Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10 21:05 - ИСТОРИЯ НА ЗАЩИТАТА НА ДЪРЖАВНАТА ГРАНИЦА НА НРБ
Автор: varg1 Категория: История   
Прочетен: 258 Коментари: 0 Гласове:
4



 Обстановката на българската държавна граница се определя от външнополитически, вътрешнополитически, икономически и военни фактори. Най-тежките инциденти и нарушения са предизвикани от неточно определяне на границата. През този период има участъци от границата, които са с неточна демаркация: по река Марица на българо-гръцката граница; височината Дряновец и устието на р. Резовска на българо-турската граница.

Най-големи проблеми възникват за два острова на река Марица, които съгласно Договора и Описанието на границата принадлежат на България.  Поради промяна на течението на реката островите се оказват по-близо до гръцкия бряг, което според гръцките власти е основание за промяна на границата. Тези претенции са предявени за първи път през 1939 г. и след края на Втората световна война отново са възобновени. Гърция пристъпва към прилагане на сила за установяване на контрол на 4 април 1948 г., когато устройва засада на единия от островите и задържа трима граничари, които по-късно са убити. Напрежението в този участък продължава до 1953 г.

През 1948 г. започват разговори за възстановяване на дипломатическите отношения с Кралство Гърция, но гръцкото правителство отказва да направи декларация, че признава съществуващите граници. Напрежението и несигурността на общата граница са най-вече заради действията на гръцките партизани по време на гражданската война.

На 18 май 1950 г. изпълняващият длъжността генерален секретар на ООН Байрон Прайс прави предложение на българското и на гръцкото правителство да се възстановят граничните пирамиди по българо-гръцката граница. На 4 май 1951 г. се провежда среща между български и гръцки гранични органи за създаване на двустранна комисия за проверка и за възстановяване на разрушените и повредени гранични пирамиди на границата, но комисията не започва работа. През този период по границата има много гранични инциденти, най-тежките на спорните острови на река Марица.

На 26 и 27 юли 1952 г. гръцките власти правят опити за установяване на контрол върху островите. Започва съсредоточаване на войски в близост до границата с численост над 2000 души и бойна техника и поставяне на ултиматум: „Капитан Андреевската гранична стража да напусне гръцките острови до 08.00 часа, в противен случай ще употребим оръжие”[32].

Започва подготовка за отбрана на островите със силите на Гранични войски и армията. Привлечени са 19 и 20 гранични застави, маневрените групи и резервните застави от Любимец и Свиленград, щабът и щабните подразделения на граничния отряд, участъкът на МВР в Свиленград, мотострелкови, артилерийски и танкови подразделения на Българската армия. След около седмица на конфронтация войските от двете страни на границата постепенно се изтеглят.

Освен инцидентите на островите на река Марица, периодът от края на Втората световна война до края на 50-те години на ХХ век се характеризира с множество въоръжени сблъсъци и тежки нарушения.

През 1945 г. обстановката на границата започва да се усложнява. Военни подразделения и престъпни групи навлизат в българска територия, отвличат хора и добитък. Рязко нараства паричната контрабанда[33].

При едно нападение целият личен състав на 16-и граничен пост в района на с. Триград с изключение на часовия, участва в прогонването на проникналите в наша територия чужди войници. През това време група от четири гръцки жандармеристи нападат поста. Българският граничар успява да ликвидира нападателите, но е тежко ранен[34].

През 1945 г. се провеждат няколко успешни блокади и претърсвания на цели райони за откриване на контрабандисти. В претърсването, предприето на 31 октомври 1945 г. от командира на 11-и граничен участък, са заловени 38 престъпници и се разкрива широко разклонен канал за контрабанда.

На 30 април 1946 г. турски войници от поста Дуванджа, на 150 м от поста Курт тепе, правят опит да отвлекат българско семейство.

На 30 май 1946 г. гръцки патрул от около 15 души навлиза на българска територия. Залавя двама български овчари и ги отвлича в Гърция заедно с над 300 глави дребен и едър рогат добитък.

На 13 октомври 1946 г. в с. Марино, Смолянско, е заловен нарушител, прехвърлен от чужда специална служба с диверсионна задача. При разследването е установено, че няколко пъти е прехвърлян на българска територия[35].

На 13 октомври 1946 г. към 21.00 часа неизвестни лица нападат два наши гранични поста югозападно и югоизточно от с. Горни Юруци, Крумовградско. Престрелката продължава около 10 минути. Нападателите са отблъснати, но в боя загива граничарят Георги Димитров Калеев[36].

