2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
В историята на България през двадесетия век името Вълко Червенков е записано трайно. Все още обаче не е дошло времето за безспорна оценка на неговото дело. Изтичат 120 години от рождението му (6 септември 1900 г.) и 40 години от смъртта му (21 октомври 1980 г.), но не заглъхват по негов адрес нито "Осанна!", нито "Разпни го!"
Имах възможността 8 години да работя като политически помощник на Вълко Червенков и да го опозная отблизо. Тук не мога да засегна много въпроси, свързани и с положителното, и с отрицателното в неговото дело. Но и едното, и другото носи в себе си поуки, които времето не е обезценило. Струва си да бъдат припомнени. Те могат да се открият в писменото му наследство, а то е голямо.
Още като юноша Вълко Червенков започва да публикува статии и стихове в комсомолския печат, като ги подписва за заблуда на полицията с повече от 20 различни псевдоними. През 1925 г. получава задочна смъртна присъда, емигрира в Съветския съюз, става преподавател и директор на Международната ленинска школа, пише серия лекции. През годините на Втората световна война е главен редактор и основен автор на радиостанция "Христо Ботев". След Девети септември 1944 г. нейните предавания бяха събрани в 7 тома, в които преобладават речите и статиите на Червенков. Обширна е и библиографията на написаното от него след 1944 г. Не е тайна, че за разлика от други ръководители, той пишеше сам докладите, речите, статиите си. Писането го увличаше, случваше се да работи цяла нощ и на сутринта предаваше на машинописките ръкописите си, в които ние, неговите помощници, не срещахме нито ред от проектите, които му представяхме. "Не се притеснявайте, и нищо да не намерите от вашите проекти, те пак са ми били полезни" - успокояваше ни той. Но след 1961 г., снет от всички постове, вече никъде не го печатаха. Това го гнетеше, поради което и написаното през последния период от живота му е малко по обем. Ала не е отстъпило от така характерните за него прецизност, дълбочина на мисълта, строго зачитане на истината.
През 2000 г., двадесет години след неговата смърт, дъщеря му проф. Ирина Червенкова състави и издаде книга с немного страници, озаглавена "Вълко Червенков за себе си и своето време". В нея са включени част от нещата, написани от Червенков през последните години от живота му. През 2010 г. книгата беше преиздадена. И двете издания бързо се превърнаха в библиографска рядкост, защото малката по обем книга казва големи истини по щекотливи въпроси на недалечното ни минало. Освен това съдържа дълбоко изстрадани от автора поуки, формулирани кратко и ясно в няколко точки. В книгата те заемат само десетина реда (стр. 108 в първото и стр. 112 във второто издание) и са отпечатани в края на главата "За култа към личността" с подзаглавие "Поуки". Би трябвало те да бъдат прочетени и запомнени от държавните и партийните ръководители.
Първата поука гласи: "1. Не бива авторитет да се въвежда в култ."
Темата за култа към личността е голяма и сложна, писал съм по нея доста, тук само я засягам мимоходом.
Всеизвестно е, че
култът към личността
на Вълко Червенков беше отражение, а донякъде и подражание, на култа към личността на Сталин. Понеже ние в България се учехме от КПСС и Съветския съюз най-усърдно, тази чужда на марксизма практика буйно разцъфтя и у нас и даде своите горчиви плодове, което самият Вълко Червенков осъзна и призна. "Тя принизява колективното ръководство в партията, не съдейства, а пречи на разгръщане с пълна сила на творческата инициатива и творчеството от горе до долу в партията" - написа той. Но твърде късно, едва след Априлския пленум през 1956 г.
В днешно време не съществува опасност да бъде създаден в държавата ни или в Българската социалистическа партия култ към някоя личност - поради много причини, най-елементарната от които е, че не се очертава личност, достойна за култ. Ето защо цитираната поука номер едно не е актуална. Съвсем иначе обаче стои въпросът с поука номер две, която Червенков е формулирал така: "2. Не бива да се съсредоточава
властта и ръководството в едни ръце,
колкото и тези ръце да са чисти и работоспособни".
Вълко Червенков беше министър-председател на България от февруари 1950 до април 1956 г., малко повече от шест години. През този период той беше и първият човек в Българската комунистическа партия, а тя и по Конституция, и на практика изпълняваше ролята на всеобхватна ръководна сила. В ръцете му беше съсредоточена огромна власт. Но неговите ръце бяха и си останаха докрай чисти. След снемането му върху него се изсипаха какви ли не измислени обвинения. Жълтата преса и сега бълва най-долни клюки. Никой и никъде обаче не го обвини в "нечисти ръце". Корупция, самооблагодетелстване, ламтеж за богатство, толериране на роднини и близки, заобикаляне на закони, самолично разпореждане с държавни средства - тези и други, така широко разпространени в днешно време язви бяха абсолютно чужди на Вълко Червенков. Тогава, в първите години след Девети септември, моралните норми на антифашистката борба все още действаха, а Вълко Червенков беше строг техен пазител. Фактите са непоклатими, все още има живи хора, които помнят.
