Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2015 19:03 - фОТОПЪТЕПИС ИЗ ПЛАНИНИТЕ СЛАВЯНКА И БЕЛАСИЦА
Автор: pitwasilew Категория: Туризъм   
Прочетен: 4443 Коментари: 7 Гласове:
12

Последна промяна: 07.08.2017 11:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ФОТОПЪТЕПИС ИЗ ПЛАНИНИТЕ СЛАВЯНКА И БЕЛАСИЦА


  Седмица или две, преди да се състои първото ми посещение на горепосочените планини си седя на тераската. Пуша си и съм се замислил. За бъдещето най-вече. Казват, че тибетският народ бил древен, следователно мъдър. Имали една поговорка:"Човек, който мисли за нещо, което предстои да се случи е глупав човек, а човек, който мисли за нещо, което не се знае дали ще се случи е още по-глупав човек." Тайната, която се съдържа тези думи, преоткривам и в мислите си напоследък. Опитвам се да се отърся от мислите си, допушвам си цигарката и съм щастлив, че съм достигнал до идеята, че човек трябва да се научи да приема всичко, което му се случва без да се бунтува, без да се гневи, без да се кара, без да желае. Алтруизъм братче! Трудна е борбата с егото, но хубавото е, че така човек приема съдбата си и обича живота си. Разкриват му се разни работи и е щастлив от това! И така, нямам търпение да посетя тия планини! Чувствам се и малко глупаво де, ама нищо. То, все нещо предстои...

  ДЕН ПЪРВИ

  Тръгваме рано. Групата, се товарим в бус и газ към единия край на България - с.Парил. То е разположено в парилската седловина. Селото има 4 регистрирани жители. Иначе и нерегистрирани има. Строят си разни "пришълци" къщички, обновяват ги. Хубаво е там. Красиво, спокойно, уютно. Снимка не съм направил, защото бях в движение. От селото се стига до хижа Славянка по черен, камионен път за около половин час(3км).

image
  хижа Славянка
  Хижа Славянка е била застава през времето, когато България все още е имала армия. В нея се е помещавало комадването на граничните войски. Сега по някаква европейска програма, "България и Гърция заедно" мисля, са усвоени 2 милиона лева. Личи си, че парите на се откраднати както често се случва в България с парите от тези програми. Като хотел с повечко звезди е. Така разправят поне. Хижаря там е любезен. Не очаква човек такова гостоприемство в забравено от всички място. И му става приятно. Разказват също, че в този регион през 1941г. са се водили сражения между 28 германски корпус и гръцки войски по времето на ВСВ. Разказват следната история. Германците изкупуват всички магарета в района. Поставят на главите им фенери и ги пускат към гръцките позиции. Зад магаретата пускат да работят двигателите на различни налични машини за да вдигат шум. Така, през нощта, гръцките войници си мислят, че германците правят атака и откриват огън. Така издават позициите си. Гермаците отбелязват позициите и на следващия ден се намесва тяхната артилерия, която поразява целите. Така 28 германски корпус пробива фронта и завзема Неврокоп.

  По обед се настаняваме в хижата, подкрепяме се с храна и се запасяваме с вода за дългия преход, който предстои. По пътеката до Гоцев връх няма вода! А времето? То винаги е хубаво за туризъм! От хижата право на юг започва пътеката, която минава покрай изоставена къща, вероятно застава. Продължава през гъста широколистна гора и с много завои достига седловинна билна поляна на стръмен рид.

image

  Оттук нагоре пътеката навлиза в иглолистна гора в дясно от билото, преминава през малка поляна, отново влиза в гората и накрая извежда на голямо седло - поляна с китка стари мури. Надолу се спуска дълбокия хамбарски дол.
image

image

image Ето го и този, който ви разказва

  Пътеката минава вдясно и навлиза във вековна мурова гора и на големи серпентини край паднали дървета, пресичайки стръмен каменист лавинен дол, набира височина и излиза над гората.


image

image

image

  В този дол пада най-голямата лавина в България - около 2 километра.

image  
  Нататък продължава отначало вкопана в стръмния склон, после слабо забележима, на големи завои по каменистия купол на Голям Царев връх.
image

  Поглед от Голям Царев връх 2183 м.н.в.

Преминавайки продълговато седло достига Малък Царев връх, от където вдясно пътеката минава по граничното било. 
image

image

image

  Малък Царев връх 2087 м.н.в. 

  Следва голямо спускане и отново изкачване на самия Гоцев връх, който се намира на границата между България и Гърция за около 5 часа.

image
image

imageimage

  На тази поляна има много мурсалски чай. Ако решите да си наберете най-добре ползвайте ножичка, защото коренът му е много нежен и лесно излиза ако се приложи повече сила. Така растението се унищожава. Мурсалският чай има тонизиращо действие.

image

image

image
  Гоцев връх е най-големият връх в планината Славянка, наричана в миналото Алиботуш.
image

Гоцев връх 2212 м.н.в.(натисни за видео от върха).


  image

image

image

image

На връщане залеза ме заварва на Голям Царев връх

image

  Поради няколко причини преходът ни се удължи. Половин час след полунощ последната част от групата, слязохме на хижата. Нощните преходи са романтични. В нашия случай хижарят ни предупреди ако случайно окъснеем да се движим на групи, а не поединично и да вдигаме шум, защото в гората има доста диви животни като вълци, мечки и други.

image
image

  ДЕН ВТОРИ

  Рано сутринта посрещам изгрева на хижата(цъкни за видео). Набързо стягам багажа, пия кафе и се замислям, че не знам какво предстои! Правя няколко снимки. Ето и карта на сраженията, за които ви разправях по-горе:

image  
  Казваме си чао с хижаря и потегляме към хижа Конгур. Пътьом спираме да разгледаме една къщичка, която не разбрах точно какво е - музей или крайпътен магазин. Дойде да ни посрещне приветливо собственичката. Отвори ни, разреши ни да разгледаме градинката около къщичката, вътре, избата и пещерата, която са открили докато са правили къщичката.