В началото на ноември 1946 г. двама граничари от патрул от 11-и граничен уча­стък проявяват изключителна смелост и с риск на живота си залавят двама и убиват един от тримата въоръжени нарушители, които се опитват да преминат границата.

През ноември 1946 г. престъпна група ограбва и убива жител на с. Кошница, Смолянско, взето е оръжието на жител на с. Турян, Смолянско, след което бяга през границата в Гърция[37].

За 6 месеца в Добруджа са откраднати и прехвърлени през границата повече от 90 коня.

През 1947 г. българските гранични власти ликвидират група въоръжени нарушители в района на Странджа.

През 1947 г. жителите на с. Сива река, Свиленградско, проявяват бдителност и съобразителност и арестуват агент на чуждото разузнаване[38].

През 1947 г. близо до с. Бобошино, Кюстендилско, е обезвреден опасен престъпник, избягал от Кюстендилския затвор[39].

През пролетта на 1947 г. гранично подразделение в Добруджа ликвидира голяма престъпна група, която дълго време ограбва местното население[40].

На 13.06.1947 г. от района на Свиленград е отвлечен местен жител.

На 09.11.1947 г. от с. Жижево са откраднати и прехвърлени през границата 500 кози и овце.

Само през 1947 г. граничарите залавят 179 лица при опит да преминат югозападната граница[41].

На 14 януари 1948 г. група от въоръжени лица се опитва да отвлече няколко овчари заедно със стадата им през границата. Овчарите се бранят с единствената ловна пушка, с която разполагат. На помощ идват граничарите и нападението е отблъснато, като един от престъпниците е заловен[42].

На 19 януари 1948 г. към 17 часа в района на с. Мезек, Свилен­градско, от гръцка територия навлизат три въоръжени лица, залавят наш овчар и подкарват стадото му към границата. Командирът на 2-ри подучастък взема необходимите мерки, отвличането на овчаря и стадото в Гърция е предотвратено, а един от нападателите е заловен[43].

На 09.02.1948 г. от заставата в с. Резово докладват по телефона в граничния участък гр. Созопол за преминаването през границата на два самолета с неясна национална принадлежност[44]. Личният състав на участъка е вдигнат по тревога и заема позиции в траншеите и картечните гнезда. Два изстребителя „Спитфайър” се появяват над Созопол и кръжат над военни обекти на височина 100-150 м. След изстрелване на десет червени ракети за предупреждение се открива огън с всички оръжия. Единият от самолетите е улучен и пада в морето. Другият пада на 3 километра югозападно от Созопол. Пилотът оцелява и е задържан от граничарите[45].

На 4 април 1948 г. на южната граница в наряд тръгват граничарите младши сержант Иван Миладинов Иванов, редник Кирил Богданов Христов н редник Иван Петров Панов. Тримата минават край селото и се качват на лодка, с която отиват на „Горния остров”. При слизането на брега срещу тях започва стрелба от три страни. Нарядът е обкръжен и се съпротивлява докато свършат патроните и гранатите. Когато на острова пристига помощ, тримата граничари са вече заловени и отвлечени на чуждия бряг. По-късно тримата са открити удушени[46].

На 9 април 1948 г. в района на с. Кости, Бургаско, граничните поделения унищожават прехвърлената от чуждо разузнаване въоръжена група[47].

Унищожена е престъпна група, формирана от избягал от фронта дезертьор, която върлува из смолянския край. Намерените документи в лидера на групата доказват неговата принадлежност към чуждо разузнаване[48].

На 28.04.1948 г. гръцки взвод навлиза на българска територия в района на вр. Страцин, Беласица, и открива огън по наша територия. Българските граничари отговарят на огъня и убиват двама души, пленяват оръжието им картечни пистолети „Томпсън”, боеприпаси и снаряжение[49].

На 05.08.1948 г. към 19 часа, южно от с. Коларово, Благоевградско, чуждо военно формирование открива огън срещу български граничари и тежко ранява Стефан Александров Севрийски[50].

На 10 август 1948 г. към 12.20 ч. над източните склонове на Малешевската планина в близост до с. Горна Рибница, Благоевградско е забелязан югославски самолет, който извършва полет над населените места Гореме, Микрево, Гара Пирин и Сандански, след което се връща на югославска територия[51].

