:) :: На Дъното

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.03.2017 19:14 - На Дъното

Автор: varg1 Категория: Други

Прочетен: 409 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.03.2017 19:14

Някво никво..изведнъж ми стана,със сивота се изпълниха до скоро цветните и пълни с живот дни..изведнъж отново всичко стана еднообразно,точно такова,каквото си го спомнях от преди..мъгла се появи и пречише ми тя да виждам..мракът отново ме настигна..и горчиви спомени за пореден път напълниха очите ми със сълзи..животът отново ме натъжи и като камък на сърцето ми натежаваше докато се мъчех да дишам..изправих се,а сега паднах отново ..за пореден път бях на мястото от което с толкова труд се измъкнах..отново всичко се срина..вече не ме болеше,бях свикнала да падам там..отново щях да се изправя,да продължа напред..и отново там да се върна един ден,а там всякаш времето е спряло..всичко си беше както преди..същата сивота и пепел,мрачно място като в душа ми..погледнах нагоре и видях да свети надеждата..малка,бледа светлина..от там паднах и там отново трябваше да се кача..но има ли смисъл вече да се боря..щом всеки път се връщам там в началото..падам,но се изправям и продължавам..какъв е смисъла да се боря щом отново всичко ще свърши един ден и пак ще се върна на мястото,което никога няма да се промени..изгасва надеждата,а с нея си отива и желанието ми да се боря..не вярвам вече,че имам сила..не искам да се мъча и горе да живея..трябва да поседна,трябва да помисля..струва ли си да спечеля войната в която се боря..струва ли си да се боря за нещо изгубено отдавна..няма нищо в мен,само празнина остана..само мрак и хладнина,студена стана душата ми,а сърцето започва да свиква да не чувства нищо..този път май нямаше да се изправя..щях да остана да поживея там за малко,както в доброто старо време..мракът беше мой приятел,самотна бях,но поне нямаше кой да ме нарани..не исках никой да ме обича..харесваше ми да ме мразят..и май изглежда,че изгубих битката със светлината..и без това я наневиждах,обичах мрака..с него войната щях аз да спечеля..тази война бе по-важна за мен..живота ме научи да страдам,но аз се научих да хересвам болката..не съм загубила,защото паднах долу..а постигнах целта си,защото това е мястото към което се стремях...

Нагоре