Ще говорим за това как някои аспекти от комунистическата пропаганда и агитация са били организирани в първите години от фашистката диктатура в Германия през 1933-1935 г. От позицията на днешния ден много приоми от немската Компартия от онова време ни се виждат смешни и детски. Но целият въпрос е, че първо- тогава, през годините на фашистките зверства, комунистите не са се отказали и са успели създаването на преса и нейното разпространение, и второ- подходите и принципите на работа в условията на фашистки терор трябва да бъдат разбрани от днешните авангардни работници

След идването на власт на хитлеристите комунистическия печат е играл  изключителна роля в делата на борбата с фашистската диктатура. KПГ успяла бързо да възстанови тактиката си, когато и се наложило да премине от легална на нелегална работа. В нелегалност комунистите издавали нелегални вестници, дипляни, брошури с тиражи надвишаващи десетки хиляди. С помощта на своята преса КПГ започнала разяснителна работа сред част от работниците, които все още са били под социалдемократическото влияние на измяната на II Интернационал. Комунистите разобличили ролята на лидерите на германската социалдемокрация в победата на нацистите, демагогичните лъжи на нацистите за „работната държава“ и „народния социализъм“. Комунистите показали истинската класова природа на правителството на Хитлер, като правителство на германския финансов капитал. В условията на нацистки терор германските комунисти успяха да създадат платформа с помощта на нелегалната преса, с която партията показала на масите правилния път в борбата срещу фашизма и капиталистическата система.

От 1928 до 1933 г. в Германия е нямало нито един голям град или регион, в който нелегалната комунистическа литература да не се публикува заедно с легалния вестник на KПГ. С идването на власт на нацистите легалните вестници и партийните списания били затворени и разпръснати, но издаването на нелегална литература се засилило - на базата на готово нелегално издателство. През първите 6 месеца на нацистката диктатура се появили около хиляда нелегални партийни вестници и листовки с общ тираж до 2 милиона екземпляра. Усилията на фашистската полиция да пресече този поток дълго не давали резултат. Ако и се удавало по пътя на масови набези в селата и работните квартали на градовете да изземе отделни части от печатарското оборудване, то печатането не спирало: комунистите и техни помощници от симпатизиращи работници, служители и дребна буржоазия след всеки тираж разглобявали печатницата на парчета и я разпределяли по различни краища и така Полицията намирала отделни детайли, а не цялата печатница сглобена, при това работници от машиностроителните предприятия много бързо се научили да произвеждат всички сложни части от печатарските машини и така по-бързо компенсирали загубите от полицейските акции.

Това са доклади на комунистически вестници за закриването им от нацистите.

В резултат на подобна организация много бързо се възстановявало отпечатването на комунистическа литература и вестници в област или град. В същото време трудещите се жадно очаквали литературата и материалите на КПГ, тъй като тя е била единствена, която съответствала на реалността и показвала истината за фашисткия режим в Германия, положението на работническата класа и международните дела. Станало така, че ситуацията обърната изчисленията на нацистите: поради голямото търсене на вестници, листовки и брошури, KПГ трябвало да поръча и закупи допълнително печатарско оборудване и да увеличи тиража си.

В Хамбург например излиза всекидневният комунистически вестник за моряците и пристанищните работници, "Rote Vaht", органът на "Единния съюз на пристанищните работници и моряците", където върховенството е било за комунистите. До средата на 1933 г. този вестни се продавал в количества от 100–150 екземпляра. От юли 1933 г. вестникът надвишил тираж от 3 000 екземпляра, числеността му е закупена от работници, младши служители, студенти и дребна буржоазия в града в рамките на 2-3 часа. Редакцията се оплаквала, че не всички работници имат време да си купят вестника. Тогава било решено по един делегат от всяко предприятие да отиде в редакцията по обяд, да плати и да вземе 200-300 екземпляра. Парите за вестника работниците събирали месец предварително в дните за заплати.