На 16 август 1948 г. в 3 часа сутринта в района на границата до Свиленград 5 души въоръжени нарушители се натькват на граничен наряд. На предупреждението да се предадат те откриват огън. В резултат на завързалата се престрелка нарушителите са унищожени[52].

На 17 август 1948 г. между 11.30-15.00 часа гръцки правителствени войски с артилерия заемат височините по границата южно от село Чекаларово, Момчилградско. Част от тях преминава на българска територия, вследствие на което се завързва бой с наши подразделения. На кота 1353 боят продължава няколко часа. От гръцка страна са убити трима души и няколко ранени. Трима български граничари са ранени тежко[53].

В участъка на едно от граничните поделения са поставени 12 мини, от които 4 избухват, а 8 са обезвредени. При избухването са ранени двама граничари. Мините са поставени от диверсионни групи, подготвени на чужда територия[54].

На 1 септември 1948 г., движейки се с кола в района на с. Копривлен, капитан Найден Турулийски, капитан Павел Павлов и старшина Димитър Кискинов се натъкват на мина и загиват[55]. Два месеца преди това в района на селата Петрелик и Теплен, Гоцеделчевско, загиват от мини трима други граничари[56].

На 29 септември 1948 г. югославски самолет нарушава българското въздушно пространство и за известно време кръжи над селата Лешково и Ветрен, Санданско.

На 22 октомври 1948 г. отново в околностите на с. Ветрен са забелязани седем югославски самолета. След като самолетите кръжат в този район около 10 мин. те се връщат на югославска територия.

На 16.11.1948 г. от района на Гоце Делчев са откраднати и прехвърлени през границата около 250 овце и кози.

На 26.12.1948 г. престъпна група в състав от 13 души открадва 400 овце и кози от с. Либяхово, Благоевградско.

На 22.01.1949 г. около 10 турски войници излизат от поста Пирюполу и започват да стрелят срещу двама български овчари, с намерение да ги отвлекат. Поради засечка в оръжието на най-близкия войник, те успяват да избягат[57].

През 1948 г. има многократни обстрели на гранични наряди, особено в района на с. Лесово, Елховско, и с. Чернодъб, Хасковско.

На 20.02.1950 г. в района южно от с. Горно Ябълково, Бургаски окръг, граничен наряд забелязва въоръжено лице. След предупреждение се завързва престрелка, при което нарушителят е убит.[58]. При последвалото разследване се установява, че той е куриер на чужда разузнавателна служба, изпратен да се свърже с нелегална организация, създадена през 1949 г. Впоследствие 16 члена на тази организация са задържани и осъдени[59].

През месец май 1950 г. е разкрита престъпна група, действаща в околностите на Смолян и с. Могилица.

На 10 юни 1950 г. по време на наряд трима граничари проявяват голямо умение и хладнокръвие при залавяне на чужда разузнавателна кола.

През юли 1950 г. група от 120 души, водени от ходжата на с. Лимец, Кърджалийско правят опит да преминат границата при с. Лъжечник. Други 30 човека се опитват да преминат границата в района на с. Егрек.

На 9 и 10 октомври 1950 г. командирите на стражеви катери № 301 и 304 старши лейтенант Стефан Славков и старши лейтенант Никола Димитров от граничното подразделение в Бургас задържат седем души с моторна лодка. Оказва се, че задържаните са извършители на тежки престъпления.

На 15 ноември 1950 г. в 18.20 ч. двумоторен югославски самолет прекосява българо-югославската граница над връх Китка, прониквайки на около 20 км навътре в Пиринска Македония, като се връща обратно прелитайки над връх Калабак-Беласица[60].

През 1950 г. разузнавателните органи на Гранични войски успяват да разкрият две диверсионни групи, действащи в селата Либяхово, Слащен и Туховище, Неврокопско.

През март 1951 г. 138 човека от бившата Кулска околия преминават на съседна територия.

В 22.30 часа на 14 април 1951 г. на 500 м южно от с. Михалич, Хасковско, на граничен наряд се натъкват три въоръжени лица. Завързва се престрелка. Двама от нарушителите са заловени живи. Третият е убит. Освен въоръжението у тях са намерени пари, две радиостанции със съответни кодове за приемане и предаване[61].

На 13 юни 1951 г. в 18.10 часа в подножието на вр. Тумба часовият на „Пикета” (временен граничен пост) забелязва три въоръжени лица да навлизат на нашата територия[62]. В резултат на отлично организираното взаимодействие, добрата подготовка и умелите действия два наряда обкръжават тримата нарушители. В престрелката един е убит, а останалите двама се предават.

