През август 1969 година град Лос Анджелис в Калифорния е разтърсен от страховит брой убийства. Няколко зловещи фанатици проникват в дома на режисьора Роман Полански и убиват ритуално петима души, сред които и неговата съпруга – бременната актриса Шарън Тейт. Един от убийците написва с кръв думата „Прасе“ на една от вратите. Същата банда оставя подобни съобщения и на следващата вечер в дома на убитите Лено и Розмари Лабианка. Никой не знаел кой е сторил това, или кои ще бъдат следващите му жертви. Тогава една жена на име Сюзан Аткинсън се похвалила за стореното и убийците били арестувани. Оказало се, че чудакът Чарлз Менсън е събрал „семейство“ от бездомни хипита и е заповядал на няколко от тях да сложат началото на неговата смъртоносна „революция“. Те му се подчинили безпрекословно и без разкаяние.

Годината на хипи убийствата

Шест месеца по-късно на 17 февруари 1970 година в Северна Каролина зелената барета Джефри Макдоналд съобщил, че е бил нападнат в дома си от група надрусани хипита, които го пребили и убили съпругата и двете му дъщери. Подозренията паднали върху него самия и той бил осъден за престъплението, въпреки че упорито твърдял, че семейството му е убито от трима мъже и една руса жена.

Вече съществувало достатъчно напрежение между обикновените хора, работещи за прехраната си, и онези, които решавали да се откажат от всичко, за да живеят в бунтарски хипи комуни, в постоянно наркоманско опиянение. Всяка група гледала с подозрение на другата. След тези случаи хората започнали да вярват, че хипитата най-сетне са си показали рогата, напук на любимия им лозунг „Прави любов, а не война!“.

Една година по-късно в Калифорния, където се водело делото срещу Менсън, се случило още едно клане близо до Санта Круз. Във вечерта на 19 октомври 1970 година в 20:10 часа двама патрулни полицаи забелязали гъст дим да се издига над хълмовете Сокел и се обадили на пожарната. Източник на пожара се оказал шикозният дом на очния хирург Виктор М. Охта. Първите пристигнали пожарникари се натъкнали на един червен Ролс Ройс и един златисточерен Линкълн Континентал, паркирани напряко на предната и задна алея, които блокирали пътя им. Те виждали, че покривът на имението е вече в пламъци, затова счупили прозореца на Линкълна, за да преместят колата.

Скоро станало ясно, че пожарът е умишлен, тъй като бил започнал на няколко различни места в къщата. Мъжете трябвало да работят бързо, за да успеят да потушат многобройните пламъци. Засега нямало следи от обитатели на дома и те предположили, че къщата е празна.

Те не знаели, че всеки момент ще се натъкнат на първия от трите чудовищни инциденти, които през следващите три години спечелват на Санта Круз репутацията на най-смъртоносната столица в Америка.

Надявайки се да използва басейна на къщата като допълнителен източник на вода, началникът на пожарната команда Тед Паунд тръгнал да търси специално инсталирания за тази цел пожарен кран в двора. Той бил скрит зад някакви ориенталски храсталаци, така че Паунд извадил фенерчето си, за да го намери. Лъчът светлина прорязал нощния въздух над тъмната вода и осветил лицето на младо момче, носещо се в басейна.

Очевидно момчето било мъртво. Вероятно се е подпалил в къщата и се е хвърлил във водата, за да потуши пламъците, помислил си Паунд. Началникът пристъпил по-близо и му се сторило, че вижда още тъмни сенки във водата. Той внезапно осъзнал, че неговото местопрестъпление не е просто палеж.

Трагедия

Паунд запечатал района и извикал помощ. Скоро били открити пет тела. Едно от тях се носело във водата, а другите лежали на дъното в единия край на басейна. Край басейна имало кръв, а водата била пресечена от 12-сантиметрова кървава струя. Ръцете и очите на всяка от жертвите били нелепо завързани с цветни копринени шалчета.

Дерик Охта

Когато полицията и пожарникарите измъкнали телата от водата, те бързо били идентифицирани. Сред жертвите бил собственикът на дома Виктор Охта (46 г.), неговата съпруга Вирджиния (43 г.), двамата му синове Дерик (12 г.) и Тагърт (11 г.), и неговата секретарка Дороти Кадуаладър (38 г.). Всеки от тях бил застрелян в гръб с малокалибрен пистолет. Но никъде наоколо не били открити гилзи.

