Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2017 13:57 - Две десетилетия мъчения: Историята на Юнис Спрай
Автор: varg1 Категория: История   
Прочетен: 702 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.07.2017 13:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Някои престъпления са в състояние да вледенят кръвта във вените ни, дори когато не става дума за убийства. И, както многократно сами казват, жертвите на приемната „майка” Юнис Спрай са се чудели дали пък не е по–добре да умрат в ръцете ѝ, отколкото да търпят мъченията и униженията, на които ги е подлагала. През 2007 година Юнис получава присъда от 14 години за това, че е измъчвала, унижавала, лишавала от храна, била и обиждала премните си деца Виктория, Алома и Кристофър. Мъчения, съизмерими с тези, преживени от децата на Териса Нор и повереничките на Гъртруд Банишевски. Юнис Спрай

Родена на 28 април 1944 година в британския град Тюксбъри, графство Глостършър, Юнис Спрай изглежда като перфектната приемна майка пред света. Отдадената свидетелка на Йехова има две деца – Джудит, нейна биологична дъщеря и осиновената в ранното си детство Шарлът.

През 1984 година Юнис решава да приеме в дома си още три деца, за които да се грижи – Виктория, Алома и Кристофър.

Младият мъж споделя в интервю, че първите му спомени от къщата на Юнис са щастливи – той играе в градината, играе си с кучето, обгрижван е и се чувства добре. Двете му сестри, Алома и Виктория потвърждават това – Юнис им шие еднакви дрехи, гушка ги и по всичко изглежда, че ги обича. За съжаление, това не продължава дълго.

Виктория разказва как след първоначалния период на семейна идилия, Юнис се променя. В интервю тя разказва:

„Къщата никога не беше чиста. Тя събираше всякакви неща, нямаше къде да стъпиш от боклуци. Имаше животни навсякъде, беше пълен хаос”.

Скоро става ясно, че Джудит и Шарлът получават съвсем различно отношение. Те имат собствени стаи, играчки, хранят се с хубава храна, докато приемните деца са третирани по–зле и от животни.

Криминалният психолог Лора Ричардс търси причините за това отношение към децата. Като предана християнка, Юнис явно чувства, че приемните ѝ деца, понеже са дошли при нея, когато са били на по годинка–две, не са отгледани от нея от първия си ден и съответно са повлияни от дявола. Затова тя ги „пречиства” и „възпитава”, за да „изкара дявола от тях”. И не минава много време преди Юнис да реализира на практика идеите си за „възпитание”, които макар и сурови в началото, ескалират до ужасяващи мъчения.

Ранни детски години и първи спомени

Един от най–ранните спомени на Виктория е от времето, когато е около двегодишна. Юнис купила различни консерви – котешка храна, кучешка храна, боб, грах, супа и ги оставила на масата. Виктория видяла кутиите и съвсем по детски решила, че ще е забавно да свали етикетите им. Решение, за което съжалила след това. Вместо да се засмее на пакостта на малкото момиченце, Юнис побесняла, защото сега нямало как да различи какво има в консервите. Тя казала на Виктория, че ще отвори консерва и каквото има в нея, Виктория трябва да го изяде. Малкото момиченце, разбира се, се разплакало, но това не трогнало приемната „майка”. Тя завързала Виктория за един стол и отворила консерва, в която се оказало, че има котешка храна. Виктория била принудена да изяде всичко, но ѝ прилошало, след което повърнала. И понеже гневът на Юнис не бил уталожен, тя накарала приемната си дъщеря да изяде и собственото си повръщано. Юнис винаги трябвало да има последната дума.

Според прихолога Ема Кени, работеща с деца, тормозени от родителите си, Юнис Спрай е приемала деца в дома си, за да се изкара пред света като прекрасен човек, някой, който се грижи за онеправданите. И по свой начин вероятно е смятала, че ги прави по–добри хора. На Виктория, Алома и Кристофър тя внушавала непрекъснато, че са зли деца, ужасни същества, които непременно ще идат в ада и птиците ще изкълват очите им. Години по–късно и тримата имат ужасяващи кошмари, в които Дяволът ги отвежда в ада и те смятат, че заслужават да бъдат непрекъснато наказвани. По този начин Юнис Спрай контролира и трите си приемни деца.

image

Алома

Тя ги контролира до такава степен, че когато нещо според нея „изчезва”, всяко от децата започва да се чуди дали пък случайно не е взело изчезналото наистина, но не помни. Кара ги да се съмняват в себе си, да мислят, че може би са луди и тя наистина има правото да ги третира по този начин. Юнис им внушава, че са късметлии, защото ги е прибрала, понеже родителите им не ги искали. И като нямали никаква база за сравнение, тримата в ранното си детство смятали, че всички майки се държат така и имат правото да тормозят децата си.

image

Виктория

Но тормозът не се изчерпвал с унижения и насаждане на страх. Юнис започнала да наказва физически трите си приемни деца.

