Полицията арестува Дютру отново през 1996 г. по обвинения в отвличане, детска порнография, убийство и детска проституция. Делото му отива на съд през 2004 г. и той е признат за виновен.

През цялата си история хората в най-големия град на белгийската провинция Валония, наречен Шарлероа, са били принудени да се борят с френското влияние, за да запазят начина си на живот. Наскоро, жителите на Шарлероа и околните градове бяха изправени срещу нов враг. Марк Дютру – осъден педофил, убиец и предполагаем лидер на международна мрежа за детска порнография и проституция – тероризира града от средата на 80-те до края на 90-те години на миналия век. Случаят на Дютру привлича международно внимание, не само заради страховитата природа на престъпленията му, но и благодарение на крещящата небрежност и аматьорство на полицията и държавните служители замесени в разследването. Случаят причинява такова недоволство сред белгийските граждани, че довежда до една от най-големите демонстрации в страната от Втората световна война насам, и разтърсва белгийското правителство, причинявайки оставката и уволнението на няколко държавни служители.

Роден в Иксел Белгия на 6 ноември 1956 г., Дютру е най-голямото от пет деца. Двамата му родители, които били учители, емигрират в Белгийско Конго, но се завръщат обратно в родината си, когато Дютру е на четири години. Те се разделят през 1971 г. и Дютру остава да живее с майка си. За кратко той работил като жиголо, обслужвайки мъже. Оженил се на 19 години, но бракът му, от който има две деца, приключил през 1983 г. По това време той вече имал връзка с бъдещата си втора съпруга Мишел Мартен. Двамата се сдобиват с три деца и през 1989 г. сключват брак в затвора. Те се развеждат също в затвора, през 2003 г.

Повторно жененият баща на три деца Дютру не изпитвал трудности да издържа семейството си. Макар да бил безработен електротехник, който взимал помощи от държавата, той трупал финанси, търгувайки с откраднати коли в Унгария и Чехословакия и продавайки млади момичета като проститутки из цяла Европа. Дютру притежавал седем къщи в Белгия. Повечето от тях стояли празни, с изключение на онези, в които държал отвлечените момичета. Дютру продавал девойките като проститутки или ги използвал за снимки в порнографски филми.

През 1989 г. Дютру и втората му съпруга Мишел Мартен са осъдени за отвличането и изнасилването на пет млади момичета. Докато той излежавал присъдата си, министърът на правосъдието позволил предсрочното освобождаване на много сексуални престъпници. Макар да бил осъден на 13 години затвор, Дютру излежал само три, преди да бъде пуснат за добро поведение през 1992 г.

Скоро след освобождаването на Дютру в кварталите, в които той притежавал къщи, започнали да изчезват млади момичета. Полицията на два пъти претърсила къщата му в Шарлероа, но обискът не бил проведен както трябва. Полицаите изобщо не забелязали, че в сградата има тайно мазе, в което две момичета се надявали да бъдат намерени. Години по-късно CNN съобщава, че по време на разследването за изчезналите девойки жизненоважни факти, касаещи техния случай, са били скрити от други полицейски звена.

Между 1993 и 1996 г. се наблюдават и други примери за полицейска некомпетентност. През 1993 г. полицията игнорира сигнал, подаден от един информатор, който твърдял, че Дютру му е предлагал между 3000 и 5000 долара за отвличане на момичета. През 1995 г. собствената майка на Дютру писала до прокуратурата, съобщавайки, че разполага със сведения, че синът й държи млади момичета в една от своите необитавани къщи. Същият информатор отново се свързва с полицията през 1995 г., съобщавайки, че Дютру строи подземен затвор, в който да държи отвлечените момичета. Изминава цяла година преди полицията да обърне внимание на онова, което им казвал информаторът. През това ценно време, през което Дютру не бил разследван, изчезнали още момичета.

През август 1996 г. най-сетне е извършен пробив в разследването на изчезналите девойки. Докато претърсвала квартала, в който изчезнало едно момиче, полицията се натъкнала на човек, който си спомнил, че е видял някаква подозрителна кола близо до една къща. Очевидецът успял да си спомни някои от цифрите в регистрационния й номер, които в крайна сметка довели до Марк Дютру.

