„Контрол върху съзнанието“ не е просто скандал. Тази книга представлява първото задълбочено документално изследване върху тъмната страна на един секретен свят, чиято крайна цел е контрол върху човешкото съзнание. Това е първият успешен опит да се хвърли светлина върху методите за разузнаване на големите световни сили. В САЩ, Великобритания, Канада и бившия СССР върху човешката психика са провеждани експерименти, повдигащи много въпроси от морално естество. Милиони долари са били похарчени за опити за промиване на мозъци чрез телепатия, извънсензорни възприятия, психокинетика, ЛСД, различни видове облъчвания и имплантанти. Повече от 10 000 „опитни зайчета“ — включително болни, бременни жени, деца и затворници — са били използвани и увредени без тяхно знание. А останалото е „Строго секретно“… Цената, за да бъдем свободни, е непрестанната бдителност. Албер Камю Личността на д-р Армен Викториян е обвита в мистерии. Информацията за него е оскъдна. Много критици претендират, че разкриват истинската му личност и житейска история, но биографиите, които разказват, са абсолютно различни и нямат нищо общо помежду си. Медиите лансират тезата, че това не е истинското му име. Съществуват твърдения, че той все още е действащ разузнавач, което не му позволява да разкрие самоличността си.
Посвещавам тази книга на невинните хора, преживели физически или душевен тормоз от държавата, която и да е тя. Благодаря им за смелостта да разкажат на света за своите страдания. Признателен съм и на онези институции, които ги подкрепиха и се бориха за човешките им права — права, все още нарушавани от някои държави под претекст за тяхната национална сигурност. А никоя компенсация не е достатъчна за насилието над ума или неговото погубване.
ВЪВЕДЕНИЕ Разузнаването не е нещо ново. То датира още от старозаветни времена, когато Бог нарежда на Мойсей да изпрати мъже „да съгледат Ханаанската земя“. През 400 г. пр.н.е. в своята книга „Изкуството на войната“ го споменава и китайският военен стратег Сън Дзу. Той подчертава важността на доброто разузнаване, като отбелязва, че „да спечелиш сто битки не е най-висшето майсторство. Най-висшето майсторство е да намериш сигурност, без да водиш битки.“ През XIII в. разузнаване използва и монголският хан Суботай, който нахлува в Европа и постига забележителни военни победи. На Стария континент обаче тази практика се появява доста по-късно. Алън Уелш Дълес, който в продължение на девет години е директор на Централното разузнаване, пише в книгата си „Професията разузнаване“, че в Средновековието европейските владетели „не разполагали с много информация за Византийската империя и за източните славяни, а за мюсюлманския свят знаели още по-малко и били в почти пълно неведение за всичко, което ставало в Централна и Източна Азия“. Все пак през XVI в. в Англия сър Франсис Уолсингъм, държавен секретар на кралица Елизабет I, създава и поддържа мрежа от дузини пръснати из чужди земи разузнавачи. Той набира хората си от Кеймбридж и Оксфорд, развива изкуството на шпионажа и владее техниките на шифроването и дешифроването. Спокойно може да се каже, че в някои отношения основаното от Уолсингъм разузнаване засенчва съвременните разузнавателни организации. Според аналите на Централното разузнавателно управление Съединените щати извършват разузнавателни дейности в чужбина още от времето на Джордж Вашингтон, но едва от Втората световна война това е започнало да се съгласува на правителствено ниво. Още преди Пърл Харбър президентът Франклин Д. Рузвелт е загрижен за недостатъците в американското разузнаване и помолва нюйоркския адвокат Уилям Дж. Донован да изготви план за разузнавателна служба. Така през юни 1942 година бива основано Управлението на стратегическите служби (УСС) [1] , чиято задача е да събира и анализира стратегическите сведения, нужни на Обединения комитет на началник-щабовете, и да провежда специални операции, които не се възлагат на други служби. През войната то снабдява водещи фигури в политиката с важни факти и разузнавателни анализи и често играе важна роля в директното подпомагане на военни операции. Но УСС така и никога не получава пълна юрисдикция върху всички разузнавателни дейности в чужбина. В началото на 30-те години на XX в. ФБР поема разузнаването в Латинска Америка, а военните служби пазят ревниво своите територии. През октомври 1945 година УСС е разформировано и функциите му се поемат от външното и от военното министерство. Ала нуждата от следвоенна централизирана разузнавателна