Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
17.09.2012 17:22 -
11 оцелели в небето загинаха нелепо на земята
11 парашутисти от бившата Чехословакия загиват на 21 септември 1972 г. край радомирското село Гълъбник.
Каква ирония на съдбата - да умреш толкова нелепо на земята, след като си оцелял след стотици високорискови скокове в небето! Почти всички парашутисти - все републикански и световни рекордьори, са били неведнъж на косъм от смъртта, след като не им се отваря основният парашут, а някои успявали да се справят със засечки и в запасния. Във всички случаи обаче те действали хладнокръвно и стигали благополучно до земята. Този път не им достигнали няколко секунди.
...В ранната сутрин на 21 септември микробус с военни номера приближава неохранявания жп прелез на неколкостотин метра от с. Гълъбник. Селото е на 3-4 км от главния път София-Кулата западно от с. Долна Диканя.
В микробуса пътувал целият отбор на чехословашката армия по парашутизъм - шестима млади спортисти, двама треньори, двама старши офицери, пилотът на самолета, който ги докарал, и българският лекар Любомир Иванов, изпълняващ и ролята на преводач. Ето техните имена: подполковниците Милош Кръшка, Иржи Старек и Станислав Блажей, поручиците Йозеф Поспихал, Вацлав Кумбар, Лубош Маер и Олдржих Вермужа, ефрейтор Франтишек Служек, редник Ярослав Свобода и пилотът майор Яослав Хавранек.
Целта на пътуването била летището край с. Кондофрей, където същия ден трябвало да завършат състезанията по парашутизъм в рамките на СКДА (Спортен комитет на дружеските армии).
Денят бе мрачен и мъглив, разказва Здравко Радев, който по онова време живеел близо до прелеза. Видимостта била не повече от 30-40 м. Със сигурност връхлитащият бърз влак бил скрит и от високите тополи и ябълкови дървета, които образували нещо като тунел над линията. Ударът бил страшен. Локомотивът влачил обезобразения бус поне 300-350 м. На място загинали 11-те чехословашки парашутисти, както и българският доктор. Оживял само виновникът за трагедията - българският шофьор. При удара той изхвърчал от буса, въпреки че влакът налетял отляво, откъм неговата страна.
Първи на мястото на трагедията се оказал съседът на Здравко Георги Токев. Той разказвал, че месеци след трагедията не можел да спи от спомена за кървавата картина. По целия спирачен път на локомотива били пръснати части от човешки тела. Оцелелият шофьор бил съден и пратен в затвора. След като излежал присъдата, местни го виждали да се връща на мястото на трагедията. Никой обаче не помни името му. Според Радев шофьорът отдавна не е между живите. Скоро след злополучната дата получил тежко психическо разстройство. Често повтарял "по-добре да ме бяха
разстреляли, отколкото да нося вината за толкова погубени животи".
Над 20 г. нищо не напомняло на хората за драмата, разиграла се на фаталния прелез. През 1995 г. тогавашният кмет на Гълъбник Виктор Петров подел инициативата на мястото да бъде издигнат паметник. Почнал, дето се вика, от нулата. Не знаел дори точната дата на катастрофата. Помогнала дъщеря му, която трябвало дълго да се рови из архивите в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий". Не открила кой знае колко, защото в ония години за такива неща не се пишело. Открила обаче точната дата на инцидента.
Отначало имало идея паметникът да застане в малка брезова горичка досами кантона. Според местни ги посадили войници малко след гибелта на парашутистите. Някой обаче правилно преценил, че след време брезите ще пораснат и ще скрият паметника. Затова го вдигнали на склона малко след прелеза, за да се вижда отвсякъде - и от преминаващите влакове, и от пресичащите автомобили.
Паметникът бил открит от тогавашния зам.-министър на отбраната Димитър Митков. Не успели обаче да намерят адреси на близки на загиналите. Дошли само гости от чешкото посолство в София. По повод случая военните организирали парашутни скокове. У местните обаче те предизвикали по-скоро лоши спомени, отколкото добро настроение от атракцията. Заради вятъра повечето бели куполи се приземили в дългата картофена нива източно от жп линията.
Заслугата за паметника е на Виктор Петров, казаха всички местни, с които екипът ни успя да се срещне. В този ден обаче той явно бе решил да пътува или да остане в сянка. В градежа му помогнали войници от местно поделение и парашутния батальон в бившата горнобанска танкова бригада.
