54 години гибелта на девет съветски скиори тъне в мистерия.
Въпреки че след края на СССР бяха разсекретени редица документи, така и не може точно да се назове причината за смъртта на 23-годишния Игор Дятлов и ръководената от него студентска група, тръгнали да покоряват върховете Отортен и Ойко-Чакур в Северен Урал. Вероятната дата на тяхната гибел е нощта на 1 срещу 2 февруари 1959 г. в подножието на връх Холатчахъл.

Днес планинският проход, където те намират смъртта си, се нарича Дятлов в чест на ръководителя на групата.

Очевидци на разигралата се трагедия няма. Съветските следователи постановяват единствено, че причина за смъртта на деветимата е "непреодолима неизвестна сила". Поради липсата на свидетели и сигурни доказателства хронологията на събитията също остава неясна.

През януари 1959 г. Игор Дятлов, студент по радиотехника в Москва, сформира десетчленна скиорска група. Тя трябва да покори върховете в чест на XXI конгрес на КПСС - Комунистическата партия на Съветския съюз, насрочен за 1961 г.

В групата влизат девет души, подбрани от ръководителя, в чиито опит и качества той лично се е убедил при други планински походи. Това са Зинаида Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колеватов, Рустем Слободин, Юрий Кривонишченко, Юрий Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарьов и Юрий Юдин. Всички са или студенти, или съвсем наскоро завършили висшето си образование. Юрий Юдин е единственият, останал жив. На втория ден от последния, оказал се смъртоносен, поход, той напуска групата заради радикулита си. Юдин почина в началото на тази година на 75 г.

Маршрутът по това време на годината попадал в категория 3, най-трудната. Но младежите неведнъж се справяли с подобни предизвикателства дотогава.

Групата потегля от Москва с влак и пристига на 25 януари 1959 г. в градчето Ивдел в центъра на северната Свердловска област. Оттам скиорите се качват на камион за Вижай - последното населено място толкова на север.

На 27 януари групата започва похода си. На следващия ден Юрий Юдин се разболява и се връща. Той няма представа, че тогава вижда приятелите си за последен път.

На 31 януари деветимата скиори, предвождани от Игор Дятлов, достигат стръмнина и започват да се подготвят за изкачването на връх Отортен. В една гориста долина те оставят излишната храна и оборудване, които ще им бъдат нужни на връщане.

Ден по-късно групата започва да се катери. Най-вероятно по план студентите трябвало да прехвърлят Отортен на височина 1182 м и да прекарат следващата нощ от другата страна на Урал. Времето обаче се влошава и снежна буря отклонява групата на запад, към връх Холатчахъл. Когато разбират за отклонението, участниците решават да лагеруват в прохода.

Очаква се експедицията да се завърне във Вижай на 12 февруари и тогава Игор Дятлов да рапортува с телеграма, че задачата е изпълнена успешно.

Групата обаче така и не се появява в уречения срок. В такива случаи се изчаква няколко дни, защото е възможно лошото време да я е забавило.

Роднини на младежите вдигат тревога и настояват за спасителна операция. На 20 февруари, осем дни след очакваното завръщане, съветските власти пращат групи доброволци да търсят експедицията на Дятлов по маршрута . По-късно в издирването се включват армията и милицията, които осигуряват самолети и хеликоптери.

На 26 февруари е открит изоставеният лагер в подножието на Холатчахъл. Находката е покъртителна. Палатката е разкъсана отвътре, а следи от стъпки водят към близка гора, но след 500 метра се губят.

В началото на гората под един висок бор спасителите откриват останки от огън, както и първите две тела - тези на Юрий Кривонишченко и Юрий Дорошенко. Необяснимо е защо двамата са боси и по бельо.

Между това място и лагера по-късно са открити разпръснати телата на Игор Дятлов, Зинаида Колмогорова и Рустем Слободин. Учудващо за всички, трите трупа са застинали в такива пози, сякаш се опитват да се върнат в лагера. Тримата са открити на разстояния 300, 480 и 630 метра от високия бор.

Останалите четирима от групата се издирват повече от два месеца. Телата им са открити чак на 4 май в ручей в същата гора, затрупан от 4 метра сняг. Това са труповете на Николай Тибо-Бриньол, Людмила Дубинина, Александър Колеватов и Александър Золотарьов.

Веднага след откриването на първите пет тела започва съдебно следствие. Не са открити смъртоносни наранявания и е обявено, че те са починали от премръзване.

Всичко обаче се променя с откриването на останалите 4 тела. Тибо-Бриньол има множество черепни травми, а Дубинина и Золотарьов са с тежки травми в областта на гръдния кош. Според д-р Борис Возрождьони силата, нужна да се нанесат подобни травми, е изключително голяма - като при автомобилна катастрофа. По телата няма видими наранявания, каквито биха се получили при такава сила. Но липсва езикът на Людмила Дубинина.