Мога да свидетелствам
колко скромно живееше
семейството на Върко Червенков. Когато стана министър-председател, той намали полагащата му се заплата и тя се оказа по-ниска от заплатата на заместниците му. Къщата в Бояна, в която живееше със семейството си, не може да се нарече резиденция нито по размери, нито по уредба. Когато синът му Владимир завърши инженерство и кандидатства за назначение, Червенков изрично поръча да бъде назначен на най-ниската длъжност: "Ако е способен - да расте", беше аргументът му. Дъщеря му Ирина Червенкова, всеобщо уважавана, отлично подготвена преподавателка русистка в Софийския университет, стана професор дълго след кончината на баща си. Пренебрежението на Вълко Червенков към личното и семейно материално благополучие стигаше до крайност. Той не уреди дори собствеността си върху скромния апартамент на ул. "Евлоги Георгиев", в който живя до смъртта си. Беше и си остана идеалист, пълна противоположност на някои новоизлюпени партийни и държавни ръководители, които разбогатяха в мътното време на "прехода".
Ръцете на Вълко Червенков бяха забележително чисти, но и забележително работоспособни. През годините на неговото премиерство бяха заложени здравите основи на онова невиждано в историята ни многостранно строителство, което за невероятно кратък срок изведе България сред развитите страни.
И тъй, във връзка с цитираната поука номер две имаме всички основания да твърдим: по времето на Вълко Червенков в неговите ръце беше съсредоточена неоправдано голяма власт, но за късмет на държавата и партията тези ръце бяха чисти и работоспособни.
Тук сама по себе си се налага съпоставка между министър-председателя Вълко Червенков през онова "тоталитарно време" и премиера Бойко Борисов през днешното "демократично време".
Ще се наеме ли даже най-запаленият фен на Бойко Борисов да твърди, че ръцете на този човек, който 11 години управлява България, са чисти? Неговата тясна обвързаност с организираната престъпност от времето преди да стане "държавник" не може да бъде изтрита от досието му. А обиколилите света автентични снимки от неговото
нощно шкафче с пистолет, европачки и златни кюлчета
са повече от красноречиви. Да припомняме ли пък колко са оповестените и неопровергани записи с негови нареждания към магистрати, министри и депутати за явно противозаконни действия? Във всяка нормална демократична държава такъв премиер не би бил търпян нито ден. Не само горчива, но и позорна за България истина е, че под камуфлажния флаг на борбата с тоталитаризма държавата ни се насади на възможно най-грубия и просташки Бойко Борисовски автократизъм, тясно обвързан с престъпни мафиотски структури.
А каква е картината, ако направим опит за сравнение между резултатите от управлението на Вълко Червенков и Бойко Борисов? Направо отчайваща е тя за 11-годишния период на гербовското управление, което закотви България на срамното последно място сред членките на Европейския съюз. Резултатите са изобщо несравними.
Пред българския народ сега първа задача е да се освободи от олигархичното управление на ГЕРБ. Българската социалистическа партия е призвана да оглави борбата за решаването й. Призвана е по силата на своите исторически корени и в съответствие с програмните си цели. Но в състояние ли е тя да поведе след себе си мнозинството от народа ни, явно недоволен от незавидния си днешен хал? За да бъде отговорът на този въпрос положителен, БСП трябва да сложи пълен порядък в собствения си дом. И да не се забравя третата от поуките, които ни е завещал Вълко Червенков. Тя гласи: "3. Решенията да се вземат колективно. Да се издига авторитетът преди всичко на колектива, на ЦК."
Тази поука е пределно ясна и не се нуждае от коментар. Нуждае се само от зачитане.
https://duma.bg/tri-pouki-zaveshtani-ot-valko-chervenkov-n222171?fbclid=IwAR2C1hl23oaVZ25s3E1Vf_w66OCmQW574qJkGE3Uj319CKHPxHWfq5Gxd6Y#news_gall
Намалете бройката на хора, които не прои...
Да видим дали ТАСС, ВЗГЛЯд и тн имата п...
Тоя филм вече го играхме.
Истинското име на партията ГЕРБ е БСП ПЛЮС.
06.09.2020 00:14
Тоя филм вече го играхме.
Истинското име на партията ГЕРБ е БСП ПЛЮС.