Кристофър разказва, че едно от любимите ѝ наказания било да кара някое от децата да тича по стълбите нагоре–надолу, докато припадне от изтощение. Той си спомня случай, в който буркан кафяв сос изчезва и понеже той обичал кафяв сос, бива обвинен незабавно. За наказание трябва да тича по стълбите до пълно изтощение. В последствие бурканът бива открит на дъното на шкафа – изобщо не е „изчезвал”, но няма нито извинение, нито успокояване, нищо.

За Виктория и Алома има запазено друго наказание – да стоят прави, с гръб към вратата на спалнята с часове. И когато краката на някое от момичетата не издържали и то се свлича на земята , Юнис го удряла по пръстите на краката с дървена линия, със заповед да стане отново. И понеже пръстите на Виктория кървели, Юнис се разкрещявала, че има кръв навсякъде по килима и я удряла в устата. Обяснявала на Алома, че я наказва, защото не може да спи. Дълго време Алома си мислела, че има проблем със съня. Ако заварела някое от момичетата да седи, го наказвала с още два часа стоене с гръб към вратата.

Училищни години

Когато тръгват на училище, децата неминуемо се сблъскват със съвсем различно отношение и особено Виктория започва да си задава много въпроси – дали наистина е нормално това, което „мама” прави? Дали няма начин да се измъкнем?

На Виктория, Алома и Кристофър е забранено да общуват с останалите деца, както и да споменават каквото и да било на учителите си за случващото се с тях вкъщи.

Юнис имала навика да стои в колата си пред училището, за да наблюдава дали децата не общуват с други, дали не казват на някого какво се случва с тях. Ако някое от тях погледнело към нея, после получавало поредното наказание, защото според Юнис, дяволът им подсказвал, че тя е там и ако се обърнели, значи са го послушали. Затова дори да забелязвали колата ѝ, и тримата просто нервно продължавали да си играят с приятелите си, което така или иначе им носело наказание.

Юнис си мислела, че контролира нещата, но децата нямало как да се крият вечно. Учителите им забелязвали, че има нещо нередно и въпреки че самите деца не издали „майка” си, те били разпитвани на няколко пъти, което им докарало още наказания, защото „създавали проблеми”.

След като на няколко пъти е привикана в училището на децата, за да отговаря за следите от насилие върху тях, Юнис решава да вземе радикални мерки.

Фермата на мъченията

Спрай отписва децата от училище и заявява, че ще ги обучава вкъщи. Те напускат жилището, в което са живели до момента и се преместват в малка изолирана ферма в прекрасното селце Екълтън.

Преместването става през нощта и уплашените деца с право гледат на къщата във фермата като на затвор. Там „наказанията” и мъченията ще ескалират.

Мястото е мръсно, има плъхове и е изолирано от всякакви хора наоколо. Напълно откъснати от света, децата са отчаяни – дори да успеят да избягат, къде биха могли да отидат?

И докато Джудит и Шарлът имат собствени стаи в къщата, Кристофър, Алома и Виктория са прогонени в плевнята. Условията на живот са ужасни – няма друга светлина, освен тази от кухненския прозорец. Кристофър и Виктория нагласят стар леген, в който да събират вода, за да могат да се измият.

image

Кристофър

Често спят навън, защото в плевнята понякога се събуждат и върху тях има плъхове. И тримата са ужасени, защото не виждат спасение. И този страх води до още по–ужасна дилема, защото ужасени от шумовете, които чуват през нощта, от плъховете и мръсотията, те започват да искат присъствието на Спрай, да я виждат като „спасителка”, която единствена може да ги измъкне от ужасната плевня.

Но Спрай не иска просто да изплаши децата. Тя иска те да ѝ се подчиняват безпрекословно, да ги пречупи напълно. И тримата разказват как ги е държала гладни, Виктория в интервю заявява:

„Бях непрекъснато гладна, прекарах половината си детство, мечтаейки за храна”.

