Та като е така, реших да се застраховам. Отскочих до магазина и купих портативен твърд диск достатъчен да побере инфото от трите на стационарния които в последствие да махна.
Идеята вече бе избистрена, дребен 2Тб твърд диск вместо компютър в джоба. Където и да отида, на който и компютър да седна... използвам само желязото - сд, памет, процесор периферия /клав., мишок и монитор/ и става мой без значение за работа или развлечение.

Изборът на ОС обаче се оказа ограничен, Линукс или Вин10. Няма как, щом ще го ползвам и за служебни... то изборът на Уиндоуса надделя.
Противно на твърденията че инсталация през USB не става, стана че и тръгна. Очаквах да не ми подкара компортовете както се случва с виртуалните машини но.... проблема излезе другаде.
По-сериозния софтуер изпушваше когато опре до операция за запис на твърдия диск, и докато едни тотално отказаха да записват на който и да е дял от диска, други отказаха само на дяла с Уиндоуса.

И се започнаха едни врътки с чафки по  риидонлитата, атрибути разни, пермисии и правата на потребители.
Обикновенния потребител предпочита да повтори нечия плювня за да си сложи актив без да се задълбава защото не знае колко сложни са настройките на тая пущина десятката.
Дори и през ум няма да му мине че както има "права" за хора, така и за софтуер. И само който работи с черния екран, на полис груп, регистри редактора, и рядко пингва, си дава сметка че този път Майкрософт са опитали да направят  идеалната "звезда" в чийто център е потребителя. Туе обаче е и слабото мястп както при централизираните системи - от където и да се появи атака, тя винаги води към центъра.
В случая, по време на инсталиране на външно устройство каквото е портативни HDD, Уиндоуса взима предпазни мерки и въпреки че основния потребител е администратор, то той според черният екран е само гост. Командата net user достатъчно добре показва това.

... другото, друг път.На тези които отговорят колко профила има за акаунт Вин 10
:))