организация е осезателна. Единадесет месеца по-късно Донован, тогава вече генерал-майор, представя на президента Рузвелт предложение за отделяне на УСС от Обединения комитет на началник-щабовете и за създаване на нова организация под пряк президентски контрол. Идеята на Донован е за „една организация, която ще придобива сведения с явни и скрити методи, като същевременно координира разузнаването, определя целите му и съпоставя информацията, събрана от всички правителствени служби“. Според плана на Донован мощното централизирано управление ще действа като координатор на всички разузнавателни служби. Той предлага агенцията да има пълномощия за провеждане на „подривни операции в чужбина“, но не и „полицейски или законоприлагащи функции в страната или извън нея“. Планът на Донован е засипан с яростни критики: военните служби по начало са против пълното сливане; външното министерство смята, че трябва да контролира всички мирновременни операции, засягащи отношенията с други страни, а ФБР подкрепя идеята за една организация, в която всички цивилни дейности да са под неговата юрисдикция, а външното военно разузнаване да се поеме от военните служби. В отговор на тези дебати през януари 1946 година президентът Хари С. Труман основава Група на централното разузнаване (ГЦР).чиято главна задача е да действа като координатор на съществуващите към министерствата разузнавателни служби и да допълва, а не да иззема дейността им. Предвижда се това да става под ръководството на Националното разузнавателно управление (НРУ), в което влизат личният представител на президента, външният министър и министрите на войната и на военноморските сили. Контраадмирал Сидни У Соърс от резерва на военноморските сили на САЩ и заместник-директор на военноморското разузнаване става първият директор на Централното разузнаване. Само двадесет месеца по-късно НРУ и неговият оперативен компонент ГЦР биват разформировани и съгласно Закона за националната сигурност от 1947 г. (влязъл в сила на 18 септември същата година) са основани Съветът за национална сигурност (СНС) и Централното разузнавателно управление (ЦРУ). Много от специфичните задачи, възложени на ЦРУ от този закон, както и забраните да се намесва в полицейските функции и вътрешната сигурност, са в тясно съответствие както с плана на Донован от 1944 година, така и с президентските директиви за създаването на ГЦР. Законът от 1947 г. натоварва ЦРУ с координирането на националните разузнавателни дейности, а също и със съпоставянето, анализа и разпространението на сведения, засягащи националната сигурност. По нареждане на СНС Управлението изпълнява и други свързани с разузнаването функции и задължения. Съгласно закона директорът на Централното разузнавателно управление (ДЦРУ) отговаря за запазване поверителността на разузнавателните източници и методи. По-нататък законът гласи, че директорът и заместникдиректорът на ЦРУ се назначават от президента, чието решение подлежи на одобрение от Сената. Поправката от 4 април 1953 година пък предвижда на тези постове да се назначават цивилни или офицери от въоръжените сили (на активна служба или от запаса), стига „офицерите в никакъв случай… да не заемат едновременно двете служби“. Законът за ЦРУ от 1949 година допълва приетия през 1947 г. Конгресът гласува допълнителни клаузи, които дават на Управлението достъп до поверителни данъчни и административни сведения и го освобождават от повечето обичайни за други правителствени служби ограничения в разходването на федерални средства. Също така фондовете за ЦРУ могат да се включват в бюджетите на други отдели и след това да му се прехвърлят без първоначално предвидените лимити. Този закон развързва ръцете на финансовия секретар на ЦРУ. За допълнително подсигуряване на поверителността на разузнавателните източници и методи законът от 1949 г. освобождава ЦРУ от задължението да разкрива „организацията, функциите, имената, длъжностите, титлите, заплатите или броя на наетия си персонал“. Директорът на ЦРУ става главен съветник на президента и на СНС по всички въпроси на външното разузнаване, свързани с националната сигурност, а Управлението изпълнява задълженията си в съответствие с различни директиви и под ръководството на президента и на СНС. Днес, съгласно Закона за надзора над разузнаването от 1980 г., ЦРУ докладва редовно пред Сенатската комисия по разузнаването (СКР) и Постоянната комисия по разузнаване на Камарата на представителите (ПКРКП). Управлението се отчита и пред подкомисиите по отбраната