Тримата търсят различни огризки или боклуци и ако Юнис видела, че някое от децата е яло нещо, го карала да го повърне, за да види какво са яли. И после казвала: „а сега искаш ли го пак”?

Кристофър се принудил да яде кокоши изпражнения, за да оцелее.

В един от случаите, от масата в кухнята изчезват няколко шоколадови бонбона. За да разбере кой е „крадецът”, Юнис взима крак от стол и започва да бие децата по ходилата, за да си признаят. Те пищят и плачат, но няма кой да ги чуе. Ужасът им расте с всеки изминал ден, защото нямат представа какво ще е следващото наказание.

image

Виктория, бита от Юнис

И то не закъснява. Ако някое от децата плачело силно, Юнис взимала пръчка, която със сила набутвала в гърлото на „провинилия се”. Наказаното дете, с разранено гърло, се опитвало да преглътне, но не успявало. Тогава „мама” взимала друга пръчка, отново я набутвала в гърлото на детето, но този път завъртала, за да е сигурна, че е причинила възможно най–голяма болка. А ако не успявала да накара някое от децата да си отвори доброволно устата за това наказание, с крака на стола му избивала зъбите. Виктория разказва как в детството си често е оставала без някой зъб.

На този етап, децата буквално се предават. Престават да се съпротивляват и Алома разказва, че се е научила „да се изключва”.
„Просто се пренасях на друго място. Беше толкова болезнено, толкова мъчително, че не исках да съм там изобщо”.

И когато тримата си мислят, че няма как нещата да станат по–лоши, Юнис измисля ново мъчение.

image

Последствия от „наказанията”

Веднъж пилешко крилце изчезва и Виктория и Кристофър са завързани за спалнята, напълно голи, със завързани очи, докато „не си признаят”. И понеже в стаята явно не е достатъчно студено, тя отваря и прозорците. Двете деца лежат премръзнали и се сгушват едно в друго, за да се стоплят. Тогава Юнис маха леглото. Двамата се сгушват на килима и тя маха и него. На третия ден Кристофър кашля кръв. Споменът е ужасяващ, но сплотява изключително много Кристофър и Виктория.

„Наказанията” на Юнис ескалират и Кристофър един ден е завързан за колата на Юнис с въже. Тя потегля, отначало бавно, но после все по–бързо и по–бързо. Главата му удря камъни и буци пръст. Мястото е около 30 акра и Кристофър припада няколко пъти.

Издран, кървящ, насинен, неподвижен, Кристофър си спомня, че е искал да умре. Следващият му спомен е как сестрите му идват и го внасят в къщата. След това няколко дни му се губят напълно. Той описва това като„най–ужасният ми спомен от времето с Юнис Спрай”.

Катастрофа, смърт и „инвалид” в семейството

През септември 2000 година, в опит да изглежда като загрижена майка, Юнис планира ваканция. Това ще е пътуване, което ще завърши с трагедия.

Алома и Кристофър пътуват с автобус, а Юнис, Виктория, Джудит и Шарлът, със семейната кола.

Пристигайки с автобуса, Кристофър започва да се чуди защо „майка” му и сестрите му се бавят толкова много.

Сузуки–то на Юнис е премазано между два камиона. Джудит и Шарлът загиват на място. Виктория се свестява и вижда сестрите си, които вече са мъртви и плаче, крещи и ги моли да се събудят, след което изгубва съзнание.

Отначало Виктория е в кома, после лежи в интензивното отделение месеци наред с множество счупвания и вътрешни кръвоизливи. Когато излиза от кома, Виктория се превръща в новина и Юнис се възползва от момента, за да се представи като скърбяща майка, която въпреки личната си трагедия, се грижи за приемната си дъщеря.

Но насаме нещата са много различни. Тя казва на Виктория, че дяволът се грижи за своите. И когато Виктория пита какво има предвид, Юнис отговаря:

„Иначе нямаше двете ми прекраси дъщери да умрат, а вие тримата безполезни уроди, да останете живи”.

Юнис скроява план да накаже Виктория за това, че е оцеляла в катастрофата. Хирурзите и физиотерапевтите казват на момиченцето, че след 3–4 месеца, ще може отново да ходи. Но Спрай има други планове. Тя казва на Виктория, че за това, че е причинила катастрофата, наказанието ѝ е да остане в инвалидна количка. И момичето си мисли:

„Това е най–малкото, което мога да направя за нея след това, което извърших”.

