След като 10 дни разни жълтопаветници и жълтожилетници ни агитираха да бойкотираме словото на нашия Президент, май се случи точно обратното – българският народ застана като един пред телевизорите в последната минута на 2023-а.
А аз застанах даже мирно. Президент е това, не е лукова глава. И български генерал.
Ден преди това представителите на българската държавност – онази държавност, която – както беше казано, отбелязва „безпрецедентен срив на доверие“, се опитваха да убедят, че сме направили огромна крачка към Шенген и Европа. Тоест, напред. А сега Президентът каза истината: „стрелките на историята се връщат назад“.
И още – спомена за „разграждане на националния суверинитет и достойнство“.
Това ми звучи познато. Може би беше по-добре Президентът да го каже ясно – както го казват някои други политици: станали сме колониална държава, всички заповеди идват от Посолството, ще ни залеят бежанци.
И това за войната с „националните символи и историческа памет“ не е много ясно. Вероятно става дума за разрушаването на паметника на Съветската армия от българските фашисти?
Или за войната с издигнатия на Рожен байряк? Защото към края споменава родния трибагреник като „символ на нашето единение и суверенитет...“
Добре, като държи толкова на него, защо беше сложил зад себе си и европейското знаме като равностойно на българското?
Президентът спомена и за цензурата в България. За пръв път български държавен глава говори в новогодишно слово за цензура. Но пак не става ясно – дали има предвид сваленото интервю на Волгин с Н.Пр.Елеонора Митрофанова или нещо, което не знаем?
Иначе съм съгласен, че ни трябва „единение и лидерство“. Но пак не разбрахме единение около какво и лидерство на кого? И дали се планира за Новата година?
Можем само да се досещаме. Нашият президент се прояви като един истински Езоп.
Три пъти гледах Словото, чак на третия нещата започнаха да ми се проясняват, но не всичко. Продължавам да го гледам. След което ще развея трибагреника от балкона и ще хвърля една пиратка.