към финансовите комисии в двете камари на Конгреса. Освен това снабдява с важни сведения Комисията по външни отношения към Сената, Комисията по външните работи към Камарата на представителите, комисиите по въоръжените сили към Камарата на представителите и Сената, както и други комисии и индивидуални членове. Изпълнителна заповед 12333, издадена от президента Рейгън на 4 декември 1981 г., възлага на ДЦРУ да разработи бюджет за Национална програма за външно разузнаване и да координира разпределението на задачите в разузнавателната общност. Освен Дирекцията на централното разузнаване в разузнавателната общност влизат Централното разузнавателно управление, Агенцията за национална сигурност, Разузнавателното управление към Министерството на отбраната, отделите на Министерството на отбраната, отговарящи за събирането на специализирана национална и външна информация чрез разузнавателни програми; Бюрото за разузнаване и изследване към Външното министерство, като и разузнавателните части на видовете въоръжени сили, ФБР Министерството на финансите и Министерството на енергетиката.По причини, които ще изложа по-късно, радиацията заема важно място в разработването на методи и техники за контрол върху съзнанието. Следващите редове показват не само че ЦРУ е участвало в подобни опити, но и че тези опити са правени върху хора без тяхно знание или съгласие. ЦРУ не са единствените, изследвали употребата на техники за контролиране на съзнанието, но несъмнено — заедно с бившия Съветски съюз — са лидер в тази област. Разбира се, голяма част от работата им е поверителна, а изтъргуваните сведения на други институции също са обвити в тайнственост. Все пак има един начин да се проникне в тази интересна, но обезпокоителна нова научна област. При правилна употреба Законът за свобода на информацията в САЩ хвърля известна светлина върху опитите да се контролират мислите и чувствата на хората — и да се прекърши волята им за съпротива. Този закон позволява и на най-обикновения гражданин да изиска разкриване на всякакви документи, макар че неизбежно някои от тях ще бъдат силно цензурирани или изобщо няма да му се предоставят. Именно така сглобихме голяма част от тази книга. Когато не успявахме да се доберем до информация от извора, напредъкът в изследванията на контрола върху съзнанието и разработването на несмъртоносни оръжия излизаше наяве след ровене из други досиета на американската бюрокрация. Така разбирахме какво става в Щатите, Източния блок и други западни страни.Но във всички случаи картината е непълна. Може би част от миналите и настоящи деяния на хората, които се стремят към контрол върху съзнанието, са отразени единствено като намек в бележката под черта в някой меморандум или неволно изтървани в мемоарите на пенсиониран учен. Затова книгата е компилация от моите все още неприключили проучвания на множество източници. Дори сега, докато я подготвям за печат, все още чакам отговор на стотици запитвания във връзка със Закона за свобода на информацията. Въпреки това сведенията в книгата са повече от достатъчно, за да докажа, че и днес се прилагат секретни, зловещи нови техники, които — уви — вече не са в областта на научната фантастика. Трябва да сме постоянно нащрек за тази заплаха, иначе онези, които си позволяват волности с демокрацията и правото ни да мислим самостоятелно, никога няма да бъдат спрени.
Веднага след края на Втората световна война западните съюзници решиха, че Съветският съюз и Източният блок са техният нов враг. Започна една непозната до този момент „невойна“, Студената война. Поради растящата във връзка с комунизма параноя, поддържана от „черната каса“, САЩ подновиха интереса си към темата за контрола върху съзнанието. През следващите пет десетилетия бяха разработени методи и технологии, донесли не по-малко страдания от току-що приключилата „истинска война“. В повечето случаи обектите на тези операции нямат никаква представа защо са станали жертви на тихата световна война между заформящите се свръхсили. Това обикновено са невинни хора, попаднали под кръстосан огън или използвани като опитни мишки в различни етапи от експериментите и при разработката на новата наука „контролиране на съзнанието“. През декември 1947 г., почти пет месеца след създаването на ЦРУ се провежда първото събрание на Съвета за национална сигурност. Министърът на отбраната Джеймс Форестал настоява ЦРУ да започне „тайна война“ срещу Съветите. Исканията му са резултат от все по-разпространяващото се сред американците мнение, че