През август 1951 г. е разкрита разузнавателна група, прехвърлена със самолет в района на Разлог.

На 16 октомври 1951 г. в 02.30 ч. граничен наряд „Секрет" на южната граница забелязва три въоръжени лица, които идват от съседната територия. Нарушителите не се подчиняват на предупреждението да се предадат, хвърлят по една граната и откриват огън. Нарядът незабавно отговаря със стрелба и убива двама от бандитите, от които изземва един автомат, една карабина, два обикновени пистолета, 5 гранати и силно действаща отрова.

Получени са данни за подготовка на 7-8 разузнавателни групи в състав по 2-4 човека, готови за прехвърляне през границата в България.

Общо през 1952 г. през югоизточната граница са прехвърлени 7 разузнавателни групи с обща численост от 25 човека[63].

На 4 януари 1952 г. в 19.00 часа граничен наряд забелязва на около 20 м пред себе си две въоръжени лица да се движат по посока към границата. Когато се приближава на няколко крачки до нарушителите, те откриват огън и хвърлят гранати. В хода на действията едният граничар е тежко ранен. Благодарение на съвместните действия с друг наряд нарушителите са задържани.

В края на март 1952 г. в местността Сарабурун на югоизточната ни граница има тежка престрелка[64]. На наша територия е разкрита чужда разузнавателна група. При дъждовното и мъгливо време издирването й продължава пет денонощия, но безрезултатно. На вероятното направление за движение на групата е изпратен нощен наряд в състав младши сержант Асен Илиев с редниците Боянов и Цочев. Когато тримата нарушители се появяват възниква престрелка, при която двама са убити, един е задържан. Загиват граничарите Асен Илиев, Георги Стоименов и Стоил Косовски.  

В 14.00 часа на 27 юни 1952 г. край брега на Струма е забелязано непознато лице[65]. Заставата незабавно прикрива границата. Нарушителят не се подчинява и е застрелян. От намерените в него шифровани материали и др. документи се установява, че е агент на чуждо разузнаване.

На 21 юли 1952 г. към 18.00 часа граничен наряд, носещ службата на 3 км югоизточно от с. Горски извор, Златоградско, попада на засада, устроена от чуждо военно формирование. То открива внезапна стрелба с леки картечници и пушки. Нарядът е принуден да отговори със стрелба и нападателите се оттеглят на своя територия.

На 24 юли 1952 г. към 21.00 часа в района на вр. Конгур - Беласица, на 150 м от граничната линия на наша територия, български граничен наряд, носещ службата по охраната на границата, попада на засада, устроена от 5-6 въоръжени лица. При приближаването на граничарите те откриват огън с автомати и хвърлят ръчни гранати. В резултат на стрелбата е убит младши сержант Теньо Желев Тенев, а редниците Василев, Петров и Вълчев са тежко ранени. След нападението нарушителите се изтеглят на своя територия.

В 17.00 часа на 26 юли 1952 г. български граничен наряд на брега на Марица югоизточно от Капитан Андреево забелязва, че към българския остров от съседната територия се приближават двама цивилни. Нарядът скрито се изнася на острова с цел да прогони непознатите. В същото време около 20-30 войници и добре въоръжени цивилни лица също се отправят към острова, развръщат се във верига и навлизат в българска територия. Те стрелят по нашия наряд, който отговаря с огън и ги заставя да се върнат на тяхна територия. По време на стрелбата, която продължава около 10 минути, е ранен българският граничар Петков[66].

През нощта на 27 юли 15-20 чужди войници, въоръжени с две леки картечници, във верига настъпват към острова. Българските граничари заемат удобна позиция, изчакват приближаването на противника и откриват внезапен огън. Във възникналата престрелка са убити и ранени жандармерийски офицер и седем войници. За умелите и смели действия по отразяване въоръженото нахлуване на територията на Народна република България проявилите се граничари са наградени. Боньо Бонев е произведен в звание „младши лейтенант”, а останалите трима граничари от наряда в звание „сержант”[67].

От края на юли до началото на август почти всеки ден се обстрелва нашата територия.

На 5 август в 9.40 часа два самолета летят край границата, из­вършват няколко кръга над граничната линия в този район[68].