Горящият дом сега се превърнал в сцена на убийство, което изисквало внимателното му претърсване за улики. Междувременно пристигнали експерти по палежите, които намерили ясни доказателства, че огънят е бил запален умишлено. Основната част от скъпия дом била унищожена от пламъците, а силният утринен дъжд съсипал уликите около басейна.

Вирджиния Охта

Ръцете на жертвите били завързани с шалове, намерени в къщата, а устата на г-жа Охта била запушена с един от тях. Аутопсията, извършена от съдебния лекар, установила, че д-р Охта е бил прострелян два пъти в гърба и един път под ръката с 38-калибров пистолет, а останалите жертви са били застреляни с един единствен куршум в задната част на врата с друго, 22-калиброво оръжие. Наличието на вода в белите дробове подсказвало, че някои от жертвите са били хвърлени в басейна живи. Шерифът свикал пресконференция, на която обявил, че извършителите вероятно са повече от един. Той вярвал, че убийците са запалили огъня нарочно, за да привлекат внимание към убийствата.

Тагърт Охта

Надявайки се, че си нямат работа с убийство, подобно на случая Тейт-Лабианка, полицаите потърсили за оставени от убийците съобщения и уведомили репортерите, че не са намерили такива. Те не открили и следи от влизане с взлом, но не можели да бъдат сигурни в това, докато не се консултират с роднините на убитите. Шерифът призовал гражданите, които са забелязали нещо необичайно на „Родио Гълч Роуд“ през този ден, да се свържат с управлението.

Скоро станало ясно, че тъмнозеленият Олдсмобил от 1968 година на Вирджиния Охта липсва. Всички патрулни полицаи получили заповед да следят за колата, но било ясно, че убиецът-крадец вече има голяма преднина.

Следователите потърсили възможни заподозрени. Санта Круз не е далеч от столицата на хипитата – Хейт-Ашбъри в Сан Франциско, откъдето Менсън вербувал разнородната си бригада. Освен това, намиращият се на брега на океана град привличал най-различни хора, включително и доста съмнителни индивиди. На следващия ден общинските власти вече обсъждали обявяването на награда в размер от 25 000 долара за всякаква информация, която би довела до залавянето на извършителите на това престъпление. Но нещата се развили много по-бързо.

Страх в града

„Зловещото убийство на петима души запали фитила на отдавна тлеещото напрежение в този крайокеански град“ – гласяло заглавието на новината за клането във вестник „Сентинел“.

Възрастните жители на града, които не одобрявали скорошния наплив от млади хора със зле поддържани бради и дълги коси, обвинявали хипитата за инцидента, а от своя страна, „дългокосите“ се страхували от саморазправа. Един анонимен млад хипар се заклел пред медиите, че ако убиецът се окаже хипи, ще се обръсне и ще си подстриже косата.

Кметът на Санта Круз призовал хората да запазят спокойствие. Гражданите настоявали той да обяви военно положение – „или, иначе…“ - но кметът смятал, че това е твърде драстична мярка. Той помолил хората да бъдат разумни и да позволят на органите на реда да си вършат работата.

Дороти Кадуаладър

Джак Кадуаладър, съпругът на убитата секретарка на д-р Охта, прекарал нощта след новината за смъртта й със заредено оръжие, охранявайки двете си деца. Той не позволил на вестниците да публикуват адреса му. „Не искам никакви ненормалници да идват тук“ – цитирала го пресата. Той вярвал, че това е работа на някакъв култ, подобен на Семейство Менсън, който действа в района.

Други също споделяли неговите страхове. Които и да били убийците, действията им изглежда не били мотивирани от обир, и много граждани смятали, че инцидентът е вдъхновен от същия безумен импулс, който е задвижвал последователите на Менсън. Всъщност, някой казал на репортерите, че Охта е бил тормозен от хипита, които идвали в отдалечения му дом. Веднъж докторът бил изгонил шестима такива безделници от портата на имота си.

Кадуаладър отрекъл спекулациите, че съпругата му е отишла да гледа момчетата на семейство Охта, докато докторът и жена му са вечеряли навън. Той знаел само, че съпругата му, която работела при д-р Охта от осем години, не се прибрала от работа в понеделник вечерта. Тя не работела в дома на Охта, а в кабинета му, така че той нямал представа защо е била там.