На едно от предприятията на АЕГ в Рур се получило така, че централно комунистическо издание дълго време нямало. Полицията разгромила няколко печатници на KПГ в тази индустриална зона и публикуването на периодични издания било нарушено. Заедно с това се усилил и контрола на всички местни заводи и фабрики. Тогава работниците в AЕГ тръгнали по пътя на създаването на собствен заводски вестник с цел, така че той да може да бъде изведен от завода и разпространен в града. Факт било, че полицаите и фабричните работници провели интензивни претърсвания само на входа на фабриката, надявайки се да спрат навлизането на комунистически материали в предприятието. На изхода работниците не били претърсвани много, без да разчитат, че отпечатването на подобни материали може да бъде организирано вътре в завода.

От това и се възползвали работниците. Те изготвили печатната преса, написали текстовете и ги разпечатали на вестника. Установили цена от 10 пфенинга. Първият брой от 300 екземпляра се разпродал веднага в завода. Второто издание го направили в 500 екземпляра, които също пряко не попаднали в града, защото се разпръснали вътре. Едва 3-то издание в 1000 екземпляра заводския вестник непосредствено попаднал в града, където бил моментално изкупен. Разпространението на вестника било улеснено от факта, че по споразумение работниците, които купували вестниците от първите два броя, ги изнесли в града и ги дали за четене на свой кръг, приятели, познати и т.н. Освен това, седмица преди третия брой, работниците му направили обширна устна реклама и чакали вестника в града, поръчвайки го почти по уговорка. Необходимостта от комунистическа публикация била изключително голяма - на фона на чистите лъжи и гадна нацистка пропаганда.

Това обстоятелство били принудени да признаят и фашистската идеология. Трудещите се в Германия се отнасяли към легалната национал-фашистска преса не само критично, но и рязко отрицателно, дори до гнусливо чувство. В средата на юни 1933 г. нацистския вестник «Ангриф» заявила, че милиони немски работници нямат днес никаква връзка с правителствените издания, коит «могат да окажат решаваща роля във формирането на техните политически убеждения»[1].

До пролетта на 1933 г. фашистския вестник «Фьолкишер беобахтер» се издавал в количества 200 000 екземпляра, а «Ангриф» — 350 000. Когато трудещите се «изпробвали» първите стъпки на хитлеристите, тиражите на техните вестници паднали. Към 1 септември изданието «Фьолкишер беобахтер» паднал до 130 00 екземпляра, а «Ангриф» — до 250 000. Въпреки че всички големи печатници са в ръцете на фашистката буржоазия, въпреки това собствениците и издателите не искат да работят на загуба. Тогава, чрез създаденото имперско министерство на „народната просвета“ и пропагандата на властите, те дали безвъзвратни субсидии на големите издателства за освобождаване на основните органи на печатна фашистка пропаганда, но въпросът все още не се вървял: повечето печатни вестници се връщали в склада.

Тогава нацистите прибегнали до измама. Те започнали да издават своите вестници с имената на закритите комунистически издания. Так, в Берлин с името на разгромената «Вельт ам абенд» ведомството на Гьобелс пуснало фашистски вестник, напечатан със същия шрифт и в същия формат. Но номера не минал. Работниците, купили вестниците и веднага ги изхвърлили в кофите за боклук. В резултат на това след няколко дена издаването на фашистския «Велт ам абенд» трябвало да се затвори, поради нищожния тираж.

Главeн орган нa комунистическата партия в Германия е станала «Роте фане». Нейното нелегално излизане дали известен тласък на работната съпротива срещу хитлеристите. Масите получили правилна оценка на събитията. Общо са успели да публикуват 17 броя на централния вестник, който се оказа добър организатор, пропагандист и агитатор. Нелегалната „Роте фане“ водела, обобщавала и допълвала цялата пропагандна кампания, която комунистите провеждали през индивидуални разговори, листовки и брошури.

Към есента на 1933 г. в окръзите в Германия започнали нелегално да се издават местни комунистически вестници, закрити и забранени от пролетта на същата година. Те излезли със своите предишни имена. Например, в Долнорейнски окръг се издава «Фрайхайт», в Бавария «Нойе цайтунг», в Приморието «Хамбургер фолксехо» и т.н.