На 15 август 1996 г. полицията нахлула в къщата на Дютру и открила звукоизолиран бетонен затвор в мазето й. Това била същата тъмница, за която те били получили сигнал предишната година. В нея открили две момичета – Летисия Делез на 14 години и Сабине Дарден на 12 години. Двете деца разказали, че са били изнасилвани и снимани в порно филми от Дютру.

Полицията намерила доказателства, говорещи за наличието на поне още 300 филми с детска порнография. По-голямата Делез била грабната от улицата, хвърлена в колата на Дютру и упоена на 9 август 1996 г.

По-малкото момиче Дарден било вече в тъмницата. Тя била подложена на сексуалния тормоз на Дютру в продължение на два месеца и половина.

Няколко дни след откриването на Дарден и Делез полицията изравя телата на други две момичета, които нямали късмета да оцелеят в мазето на Дютру. Двете осемгодишни приятелки Жюли Лежан и Мелиса Русо изчезнали през юни 1995 г. Телата им са намерени заровени в задния двор на една от къщите на Дютру.

Дютру казал на полицията, че двете деца са умрели от глад в периода между февруари и март, тъй като тогава той бил в затвора за кражба на кола.

Той заявил, че вината за смъртта им лежи върху неговия съучастник Бернар Вайнщайн, чиято задача била да ги храни. Той казал също, че Вайнщайн е отвлякъл момичетата срещу комисионна. Когато разбрал, че Вайнщайн е оставил децата да умрат, Дютру се вбесил, дал му да пие приспивателни и го заровил жив до Русо и Лежан.

Тялото му било открито заедно с техните.

Заедно с Дютру е арестуван и неговият съучастник, наркоманът Мишел Льолевр. Двамата признали, че са отвлекли и други две момичета, които изчезват година преди това от къмпинг излет в белгийския курорт Остенд. Телата на Ан Маршал (19 г.) и Ефе Ламбрекс (17 г.) са намерени в поредната от къщите на Дютру, няколко седмици след откриването на Русо и Лежен.

Те били погребани под бетонната плоча в една барака на двора. Полицията установила, че бившият съучастник на Дютру Бернар Вайнщайн е живял в тази къща три години.

Останалите, които са задържани или арестувани във връзка с убийствата на Дютру и участие в педофилската му мрежа, са втората му съпруга Мишел Мартен и бизнесменът Жан-Мишел Ниул, който признал, че е организирал оргия в едно белгийско шато, на която присъствали няколко държавни служители, полицейски офицери и един бивш европейски комисар. Мишел Льолевр също е арестуван. През септември 1996 г. девет полицейски служители в Шарлероа са задържани за разпит, във връзка с възможното им участие и/или нехайство в случая на Дютру.

Няма съмнение, че ако Дютру не е бил освободен предсрочно и, ако полицията е обърнала внимание на сигналите за неговите действия, четири момичета щели все още да са живи, а много други щели да бъдат спасени от проституцията и педофилските мрежи. Осъзнаването на този факт причинява нечуван изблик на недоволство сред белгийското общество, което настоява да се направи проверка на разследването и радикално да се променят законите, и политическата и съдебна система.

Разгневените граждани настояват Белгия да върне смъртното наказание, което е отменено няколко месеца преди откриването на първите жертви на Дютру. Обществото настояло да бъдат въведени по-строги критерии за предсрочното освобождаване на сексуалните насилници.

На 28 август 1996 г. случаят Дютру става главна тема на международна конференция в Стокхолм, която е организирана от УНИЦЕФ. Външният министър на Белгия Ерик Дерике емоционално призовава всички нации да се борят с експлоатацията на деца.

Капката за белгийските граждани прелива в средата на октомври 1996 г., когато е разпуснат съдията-следовател по случая на Дютру Жан-Марк Конеро. За мнозина Конеро е герой, тъй като именно той осигурил арестта на Марк Дютру и събрал значителни доказателства срещу него и неговата педофилска мрежа. Белгийският Върховен съд разпуска Конеро, заради присъствието му на една благотворителна вечеря, организирана с цел събиране на средства за изчезналите деца. Съдът сметнал, че той е загубил обективността си.