Д-р Виктор Охта

Семейство Охта имало и две дъщери. Тора (18 г.) се била върнала в понеделник в училището си в Ню Йорк и така спасила живота си. Нейната по-малка сестра Ларк Елизабет (15 г.) била в училище-пансион. Двете се върнали в Санта Круз незабавно, за да се видят с роднините си и да се подготвят за погребенията.

Във вторник следобяд се появила колата на Вирджиния Охта. Един бавнодвижещ се локомотив се бил блъснал в нея в около 16:45 часа в тунела Ринкон. Крадецът я бил паркирал на около 45 метра навътре в тунела и бил подпалил седалките й. Повредената кола била празна, но двигателят й все още бил топъл – знак, че крадците са съвсем наблизо.

Над 200 полицаи и огнеборци били призовани на помощ. Част от тях се разпръснали в гората край тунела, за да търсят бегълците, а другите запречили двата края на дългата седем мили клисура на река Сан Лоренцо, надявайки се заподозрените да попаднат в капана им. Криминалистите започнали да работят по колата, търсейки отпечатъци или други улики, които да ги доведат до престъпниците. Една жена била видяла трима души близо до открадната кола по-рано през същия ден, а трите комплекта отпечатъци от стъпки, един от които принадлежал на бос мъж, водели от тунела към реката.

Репортерите научили, че някаква жена се е обадила в полицията във вторник следобед, за да съобщи, че колата е паркирана в поселището Бони Дум. Тя била забелязала наблизо една жена и двама мъже. Те изглеждали на около 20 години, имали дълги коси, а един от тях носел оранжева раница. Полицията пристигнала бързо, но колата вече била преместена. Наблизо имало останки от бивак. Тогава постъпил сигнал, че колата е забелязана край магистрала 9, но преди някой да успее да се отзове, полицията научила за влаковия инцидент. От първия до последния сигнал не бил изминал повече от половин час. Властите били уверени, че ще могат да заловят извършителите, които очевидно не били далеч.

Докато полицията претърсвала долината Сан Лоренцо, гражданите се криели зад заключените си врати, готови да „стрелят по всичко, което се движи“. Полицаите проверили десетки хора през нощта, но когато станало твърде тъмно, търсенето било прекратено. Трите мистериозни „хипита“ не били заловени.

Продажбата на оръжия в района скочила до небето през онзи ден – един магазин осъществил 500% скок на продажбите. Гражданите взимали предохранителни мерки, страхувайки се от бродещите на свобода кръвожадни хипари, които може би планирали поредното клане.

Един бял микробус, който бил забелязан на „Родио Гълч Драйв“ по времето на пожара, бил конфискуван и претърсен за доказателства.

Тогава медиите научили от прессъобщение на полицията, че в нощта на убийствата под чистачката на предното стъкло на Ролс Ройса на д-р Охта е била намерена напечатана на пишеща машина бележка. Нейното съдържание подсилило страховете, че това е поредната „хипи“ атака.

Откровения

Трима мъже от един местен хипарски рок-клуб на „Фронт Стрийт“, познат като „Катализаторът“ (който бил заплашван на няколко пъти с бомба), прочели прессъобщението, публикувано в „Сентинел“, и, след консултация с частен детектив, решили да се свържат с властите и да им кажат какво знаят.

Областният прокурор Питър Чанг се срещнал с тях в ранните сутрешни часове на 22 октомври. Бележката, открита на колата на д-р Охта, гласяла:

„Хелоуин… 1970,

днес ще започне третата световна война, поведена от хората на свободното човечество. От този ден нататък всеки, който злоупотреби с околната среда или унищожи същата ще бъде наказан със смърт от хората на свободното човечество.

От днес нататък аз и моите другари ще се борим до смърт за свобода, срещу всичко или всеки, който не подкрепя естествения живот на тази планета, материализмът трябва да умре, или човешкият вид ще загине.

