Постинг
11.08.2015 19:03 -
фОТОПЪТЕПИС ИЗ ПЛАНИНИТЕ СЛАВЯНКА И БЕЛАСИЦА
Автор: pitwasilew
Категория: Туризъм
Прочетен: 4443 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2017 11:52
Прочетен: 4443 Коментари: 7 Гласове:
12
Последна промяна: 07.08.2017 11:52
ФОТОПЪТЕПИС ИЗ ПЛАНИНИТЕ СЛАВЯНКА И БЕЛАСИЦА
Седмица или две, преди да се състои първото ми посещение на горепосочените планини си седя на тераската. Пуша си и съм се замислил. За бъдещето най-вече. Казват, че тибетският народ бил древен, следователно мъдър. Имали една поговорка:"Човек, който мисли за нещо, което предстои да се случи е глупав човек, а човек, който мисли за нещо, което не се знае дали ще се случи е още по-глупав човек." Тайната, която се съдържа тези думи, преоткривам и в мислите си напоследък. Опитвам се да се отърся от мислите си, допушвам си цигарката и съм щастлив, че съм достигнал до идеята, че човек трябва да се научи да приема всичко, което му се случва без да се бунтува, без да се гневи, без да се кара, без да желае. Алтруизъм братче! Трудна е борбата с егото, но хубавото е, че така човек приема съдбата си и обича живота си. Разкриват му се разни работи и е щастлив от това! И така, нямам търпение да посетя тия планини! Чувствам се и малко глупаво де, ама нищо. То, все нещо предстои...
ДЕН ПЪРВИ
Тръгваме рано. Групата, се товарим в бус и газ към единия край на България - с.Парил. То е разположено в парилската седловина. Селото има 4 регистрирани жители. Иначе и нерегистрирани има. Строят си разни "пришълци" къщички, обновяват ги. Хубаво е там. Красиво, спокойно, уютно. Снимка не съм направил, защото бях в движение. От селото се стига до хижа Славянка по черен, камионен път за около половин час(3км).
хижа Славянка
Хижа Славянка е била застава през времето, когато България все още е имала армия. В нея се е помещавало комадването на граничните войски. Сега по някаква европейска програма, "България и Гърция заедно" мисля, са усвоени 2 милиона лева. Личи си, че парите на се откраднати както често се случва в България с парите от тези програми. Като хотел с повечко звезди е. Така разправят поне. Хижаря там е любезен. Не очаква човек такова гостоприемство в забравено от всички място. И му става приятно. Разказват също, че в този регион през 1941г. са се водили сражения между 28 германски корпус и гръцки войски по времето на ВСВ. Разказват следната история. Германците изкупуват всички магарета в района. Поставят на главите им фенери и ги пускат към гръцките позиции. Зад магаретата пускат да работят двигателите на различни налични машини за да вдигат шум. Така, през нощта, гръцките войници си мислят, че германците правят атака и откриват огън. Така издават позициите си. Гермаците отбелязват позициите и на следващия ден се намесва тяхната артилерия, която поразява целите. Така 28 германски корпус пробива фронта и завзема Неврокоп.
По обед се настаняваме в хижата, подкрепяме се с храна и се запасяваме с вода за дългия преход, който предстои. По пътеката до Гоцев връх няма вода! А времето? То винаги е хубаво за туризъм! От хижата право на юг започва пътеката, която минава покрай изоставена къща, вероятно застава. Продължава през гъста широколистна гора и с много завои достига седловинна билна поляна на стръмен рид.
Оттук нагоре пътеката навлиза в иглолистна гора в дясно от билото, преминава през малка поляна, отново влиза в гората и накрая извежда на голямо седло - поляна с китка стари мури. Надолу се спуска дълбокия хамбарски дол.
Ето го и този, който ви разказва
Пътеката минава вдясно и навлиза във вековна мурова гора и на големи серпентини край паднали дървета, пресичайки стръмен каменист лавинен дол, набира височина и излиза над гората.
В този дол пада най-голямата лавина в България - около 2 километра.
Нататък продължава отначало вкопана в стръмния склон, после слабо забележима, на големи завои по каменистия купол на Голям Царев връх.
Поглед от Голям Царев връх 2183 м.н.в.
Преминавайки продълговато седло достига Малък Царев връх, от където вдясно пътеката минава по граничното било.
Малък Царев връх 2087 м.н.в.
Следва голямо спускане и отново изкачване на самия Гоцев връх, който се намира на границата между България и Гърция за около 5 часа.
На тази поляна има много мурсалски чай. Ако решите да си наберете най-добре ползвайте ножичка, защото коренът му е много нежен и лесно излиза ако се приложи повече сила. Така растението се унищожава. Мурсалският чай има тонизиращо действие.
Гоцев връх е най-големият връх в планината Славянка, наричана в миналото Алиботуш.
Гоцев връх 2212 м.н.в.(натисни за видео от върха).
На връщане залеза ме заварва на Голям Царев връх
Поради няколко причини преходът ни се удължи. Половин час след полунощ последната част от групата, слязохме на хижата. Нощните преходи са романтични. В нашия случай хижарят ни предупреди ако случайно окъснеем да се движим на групи, а не поединично и да вдигаме шум, защото в гората има доста диви животни като вълци, мечки и други.
