Страховитата участ на изтезаваната 44 дни и погребана в цимент ученичка се „радва“ на огромна популярност не само в Япония, а и в целия свят. Подобно на не по-малко прочутия случай с японския канибал Исеи Сагава, нейните мъчители се отървават с възмутително леки присъди. Въпреки съдебната забрана имената им да бъдат оповестявани в медиите, пресата не спи и публикува истинските им самоличности.  Дори и най-безчувствените са потресени от кошмарното престъпление на четиримата младежи.

Ужасът започва през ноември 1988 година. Шестнадесетгодишната Фурута, по фамилия Джунко, се прибира към къщи от училището си в район Мисато град Токио. Тя не забелязва, че е следена от четирима около 17-годишни младежи. Един от тях се прокраднал зад нея и извадил нож. Заплашил я: „Обърнеш ли се – ще те довърша!“. Пред нея се появил друг от младежите и гласът с ножа наредил: „Сега върви след него!“.

Водачът уверено закрачил по улицата. Девойката решила да се подчини на указанията на похитителите. Стигнали до двуетажна къща и вкарали треперещото момиче вътре. Но в дома се оказали родителите на едно от момчетата. Техният син съвсем спокойно им обяснил, че Фурута е негова приятелка, която е избягала от къщи.

Той им наредил да не звънят на родителите й и на полицията и възрастните обещали, че ще правят каквото им казва. Те се страхували от него. За това имало основателна причина – техният син бил член на Якудза…

Не е известно как момичето прекарало първата си нощ в този дом, който щял да се превърне в неин затвор. Сутринта на следващия ден спящата на пода Фурута се събудила рано. Тя побързала да намери телефон в една от стаите и набрала номера на полицията. Сигналът свободно се проточил твърде дълго. Фурута започнала да нервничи. Изведнъж слушалката замлъкнала. Вдигайки глава, девойката видяла сина на собствениците на дома. В ръцете си държал запалка.

„Отдавна трябваше да прегоря кабела на телефона. Както и ръката ти!“.

Сграбчил момичето за ръката и поднесъл пламъка към дланта й. Фурута закрещяла от изгарящата болка. Младежът я блъснал на пода и изсъскал: „Още веднъж ако се опиташ да звъниш, ще убия родителите ти. Разбра ли?“

Фурута кимнала утвърдително със сълзи на очи.

После я заставили да се обади на родителите си и да им каже, че е у приятелка и всичко е наред – да не се тревожат за нея.

Дребният гангстер от Якудза, Джо Камисаку, поднесъл на Фурута суши с развалена риба и чаша с нещо подобно на прокиснал ябълков сок. „Яж“ - наредил той. Фурута с мъка изяла половината суши. „Какво има в чашата? Сок?“ – попитала тя. „Да“. Фурута вдигнала чашата към устните си и усетила противна миризма. „Това не е сок“. „Извинявай, излъгах те. Това е пикнята ти!“. С тези думи младежът насила се опитал да я накара да изпие отвратителната течност. Когато не успял, извикал другарите си и им наредил „Съблечете я!“.

Момчетата изпълнили указанията му и свалили дрехите на съпротивляващото се момиче. Из дома се разнесли отчаяните писъци на Фурута, изнасилвана групово от четиримата негодници. Това продължило и в следващите дни. Похитителите й даже канели свои приятели, които също участвали в гаврата. Родителите на Камисаку се правели на слепи и глухи през цялото време. Отдавна били разбрали, че не бива да се бъркат в заниманията на сина си…

Детската стая на Камисаку се превърнала в сборен пункт на непълнолетните начинаещи гангстери. Идвали тук ден след ден, за да се порадват на пленницата си. Смазаната телом и духом Фурута обикновено седяла свита в ъгъла на стаята и чакала с ням ужас кога ще се сетят за нея.

Един ден четиримата младежи пушели цигари в стаята и се чудели как да преборят скуката. На един от тях му хрумнала ужасна идея. Той повикал момичето, съблякъл я и я заставил да легне на пода.

„Момчета, сега това същество е нашият пепелник!“ - казал той.

Идеята им се сторила много забавна и те дружно затръскали цигарите си върху тялото на момичето. После ухилени до уши започнали да гасят фасовете в тялото на девойката. В очите й бликнали сълзи от унижение и болка.

В утрото на десетия ден Фурута вече копнеела това да е последната й сутрин сред живите. Не издържала повече издевателствата на похитителите си.

„Днес ще можеш да си починеш“ - казал един от тях. – „Нямаме време да си играем с теб“.

След дълго мълчание Фурута им се примолила: „Моля ви, убийте ме. Не издържам повече!“.

„Да не искаш и ковчег да ти купим? Глупачка такава, не разбираш ли? Това не са мъчения, а игра с младото ти тяло. Млъкни и си избий глупостите от главата“.