РИЦАР НА ЖЕЗЛИТЕ

РИЦАР НА ЧАШИТЕ

РИЦАР НА ПЕНТАГРАМИТЕ

РИЦАР НА МЕЧОВЕТЕ“

Рицар на Жезлите - карти Таро

Запознатите с картите таро знаят, че рицарите символизират стихийните сили. Рицарят на Жезлите символизира човек или събитие, изпълняващо ролята на катализатор за промяна; Рицарят на Чашите е човек или събитие, носещо емоционално послание; Рицарят на Пентаграмите се отнася до упоритостта в постигането на дадено начинание; а Рицарят на Мечовете „символизира въздуха и означава употребата на разум и логика, дори понякога за войнствени цели“.

Убийството-палеж изглежда било планирано предварително.

Тримата мъже, които се срещнали с Чанг, казали, че познават някого, който споделя идеите описани в бележката. Този човек често говорел за „ограбване на материалистите“ със завиден фанатизъм. Те не го взимали на сериозно, но когато прочели бележката, веднага се сетили за него. Въпреки това, тримата мъже се страхували, че ако назоват името му, ще си навлекат гнева на този човек, тъй като той бил самотник и едва ли бил споделял идеите си с други, освен с тях. Информаторите се притеснявали също така да предадат един от „своите“. Все пак, те вярвали, че трябва да направят нещо. През изминалите седмици този човек бил „напълнил главите им с приказки за революция“.

Джон Линли Фрейзър

В крайна сметка те се предали. Името на техния приятел било Джон Линли Фрейзър (24 г.), известен още като Джон Линли Паскал. Той живеел в една колиба недалеч от къщата на д-р Охта. Неговата майка Пат Паскал, която се занимавала с отглеждане на зайци, притежавала имота и отдавала под наем някои от запуснатите сгради в него на студенти и хипита. Фрейзър бил вегетарианец, който колекционирал оръжия и взимал наркотици. Неговият характер рязко се бил изменил през изминалите седмици. Информаторите го описали като русоляв мъж с брада, нисък на ръст и със средно телосложение.

Фрейзър бил видян за последен път на 14 октомври да се отдалечава от имота на д-р Охта. Той бил облечен с тъмни панталони и зелено палто и носел бежова сламена шапка с червено-бяло-синя лента. Той бил обут с мокасини, макар че често обичал да ходи бос.

В четвъртък сутринта полицията отишла да търси Фрейзър в неговата колиба на „Корнуел Роуд“. Те установили, че той е повредил висящия над стръмната клисура мост, за да попречи на евентуалните си гости. Фрейзър не си бил у дома. Макар отвън колибата да изглеждала запусната, вътре имало килими и било чисто и подредено. Разстоянието от тук до дома на Охта било 800 метра и къщата на доктора дори се виждала през дърветата.

Колибата на Фрейзър

Полицията оставила двама мъже на пост и заподозряният бил задържан в петъчното утро на 25 октомври. Той се бил промъкнал покрай пазачите през нощта и бил влязъл в колибата да спи. Когато слънцето изгряло, двамата постови влезли вътре и го заварили в леглото. Той не се съпротивлявал при ареста и единствената му молба, когато го завели в управлението, била да му дадат една чаша вода.

Полицията все още била убедена, че в клането е замесен повече от един човек. Изглеждало малко вероятно един самотен стрелец да е успял да надделее над петима души.

Хипи или луд?

Откраднатата кола

В 13:00 часа Фрейзър бил нареден в редичка за разпознаване. Един от очевидците, които го идентифицирали, го бил видял да шофира колата на г-жа Охта в посока към град Фелтън във вторник сутринта. Трима други също разпознали Фрейзър. Двама от очевидците заявили, че той е шофирал невнимателно и едва не ги изтикал от пътя.

На 25 октомври Джон Линли Фрейзър бил призован пред общинския съд по пет обвинения в убийство. Адвокатът му пледирал за невинен и настоял за психиатрична оценка.

Полицията била снела отпечатъци от Ролс Ройса и от една бирена кутийка, които съвпаднали с тези на Фрейзър. Негови отпечатъци били открити и по пишещата машина в къщата. Той бил единственото лице, срещу което имали доказателства, и местната преса публикувала изявление, според което сигналите за тримата дългокоси младежи са били фалшиви. Все пак репортерите посочили, че полицията все още не е обяснила загадъчните следи от стъпките на трима души, водещи от тунела към реката.