ДЕН ВТОРИ
Рано сутринта посрещам изгрева на хижата(цъкни за видео). Набързо стягам багажа, пия кафе и се замислям, че не знам какво предстои! Правя няколко снимки. Ето и карта на сраженията, за които ви разправях по-горе:
Казваме си чао с хижаря и потегляме към хижа Конгур. Пътьом спираме да разгледаме една къщичка, която не разбрах точно какво е - музей или крайпътен магазин. Дойде да ни посрещне приветливо собственичката. Отвори ни, разреши ни да разгледаме градинката около къщичката, вътре, избата и пещерата, която са открили докато са правили къщичката.
След това продължаваме към хижа Попови ливади през парилския проход. Там спираме за по кафе и кратка почивка и продължаваме към Петрич и хижа Конгур в планината Беласица. От града до хижата се стига по асфалтов път(7-8 км) и после по черен път(около 3км). Не разбрах защо се казва и хижа Конгуро? Хижата също е била застава едно време. Пристигаме отново по обяд и след кратко реорганизиране тръгваме към връх Радомир. Към върха се тръгва от пътя зад хижата и след малко по стръмна пътека се влиза в гъста широколистна гора, пресича се неколкократно почвения път, преминава се покрай полуразрушена сграда и се излиза на равна поляна - местността Вършилото(час и половина).
Вършилото
Тук трябва да има и чешма, но не сме я търсили. Просто от хижата отново се запасихме с вода, защото такава няма до върха, а прехода е около 8 часа в двете посоки. От Вършилото нагоре пътеката продължава по стръмният склон, който отвежда на връх Конгур.
Може да се тръгне и по почвен път, който подсича до връх Радомир. Двама от групата се отделихме към връх Конгур и по билото на планината стигнахме до връх Радомир за 4 часа и 40 мин. Доста ни забавиха клековете по билото. Пътека има, но тя е обрасла. Билната пътека е по-панорамна.
От билото се вижда много добре езерото Керкини, което с повече въображение може да се каже, че прилича на лястовица.
Предполагам, че това е връх Дебело бърдо 1951 м.н.в., който е преди връх Радомир.
По-малката част от планината Беласица е в България. Това е широката част на планината, която има дължина около 27км. Дългата част е в Гърция. връх Радомир е най-високият с 2029 м.н.в.
поглед от връх Радомир на запад
В далечината се вижда Дойранското езеро в Гърция.
От билото може да се обхване с поглед Петричкото поле.
От върха се спуснахме към почвения път по стръмната пътечка. На връщане минахме по подсичащата пътека, която е черен път. Приятно е да се върви по него. Пътят е равен и панорамен. През този ден залезът ни заварва на Вършилото.
ДЕН ТРЕТИ
Отново раничко поемаме към хижа Беласица и от там към Лешнишки водопад. Пътеката започва зад хижата и за около 30 минути се стига до водопада. Върви се през широколистна гора. Има много къпини край пътеката, така че спокойно човек може да се спре да попасе на воля.
Това растение се нарича Atropa belladonna, Беладона или Лудо Биле. То е силно отровно. Но както се знае важна е дозата. От листа и корени на растението се добива алкалоида атропин, който има важно медицинско значение. В миналото жените са си слагали екстракт от Лудо Биле в очите за да предизвикат разширение на зеницата. Така жените са изглеждали по-красиви. Разширението на зеницата се нарича мидриаза по името на цар Мидрид(възможно е да бъркам името), който е бил отровен с атропин т.е. Лудо Биле.
Следващата дестинация беше Рупите и къщичката на баба Ванга в планината Кожух, която всъщност е най-старият вулкан в България.
В музея прочетох няколко неща, които запомних. Неща, които тя е казала на нас, българският народ - не се карайте, не се лъжете, не се крадете!; Един човешки въпроси задава, а зверски мисли има, а друг добре изглежда, хубави мисли има. Цитирам по памет разбира се.
Впечатлиха ме тези думички, защото те също имат отношение към това, човек да приеме съдбата си и всичко случващо му се. С тази мисъл започнах фотопътеписа. Мъдра жена е била тя. Бих искал да допълня, че преди около 2-3 седмици посетих Рилския манастир, където прочетох завета на Св. Иван Рилски. В него също открих "съдбоносни послания". И като се замисли човек и ние сме стар народ. Един от най-старите. Значи и ние сме мъдър народ....като тибетския например. Не е нужно да живееш 7 години в Тибет за да се сдобиеш с прозрение и мъдрост. Може и България да пообиколи човек. Ей тука е, около нас! Чудя се обаче защо не ни личи, че сме такъв народ?
Линк към кратко клипче на събитията(цък).
БЛАГОДАРЯ! ВЪПРОСИ?
Танкове пътуват по магистрала " Тра...
ЗА "СЛАВЯНСКАТА" НЕПИСМЕНОСТ И...
Мистерията на скритият надпис Bulgaria a...
ЗА "СЛАВЯНСКАТА" НЕПИСМЕНОСТ И...
Мистерията на скритият надпис Bulgaria a...
Следващ постинг
Предишен постинг
Супер! И ти равиш фотопътеписи! Абонирам се! :)
цитирайОт всеки мой преход пътепис не става, но понякога се получава. Благодаря за абонамента!
цитирайАбе като ти чета назад, доста хубави клипчета правиш.
цитирайМи ще трябва да те черпя бира тогава!
цитирайЗадължително. Някъде като се засечем по балканите! :)
цитирайИ да предложа нов термин: Фотопис! :)
цитирайМоже да го ползвам за заглавие в следващият си постинг, въпреки, че съм доста консервативен.
цитирай