Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
25.07.2014 11:17 -
Оръжейният гигант „Арсенал” - паметник на научно – техническия и индустриален прогрес на Народна република България
Автор: varg1
Категория: История
Прочетен: 1288 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2014 11:18
Прочетен: 1288 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 25.07.2014 11:18
Поисках да напиша два реда за автомат „Калашников” и се сетих, че ако не друго то поне калашници сме дали на света. Посочил бях че в света има над 40 000 000 произведени бройки от оръжието. Внушителна цифра, непосилна дори за мащабите на съветската индустрия. Верен помощник се оказва българският завод ""Арсенал"" разположен в град Казанлък, който за винаги спечелва славата на световен оръжеен производител. В сайта на предприятието има доволно количество информация за историята и асортимента на фирмата, които аз с голямо удоволствие представям на нашите читатели. Струва си да се отбележи, че освен оръжие,завода произвежда и високотехнологични машини и уреди.
„Арсенал“ АД е оръжеен комбинат в Казанлък, България. Той е най-старото предприятие от отбранителната индустрия и най-голямото в сектор машиностроене в страната. Специализиран в областта на машиностроенето и производството на стрелково и артилерийско въоръжение, боеприпаси, барути, капсули, пиротехнически изделия, твърдосплавни инструменти и др.
Основан е в Русе през 1878 година като Русенски артилерийски арсенал след изтеглянето на руските войски след завършването на Руско-турската война на основата на машини, съоръжения, технологии, резервни части и опит, които са имали руските работилници, съпровождащи армията. В началото на 1891 г. след обединяването на България оръжейната фабрика е преместена в София и приема името Софийски артилерийски арсенал. След Първата световна война през 1924 г. по стратегически причини цялото оборудване, документация и част от специалистите са преместени вКазанлък, чието разположение в Розовата долина е стратегически по-добре защитено и на централно място в България, под името Държавна военна фабрика. Нейно основно предназначение е да произвежда и поправя всички военни материали, необходими на армията, полицията, пограничната стража и други охранителни органи в държавата, както и изпитания на нови образци. От 1988 година носи днешното си име „Арсенал”.
В Казанлък за първи път започва производството на капсули и противогази /1927–1929 г./, нитроглицеринови и пироксилинови оръжейни артилерийски барути /1936-1942 г./, течности за бойни спирачи и връщачи на оръдията, модернизира се производството на артилерийски снаряди и боеприпаси.
С годините предприятието се разширява, обновява, развива и утвърждава като комплексно звено от държавната икономика.След Втората световна война започва производството на нови изделия с първостепенно значение на страната – трилемежни плугове, дискови брани, акумулатори, дизелмотори, електромотори и др. Извършва се ремонт на оптически системи, усвоява се производството напървите за страната стругове и вертикални фрезови машини. В годините 1956-58предприятието усвоява производството на безоткатно оръдие Б-10 и автомати. Първият автомат е произведен през 1958 г., а юбилейният едномилионен – през 1982 г. През 60-те години заводът започва производството на металорежещи машини: пробивни – БК-20 и БК-32, фрези ФУ-250 и ФУ-320. По-късно се създават условия за конструиране и серийно производство и на други металорежещи машини с високи технико-икономически показатели – широка гама фрезови машини, агрегатни машини и възли и т.н. От декември 1960 г. се поставя началото на участък за производство на твърдосплавни пластини.
Постепенно предприятието се утвърждава като мощна материално-техническа база за националното машиностроене и оръжейната промишленост. След преструктуриране през 1964 г. в рамките му се обособяват 7 завода. Две години по-късно започва монтаж на леки автомобили Булгаррено, производство на ръчни и станочни противотанкови системи. От 1967г. се поставя началото на База за техническо развитие, която през 1984 г. прераства в Институт за металорежещи машини. В следващия период от десетина години последователно се въвеждат нови производствени мощности:
Машинният парк непрекъснато се усъвършенства и модернизира, увеличават се възможностите за по-широкоспектърно производство. Едновременно с това нараства броя на специалистите и се повишава квалификацията на персонала. Това дава възможност за усъвършенстване на лицензното производство, създаване, усвояване и серийно производство на нови изделия:
„Арсенал“ АД е оръжеен комбинат в Казанлък, България. Той е най-старото предприятие от отбранителната индустрия и най-голямото в сектор машиностроене в страната. Специализиран в областта на машиностроенето и производството на стрелково и артилерийско въоръжение, боеприпаси, барути, капсули, пиротехнически изделия, твърдосплавни инструменти и др.
Основан е в Русе през 1878 година като Русенски артилерийски арсенал след изтеглянето на руските войски след завършването на Руско-турската война на основата на машини, съоръжения, технологии, резервни части и опит, които са имали руските работилници, съпровождащи армията. В началото на 1891 г. след обединяването на България оръжейната фабрика е преместена в София и приема името Софийски артилерийски арсенал. След Първата световна война през 1924 г. по стратегически причини цялото оборудване, документация и част от специалистите са преместени вКазанлък, чието разположение в Розовата долина е стратегически по-добре защитено и на централно място в България, под името Държавна военна фабрика. Нейно основно предназначение е да произвежда и поправя всички военни материали, необходими на армията, полицията, пограничната стража и други охранителни органи в държавата, както и изпитания на нови образци. От 1988 година носи днешното си име „Арсенал”.
В Казанлък за първи път започва производството на капсули и противогази /1927–1929 г./, нитроглицеринови и пироксилинови оръжейни артилерийски барути /1936-1942 г./, течности за бойни спирачи и връщачи на оръдията, модернизира се производството на артилерийски снаряди и боеприпаси.