Проверката в училищата на момчетата установила, че г-жа Охта не ги е взела както обикновено на 19 октомври и от дирекцията се обадили в кабинета на доктор Охта. Той и г-жа Кадуаладър отишли да вземат всяко от децата от неговото училище по различно време. Това означавало, че двамата са пристигнали в къщата също по различно време. Теорията за самотния стрелец започвала да прави все повече смисъл при положение, че г-жа Охта си е била сама у дома, когато убиецът е пристигнал. С оръжие той лесно би могъл да надвие един човек и дори двама едновременно.

Близък приятел на Фрейзър, който останал анонимен, казал на репортерите, че той „изглеждал като последния човек, който би направил нещо подобно“. Според него, Фрейзър бил благонадежден механик и семеен човек със съпруга и 5-годишно дете. Наистина, напоследък проявявал влечение към хипи културата и понякога говорел безсмислици.

„Изведнъж се превърна в поредното фанатизирано хипи. Носеше някакъв странен символ на верижка около шията си и често ходеше без обувки и дори без фамилия. Искаше да бъде оставен на мира“.

Репортерите се разпръснали да търсят бивши съученици на задържания, от които получили противоречива информация. Едни казвали, че той „никога не е създавал проблеми“, други, че е бил „бунтар“, а трети – „опасен хулиган“.

Отчуждената съпруга на Фрейзър Долорес разказала на полицията за движенията му през дните преди престъплението. Тя му помогнала да изчисти колибата си в събота вечерта и той прекарал този ден при нея, тръгвайки си в неделя следобед със зареден пистолет, два бинокъла и оранжева раница пълна с провизии. Той оставил шофьорската си книжка и една книга, посветена на любимата му тема – картите Таро, казвайки, че няма да му трябват повече. Долорес казала на следователите, че откраднатата зелена кола е зарязана на мястото, на което Фрейзър често ходел да плува и да се разхожда.

Бар „Катализаторът“ продължавал да получава бомбени заплахи, с бележки от рода на „доброто хипи е мъртвото хипи“. Тримата мъже, които дали на полицията критичната информация за Фрейзър, направили изявление за пресата, в което изразили мнението на „хипи“ обществото.

„Ние всички сме граждани на Санта Круз и всички сме разтревожени от случилото се през изминалата седмица, и от това, което би могло да се случи, ако омразата и враждебността продължават да растат между праволинейните и дългокосите – глупаво е да не се доверяваме един на друг точно сега.“.

Ярки светлини били монтирани около шерифското управление, за да защитят затворника от саморазправа, а полицията извършвала строго наблюдение на района. Напрежението сред гражданите било осезаемо.

Макар властите да били сигурни, че са заловили техния човек, те били озадачени от постъпките на Фрейзър. Според разказите на познатите му, той очевидно е планирал убийствата и е избрал 19 октомври като датата, на която „ще се случат големи неща“. За какво било всичко това? Защо тази дата? Защо такова брутално клане? Появили се много теории, но нито една от тях не звучала убедително.

Междувременно, с наближаването на процеса, експертите психолози се заели със задачата да разгадаят тайните на този очевидно умопобъркан убиец.

Стратегии

На 26 октомври, една седмица след убийствата, съдебно назначеният адвокат на Фрейзър Джеймс Джаксън обявил, че клиентът му не е с всичкия си, и че действията му може да са били в резултат от нараняване на главата при автомобилната катастрофа, която бил претърпял преди шест месеца. Психологът д-р Дейвид Марлоу установил, че Фрейзър не говори и не се държи като нормален човек.

Без да коментира дали това не се дължи на наркотиците, адвокатът заявил, че ще пледира за невинен поради невменяемост. Въпреки това, той щял да базира защитата си стриктно на фактите. Адвокатът вярвал, че обвинението не разполага със солиден случай, и заявил, че Фрейзър отрича да е замесен в убийствата. Той не смятал, че една стратегия за защита, базирана на невменяемостта му, би била в негов интерес.

Джаксън казал на репортерите, че частните детективи, наети от неговата фирма, са открили важни доказателства, които повдигали няколко въпроса. В една барака близо до дома на Фрейзър била открита оранжева раница, заредена с провизии и един 45-калибров пистолет. Това не било оръжието, с което били застреляни жертвите. Освен това, първоначалното твърдение на прокуратурата, че отпечатъците на Фрейзър са били намерени по пишещата машина в дома на Охта, се оказало необосновано. В откраднатата кола на г-жа Охта не били открити никакви доказателства, които да уличават клиента му. Според Джаксън, обвинението нямало на какво да се опре.