комунистическите агенти са се внедрили на всички обществени нива и трябва да бъдат премахнати. Интересно е да се отбележи, че през май 1949 г. Форестал вече страда от болезнената мания, че е заобиколен или преследван от комунисти. Накрая преживява душевен срив, постъпва на лечение във Военноморската болница в Бетезда и се самоубива, като скача през един отворен прозорец. В известен смисъл той е първата жертва на параноидната американска политика, която в много отношения продължава и днес. По онова време британската политика е малко по-различна. Днес в Държавния архив има над 16 000 дела, описващи развитието на психологическата война до 1948 година В резултат от инициативата на Форестал на събранието през 1947 г. новият директор на ЦРУ контраадмирал Роскоу Хилънкотър, издава секретна заповед NSC-4A. Той е инструктиран да започне изпълнението на психологически бойни операции в Европа. Това налага да се отговори на един въпрос от изключително значение — има ли ЦРУ законното, да не споменаваме моралното право, да провежда подобни действия в чужбина? В един меморандум съветникът по общите въпроси Лорънс Хюстън заявява, че ЦРУ няма никакви законови пълномощия като разузнавателно управление. Той прибавя, че също така би било незаконно президентът да използва ЦРУ като „тайна армия“. Въпреки това се решава, че комунистическата заплаха е проблем с по-голям приоритет от конституционните права и NSC-4A бива последвана от допълнителна инструкция — NSC-10/2. Двете образуват тайна президентска заповед, която в крайна сметка разширява много правомощията на ЦРУ. В резултат ЦРУ основава официално своето подразделение за подривни действия — Отдел за политическа координация (УПК). ЦРУ веднага подема широк спектър от изследователски програми и операции, чиято цел е да се открият най-добрите начини за употреба на психологическите техники в борбата с враговете на западната демокрация. Тази дейност не е нещо ново и както ще видим по-късно, се основава на изследвания още от 1923 година. В резултат от събитията през Втората световна война идеята за работа по таен „черен“ проект вече не е нищо ново за западните военни и разузнавателни ръководства. Например проектът „Манхатън“ (тайната програма на САЩ за атомна бомба) даде начало на цяло ново поколение операции, а те от своя страна създадоха морален прецедент, който улесни защитниците на психопрограмите. Съществуването на всички тези операции — „черни“ проекти, финансирани от „черни“ каси — по причини, свързани с националната сигурност, са пазени в тайна не само от обществото, но и от Конгреса. Доколкото можем да кажем, основната идея за първия от тези черни проекти датира от 9 октомври 1941 година — два месеца, преди японците да бомбардират Пърл Харбър.
Вънивар Буш, декан на Техническия факултет на Масачузетския технологичен институт (МТИ), обяснява на Франклин Д. Рузвелт как една 11-килограмова атомна бомба би могла да експлодира със силата на над милион и половина килограма динамит, осигурявайки по този начин на САЩ възможността да спечели следващата война. Без да се консултира с Конгреса, Рузвелт решава, че страната трябва незабавно и в пълна секретност да започне разработването на такова оръжие. Също така той предвижда проектът да бъде финансиран от „специален фонд за подобни необичайни цели“ [1] . Изчислено е, че целият проект ще струва 100 милиона долара. Това обаче се оказва много далеч от действителността. През следващите четири години са похарчени 2,9 милиарда долара от парите на американските данъкоплатци. Според генерал Лесли Р. Гроувз, ръководител на проекта „Манхатън“, подобни разходи „изискват неортодоксални“ и „необикновени процедури“ [2] . Създаването на тази система за финансиране проправя пътя на други тайни проекти, някои от които продължават и до ден-днешен. Проектът „Манхатън“ е обвит с такава секретност, че вицепрезидентът Хари Труман не знае нищо за него. (Всъщност остава дотолкова секретен, че минават няколко години, преди да позволят на президента да види военните планове за използването на бомбата.) Двете ключови фигури в него са Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил, които през септември 1944 година тайно се споразумяват, че бомбата „вероятно, след като се разсъди зряло, би могла да се използва срещу японците“ [4] . Рузвелт умира на 12 април 1945 година и дори след като Труман влиза в длъжност, проектът си остава свръхсекретен. Министърът на войната Хенри Стимпсън намира време да пошушне в ухото на Труман, че Америка е започнала „грамаден проект за построяването на нов експлозив с почти невероятна мощ“. В по-късни години Труман си спомня думите на Стимпсън и отбелязва: „Твърденията му ме озадачиха.