В 08.20 часа на 7 август значителен брой войници излизат срещу „западния” остров и залягат на 100 м от брега на реката. Минохвъргачна батарея изстрелва около 40 мини по островите[69]. Малко по-късно от с. Дикея се появяват три танка, които се насочват към българското село Генералово, изстрелват около 20 снаряда и след това се завръщат обратно[70].

На 12 август 1952 г. в района южно от Петрич 8 гръцки войници, въоръжени с леки картечници и пушки, навлизат на българска територия и откриват огън по наш граничен наряд. В хода на престрелката двама от нападателите загиват на българска територия, останалите се оттеглят в Гърция[71].

Граничен наряд „Секрет” забелязва трима души. На предупреждението да се предадат нарушителите отговарят с автоматична стрелба. Първият от тях стреля с автомат. Завързва се престрелка, която преминава в ръкопашен бой, но нарушението на границата е пресечено[72].

През 1952 г. агент на югославското разузнаване при опит да премине нелегално границата е ранен от българския граничен наряд и задържан[73].

В началото на юли 1953 г. наряд в състав младши сержант Вергил Борисов Ваклинов и редник Трайко Стаменов със служебното куче Вихър оказва помощ на съседен граничен наряд, на който се е натъкнала въоръжена група в района на Римския мост на р. Доспат. В това време редник Дончо Костов Ганев е смъртно ранен.

Младши сержант Ваклинов с кучето успява да обезоръжи и задържи един нарушител и продължава преследването, при което е смъртно ранен, но успява да хвърли граната. Кучето му, също ранено, скача върху един от бандитите и го събаря. Пристигналите граничари намират Вихър и бандита мъртви.

В 20 часа на 03.07.1953 г. околийското управление на МВР Айтос, окръжното управление на МВР Бургас и граничният отряд Бургас провеждат операция за задържането на две въоръжени лица в района на с. Пещерско.

По време на операцията няколко пъти възникват престрелки, при които двама нарушители са убити. Загиват младши сержант Манол Ганчев Стоянов и ефрейтор Стоян Антов Панайотов[74].

В 23.00 ч. на 28 септември 1956 г. в граничен отряд Бургас е получена информация, че непознато лице напада часовия, който охранява погребите, и изчезва в посока на границата. По-късно се установява, че нападателите са двама. На другия ден нарушителите са открити, като при възникналата престрелка единият е убит, а другият задържан.

Към 4.10 ч. на 25 юли 1958 г., на около 3 км южно от Петрич, граничен наряд „Секрет” забелязва идващ от юг нарушител. След предупреждение, той побягва, като прави опит да извади оръжието си. Това принуждава граничарите да го унищожат. Оказва се, че е опитен нарушител, извършил няколко убийства на българска територия[75].

През 1958 г. в района на Доспат се провежда една от най-големите гранични операции, която слага край на дългогодишната шпионска дейност на чужда разузнавателна група[76].

На 01.07.1961 г. командирът на застава Ново Ходжово от Петричкия граничен отряд получава данни от войсковото наблюдение, че на съседна територия е забелязано усилено движение. При оценка на обстановката прави извода, че през денонощието е вероятно прехвърлянето на агент на чуждо разузнаване. Като най-вероятно място на нарушението определя левия фланг на охранявания участък. За да неутрализира нарушителя, прикрива вероятното направление за движение с четири гранични наряда, а общо на левия фланг изпраща девет наряда (70% от личния състав на заставата).

В 05.50 часа на 2 юли граничен патрул открива лице, укриващо се в храсти. Във взаимодействие с другите наряди пристъпва към задържането му. Лицето оказва въоръжена съпротива, което налага използване на оръжие за обезвреждането му.

През периода 1948-1952 г. има 7304 нарушения на границата. Най-вече в района на Сандански, Момчилград, Елхово и Малко Търново[77]. В периода до 1962 г. те постепенно спадат.

Само през 1951 и 1952 г. граничните наряди имат стълкновения с 218 въоръжени нарушители на границата, в резултат на което са убити 33 и задържани 29[78]. В тези сблъсъци загиват граничарите Костадин Ангелов Веселинов, Митко Илиев Митков, Георги Иванов Георгиев (Пирдопски), Георги Атанасов Стоименов, Стоил Илиев Косовски, Йордан Илиев Панайотов, младши сержант Георги Филипов Митев, младши сержант Асен Илиев Георгиев, лейтенант Младен Гергов Калеев, ефрейтор Илия Райков Русев и др.