Въпреки това прокурорът Чанг възнамерявал да свика голямото жури, за да се сдобие с обвинителен акт. Той заявил, че има над 25 свидетели, но попаднал в засечка, когато Долорес Фрейзър отказала да свидетелства срещу съпруга си.

Фрейзър се явил на предварителното заседание, което било удължено с два дни, за да се даде време на голямото жури да обмисли случая. Чанг решил да продължи напред без г-жа Фрейзър.

Долорес седнала в редиците на зрителите, а Фрейзър се обърнал и й се усмихнал. Тя му се усмихнала в отговор. Той изглеждал спокоен, противно на предишното си поведение в съда. В един момент се обърнал към съпругата си и казал: „Всичко ще бъде наред, скъпа.“

Джаксън поискал освобождаване под гаранция; съдията отхвърлил искането му и заповядал Фрейзър да остане в областния затвор. На 28 октомври голямото жури издало обвинителен акт срещу Фрейзър за пет убийства. На следващия ден той пледирал за невинен. Съдията забранил информацията от процеса да се разпространява в медиите. Датата на процеса била насрочена за 25 януари 1971 година. Това се оказало твърде оптимистично.

На 9 януари Фрейзър прерязал вените си с бръснач и бил откаран в болницата за шевове. Десет дни по-късно Джаксън обявил, че вместо само за невинен, клиентът му ще пледира за невинен поради невменяемост. Съдията назначил двама психиатри, които да направят експертиза на обвиняемия, а датата на процеса била отложена.

Джаксън подал молба за смяна на мястото на процеса и съдията решил делото да се гледа по-близо до Сан Франциско, в Редууд Сити.

Гласът Божи

Процесът започнал през октомври 1971 година, под председателството на съдия Чарлз Франич и съдебно жури в състав от четирима мъже и осем жени. Поради забраната за разпространение на информация в медиите, липсва цялостната картина от хода на делото.

Обвинението разчитало на свидетели, които познавали Фрейзър и на информация за семейство Охта. Например, Фрейзър бил казал на някого, че е бил в дома на Охта и е взел оттам някакви бинокли. Една от дъщерите на Охта потвърдила, че наистина от дома липсват два бинокъла. Освен това имало веществени доказателства, които свързвали Фрейзър с местопрестъплението. Освен отпечатъците му в крадената кола и върху бирената кутийка, един експерт свидетелствал, че по ножа му е открита металическа субстанция, която съвпадала по състав с тази от прерязаните жици в къщата на Охта.

Фрейзър и съдебните заседатели на местопрестъплението

Четири седмици след началото на процеса съдебните заседатели били отведени с автобус да разгледат частично реставрираното имение на Охта (където все още имало кървави петна), на мястото където влакът бил ударил открадната кола, и в колибата, където Фрейзър бил заловен. Той самият следвал журито под въоръжена охрана и в един момент поспрял да си поиграе с едно кученце край пътя. В следващия, внезапно нанесъл ритник на една ръждясала кола.

В края на ноември съдебното жури признало Фрейзър за виновен в петте убийства. Сетне настъпила втората фаза от процеса, в която вменяемостта на Фрейзър се превърнала в основен проблем. Д-р Дейвид Марлоу свидетелствал за защитата. Той бил разговарял с Фрейзър 35-40 пъти през изминалата година и бил чул от него три различни версии за случилото се на 19 октомври. В края на ноември 1970 година Фрейзър споделил с доктора как са били извършени убийствата.

Очевидно някакви „гласове Божи“ му били наредили да „търси отмъщение за онези, които насилват природата“. През онзи следобед той отишъл в дома на Охта и заварил там само Вирджиния. Той носел със себе си 38-калибров пистолет, с който я заплашил, и след това използвал шаловете, намерени в дома, за да завърже ръцете й. Той й казал, че е зла. Оглеждайки се наоколо, Фрейзър попаднал на един 22-калибров пистолет. В компанията на вързаната г-жа Охта, той изчакал останалите обитатели на дома. Фрейзър доста се разстроил от наличието на животински кожи в къщата – ужасно насилие над природата. Той смятал да убие всеки, който влезе в имението.