“[5] Такова е нивото на секретност, обгръщало първия американски черен проект. Съществуването на проекта „Манхатън“ означава, че през 1947 година, когато ЦРУ получава зелена светлина да отвори своя клон за тайни операции в Европа, правителството на САЩ вече е натрупало богат опит в започването на секретни операции без знанието на Конгреса. И не само това — тъй като вече не се занимават само със събиране на разузнавателни сведения от чужбина, ЦРУ бързо се превръщат в тайната армия на президента. Една от главните области на изследване, към които се насочва ЦРУ е контролът върху съзнанието или върху личността. Всъщност в това вземат участие много други подразделения на американското правителство, включително Комисията по атомна енергия (Министерство на енергетиката), НАСА и различни отдели от Министерството на отбраната, включително и видовете въоръжени сили. Под прикритието „национална сигурност“ тези подразделения започват множество зловещи програми, сред които отряди за атентати, програми за промиване на мозъци, цивилен шпионаж, трафик на наркотици, нелегална търговия с оръжие, разпалване на граждански войни и сваляне на чужди правителства. Макар това да не е официално потвърдено, всеки един президент е давал одобрението си за продължаването на тези проекти. Докато развива своята наука от психологически бойни техники, ЦРУ я и разширява, включвайки теми като НЛО и екстрасензорни възприятия (ЕСВ). Първите проекти на ЦРУ за контрол върху съзнание го дават обещаващи резултати и е решено, че си струва да бъдат изследвани позадълбочено. Генерал Уилям Донован, „Лудия Бил“, директор на Управлението на стратегическите служби (УСС), вече е възложил на своя екип — който включва д-р Едуард Щрекер, д-р Уинфред Овършулсер, д-р Джордж Уайт и д-р Хенри Анслингер — задачата да открият как може да се влияе върху човешкото поведение и възприятия с помощта на химически средства. Екипът на Донован е твърдо решен да създаде „серум на истината“, като експериментира с приспиващи егото вещества като скопалин, барбитурати, пейот, марихуана и мескалин. Усилията им получават сериозна подкрепа, когато неколцина нацистки химици (докарани в САЩ чрез програмата „Операция Кламер“) започват да работят в тясно сътрудничество с американските тайни служби. Учени като Карл Таубьок, чиито усилия да създаде „серум на истината“ са от решаващо значение в историята на контрола върху съзнанието, снабдява ЦРУ с изобилие от важна информация. Таубьок е получил своите данни чрез безскрупулни експерименти върху хора. Фредерик Хофман, друг нацистки учен, е открил парализираща отрова от черупчести морски животни. Същевременно друга група нацистки учени — Карл Рар, Теодор Вагнер-Яурег и Ханс Турит — продължават своите тайни изследвания от времето на войната. Те работят в американски лаборатории, където създават отрови и нервни газове като табун и зарин. Активното им и твърде известно участие в холокост като че ли е забравено. Очевидно е било взето решение, че нуждите на военните от нови вещества и техники за контрол върху съзнанието са по-важни от всякакви морални скрупули, свързани с произхода на научните данни. През 1977 година Сидни Готлиб, важна ръководна фигура в МКУЛТРА (по-късно ще отделим повече внимание на МКУЛТРА), е изправен пред една сенатска подкомисия и разпитан за операциите на ЦРУ, насочени към контрол върху съзнанието и свързаните с тях проекти. Той свидетелства, че Управлението действително е финансирало редица такива операции. Разкритията му полагат началото на множество проучвания от страна на разследващите журналисти и донасят неоспорими доказателства, че въпросните изследвания са провеждани съвсем съзнателно по нареждания на последователни администрации. Сенатор Ричард Швайкер пита Готлиб за печално известния секретен проект, наречен РХМК (Радиохипнотичен междумозъчен контрол), при който в човека се имплантира миниатюрен приемник. Готлиб отговаря, че такава техника не съществува. След това обаче продължава: „Ще се опитам да ви отговоря във връзка с термините, които използвахте. Доколкото си спомням, имаше интерес, всъщност и понастоящем има, към това какъв е ефектът върху хората, застанали в радиовълново поле. Нищо чудно сред множеството проекти някой да е опитал да узнае дали човек не може да бъде хипнотизирай по-лесно, ако се намира в радиолъч. Звучи разумно да се проведе такова изследване.“ Когато сенатор Швайкер добавя за чутите от него показания, че радарът (тоест микровълните) е бил използван върху животни с цел изтриване на паметта, Готлиб отговаря: „Не ми се струва невероятно, сенаторе.“6