Построили паметника с подръчни средства - траверси и камъни от околността. За 30-годишнината през 2002 г. добавили нови плочки и бетонен пясъчник. Между парапетите опънали вериги, които днес липсват - някой вероятно ги е откраднал за скрап. От Прага за честването долетял началникът на чешкия Генерален щаб армейски генерал Иржи Шедиви.
Другия петък се навършват 40 г. от трагедията край Гълъбник. По този повод предния ден до злополучния прелез ще застане почетна гвардейска рота. За първи път от Чехия ще долетят близки и роднини на загиналите. В самолета ще пътува и шефът на чешкия Генщаб генерал-лейтенант Петр Павел.
10 дни преди годишнината от инцидента около паметника е почистено, високата трева окосена, а стъпалата - варосани. Миналата седмица Виктор и жена му по цели дни чистиха паметника, сподели Маргарита Минева, която особено държеше да не я записваме като кантонер, а като прелезопазач. От височината на нейния офис идеално се виждат както жп линията и шосето в четирите посоки, така и малкият бял паметник на
височинката.
Явно малцина обаче спират, за да прочетат издълбаните в камъка имена. Някой е утрепан там, но кой - не знаем, казаха група жени от близката картофена нива. Преди години и железопътното трасе било изправено най-вече заради острия и опасен завой откъм Дупница. Днес прелезът е снабден с бариери и светлинна сигнализация. И въпреки това на същото място преди време товарен влак блъснал автобус. По една случайност се разминало без жертви. На няколко километра по-нагоре, до с. Кондофрей пък локомотив ударил трактор, който влачел плуг.
И като има бариери - да не би всички да спират, иронично пита прелезопазачката Маргарита. Тя за цял живот ще помни деня, в който ужасена видяла, че бързият влак се носи към лека кола с 2 деца на задната седалка. Стой, изкрещяла жената и затичала към автомобила. Шофьорът, вероятно баща на децата, дори не я удостоил с поглед. Хладнокръвно преминал покрай спуснатите бариери, след това спрял, отворил вратата и грозно я напсувал.
Защо сме толкова лоши, бе, попита гневно Маргарита. В подкрепа на тезата си тя цитира хора от селото, които не пропуснали да забележат, че бившият кмет Виктор Петров явно вземал някакви пари от чехите. Иначе защо толкова години ще се трепе да поддържа паметника?!
Каква ирония на съдбата - да умреш толкова нелепо на земята, след като си оцелял след стотици високорискови скокове в небето! Почти всички парашутисти - все републикански и световни рекордьори, са били неведнъж на косъм от смъртта, след като не им се отваря основният парашут, а някои успявали да се справят със засечки и в запасния. Във всички случаи обаче те действали хладнокръвно и стигали благополучно до земята. Този път не им достигнали няколко секунди.
...В ранната сутрин на 21 септември микробус с военни номера приближава неохранявания жп прелез на неколкостотин метра от с. Гълъбник. Селото е на 3-4 км от главния път София-Кулата западно от с. Долна Диканя.
В микробуса пътувал целият отбор на чехословашката армия по парашутизъм - шестима млади спортисти, двама треньори, двама старши офицери, пилотът на самолета, който ги докарал, и българският лекар Любомир Иванов, изпълняващ и ролята на преводач. Ето техните имена: подполковниците Милош Кръшка, Иржи Старек и Станислав Блажей, поручиците Йозеф Поспихал, Вацлав Кумбар, Лубош Маер и Олдржих Вермужа, ефрейтор Франтишек Служек, редник Ярослав Свобода и пилотът майор Яослав Хавранек.
Целта на пътуването била летището край с. Кондофрей, където същия ден трябвало да завършат състезанията по парашутизъм в рамките на СКДА (Спортен комитет на дружеските армии).
Денят бе мрачен и мъглив, разказва Здравко Радев, който по онова време живеел близо до прелеза. Видимостта била не повече от 30-40 м. Със сигурност връхлитащият бърз влак бил скрит и от високите тополи и ябълкови дървета, които образували нещо като тунел над линията. Ударът бил страшен. Локомотивът влачил обезобразения бус поне 300-350 м. На място загинали 11-те чехословашки парашутисти, както и българският доктор. Оживял само виновникът за трагедията - българският шофьор. При удара той изхвърчал от буса, въпреки че влакът налетял отляво, откъм неговата страна.