Тогава отвън спряла колата на Дороти Кадуаладър, която прибирала малкия Тагърт. Те влезли право в капана на Фрейзър и скоро се озовали вързани до майката. Не след дълго Виктор Охта се прибрал у дома с втория си син, Дерик. Те също станали жертва.

Фрейзър ги извел навън до ръба на басейна, където им изнесъл цяла лекция за материализма и неговия негативен ефект върху околната среда. Той обвинил семейството, че разрушава планината Санта Круз. Д-р Охта започнал да спори с него и се опитал да го подкупи с материални блага. Раздразнен, Фрейзър предложил да изгорят къщата заедно с всичко в нея. Охта се ядосал още повече и започнал да протестира, и, за да го накара да млъкне, Фрейзър го бутнал, все още вързан, в басейна. Докато човекът се опитвал да излезе от водата, Фрейзър изстрелял в него три куршума.

Другите били ужасени. Той попитал всеки от тях дали вярва в Бог и те казали да. Фрейзър им казал, че тогава няма от какво да се страхуват. Той застанал зад тях и застрелял в гръб невинните си жертви, убивайки първо двете жени, а после и момчетата. (Според друга негова версия, той бил убил жените навън, а момчетата вътре в къщата, и после ги бил изхвърлил в басейна. В трета версия заявил, че е бил придружен от трима други души, или че се бил срещнал с двама други съучастници по-късно.).

След като ги застрелял, Фрейзър бутнал телата им в басейна. След това влязъл в къщата и написал на пишещата машина бележката, която оставил на колата на Охта. После подпалил имението и избягал със зеления Олдсмобил.

Д-р Марлоу свидетелствал, че историите на Фрейзър като цяло са разбъркани и непоследователни и че той е умопобъркан и опасен. Мислите и чувствата му били в пълен хаос. Той страдал от зрителни и слухови халюцинации от крайно религиозно естество, за което подсказвала и Библията, която носел у себе си. Фрейзър се смятал за Йоан, авторът на последната книга от Библията „Откровението на Йоан“, и бил развил сложна система от вярвания, основана на окултната нумерология, астрология, прераждане и безсмъртност.

При кръстосания разпит на д-р Марлоу прокурорът Чанг намекнал за възможността Фрейзър да е измамил доктора за делюзиите си. Марлоу казал, че обвиняемият е по-склонен към извъртане на истината, отколкото към лъжа. Той настоявал твърдо за своята диагноза.

Доналд Лунд е един от тримата психиатри, които свидетелствали на процеса. Той посетил Фрейзър на 17 ноември 1970 година и след това разговарял с неговата съпруга, близки и приятели. Той се съгласил, че Фрейзър е параноиден шизофреник, който по времето на убийствата не е бил в състояние да знае, че върши нещо нередно. Фрейзър бил казал на Лунд, че е специален агент, изпратен от Господ да спаси земята. Неговата съпруга също била чувала тези делюзии през летата на 1969 и 1970 година. Очевидно параноята му била нараснала до степен, в която той най-накрая е решил да изостави нея и детето си и да се оттегли да живее в гората. Той не се доверявал на никого. Неговата система от вярвания повелявала, че някои хора трябва да бъдат убити, и следователно той не считал това за нещо грешно.

„Той е луд“ – заявил Лунд в съда. След което се поправил – „Той не е в състояние да прави правилна преценка на обществените стандарти.“.

Фрейзър с наполовина обръснати коса и брада

На 3 декември Фрейзър пристигнал в съда с наполовина обръсната коса и брада, включително и една вежда. Д-р Марлоу обяснил, че той е направил това, за да накара заседателите да мислят, че симулира лудостта си. Той искал да го признаят за вменяем и да го изпратят най-накрая в газовата камера. Не искал да свърши в лудницата, която наричал „фашистка фабрика за умове“.

Чанг също призовал своя експерт, който бил разговарял с Фрейзър в продължение на два часа. Психиатърът Джон Пешоу казал, че Фрейзър страда от личностово разстройство, а не от психоза. Той бил социопат, а не шизофреник, и прекрасно осъзнавал, че онова, което е сторил е грешно. Следователно не бил невменяем според буквата на закона.

„Считам го за нетолерантен, подмолен и арогантен“ – казал д-р Пешоу. – „Той определя свои собствени правила – и не зачита чувствата на останалите.“.

