Чуждестранните инвеститори се оттеглят от Турция след дъмпинга на рекордно количество акции и облигации тази година, съобщава „Блумбърг”.

Инвеститорите от други държави са изтеглили 7,6 милиарда долара, като само през миналия месец отливът на капитали възлиза на 1,4 милиарда долара. Спадовете в икономиката се възобновиха заради войната в съседна Сирия и руските санкции, застрашаващи турската икономика на стойност 720 милиарда долара.

Продажбите на ценни книжа вероятно ще бъдат последвани от разгрома на лирата, чиито курс е на път да отбележи най-големия годишен спад от 2008 г. насам, предупредиха от Capital Economics Ltd.

Турция регистрира най-големият дефицит по текущата си сметка като процент от продукцията сред държавите от Г-20, а победата на новото правителство на изборите миналия месец увеличава опасенията за оказване на натиск върху Централната банка да намали лихвите.

„Пазарите наистина приветстваха резултатa от последните избори, но смятам, че бяха прекалено оптимистични“, казва Уилям Джаксън, главен икономист за развиващите се пазари в Capital Economics в Лондон. Високият външен дълг прави Турция уязвима при колебания в нагласите на инвеститорите, когато САЩ вдигнат лихвените проценти. Това от своя страна би натежало на курса на лирата и на държавните облигации.

Доходността на 10-годишни облигации нарасна два базисни пункта до 10.30% Лирата отслабна с 0,1% до 2.8958 спрямо долара.

Ключов въпрос за инвеститорите остава доколко свободна ще бъде централната банка, предвид склонността на Ердоган да настоява за евтино кредитиране, дори при висока инфлация и слаба лира.

Според анализаторите чуждестранните инвеститори не са убедени, че на централната банка на Турция ще й бъде разрешено да взема независими решения относно монетарната политика. Има и оптимисти, посочва обаче „Блумбърг“. Credit Suisse Group миналата седмица посъветва инвеститорите да купуват турски активи, след като разпродаването понижи стойността им.

От друга страна сривът в цените на петрола тази година помогна на Турция да отчете излишък по текущата сметка през август и септември, което беше първата положителна стойност от 2004 г. Това ще помогне на Турция да свие дефицита за годината до 5% от БВП.

Все пак Турция е сред развиващите пазари с нарастващ дълг в частния сектор, нарастваща зависимост от външно финансиране и кредитен рейтинг в опасност, посочи агенция Fitch миналата седмица. „Мудис“ аргументира поддържането на негативна перспектива за турската икономика с „голямата необходимост от външно финансиране и геополитическите рискове“.

„Все още има много открити въпроси за бъдещите икономически реформи и програми”, обясни Дмитрий Баринов, ръководител на програма за управление и паричен надзор в Union Investment Privatfonds във Франкфурт. „Ако Ердоган се опитва да стимулира растежа с ниски цени, това ще попречи на дефицита по текущата сметка да се подобри и само ще доведе до влошаване на ситуацията в банковата система”, смята икономистът.

По-рано днес турският вицепремиер и министър на финансите на южната ни съседка Мехмет Шимшек съобщи, че влошаването на отношенията с Москва може да струва на Анкара 9 милиарда долара.

източник: Епицентър.бг