Главният защитник на тези програми е Едуард Хънтър [7] , който е на трудов договор в ЦРУ, но работи под прикритие като журналист. По-късно става един от най-активните членове на ултраконсервативното дружество „Джон Бърч“. Въпросните програми са носели кодовите названия МКУЛТРА, МКСЪРЧ, МКЕКШЪН, МКНАОМИ, АРТИШОК и БЛУБЪРД и са включвали използване на хора като опитни мишки в мозъчни изследвания. Много субекти на такива експерименти са загубили разсъдъка си и поне двама души са починали. В писмо от ЦРУ до автора се казва: „Действително досиетата в нашето управление съдържат доказателства, че изследвания, финансирани от ЦРУ и включващи изследвания върху хора, са били провеждани преди 1963 година в областта на контрола върху поведението с помощта на техники като хипноза и наркотици — главно ЛСД — по проекта МКУЛТРА и други свързани с него. МКДЕЛТА е наименование на специална процедура, управляваща използването на материали от МКУЛТРА в чужбина.“[8] Но МКУЛТРА не се ограничава само с използване на наркотици. Под шапката на тази програма са събрани също лишаването от различни сетива, религиозни култове, микровълни, психологическа обработка, психохирургия, мозъчни имплантанти и още няколко области на изследване. Общо програмата се е състояла от 149 подпроекта, плюс още 33 допълнителни и тясно свързани подпроекти, всичките финансирани от черната каса. След приемането на Закона за свобода на информацията ЦРУ разсекретява документи, възлизащи на 215 000 страници, които съдържат само финансовите аспекти на тези програми. Все пак те дават откъслечни данни за периода, когато Управлението осъществява проектите чрез Отдела за сигурност през 1953 г. и по-късно, до 1962 г., чрез Отдела за техническо обслужване (ОТО). Има и няколко досиета от времето след 1962 г., когато изследванията на контрола върху съзнанието са прехвърлени към Отдела за изследвания и развитие (ОИР). Въпреки това от 1950 до 1962 година болшинството оригинални досиета, документи и изследвания са били прпреднамерено унищожени. Макар че през 70-те години на XX в. сенатските комисии изваждат на повърхността някои от тайните дейности на ЦРУ още много неща остават скрити в архивите на военното разузнаване. Замесени са и други отдели на Министерството на отбраната, както и няколко частни научни институции и лаборатории, работещи за Министерството на отбраната и ЦРУ в САЩ и особено в Европа. За да докаже тезата си и впечатли гостите на едно събиране, Джордж Ийстърбрук, може би най-непоколебимият теоретик и привърженик на използването на хипноза по време на война, хипнотизирал тайно двама свои приятели. Той накарал жертвите да повярват, че при тях току-що е пристигнал британският министърпредседател. Двамата хипнотизирани прекарали повече от час в разговори с въображаемия ВИП гост. Както се изказа покойният Майлс Коупланд, бивш високопоставен служител на ЦРУ, „може да се каже, че подкомисията на Конгреса, която разследваше тези работи, почти нищо не е видяла“ [9] . [1] Меморандум на Вънивар Буш до Джеймс Конънт, досиета „Буш-Конант“, Отдел за наука и техника, S-1, Документна група 227, Национален архив. ↑ [2] Лесли Р. Гроувз. „Сега вече може да бъде казано“[3] (Ню Йорк, Харпър енд Роу, 1962), стр. 359–66. ↑ [3] В края на книгата публикуваме в оригинал всички заглавия на книги, цитирани от Армен Викториян. — Б.ред. ↑ [4] Паметната бележка от Квебекското споразумение между Рузвелт и Чърчил се намира във Външните отношения на Съединените щати; Конференцията в Квебек, 1944 (Вашингтон, окръг Колумбия: Държавна печатница), стр. 492–93. ↑ [5] Хари С. Труман. „Мемоари“ от Хари С. Труман, том I, 1945: Година на решения (Ню Йорк, Сигнет 1965), стр. 20–21. ↑ [6] Изследвания на наркотици върху хора от ЦРУ, стр. 202. Общо изслушване пред Комисията по здравеопазване и научни изследвания към Комисията по човешки ресурси, Сенат на САЩ. 95-ти конгрес, I сесия, 3 август 1977. ↑ [7] Едуард Хънтър е ветеран от китайския период, който покъсно дава личности като Ричард Хелмс, Фред Крисман, Пол Халиуел и Мич Уербъл. Именно Хънтър е измислил термина „промиване на мозъци“. Вижте „Маями Нюз“, 24 септември 1950. ↑ [8] Писмо от ЦРУ до автора с дата 19 октомври 1990. ↑ [9] Робърт Еринджър. „Тайният агент“, Ролинг Стоун, 1985. ↑