На 4 април 1946 г. една гръцка рота в състав от 35-40 души завзема Горния остров и избива българския граничен наряд, който се състои от трима души: младши сержант Иван Иванов и редниците Кирил Христов и Иван Панев, а телата на убитите хвърля в реката. Идва един български взвод от 11 души и ги прогонва от острова. На 11 април същият отново е нападнат от гърците, тежко ранен е граничарят Михаил Михайлов, който по-късно умира. Българите засилват охраната и  гърците временно преустановяват набезите.

През 1952 г. Гърция е приета в НАТО, а армията й получава модерно оръжие. Двата факта засилват самочувствието на гърците и те подновяват нападенията. На 26 август, след продължителен артилерийски обстрел, 50 гръцки жандармеристи предприемат нахлуване на Източния остров. Спрени са само от охранителния наряд, който е в състав от трима граничари.

Гърците се опитват да ги изненадат през нощта на същия ден, като вече изпращат 70 души. Нашият наряд им устройва засада и ги засипва с куршумен дъжд (той е въоръжен с картечни пистолети „Шпагин“, които изстрелват по 360 куршума в минута). Убиват командващия офицер и картечаря. Но българските войници взимат картечницата му и с нея стрелят срещу нападателите. Гърците искат подкрепление и над 30 лодки с тежко въоръжени войници се отправят към острова. Тогава в помощ на защитниците идва бойният резерв на заставата под командването на лейтенант Йордан Райчев.

Противникът е отблъснат, оставяйки убити, ранени, оръжие и боеприпаси. Една част от лодките са потопени и много гръцки войници и офицери се удавят в Марица. Въпреки неуспеха, до средата  на септември съседите продължават нападенията с голяма интензивност, като сражения се водят през 2-3 дена. След това започват постепенно да намаляват. В тях загиват 50 български войници и офицери. Гърците не съобщават за своите загуби, но по косвени сведения те възлизат на около 200 души.
Едва през декември 1954 г. под егидата на ООН се сформира смесена българо-гръцка комисия, която трябва да установи границата. Приема се тя да бъде по талвега на река Марица и всичките 39 острова остават българско владение. Така завършва „малката гръцко-българска война“, продължила близо 8 г.

По действителни случаи от нея е създаден филмът „Наша земя“, в който главни роли изпълняват Апостол Карамитев, Георги Георгиев-Гец, Любомир Кабакчиев, Георги Калоянчев, Милка Янакиева и други най-популярни артисти по това време. Кинолентата се радва на значителен зрителски интерес, но скоро излъчването й е спряно, вероятно за да не се усложняват българо-гръцките отношения.

В центъра на село Генералово е издигнат паметник на загиналите български граничари. На повечето от островите започва да се отглежда ориз и зеленчуци. През 1958 г. от тях са добити 160 т ориз и 260 т зеленчуци. За съжаление сега те са почти необработваеми, а ориз и зеленчуци внасяме. Понеже са и неохраняеми, често се посещават от бракониери, които изсичат дърветата.

http://www.desant.net

Автор : доц. Йордан Василев, д-р по история