Следващите десетина дни преминали в непрекъснати жестоки побои и извращения. Обезумелите тинейджъри я изнасилвали, ритали и скачали върху нея. Провесвали я за ръцете от тавана и я използвали като боксова круша. Пускали спортни гири върху корема й. Носът й се напълнил с толкова засъхнала кръв, че Фурута можела да диша само през устата. Държали я гладна, ако изключим хлебарките, които „на шега“ я карали да яде. Състоянието й било толкова тежко, че когато най-накрая се сетили да й дадат вода, девойката не можела да я задържи в стомаха си. Повръщала всичко.

„Обикновеното“ изнасилване като че ли омръзнало на четиримата изверги. Вероятно жертвата вече не им се струвала толкова привлекателна. Мръсното, пребито и плюещо кръв момиче не успявало да възбуди нагона им. Сега се събудил изследователският им интерес. Какво ще стане, ако натикат бутилка в ануса й? Колко дълбоко ще проникне? А тя как ще реагира? Важни въпроси за всеки уважаващ себе си подрастващ сексуален садист, в чийто ръце е попаднал подходящ обект за експерименти. Бутилката причинила жестоки разкъсвания в ректума на момичето. За съжаление, този епизод по-късно имал още по-страховито продължение.

Някъде в този период Фурута събрала малкото си останали сили и решила да избяга от страшната къща. Промъкнала се тихичко по коридора, докато мъчителите й спели, и почти успяла да отвори входната врата, когато Камисаку я усетил. Наказанието не закъсняло – по-ужасно от всякога.

Урокът започнал с вече добре познатото гасене на цигари в тялото й. Това, разбира се, било само за загрявка. Не бивало да й позволяват да бяга отново. Вече били стигнали твърде далеч. Решили да я обездвижат. За целта полели краката и стъпалата й с течност за запалки и ги подпалили. Писъците на Фурута и миризмата на изгорено месо изпълнили тясната и задушна стая. Момчетата усилили музиката и загасили пламъците преди да погълнат припадналата от болка жертва и нейния затвор.

Времето, прекарано от Фурута в този дом, приличало на някакъв кошмарен сън. Всеки ден ставало все по-лошо и по-лошо. Струвало й се, че агонията никога няма да свърши – ще продължава вечно. Изгорените крака й причинявали ужасна болка, но мъчителите й не проявили и капка съчувствие. Дори не оставили раните й да зараснат малко преди да продължат с чудовищните си експерименти.

Побоят се превърнал във всекидневие, или по-скоро – в загрявка преди по-страшните наказания. Биели я с бамбукови пръчки, стикове за голф и арматурни железа. Една леденостудена, декемврийска нощ прекарала полугола на терасата. Премазали пръстите на ръцете й с тежести, но любимото им занимание си оставали сексуалните извращения. Четиримата не страдали от липса на болно въображение и измисляли едно от друго по-отблъскващи забавления.

Един ден Джо Камисаку донесъл със себе си наръч фойерверки. Обърнали жертвата си по корем и рязко набутали фойерверките в ануса й. Джо ги запалил с цигарата си.

„Ей, гледайте как хубаво горят!“ – пошегувал се той злобно, а момичето изкрещяло при избухването на пиратките.

В последните десетина дни униженията продължили със завиране на най-различни предмети в срамните й части. Запалени цигари, гореща електрическа крушка и шишчета за барбекю и ножици, които й причинили жестоки разкъсвания. Фурута не била в състояние да уринира, а травмите й били толкова тежки, че й отнемало половин час пълзене, за да стигне до банята на долния етаж.

Изгорили клепачите й с цигари и лицето й с горещ восък. Забивали игли в гърдите й. В пореден изблик на садизъм откъснали лявото зърно на гърдата й с клещи. Вследствие на безмилостните удари по главата Фурута почти загубила слуха си – тъпанчетата й били жестоко увредени. По-късно, при аутопсията, се установило, че мозъкът на жертвата е силно намален по размери.

По Коледа не винаги се случват чудеса. Вместо подаръци и светеща елха, Фурута получила кратка почивка от мъченията. Момичето дори не осъзнавало вече къде се намира. Не била в състояние да се движи и само шепнела през разбитата си уста:„Убийте ме и да се свършва!“. Те не обръщали внимание на молбата й.

Последният, 44-ти ден от агонията на Фурута настъпил на 4 януари 1989 година. Мъчителите й се прибрали в сборния пункт побеснели от загубата на доста пари в игра на маджонг. Скарали се помежду си, обвинявайки се взаимно за загубата. Сигурно щели да се сбият, ако в разгара на скандала не се сетили за нея. Ето как щели освободят гнева си. Нахвърлили се върху осакатеното й тяло въоръжени със спортна гира. Редували се да блъскат тежкото желязо в лицето й, превръщайки го в неузнаваема кървава пихтия. След това поднесли пламъка на горяща свещ към лицето и очите й.

Момичето не помръдвало – лежала жива, но безжизнена и безучастна към случващото се с нея. Това ги вбесило още повече. Искали да видят някаква реакция – тя сякаш обезсмисляла усилията им, просната отпуснато като някаква парцалена кукла на пода. Извадили течността за запалки и полели краката, ръцете, лицето и стомаха й. Сетне драснали клечката. Тялото й лумнало в пламъци.

