Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2020 10:38 - 7 юли, 1944 година . Разлог
Автор: varg1 Категория: История   
Прочетен: 3002 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

Един от жандармеристите получава заповед от капитан Любен Николчев да слезе в мазето и да убие затворените там деца - Васил и Сава Кокарешкови. Вината им - донесено е в полицията, че носят цигари на партизаните. Капитанът е получил писмо от Обществената сила в Белица - да бъдат убити, за да не "подпалят училището". Един от подписалите е училищният директор Сърбинов. Жандармеристът е старателен. Влиза в килията и с нож в ръка хваща едното дете, то се дърпа, хапе го. Но онзи е по-силен, натиска го на земята и го убива , след него и второто. "А сега какво да ги правим, г-н капитан ?" - пита старателният убиец. " От тях не трябва да остане и следа. " - отговаря Николчев - децата са малолетни . Една седмица хранят жандармерийските кучета с парчета от телата им. Бащите на децата обикалят около училището, да донесат храна на момчетата, лъжат ги , че са избягали при шумкарите. В този кървав ад се намира един жалостив. Подава скришом на Никола Кокарешков - бащата на Савето, едно глинено гърне, завито с дрешка. Вътре - ръчичката на момчето. Да има какво да погребат... След 9 септември, 1944 г. в ареста , наред с капитан Николчев, е и училищният директор Сърбинов. В килията влиза Георги Цоков, син на убития Яким Цоков. "Цока, обръща се към него директорът, кажи на коменданта Щерянов да ме пощади . " " Не може, Георги, подписал е за децата - ще върви." - отговаря на предадената молба Щерянов. Пред състъва на Горно-Джумайския народен съд, заседаващ в Разлог, капитан Николчев се оправдава за убийството на децата с онова писмо. По време на заседанията отвън са се събрали жените от цялата околия, въоръжени с камъни, тояги, маши и налъми - да им дадат чудовището Николчев - това искат жените. На една - мъжът й обесен, на друга - къщата изгорена, на трета - детето затрито.... Ето тук, на място ще го пребият с женските си ръце... Не им го дават. Съдят го. Събират три папки с обвинителни свидетелства. Не го осъждат на смърт. Законът разрешава - изпращат го на фронта. На най-опасните позиции. минава и през двете фази. Остава жив. През 70 и някоя година капитан Николчев пише молба до Народното събрание - да го амнистират. Да го амнистират от какво ? От убийството на Савето и Васко ли ? Зарад двете стиски цигари ? От пожарите ли ? От бесилките ли ? От какво ? Не му дават амнистия. Преди години, вече станаха години, направиха мемориал на жертвите на комунистическия режим. На плочата са изписани и имената на онези , от Обществена сила, които са поискали смъртта на децата - и на директора също...

НА ВАСИЛ И САВА КОКАРЕШКОВИ,

ДЕЦАТА – МЪЧЕНИЦИ НА БЕЛИЦА,

Убити на седми юли, 1944 г. в гр. Разлог

от палачите на капитан Николчев

Жените в Белица кълнат.

Кълнат безмилостно жестоко.

Извират думите, кипят ,

горят, жигосват на дълбоко.

Не е от хубаво, нали?

„Дано да пукнат!

Болест ле ги я̀де!

В црънката да идат!

Мута-мутичката да ги хване!”

Колко клетви събрахте, палачи?

Колко майчини сълзи?

Савето и Васко са във Рая вече.

Дали все още ги боли?...

Ония, дето ги предали,

мислели се силни, за мъже дори.

И бленували награди

за отрязани глави....

Чия бе тази пъклена идея ,

безумна, безпощадна –

децата да дадат в ръцете на злодея –

деца в девети кръг на ада ?!

Вдигали ги от зарана.

Мъчили ги до зори....

Побеснял бил капитана –

не изтръгнал “Ох!” дори!

“Да се убият!

С цел възпитание

и назидание на непокорните,

на недоволните

за послушaние....”

Мисъл без смисъл –

до не”май къде!

Не могъл палачът да разбере:

Възкръсва в знаме

едно убито дете!

Капитане, капитане!

Дали намери отговора, капитане?

Ядат ли кучетата детска плът?

Защо ти трябваше да знаеш?!

То ясно е откак се е родил светът:

Гарван гарвану око не вади

и вълк на вълка

не оголва нивга зъб!

Човеците....Какво им липсва,

та бият се, убиват и мърсят?

Човечност е това, което липсва,

затуй в Белица майките кълнат...

Кълнат безмилостно жестоко,

така ,че дълго да боли.

Захапват думите.... До кокал!

Не е от хубаво, нали!

Сега? Какво да правим?

Минало е времето оно...

Да помним? Да простим?

Или да се правим

сякаш нищичко не е било?

Няма забрава, момчета!

Ние не сме богове,

за да прощаваме всявга и всичко

на приятели и врагове.

Времето тече, отмива

грешни стъпки, слова и дела,

но безсилно е то да изтрие

вашите чисти две имена.

Саве, Василе, горещо се молим:

душите ви нека спят във покой!

В нов век живеем.

Отишло, било е....

Но ще ви помним!

Сега. И докрай!

...............................................

Дни след смъртта

на децата – мъченици

те, недоволните ,

умножават своите непокорни редици.




Гласувай:
6



Спечели и ти от своя блог!
1. bojinkata - Фашизмът се връща! Страшно!
08.07.2020 12:24
Фашизмът се връща! Страшно!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20124985
Постинги: 18642
Коментари: 10023
Гласове: 71260
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031