Напълно обръснатият Фрейзър

Във финалната фаза от процеса на 16 декември Фрейзър се появил в залата напълно плешив – без вежди, коса, мустаци и брада. Докато съдията давал инструкциите си на журито, той седял кротко и четял „1984″ от Джордж Оруел. Предишната книга, с която си запълвал времето в съдебната зала, била посветена на умствените заболявания.

Съдебните заседатели решили, че Фрейзър трябва да умре. Но, когато Върховният съд обявил смъртното наказание за противоконституционно през 1976 година, неговата присъда била заменена с доживотен затвор в Сан Куентин.

Защо?

Животът на Фрейзър трудно може да се нарече нормален. Родителите му се разделили, когато той бил на 2 годинки. Майка му не можела да си позволи да се грижи за него, затова, когато станал на пет, го дала на приемни родители. Той бягал, забърквал се в неприятности в училище, бил арестуван за кражба и на няколко пъти се озовавал в изправителни заведения за младежи. Като малък подмокрял леглото си, ходел на сън и страдал от ужасни кошмари.

Джон Линли Фрейзър през 1961 г.

Впоследствие той отново се върнал при майка си и си намерил работа като автомеханик. Оженил се и имал дете, но през 1970 година започнал да взима наркотици, което се отразило зле на брака му.

След автомобилната катастрофа, която претърпял през 1970 година, той казал на съпругата си, че е получил съобщение от Бог да спре да шофира или ще умре. След това решил, че е прероден с мисия да спаси земята от материализма и да тълкува Книгата на откровенията на останалото човечество. Той вярвал, че краят на света е близо и че ще има революция (подобно на Менсън). За него, домът на Охта олицетворявал всичко зло. Той трябвало да бъде унищожен, а неговите обитатели убити. Това било нужно, за да се възстанови естествената красота на хълмовете.

Скоро се превърнал във фанатик на тема екология, и, прегръщайки идеите на „хипи“ културата, напуснал работа, за да избегне „допринасянето за смъртта на планетата“.

След това открил очарованието на картите Таро и техните мистични значения. Фрейзър ставал все по-параноичен и дори неговите хипи другари, с тяхната слабост към мира, любовта и толерантността, започнали да го избягват. Той се превърнал в нещо като отшелник. Заживял в една малка колиба в земите на майка си.

Фрейзър не се притеснявал да влиза в домовете на съседите си и да взима оттам каквото си поиска. Дори бил прониквал в дома на Охта преди убийствата и си бил тръгнал оттам с два бинокъла, които му трябвали, за да следи за врагове. Хората го виждали как наблюдава през тях от височината на хълмовете. Той споменавал имението на Охта пред приятелите си, заявявайки, че това семейство е „твърде материалистично“. Този техен грях, според него, трябвало да се накаже със смърт.

Макар досието на Фрейзър от престоя му в изправителните заведения да не съобщава, че той е имал нужда от лечение, симптомите на шизофренията често се проявяват в късния пубертет или ранната младост. Развиващите се мании на Фрейзър и опитите му да обърне хората в свои последователи потвърждават това. В деня, когато напуснал жена си, за да отиде в имението на Охта, той говорил за предстоящата революция и за необходимостта някои материалисти да умрат. През изминалите няколко месеци Долорес се била опитвала да го накара да се лекува, но без успех. Сега тя можела само да гледа безпомощно как той тръгва да изпълни своята „мисия“.

Въпреки присъдата на журито, д-р Лунд настоявал, че случаят на Джон Линли Фрейзър представлява ярък пример за убийство, извършено в състояние на психоза. Ако хората не били толкова уплашени от „Менсъновските“ култове, процъфтяващи по онова време, те може би по-добре биха разбрали какво влияние е оказала върху Фрейзър неговата нелекувана умствена болест.

Една от дъщерите на семейство Охта, Тора, извършва самоубийство седем години след убийствата на родителите и братята й. Нейната сестра Ларк е единствената оцеляла от семейството.

Престоят на Фрейзър в затвора е белязан от чести нарушения на дисциплината, сред които намушкване с нож и няколко отказа да работи или да се подложи на терапия.

На 13 август 2009 година един от пазачите заварил 62-годишния Джон Линли Фрейзър обесен в килията му. Смъртта му е обявена за самоубийство.

http://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/dzhon-linli-freyzar-prorokat-hipar/