Първоначално подозрението пада върху местните хора от народността манси. Възниква предположение, че те може да са нападнали и убили младежите, защото са навлезли в техните земи. Разследването обаче отхвърля тази теория, а и на място не са открити следи от други хора или борба. Освен това манси са известни със своето гостоприемство и са спасили не един човек, заблудил се в планината.

Така завършва делото - с диагноза "неизвестна непреодолима сила". Случаят е приключен през май 1959 г. и засекретен.

Именно поради засекретяването започват да валят една сред друга хипотези. При погребението на жертвите техни близки твърдят, че телата на загиналите имали кафяви оттенъци като при облъчване с радиация. Говори се, че били направени тестове за радиация по дрехите на мъртвите и че наистина били установени високи дози.

Британската компания "Фючър филмс" снима филм за трагедията, който бе излъчен в Русия тази година.

Младежите - убити, защото видели нещо секретно?

Високата радиация на мястото на гибелта на групата на Дятлов подхранва съмненията, че тя неволно е навлязла във военна зона и е станала жертва на опити с тайно съветско оръжие. Една от хипотезите дори е, че младежите са убити, защото са видели нещо, за чието съществуване никой не е трябвало да знае освен тесен кръг хора.

Най-голямата мистерия е защо палатката е разрязана от вътре на вън. Това би трябвало да означава, че нощуващите хора в нея са побегнали по някаква причина. Някои от загиналите явно са хукнали боси и по бельо. Значи може да са били изненадани от нещо.

Мистерия е и защо част от тях след това са се опитали да се върнат в палатката. Някои намират отговора в това, че те са искали да спасят оставените вътре свои вещи.

Най-голяма загадка остава кадър номер 33 от лентата на фотоапарата на загиналия Юрий Кривонишченко. Той е намерен в палатката. На черно-бялата снимка (по онова време цветната фотография в СССР е на практика непозната) се вижда нещо, приличащо на огнени кълба Предполага се, че тя е направена в момента, в който се появява някаква опасност, след което тръгват да бягат. Единственият оцелял Юрий Юдин също е убеден до смъртта си, че приятелите му са жертва на някакво тайно оръжие. Така или иначе все още много материали по делото са секретни и нищо не може да се твърди със сигурност. /24chasa.bg 

През 1967г. журналистът от Свердловск Юри Яровой публикува книга, вдъхновена от инцидента. Яровой участвал в търсенето и разследването и бил официален фотограф по случая, така че имал вътрешна информация. За жалост книгата е писана по времето на Съветския съюз и детайлите относно инцидента били запазени в тайна, а писателят избягвал да пише друго, освен вече известните факти. Краят на книгата доста по-оптимистичен – там само лидерът на групата загива. Макар Яровой да имал в предвид няколко други алтернативни края, те били отхвърлени поради цензура. След смъртта на журналиста през 1980г. всички негови архиви, снимки и дневници са изгубени.

Нови детайли за трагедията изникват през 1990г. след публикации на регионалната преса в Свердловск. Журналистът Анатоли Гушин бил ангажиран със задачата да прегледа оригиналните записки по разследването и да използва информацията в публикациите си. Той забелязал, че доста страници липсвали от папките, както и един плик, който бил споменат в списъка с материали.

Гушин обобщава откритията си в книга. Някои го критикуват, защото набляга на теорията, че инцидентът е резултат от експеримент със съветско тайно оръжие. Това обаче поражда обществена дискусия, подхранвана от интереса към паранормалното. Всъщност много от тези, които си мълчали в продължение на 30 години, след това започнали да разкриват нови факти за инцидента. Един от тях е бившият полицай Лев Иванов. Той водил официалното разследване през 1959г. 30 години по-късно пише статия, в която признава, че властите нямали никакво логично обяснение за случилото се. Пише също така, че след информацията за летящите сфери, той получил директни заповеди от високопоставени лица да прекрати разследването и да засекрети материалите по случая.

Юри Юдин смята, че приятелите му са загинали след експлозия или експеримент със съветско оръжие. Според него цялата секретност около инцидента сочи, че групата най-вероятно неволно е навлязла във военна зона. Радиацията на мястото подкрепя тази теория, както и странният цвят на кожата на жертвите. Юдин твърди, че военните са открили лагера преди спасителите. Той бил помолен да идентифицира всеки предмет, открит на мястото. Парче плат, което приличало на част от военна униформа, очила и чифт ски не принадлежали на никой от групата.

Юдин открил документи, които го карали да вярва, че разследване е започнало още на 6 Февруари, 14 дни преди началото на спасителната мисия, но това също никога не е доказано.

В Екатеринбург е открита фондацията Дятлов, чиято цел е да се убедят руските власти да отворят отново случая.