Премахването на Конеро и некомпетентността на полицията предизвикват един от най-големите протести в белгийската история след Втората световна война. В края на октомври над 300 000 души, облечени в бяло като символ на невинността, излизат на демонстрации по улиците на Брюксел, настоявайки за сериозни реформи в политическата и съдебната система. Гневът на хората е още по-засилен от слуховете, че държавата замазва случая. Доверието в правителството е в най-ниската си точка. В цяла Белгия хората напускали работните си места, за да участват в протеста. Един завод за сглобяване на автомобили останал напълно празен, тъй като работниците му не дошли на работа; някои градове останали отцепени, след като служителите на влаковете отказали да работят; семействата на жертвите призовавали за поголовна стачка. Време било правителството да предприеме действия и да направи необходимите промени, за да си възвърне доверието на населението.

През април 1997 г. парламентарният комитет, който разглеждал провеждането на разследването на случая Дютру, се произнася, че двете жертви са можели да бъдат спасени, ако полицията не била допуснала толкова много грешки. Комитетът препоръчал отстраняването на брукселския прокурор Беноа Дежемеп, както и на други висши служители и полицаи. Докладът препоръчал цялостно преразглеждане на трите звена на белгийската полиция – местна полиция, съдебна полиция и жандармерия – и замяната им с една национална агенция.

Полицията претърпяла още по-голямо унижение през април 1998 г., когато Марк Дютру надвил полицейския служител, който го охранявал и успял да избяга за три часа. Оказало се, че затворът му е позволил да напуска сградата, за да обсъжда документите, касаещи предстоящия му процес. По време на една от тези отпуски той преборил пазача си, откраднал оръжието му и отпрашил в една крадена кола. Дютру скоро бил заловен и повече не получил разрешение да напуска затвора. Бягството му довежда до оставките на държавния полицейски началник и на съдебния и вътрешния министър.

След седем години отлагания процесът срещу Дютру е насрочено за 1 март 2004 г. Заедно с него на процеса щели да се явят неговата съпруга Мишел Мартен, бизнесменът Жан-Мишел Ниул и Мишел Льолевр. Дютру заявил пред журналистите, че е бил просто пионка в педофилската мрежа, и Мишел Ниул е всъщност мозъкът на операцията.

На третия ден от процеса Дютру заявил, че Льолевр и двама полицейски служители са му помогнали в отвличането на Ан Маршал и Ефе Ламбрек. Той обвинил останалите подсъдими в убийството на Ефе и Ан, както и на двете други момичета.

На 18 март се развихря нов скандал, след като в килията на Дютру е намерен ключ за белезници. Затворническата управа е обвинена в опит да организира бягството на Дютру.

На 19 април жертвата Сабине Дарден разказва пред съда за своето изпитание в мазето на обвиняемия. Дванадесетгодишното тогава момиче било държано в тъмницата на Дютру цели 80 дни и било подлагано на системни изнасилвания. Тя яростно отказала да приеме неговите извинения.

Докато Дютру я наблюдавал със самодоволна усмивка, Сабине разказала на съда как той я бил накарал да повярва, че родителите й са я изоставили, отказвайки да платят откуп за освобождаването й. Дютру играел ролята на неин защитник, казвайки й, че я пази от своя шеф, който иска да я убие.

Когато Дютру се обадил, че наистина я е защитавал от педофилската мрежа, тя му отговорила: „Значи, ако те разбирам правилно, трябва да съм ти благодарна?!“.

Макар да продължавал да отрича вината си за убийствата, Дютру си признал за изнасилванията и отвличанията, за които дори изразил разкаяние. За жертвите обаче било твърде късно.

На 14 юни 2004 г. съдебното жури, в състав от осем жени и четирима мъже, се оттегля, за да реши изхода на тримесечния процес. След три дни те се връщат с решението си. На 17 юни Дютру е признат за виновен в отвличането и изнасилването на шест момичета, както и за убийствата на Ан Маршал, Ефе Ламбрек и неговия съучастник Бернар Вайнщайн.

На 22 юни 2004 г. Дютру получава доживотна присъда. Мишел Мартен получава 30 години, а Мишел Льолевр 25. Мишел Ниул е осъден на 5 години затвор.

Задоволителен отговор на въпроса, който вълнувал народа на Белгия, а именно – дали педофилската мрежа на Дютру наистина съществува, никога не е даден.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com