image

image

image
   След това продължаваме към хижа Попови ливади през парилския проход. Там спираме за по кафе и кратка почивка и продължаваме към Петрич и хижа Конгур в планината Беласица. От града до хижата се стига по асфалтов път(7-8 км) и после по черен път(около 3км). Не разбрах защо се казва и хижа Конгуро? Хижата също е била застава едно време. Пристигаме отново по обяд и след кратко реорганизиране тръгваме към връх Радомир. Към върха се тръгва от пътя зад хижата и след малко по стръмна пътека се влиза в гъста широколистна гора, пресича се неколкократно почвения път, преминава се покрай полуразрушена сграда и се излиза на равна поляна - местността Вършилото(час и половина).

image

Вършилото

  Тук трябва да има и чешма, но не сме я търсили. Просто от хижата отново се запасихме с вода, защото такава няма до върха, а прехода е около 8 часа в двете посоки. От Вършилото нагоре пътеката продължава по стръмният склон, който отвежда на връх Конгур.

image

Може да се тръгне и по почвен път, който подсича до връх Радомир. Двама от групата се отделихме към връх Конгур и по билото на планината стигнахме до връх Радомир за 4 часа и 40 мин. Доста ни забавиха клековете по билото. Пътека има, но тя е обрасла. Билната пътека е по-панорамна.
image

image

image

image

image

От билото се вижда много добре езерото Керкини, което с повече въображение може да се каже, че прилича на лястовица.

image

Предполагам, че това е връх Дебело бърдо 1951 м.н.в., който е преди връх Радомир.

image

image

image

По-малката част от планината Беласица е в България. Това е широката част на планината, която има дължина около 27км. Дългата част е в Гърция. връх Радомир е най-високият с 2029 м.н.в.

image
  поглед от връх Радомир на запад
В далечината се вижда Дойранското езеро в Гърция.
  От билото може да се обхване с поглед Петричкото поле.
image

  От върха се спуснахме към почвения път по стръмната пътечка. На връщане минахме по подсичащата пътека, която е черен път. Приятно е да се върви по него. Пътят е равен и панорамен. През този ден залезът ни заварва на Вършилото.

image

  ДЕН ТРЕТИ

  Отново раничко поемаме към хижа Беласица и от там към Лешнишки водопад. Пътеката започва зад хижата и за около 30 минути се стига до водопада. Върви се през широколистна гора. Има много къпини край пътеката, така че спокойно човек може да се спре да попасе на воля.


image

image

image    
image

  Това растение се нарича Atropa belladonna, Беладона или Лудо Биле. То е силно отровно. Но както се знае важна е дозата. От листа и корени на  растението се добива алкалоида атропин, който има важно медицинско значение. В миналото жените са си слагали екстракт от Лудо Биле в очите за да предизвикат разширение на зеницата. Така жените са изглеждали по-красиви. Разширението на зеницата се нарича мидриаза по името на цар Мидрид(възможно е да бъркам името), който е бил отровен с атропин т.е. Лудо Биле.

image

image

image  
  Следващата дестинация беше Рупите и къщичката на баба Ванга в планината Кожух, която всъщност е най-старият вулкан в България.

image

  В музея прочетох няколко неща, които запомних. Неща, които тя е казала на нас, българският народ - не се карайте, не се лъжете, не се крадете!; Един човешки въпроси задава, а зверски мисли има, а друг добре изглежда, хубави мисли има. Цитирам по памет разбира се.
Впечатлиха ме тези думички, защото те също имат отношение към това, човек да приеме съдбата си и всичко случващо му се. С тази мисъл започнах фотопътеписа. Мъдра жена е била тя. Бих искал да допълня, че преди около 2-3 седмици посетих Рилския манастир, където прочетох завета на Св. Иван Рилски. В него също открих "съдбоносни послания". И като се замисли човек и ние сме стар народ. Един от най-старите. Значи и ние сме мъдър народ....като тибетския например. Не е нужно да живееш 7 години в Тибет за да се сдобиеш с прозрение и мъдрост. Може и България да пообиколи човек. Ей тука е, около нас! Чудя се обаче защо не ни личи, че сме такъв народ? 

Линк към кратко клипче на събитията(цък).

БЛАГОДАРЯ! ВЪПРОСИ?

     



Гласувай:
12



1. asthfghl - !
12.08.2015 15:20
Супер! И ти равиш фотопътеписи! Абонирам се! :)
цитирай
2. pitwasilew - От всеки мой преход пътепис не ст...
12.08.2015 15:27
От всеки мой преход пътепис не става, но понякога се получава. Благодаря за абонамента!
цитирай
3. asthfghl - 2.
12.08.2015 16:13
Абе като ти чета назад, доста хубави клипчета правиш.
цитирай
4. pitwasilew - Ми ще трябва да те черпя бира тогава!
12.08.2015 16:47
Ми ще трябва да те черпя бира тогава!
цитирай
5. asthfghl - 4.
12.08.2015 17:05
Задължително. Някъде като се засечем по балканите! :)
цитирай
6. asthfghl - :)
13.08.2015 15:33
И да предложа нов термин: Фотопис! :)
цитирай
7. pitwasilew - Може да го ползвам за заглавие в с...
13.08.2015 17:11
Може да го ползвам за заглавие в следващият си постинг, въпреки, че съм доста консервативен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitwasilew
Категория: Туризъм
Прочетен: 383840
Постинги: 91
Коментари: 303
Гласове: 3047
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол