните места, както и политическата обстановка. Той се придвижва през райони, където до неотдавна са се развивали ожесточени военни действия между Русия и Турция. Пътува в извънредна и трудна обстановка, когато на всяка стъпка се сблъсква с тежките последствия от току-що стихналия двубой и с отношението на покореното население към тези големи събития. Макар да е в досег с области, населени главно с българи, пътеписецът долавя отзвука на гръцкото въстание, натъква се на редица изяви на национално самосъзнание на подчиненото немюсюлманско население. С непредубеденост и стремеж да обхване всестранно и да осмисли правдиво фактите и събраната информация Сейже рисува османския режим в тази част от балканските зема, както и общото състояние на империята. Авторът на пътеписа е убеден в това, че империята е в положение на пълно разложение, че една по една се изтръгват от деспотичното ѝ господство различни подчинени страни и народи. Гърция е най-пресният пример в това отношение. Сейже многократно изтъква всеобщата изостаналост на Турция и несъобразностите на

 

 


 image

 

image

Маршрут на С. Сейже в 1829 г.

 


управленческата система в нея. Залезът на имперската сила, както справедливо забелязва Сейже, е започнал още от времето на Селим II, т. е. от края на XVI в., и е достигнал до това ниво, което пътеписецът оценява най-отрицателно с песимистични предвиждания за бъдещето. Той не вярва в обновителната сила на реформите, макар да ги счита за необходими в безпросветната обстановка на разпадащия се имперски колос. Въпреки решителните методи на провеждането им Сейже смята, че те по-скоро биха усложнили царуващото безредие, защото липсва подготвена почва за тях. Непреодолимият мюсюлмански фанатизъм, който в миналото е бил тласъчна сила за утвърждаване на османското могъщество, сега е главна пречка за нейното обновление. Като върховен израз на това трагично съчетание на фанатизъм и изостаналост е пред очите на пътешественика зрелището с дервишките обреди в една от одринските джамии. „Не можех да напусна тази странна церемония, пише той, без мъчително чувство, като мислех, че само невежеството и глупавото оскотяване могат да накарат хората да приемат толкова необичайни ритуали. . .” При това Сейже отбелязва, че на тази имперска изостаналост противостои не само европейската цивилизованост и напредък, но и въоръженото превъзходство на европейските неприятели на Турция. Току-що завършилата война и предхождащите я други са доказали тази нарастваща неравномерност в съотношението на силите, която непрестанно понижава самочувствието на османците. Нещо повече — пътеписецът долавя и друга промяна в господарското им светоусещане — те вече не считат трайно владичеството си в Европа. Сейже съвсем ясно схваща, че само разногласията между европейските политически фактори удържат разпадащата се имперска сила.

 

Френският наблюдател представя атмосферата на безконтролен произвол, наложен от турската власт, който създава условия на несигурност и спъва напредъка на по-бързо развиващите се и дейни подчинени народности в европейските провинции. Поради този произвол селските труженици са застрашени от ограбване на плодовете от непосилния им труд. Заможните граждани—немюсюлмани, които създават стопанското оживление на провинциите, са заставени да показват привидна бедност от страх пред безнаказаното грабителство на господарите. Дискриминацията на немюсюлманите е налице в ежедневието, с което се запознава пътеписецът. Нейните уродливи черти придобиват още по-страшен вид в разгара на войната. Озверените от претърпените неуспехи турци се нахвърлят върху беззащитни християнски села, най-вече български, ограбват, отвличат младежи и девойки, всяват ужас сред населението. Страхът от такива изстъпления, както и непоносимата вече тежест на режима причиняват масови изселвания на българи от Черноморието и от вътрешността в Русия.

 

Всяка съпротива срещу насилническата система, всеки опит срещу волята на султанското самодържавие се наказват жестоко. Паметници на безогледната разправа срещу нарушителите на реоюима от различни среди и народности, от обикновения рая до могъщите непокорни паши или до военнопленниците са затворите, един от които Сейже описва с безпощаден реализъм.

 

Вътрешната и военната слабост на Османската империя противостоят рязко на военното превъзходство и цивилизованост на руската армия, облагоприятствувана от един важен фактор в тези земи — съчувствието и подкрепата на християнското население. Сейже подчертава многократно храбростта на руските бойци, интелигентността и високата професионална подготовка на руския команден състав начело с Дибич-Забалкански. Това превъзходство над турците личи и в разгара на друга стихия, не по-малко опустошителна от войната — чумната епидемия, покосяваща и войските на двете страни, и местното население. От една страна, е посочено фаталистичното примирение, бездействие и невежество на мюсюлманите, а, от друга, организираните мерки — карантина, болници, военни забрани на русите и спонтанните превантивни мерки на християнското население, най-вече на българите.

 

Пътеписът на Сейже е особено ценен и със сведенията си за различните народности в пропътуваните области. Авторът е сравнително добре осведомен за етническия облик на населените места, някъде дори привежда статистически данни, редки за този период в други източници. Той засвидетелствува присъствието на българско население дълбоко в Източна Тракия. Стреми се да изтъкне най-типичното за всяка от тези народности. Заклеймил тиранията на турския режим, Сейже полага усилия да отличи крепителите му от самата турска народност. „Действията на един брутален деспотизъм и жестокостта на една фанатична и варварска военщина не могат основателно да се смесват с характера на отделните лица.” Обикновеният турчин според свидетелството на пътеписеца има и семейни, и граждански, и човешки добродетели. Религията му създава известни нравствени норми, гостоприемството се съблюдава навсякъде, а скромността в бита е обичайна. В селското стопанство и в градската стопанска дейност турчинът е далеч надминат от подчинените народности. Образоваността е на незавидно ниво. Религиозните училища, които среща пътеписецът, подготвят само служители в духовната и гражданската администрация — т. нар. улема. Невежеството на широките маси определя и безразличното им или варварско отношение към старите паметници. Рядко се срещат образовани турци с почит към книгата. Сейже се натъква на един от тях. Той притежава богата библиотека с източни ръкописи. Наред с подобни частни библиотеки Сейже научава и за големи библиотеки в одрински джамии и медресета. Френският пътешественик не пропуска и някои подробности от бита и нравите на турците, описва погребалните им обреди.

 

Френският наблюдател е доловил не само повърхностно социално-икономическото, демографското, политическото и духовното обновление и възход на подчинените от турците народности. Увеличаващи естествения си прираст, те застават на предна линия във всички дейности в целия живот на балканските османски провинции.

 

Подчертано положителни са впечатленията и оценките на Сейже за българите. Нееднократно той изтъква трудолюбието и гостоприемството им. За да подчертае достойнствата им, той ги съпоставя с гърците и намира, че имат повече физически и морални добродетели: вижда у българина повече прямота, независимост и чистота. Счита ги за грижливи и много трудолюбиви селски стопани с добра битова култура. Намира дори предимства в богатството на носиите им, в остатъците от войнствен дух, наследен от славянските им прадеди. Според сведенията на Сейже, лишени от традици-

онната за мнозина други западни пътеписци враждебна предубеденост или неосведоменост за българския народ, българите са непокорни и непримирими с чуждото потисничество. Тези впечатления не са безосновни. Българският народ проявява изключителна борческа активност и изявява ясно политическо съзнание в целия ход на руско-туреката война. То намира израз в настойчивите усилия на българите да получат оръжие от руското командуване още от самото начало на войната и особено във въоръжените им действия в помощ на руската армия през пролетта и лятото на 1829 г., както и във въстанието през юли—август на същата година в Югоизточна България и особено в Странджанско.  Сейже не съобщава нищо определено за размаха на българското националноосвободително движение. Само някои податки у него бележат следите на това голямо движение, засвидетелствувано в други източници: съобщението за разрушени или опустошени от българи и гърци турски култови сгради и жилища в населени места, епизодите за срещнатите по пътя хиляди изселници българи и гърци. Както е известно, повечето от тези изселници се оттеглят пред заплахата от турско отмъщение заради участието им във въоръженото освободително движение по време на руските операции през 1829 г.