Тази сложна обстановка пречи на нормалното развитие на политическите, културните и главно икономическите взаимоотношения между съседните държави, затова от началото на 50-те години започват настойчиви опити за нормализиране на обстановката по границите.

През 1953 г. посредством Секретариата на ООН българското и гръцкото правителство постигат съгласие да се създаде смесена българо-гръцка комисия. Тя трябва да установи на място и да обозначи граничната линия по река Марица и да възстанови разрушените гранични пирамиди по останалата част на българо-гръцката граница. Тази комисия започва работа на 1 август 1953 г. и разрешава спорните гранични въпроси на 4 декември 1954 г.

През 1955 г. под влияние на разведряването на взаимоотношенията между двата военно-политически блока, настъпва подобрение и във взаимоотношенията между граничните органи на двете съседни държави. Упълномощена от двете правителства, смесената комисия приема и подписва Спогодба за предотвратяване и уреждане на граничните инциденти и нарушения и Спогодба за контрол, поддържане и възстановяване на граничната линия по българо-гръцката граница.

Смесената гранична комисия разглежда и решава всички спорни въпроси и съставя описание на границата между Народна република България и Кралство Гърция. По-късно се извършват проектиране и коригиране на коритото на р. Марица в този участък от границата[79].

България полага усилия за разрешаване на всички спорни въпроси с Турция. Въпреки това на границата остават неуредени два - за вис. „Дряновец" близо до Малко Търново и за линията на границата в устието на р. Резовска. Нашата страна прави нееднократно постъпки за решаване на тези въпроси в съответствие с Описанието на българо-турската граница от 1934 г., но проблемът не е решен към онова време.

През 1959-1960 г. се извършва прочистване на държавната граница и се съставя проект за ново описание, но поради нерешените спорни въпроси работата не се довежда докрай и Описанието не е утвърдено от двете правителства.

С граничните органи на Румъния през 1950 г. се подписва Конвенция за възстановяване, опазване и поддържане на граничните пирамиди, както и на други гранични знаци.

През 1961 г. командващите Гранични войски на България и на Румъния подписват протокол за съвместна охрана на българо-румънската държавна граница[80].

Между правителствата на България, Югославия и Румъния се подписват спогодби за уреждане движението на крайграничното население в граничните зони.

През 1955 г. с Югославия се подписва Споразумение за начина на проучване и разрешаване на граничните нарушения, подновено през 1965 г. През 1956 г. се подписва Конвенция за поддържането на държавните гранични знаци.

В Гранични войски се създават смесени гранични комисии, които решават възникналите въпроси, организират и провеждат прочистването на границите и поддържането на държавните гранични знаци между нашата и съответната съседна държава, съставят описания на границите и други документи, които посочват къде преминава граничната линия на местността. Представители на нашата страна в комисиите са граничните комисари, граничните пълномощници, техните заместници и помощници, което е уредено в инструкциите за охрана на границата[81].

В участъцитекъдето няма специално назначени гранични представители. техните функции се изпълняват от командирите на граничните отряди въз основа на специални указания.

Определени са основните задачи на граничните представители: защита на неприкосновеността на държавната граница; защита на политическите, териториалните, икомическите и други държавни интереси на границата със съседните държави; недопускане възникването на гранични инциденти и бързото им уреждане в случайче възникнат; защита на стопанските и битовите интереси на българските граждани; контрол за спазване режима на границата и правилата, установени с договори (конвенции и съглашения); поддържане на нормални взаимоотношения с граничните органи на съседните държави, своевременна информация на висшестоящите органи за наличие на враждебни и провокационни нападки от страна на граничните органи на съседните държави[82].

Признак за нормализация на отношенията в края на 50-те и началото на 60-те години са дадените права на граничните представители: да водят преписка с представителите на съседните държави по въпросите, свързани с тяхната дейност по разрешаването на инциденти и други гранични въпроси; да преминават през границата на територията на съседната държава в установените пунктове заедно с придружаващите ги лица, снабдени с установените документи по предварително съгласие на представителя на тази държава за изпълнение на своите служебни задължения, произтичащи от постановленията и договорите (съглашенията) със съседните държави; да се свързват по време на пребиваването си на съседна територия със своето командване писмено или чрез присъстващите офицери от своя апарат в неотложни случаи.




Гласувай:
4
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 14835233
Постинги: 16982
Коментари: 9216
Гласове: 68173
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031