Тя наистина се чувства отговорна за причиняването на катастрофата.

И докато лекарите се опитват да ѝ помогнат да проходи, Виктория трябва да се преструва, че не може. Защото това са инструкциите, получени от Спрай.

На останалите деца е казано, че Виктория е много зле и вероятно ще остане на инвалидна количка до края на живота си и Кристофър поема задължението да я придвижва и прави това през следващите 4 години, докато Виктория е принудена да се преструва, че не може да ходи, за да угоди на „майка” си. Ако Юнис видела Виктория дори да се опитва да се изправи, откачала стойките за ходилата от инвалидния стол и я удряла през пищялите.

Към този момент тормозът продължава вече 18 години. Юнис става все по–дръзка и смела в следите, които оставя. Тя смята, че до такава степен контролира Виктория, че момичето няма да си отвори устата за нищо, дори когато ѝ позволява да си намери работа като детегледачка.

Признания, съд и затвор image

Юнис Спрай

За първи път Виктория вижда как живеят нормалните тийнейджъри и е изумена – тяхното мнение се зачита, когато искат да ги накарат да направят нещо ги молят, не им заповядват, позволява им се да излизат, да се забавляват. Това е огромен шок за Вики. Тя за първи път осъзнава, че не това, което е изживяла е нормално, а другото – обич, нежност, зачитане и уважение.

Това ѝ дава малко увереност и когато е попитана от двама приятели какво се случва с нея, тя избухва в сълзи и им разказва за пръчките в гърлото. Което води до нов пристъп на плач от вина, за това че е казала.

Най–накрая Юнис е разобличена, Вики проговаря, но дали след почти две десетилетия тормоз, тримата ще бъдат свободни от нея?
Отначало Кристофър отрича всичко, признато от сестра му. Той няма база за сравнение и всичко, което познава е Юнис. Той все още я смята за своя майка.

Годината е 2005 и Алома вече се е изнесла, а Виктория като че ли ще бъде спасена. Двамата, на които разказва историята си идват и я взимат от фермата и я настаняват при трети приятел. Те през цялото време се грижат за нея. Но Юнис скоро разбира къде е Вики и започва да ѝ се обажда, за да я моли да се прибере. Казва ѝ колко много ѝ липсва, колко я обича и това предизвиква у Виктория цяла буря от емоции. Тя цял живот се е борила да чуе точно това, а когато го чува, не иска и да си помисля да се върне при мъчителката си. Всичко това е с цел Виктория да не отиде в полицията и да разкаже историята си. Но тя прави точно това. Юнис е арестувана и Кристофър е отведен на безопасно място, но продължава да отрича всичко, защото това са инструкциите, получени от Юнис.

За Виктория това е най–големият кошмар, защото ако никой не потвърди историята ѝ, тя трябва да се върне вкъщи. Затова тя моли да доведат Кристофър при нея и когато той влиза, Вики става и тръгва към него. До този момент младежът е бутал сестра си в инвалидната количка, смятайки че тя не може да ходи. И когато разбира, че всичко е план на Спрай да накаже Виктория, е шокиран. След това Кристофър дава показания, в които разкрива истината.

Март, 2007 година, Юнис Спрай е изправена пред съда да отговаря за цял списък престъпления. Тя не показва никаква емоция. Дори изглежда, че е почти доволна от напомнянето за страданието, което е причинила.

На 20 март 2007 година Юнис Спрай е осъдена по 26 обвинения. Присъдата ѝ е 14 години зад решетките, но тя излиза на свобода след излежани само 7. Съдията по делото ѝ казва, че това е най–отвратителният случай, с който се е сблъсквал в 40 годишната си практика.

——————————————————————————————————————————————

Автор: Стела Георгиева
Източници: dailymail.co.uk, metro.co.uk, www.mirror.co.uk, „Britain’s darkest taboos”

Медия, книги:
И трите деца на Юнис Спрай издават книги, след като тя е осъдена.
Кристофър Спрай пише книгата „Детето С, да оцелееш след терора на приемна майка”.
Алома Гилбърт пише „Но избави ни от Лукавия – историята на едно разрушено детство и садистична приемна майка”.
Виктория Спрай издава книгата „Измъчвани”.
И тримата участват в епизод на предаването „Britain’s darkest taboos”, където разказват за мъчителното си детство в ръцете на ужасяващо чудовище.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20123676
Постинги: 18642
Коментари: 10023
Гласове: 71260
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031