"…Сталин разговаряше там (в Техеран) като човек имащ право да иска необходимото. Без да открива руските планове пред другите двама участници, той постигна това, че те му изложиха своите цели, съгласувано внасяйки в тях неговите изисквания. Рузвелт се присъедини към него, така че да отхвърли идеята на Чърчил за мащабно настъпление на западните армии през Италия, Югославия и Гърция към Виена, Прага и Будапеща.

От друга страна американците, в съгласие със Съветите отхвърлиха, въпреки английското настояване, предложението да се разгледат на конференция политическите въпроси касаещи Централна Европа, и особено въпроса за Полша, където трябваше да влезе руската армия.

Бенеш ме информира за преговорите си в Москва. Той обрисува Сталин като човек сдържан в речта, но твърд в намеренията си, име собствено мнение по всеки европейски проблем, скрито, но съвсем определено.
Уендъл Уилки даде да се разбере, че Чърчил и Хариман се върнали от посещението си в Москва неудовлетворени. Те се оказали пред загадъчен Сталин, неговата маска останала за тях непроницаема".

(Де Голль Шарль. Военные мемуары. Кн. II. М., 1960, с. 235–236, 239, 430).