С годините предприятието се разширява, обновява, развива и утвърждава като комплексно звено от държавната икономика.След Втората световна война започва производството на нови изделия с първостепенно значение на страната – трилемежни плугове, дискови брани, акумулатори, дизелмотори, електромотори и др. Извършва се ремонт на оптически системи, усвоява се производството напървите за страната стругове и вертикални фрезови машини. В годините 1956-58предприятието усвоява производството на безоткатно оръдие Б-10 и автомати. Първият автомат е произведен през 1958 г., а юбилейният едномилионен – през 1982 г. През 60-те години заводът започва производството на металорежещи машини: пробивни – БК-20 и БК-32, фрези ФУ-250 и ФУ-320. По-късно се създават условия за конструиране и серийно производство и на други металорежещи машини с високи технико-икономически показатели – широка гама фрезови машини, агрегатни машини и възли и т.н. От декември 1960 г. се поставя началото на участък за производство на твърдосплавни пластини.
Постепенно предприятието се утвърждава като мощна материално-техническа база за националното машиностроене и оръжейната промишленост. След преструктуриране през 1964 г. в рамките му се обособяват 7 завода. Две години по-късно започва монтаж на леки автомобили Булгаррено, производство на ръчни и станочни противотанкови системи. От 1967г. се поставя началото на База за техническо развитие, която през 1984 г. прераства в Институт за металорежещи машини. В следващия период от десетина години последователно се въвеждат нови производствени мощности:
- Завод за пружини;
- Завод за агрегатна техника;
- Завод за нестандартно оборудване;
- Барутно, патронно, капсулно и пиротехническо производство;
- Цех с машини с ЦПУ;
- Електронно-изчислителен център и т.н.
Машинният парк непрекъснато се усъвършенства и модернизира, увеличават се възможностите за по-широкоспектърно производство. Едновременно с това нараства броя на специалистите и се повишава квалификацията на персонала. Това дава възможност за усъвършенстване на лицензното производство, създаване, усвояване и серийно производство на нови изделия:
- 1971-72 г. - 9х18 мм пистолетни патрони;
- 1971-73 г. - 7,62 мм картечница;
- 1972-74 г. - 9 мм пистолет;
- 1976-78 г. - 7,62 мм танкова картечница;
- 1983 г. - 23 мм зенитна установка;
- 1984-86 г. - 5,45 мм автомати;
- 1985-87 г. - 5,45х39,5 мм патрони;
- 1986-87 г. - 122 мм гаубица и др.
-
През 1989-90 г. започва производството на нови машинни центри по лиценз на японската фирма “Ямазаки”. Оборудва се завод за производство на твърдосплавни смеси и пластини и на монолитна модулна система “Варилок” по лиценз на шведската фирма “Сандвик Коромант”. Открива се и завод за синтетичен диамант, съвместно със специалисти от Института за свръхтвърди материали – Киев, а от 1996 г. започва производството на инструментодържачи по лиценз на “ВАЛТЕР” АГ – Тюбинген, Германия. Модифицират се фрезовите и пробивните машини, разширява се производството на прибори, приспособления, и инструментална екипировка. От 3 декември 1999 г. “Арсенал” става акционерно дружество с широка и многомащабна дейност. Новата европейска и евроатлантическа ориентация на Република България определя и новите насоки в производството и търговията. Бързата адаптация на фирмата към новите пазарни условия налага усвояване и производство на нови продукти. Видоизменени са традиционните автомати, някои от които предназначени специално за службите за бързо реагиране, за борба с безредиците и организираната престъпност. За такива цели са създадени и звуково-светлинни ръчни гранати. Стрелковото оръжие е с калибър, съответстващ на стандартите на НАТО.
В последните години “Арсенал” непрекъснато обогатява продуктовата си листа. Новите спортни и ловни самозарядни карабини се произвеждат в два калибъра – 7,62 и 5,56 мм, както и самозарядни карабини с едноредов пълнител. Освен външно видоизменените пистолети в два калибъра,“Арсенал” създава и свой картечен пистолет “Шипка”. Разработени и усвоени са 60 мм и 81 мм минохвъргачки, както и 60 мм, 81 мм, 82 мм и 120 мм мини. Интерес предизвикват 23 мм и 30 мм изстрели с повишена бронепробиваемост, 40 мм шестцевна гранатохвъргачка “Лавина” и новите подцевни гранатомети по НАТО-вски стандарт, както и различните видове гранати за тях. С арсеналска бойна техника е оборудван и уникалния по рода си мобилен комплекс “Нинджа” 1М. В процес на разработка е нова модернизирана 23 мм зенитна установка с компютърна система за управление на стрелбата. Производството на ловни патрони, боеприпаси, барути и пиротехнически изделия се разширява според търсенето и изискванията на пазара. Новост в производството на фирмата са противоградовата ракета “Лазур” и радиалната пробивна машина РБ-32.
В резултат на новата ориентация на предприятието към интелектуалните новости се откри нова производствена единица, която съвместно с френската фирма “Recif” и представители на нейния филиал “Sirob” – Беларус, произвежда детайли за роботи – манипулатори с приложение във високотехнологични процеси.
През 2004 година “Арсенал” отново привлича вниманието към себе си с първото в света “антиоръжие” – устройство за откриване на различни видове експлозиви – “Sniff-ex”.
Очевидно завода е един от последните оцелели индустриални мастодонти не само на социализма, но и на родната индустрия като цяло (все пак води началото си от преди 9 – ти септември 1944). Според мен има нужда това предприятие да послужи за пример на успешна конверсия, между гражданско и военно производство. В същност не знам дали вече не е късно. От старите предприятия на остана почти нищо, а самият „Арсенал” съвсем на скоро изживя страхотни сътресения. Остана само да се надяваме, че това е само временно и скоро завода ще продължи да работи с пълна пара.
Източници: arsenal.bg, wikipedia.org
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71260
Блогрол