Джунко Фурута намира спасение от мъчителите си по-късно същия ден, умирайки в болка и самота.

Смъртта й леко изненадала четиримата. Естествено, те знаели дълбоко в себе си, че това ще се случи един ден, но винаги били подтискали тази мисъл. Сега, реалността на стореното ги ударила като с парен чук. Цялото им самозалъгване, че това е безобидна игра, която ще им се размине, както им се били разминавали в миналото детските пакости, се разбило на пух и прах. Очаквали ги съд и затвор. Не можели да позволят това да се случи. Тялото на момичето трябвало да изчезне. Завинаги.

Благодарение на връзките си в Якудза Джо Камисаку знаел как мафията се отървава от труповете на жертвите си. Варел с цимент и нежеланото тяло изчезвало завинаги под водата или в основите на някои строеж.

На 5 януари се сдобили с празен 200-литров варел и чувал цимент и под прикритието на нощта напъхали изтерзаното тяло на Фурута в импровизирания й ковчег. Напълнили го с цимент и го закарали на един строеж в района на Кото. Това се оказало фаталната им грешка. Работниците на обекта открили контейнера, и, незнайно как, разбрали, че в него има нещо нередно. Оказало се, че са много прави.

Колкото и да се опитвали да скрият следите си убийците, не след дълго ги заловили. Хироши Мияно (по-късно сменя името си на Йокояма), Джо Огура (сменя името си на Камисаку), Синджи Минато и Ясуши Уатанабе. Улики имало в изобилие: сперма в тялото на Фурута, следи от течност за запалване, кръв, кожа от четиримата под ноктите на момичето и много други. Момчетата разбрали, че няма измъкване и започнали да си признават.

Когато майката на Джунко Фурута научила новините и подробностите за случилото се с дъщеря й, тя загубила съзнание. Години наред след това й се налага да търси психиатрична помощ, за да се справи с кошмарите си. Животът й се превръща в безкрайна болка.

Японското законодателство изисква имената на непълнолетните обвиняеми да бъдат пазени в тайна. Въпреки това седмичното списание „Шукан Буншун“ публикува истинските им самоличности, заявявайки че „човешките права не са за зверове“.

Решението на съда не било лесно. Такова престъпление заслужава смъртна присъда. За съжаление, според закона това не се отнася за непълнолетните убийци. Не оставало друго, освен да им бъде наложена присъда от 8 години лишаване от свобода в затвор за непълнолетни. Самите престъпници пледирали за виновни само по обвиненията в „нанасяне на особено жесток побой, причиняване на жестоки изгаряния“, но не и в убийство.

Решението на съда възмутило цяла Япония. През 1999 година Джо Камисаку излиза на свобода, но през юли 2004-а отново попада зад решетките за нападение над свой познат, за когото вярвал, че се опитва да му отмъкне приятелката. Този път получил 7 години.

Родителите на Джунко били изумени от присъдите на убийците на дъщеря им и завели гражданско дело срещу родителите на момчето, в чиято къща били извършени престъпленията. Когато някои от присъдите били отменени на база проблемни веществени доказателства (спермата и срамните косми, намерени по тялото, не съвпадали с тези на арестуваните момчета), адвокатът, занимаващ се с гражданското дело решил, че няма да може построи случая си и отказал да ги представлява по-нататък.

През юли 1990 година по-низш съд осъжда лидера на групата на 17 години затвор. Съдът дава на един от съучастниците от 4 до 6-годишна присъда, на втори от 3 до 4, а на трети – от 5 до 10 години. Лидерът и първите двама от тримата обжалват присъдите си. Върховният съд им налага още по-сурови наказания. Върховният съдия обяснява решението си с естеството на тяхното престъпление, неговият ефект върху семейството на жертвата и ефекта му върху обществото. Лидерът получава 20 години затвор – втората по тежест присъда след доживотната.

Печалният случай привлича вниманието на цялата нация към осъждането и реабилитацията на млади нарушители на закона и се превръща в медийна сензация.

По случая са написани поне две японски книги.

През януари 2004 година излиза японската манга „17 Sai“, написана от Фуджии Сейджи и илюстрирана от Камата Юджи, която описва събитията около престъплението.

През 1995 година е направен експлойтейшън филмът „Concrete-Encased High School Girl Murder Case“. Друг филм – „Concrete“, режисиран от Хирому Накамура, излиза през 2004-а и е базиран на една от книгите, написани по случая.

През 2006 година японската рок група „GazettE“ посвещава песента си „Taion“ (Температура на тялото) от албума „NIL“ на момичето.

Комиксът на Уайта Узига „True Modern Stories of the Bizarre“ включва историята „Ученичката в бетон“, разказваща за убийството на Джунко Фурута.

———————————————————————————————————————————————
Материалът е написан по идея на Ritsuka
Източници: unexplained-mysteries.com, japantimes.co.jp, wikipedia.org, lynnaisha.wordpress.com, mamba.ru