 

В оценката на Сейже българите, макар и скромни в бита си, се радват на благосъстояние, придобито с честен труд. Разбира се, над всичко това, както навсякъде в европейските провинции, тежи произволът на тираничната система. „Но това благосъстояние..., пише Сейже, е твърде несигурно и зависи много от съзнателната прищявка на местните господари, прищявка, срещу която несъвършените закони не предлагат никакъв заслон.”

 

Гостоприемството на българите прави навсякъде отрадно впечатление на чуждия наблюдател. Дружелюбното им отношение към русите увеличава още повече вниманието и безкористната топлота спрямо френския пътешественик, който се движи с руски придружители и с руско съдействие. Бедните селяни, макар разорени от войната, отказват всякакво заплащане за квартируването на пътешественика и с трогателно себеотрицание се стараят да направят най-приятен престоя му.

 

Гърците според Сейже заемат предно място в градския стопански живот. Френският наблюдател ги представя като ловки и дейни търговци и корабоплаватели. Среща ги не само в по-големи градове като Варна и Одрин, но и в някои по-малки селища по Българското Черноморие. Там в средите на гърците има и засегнати от елинизма българи, които чужденците вземат за гърци.

 

Сейже изтъква ръководната роля на гръцкото духовенство за духовното и просветното развитие на християните в балканските земи, интересува се от възраждането на гръцкото учебно дело.

 

Ценни са и сведенията му, свидетелствуващи за съперничеството в градската стопанска дейност между гърци и арменци. В тази дейност личи и ролята на евреите. Не са отминати без внимание и циганите, показани са с полуномадския им начин на живот и физическите им отлики.

 

Пътеписът на Сейже се отличава с много ярки описания на населените места и най-вече на градовете. Пътешественикът наблюдава и предава в най-типичните подробности живописното разнообразие и оживление в градската

търговска дейност, разкрива внушителната прелест на някои обществени и култови строежи и едновременно с това — ориенталската нищета и нечистотия.

 

Заслужават доверие и сведенията му за стопанския живот. Многократно той сочи характера и облика на земеделското производство в различни райони, представя важни сведения за занаятите и търговията по градовете и селата, за корабостроителството по крайбрежието.

 

Особенно внимание отделя той, при това с голямо познание на материята, на археологическите паметници и находки, които усърдно търси, описва и регистрира чрез скиците на Дезарно. Проявява интерес към старобългарските и византийските черкви, някои от които са в развалини.

 

Не пропуска да отбележи и стратегическите особености на пропътува-ните области: състояние на пътищата, крепости, предимства на заливи, пристанища и пр.

 

Интересни са и бележките на Сейже върху природния облик на описания от него район. Той често споменава за флората, за почвата, за недостатъчно оползотворените подземни богатства, за особеностите на климата. Той наблюдава необикновени климатични и природни феномени: сняг и студове през септември, урагани и дори земетресение.

 

И най-сетне твърде интересни данни за историята на медицината съдържат описанията му за чумата и борбата с нея, за турските болници и домове за душевно болни.

 

 

Цялото това многообразие в пътеписа на Сейже представя автора му като особено проникновен наблюдател с широки интереси и забележителна осведоменост и с относително по-голяма непредубеденост при представяне тежката съдба на покорените народи и разложението на Османската феодално-деспотична империя. 


...
http://macedonia.kroraina.com/frp2/frp2_16_1-2.htm?fbclid=IwAR1104ptWsyR39xTvbXplwfB-KzC6CkDwPw3kBF2B5tnEO9U4lNYm4Z6GTU



Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19157223
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148913
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031