Първи на мястото на трагедията се оказал съседът на Здравко Георги Токев. Той разказвал, че месеци след трагедията не можел да спи от спомена за кървавата картина. По целия спирачен път на локомотива били пръснати части от човешки тела. Оцелелият шофьор бил съден и пратен в затвора. След като излежал присъдата, местни го виждали да се връща на мястото на трагедията. Никой обаче не помни името му. Според Радев шофьорът отдавна не е между живите. Скоро след злополучната дата получил тежко психическо разстройство. Често повтарял "по-добре да ме бяха
разстреляли, отколкото да нося вината за толкова погубени животи".
Над 20 г. нищо не напомняло на хората за драмата, разиграла се на фаталния прелез. През 1995 г. тогавашният кмет на Гълъбник Виктор Петров подел инициативата на мястото да бъде издигнат паметник. Почнал, дето се вика, от нулата. Не знаел дори точната дата на катастрофата. Помогнала дъщеря му, която трябвало дълго да се рови из архивите в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий". Не открила кой знае колко, защото в ония години за такива неща не се пишело. Открила обаче точната дата на инцидента.
Отначало имало идея паметникът да застане в малка брезова горичка досами кантона. Според местни ги посадили войници малко след гибелта на парашутистите. Някой обаче правилно преценил, че след време брезите ще пораснат и ще скрият паметника. Затова го вдигнали на склона малко след прелеза, за да се вижда отвсякъде - и от преминаващите влакове, и от пресичащите автомобили.
Паметникът бил открит от тогавашния зам.-министър на отбраната Димитър Митков. Не успели обаче да намерят адреси на близки на загиналите. Дошли само гости от чешкото посолство в София. По повод случая военните организирали парашутни скокове. У местните обаче те предизвикали по-скоро лоши спомени, отколкото добро настроение от атракцията. Заради вятъра повечето бели куполи се приземили в дългата картофена нива източно от жп линията.
Заслугата за паметника е на Виктор Петров, казаха всички местни, с които екипът ни успя да се срещне. В този ден обаче той явно бе решил да пътува или да остане в сянка. В градежа му помогнали войници от местно поделение и парашутния батальон в бившата горнобанска танкова бригада.
Построили паметника с подръчни средства - траверси и камъни от околността. За 30-годишнината през 2002 г. добавили нови плочки и бетонен пясъчник. Между парапетите опънали вериги, които днес липсват - някой вероятно ги е откраднал за скрап. От Прага за честването долетял началникът на чешкия Генерален щаб армейски генерал Иржи Шедиви.
Другия петък се навършват 40 г. от трагедията край Гълъбник. По този повод предния ден до злополучния прелез ще застане почетна гвардейска рота. За първи път от Чехия ще долетят близки и роднини на загиналите. В самолета ще пътува и шефът на чешкия Генщаб генерал-лейтенант Петр Павел.
10 дни преди годишнината от инцидента около паметника е почистено, високата трева окосена, а стъпалата - варосани. Миналата седмица Виктор и жена му по цели дни чистиха паметника, сподели Маргарита Минева, която особено държеше да не я записваме като кантонер, а като прелезопазач. От височината на нейния офис идеално се виждат както жп линията и шосето в четирите посоки, така и малкият бял паметник на
височинката.
Явно малцина обаче спират, за да прочетат издълбаните в камъка имена. Някой е утрепан там, но кой - не знаем, казаха група жени от близката картофена нива. Преди години и железопътното трасе било изправено най-вече заради острия и опасен завой откъм Дупница. Днес прелезът е снабден с бариери и светлинна сигнализация. И въпреки това на същото място преди време товарен влак блъснал автобус. По една случайност се разминало без жертви. На няколко километра по-нагоре, до с. Кондофрей пък локомотив ударил трактор, който влачел плуг.
И като има бариери - да не би всички да спират, иронично пита прелезопазачката Маргарита. Тя за цял живот ще помни деня, в който ужасена видяла, че бързият влак се носи към лека кола с 2 деца на задната седалка. Стой, изкрещяла жената и затичала към автомобила. Шофьорът, вероятно баща на децата, дори не я удостоил с поглед. Хладнокръвно преминал покрай спуснатите бариери, след това спрял, отворил вратата и грозно я напсувал.
Защо сме толкова лоши, бе, попита гневно Маргарита. В подкрепа на тезата си тя цитира хора от селото, които не пропуснали да забележат, че бившият кмет Виктор Петров явно вземал някакви пари от чехите. Иначе защо толкова години ще се трепе да поддържа паметника?!
Инструкция НА ЦК НА КПСС НА СССР /Строго...
Кой праща съдия изпълнител в ТВ Алфа?
Едно епично визуално пътешествие между д...
Кой праща съдия изпълнител в ТВ Алфа?
Едно епично визуално пътешествие между д...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71323
Блогрол
