ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „БОТЕВ“

07.07.1982 г., 09,30 часа Пет ключа на вода дясна котвена верига. Порт Ило, югът на Перу, близо до севера на Чили. „Ботев“ е единственият кораб, пристигнал на рейда, заедно с утрото. Открит залив с широка дъга, едва изрязала сушата. Околовръст прибоят като естествен вълнолом с грохот разбива тихоокеанската вълна. В сравнение с тропическия костюм на кубинския порт Мариел, откъдето идваме, Ило прилича на беден индианец.

Но каква компенсация са ятата птици! Не, това не е нашата представа за ято. Това е някакъв морз от хиляди птичи тирета, наредени в километрични колони на сантиметри от водата. Не виждам нито началото, нито края на колоната. Не, това не е колона, а птичи килим с огромна площ. Пеликани се стрелкат на метри от палубата, после летят ниско над океана, досущ като кораби на въздушна възглавница и размахват криле, докато се загубят от очи. Даже повече приличат на скутери, отколкото на летци.

Гъмжи от медузи, каквито не съм виждал. Цветове от бяло до оранж с пипала дълги около метър и куполи колкото дамски чадър. Дори гъргоренето на котвената верига не разреди обръча около кораба. Типично рибарско селище. Множество лодки и рибарски корабчета, толкова невзрачни и очукани, в сравнение с тях медузите изглеждат разточително пищни. Не беше това пристанището на мечтите ми, но не мога да упреквам реалността в липса на въображение.

10,30 часа Лодка Мерцедес на трапа десен борд. Контрола. На борда се качват 7-8 души. Сървейор проверява годността на хамбарите да приемат товара и със старши помощника обхожда навсякъде. Никакви забележки, значи палубна команда си е свършила работата. От специализираната в износ на рибно брашно фирма „Песка Перу“ имаме да приемем пълен товар от 13 000 тона за Варна.

15,00 часа „Палубна команда по места за маневра.“ Това не е обичайният пристанищен кей, който опира брега, а вдадена в океана площадка върху стоманобетонни пилоти, достатъчно дълга и широка за товаро-разтоварни практики. Открит залив, открит кей. Маневра – ребус. Подаваме по 6 края и два шпринга на бака и кърмата. И, въпреки че въжетата са струни, океанът си играе с кораба, както на рейда. Ако вдигне време ще трябва да се бяга. От другата страна на бетонната площадка съсед ни е бразилският кораб „Перу“ със седалище в Рио де Жанейро.

Нахлува тумба докери. Ниски, набити, яки. Разбира се, това не са „Синовете на Великата мечка“, макар буйнокоси, на главите им лъщят жълти докерски каски и всички са с вълнено на гърба. Започваме, както в Пирея:

-Уиски, табако?

Няма как да участвам. Имам само неконвертируема Арда. Не, не, различно е от Гърция, тези тук без никакво притеснение вадят лангата и пикаят зад борд в океана. Добре, приемам го като част от естеството на нещата. Започват ударно, искат 5 работни точки и завъртат 5 товарни крана, но това е само репетиция, работното им време приключва в полунощ. За мен това е само наполовина добра новина. При жребия за вахтите при бригадна организация тегля късата клечка и трябва да бодърствам от 02,00 до 08,00 часа.

08.07.1982 г., 03,00 часа. Какво става? На палубата  отекват само самотните ми стъпки, опитвам се да дишам бавно и дълбоко като океана, а въздухът нагарча. Това е „амброзията“ от медни рудници.

08,00 – 23,30 часа До обед все пак трябва да дремна, за да не заспя пред телевизора или по улиците на Ило. Полуфиналът на световното по футбол в Испания ФРГ – Франция ме остави без дъх – продължения, дузпи… В компанията на темпераментни ценители. И ние от екипажа, и докерите, имахме за фаворит футбола, без предпочитания към отбор. Питат този красив кораб в немски завод ли е правен? Но, Руссо! Не обичат Русия, но в момента остро осъждат Англия и САЩ заради Фолклендската криза. Симпатиите им са към Бразилия. Но да си дойдем на думата. Всеки контакт завършва с опит за малък бизнес. Освен уиски и табако, третото им предпочитание е оранж. Портокалов сок.

Из градчето се ориентирам бързо. Три социални, по-скоро професионални групи: миньори, които копаят медна руда, флотационни работници и рибари. Четвъртата група са кучетата. По улици, балкони, в магазини. Разбира се визитката на града е пазарът. Открит пазар с всичко на показ. И ако понятието ти за „всичко“ е сверено някъде из Западна Европа / Белгия, Холандия /, тук би трябвало да си кажеш, че е грехота да харчиш грешни долари за вехтошарницата на Щатите. Имам предвид не само очуканите автомобили. И изведнъж закотвям пред блясъка на наредени поне дузина тоалетни чинии. Комплексиран съм от тежък спомен.

Когато прохождаше строителството на топлофикационната мрежа в Пловдив, при немара тоалетната чиния в семейния апартамент стана на парчета. Представете си проблемите на шестима обитатели от три поколения. Покупка от магазин – абсурд. Имах си приказката със секретарката на кмета Христо Мишев. Че телефони, че уговорки, че нелегално паркиране на москвича някъде из складовете край Брезовско шосе, че почерпка… Успешна секретна операция. Едва укротих потребителския си порив да грабна една лъскава дефицитка тук, от края на света и да побъркам митничарите във Варна.

А корабът вече мирише на траулер. Край брега на Перу минава студеното Хумболтово течение, поради което планктонът и рибата, взети заедно, са повече от водата. На кърмата Емо и Барбата са се развихрили с две чепарета. Ачо и Тошо Шплента пържат изобилния улов. Веднага се включвам като откачвач ту отляво, ту отдясно и хвърлям в щайгата. Някакъв нахален пеликан се е залостил отдолу и краде наготово. Изяде цели шест парчета. Не можах да го прогоня с легални средства, пък и няма какво друго да хвърля по него, освен риба. Той сам се разкара преситен и едва успя да излети с натежалата си гуша. Имам чувството, че мога да вържа на корда една кламера и да изкарам вечерята поне на половин екипаж. А вторият помощник и третият механик са забъркали поне половин кубик палачинки. Вероятно ще има най-малко за седмица. Категорично се отказвам от тестото и минавам на рибна диета не само за тази вечер.

Отплава бразилският кораб с приветствена сирена. Всички докери, без изключение, тези, които са на борда на „Ботев“ и другите на кея, дълго махат за довиждане с високо вдигнати ръце.

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. / 14 /