Към края на 1933 г. нелегалния комунистически печат завоювал монополно положение у пролетарския читател в Германия. В същото време някои социалдемократически организации започнали да копират комунистите и да се опитват да публикуват нелегални вестници, надявайки се по този начин да си възвърнат влиянието и авторитета сред работниците. Но по-нататк това дело не достигнало. Отрицателното отношение на работниците към социалдемокрацията довела до факта, че за кратко време тези вестници се затворили. Характерно било, че комунистите провеждали постоянна работа сред низовите маси на социалдемократическите работници и това определило факта, че цяла поредица социалдемократични организации отказали да разпространяват в Германия социалдемократическите вестници на предателския II Интернационал и Амстердамския "жълт" съюз, които се печатали в чужбина.

В същото време сред масата социалдемократични работници най-широко разпространение намерил «Роте фане» и други комунистически издания. Такива работници се интересуват особено от статии, в които комунистите оценяват социалдемокрацията. Същото се наблюдавало и сред тези работници, които попаднали под влияние на национал-социалистите. Комунистите също действали сред такива заблудени работници, намирали там недоволни, разочаровани и настроени към опозицията и предлагали на тези работници да станат кореспонденти на комунистическите вестници. Самите работници в НСДАП трябвало, без какъвто и да било натиск, да наблюдават отвътре ситуацията в тази партия и в тяхната компания, а след това да пишат бележки в "Роте фане" и други вестници на KПГ, разказващи какво всъщност се е случило.

Постепенно такова наблюдаване и написване на бележки убедило работниците кореспонденти в пълната правота на комунистите. Кореспондентите на нелегалните вестници в НСДАП започнали да пропагандират сред своите другари срещу нацистите, да напуснат партията или да останат в нея - вече като агенти на КПГ.

Тази съвместна работа на комунистите и работниците, членуващи в НСДАП, позволили няколко успешни кампании за разкриване на истинската физиономия на нацистите и техните монополистични господари.

У революционните работници в Германия били определени находки и в делото на разпространение на нелегални вестници и други материали. В това дело на партията и било нужно да проявява изключителна ловкост и мисъл. В крайна сметка комунистите трябвало да се страхуват не само от фашистката полиция, но и от много обикновени членове на НСДАП, както и от функционери на социалдемократите. Циркулярното писмо на окръжния комитет на социалдемократите говори добре за позицията на ръководството на германската социалдемокрация по отношение на нелегалната комунистическа преса през 1933-1935 г. Социалдемократичните вождове, постлали пред фашистите пътякъм властта, пряко писали:

«Ако някой от социалдемократите получи „сигнала“ [2], той трябва или да го хвърли веднага, без да чете в печката, или да го предаде на най-близката полицейска охрана».

При такива обстоятелства комунистическите работници са принудени да организират читателски клубове, които се събират под предлог, че четат и обсъждат Гьоте или Шилер, но всъщност колективно четат нелегалната преса. Когато нацистите обявили, че композиторът Р. Вагнер е "говорител на идеите на националсоциализма в музиката", комунистите започнаха да използват кавър под формата на музикални вечери. Работници се събрали за срещата си, донесли грамофон със записи на Вагнер или взели либретото на операта „Пръстенът на Нибелунга“, „Смъртта на боговете“ и т.н. Те включвали музиката, разнасяло се либрето на масите и водели своите партийни дела.

Нелегални вестници на КПГ 1933-1936 г.

Голяма роля в разпространението на комунистическите материали изиграл стария способ на предаване на вестник от работник на работник. Така се случиlo, че само 7-10 екземпляра от вестник или брошура са били доставени на районния комитет или на фабриката. „Веер“ започвал да работи, когато вестникът бил прочетен за първи път от 7–10 работници, пряко участващи в доставката на вестника или брошурата. След това вестника го предавали на други работници с условие, да се прочете от техните роднини и приятели. И т.н. Тук авангардните работници се опитвали да установят, колко човека прочитали авангардния вестник или брошура. Средно у един екземпляр от вестник или брошура се набирали до 70 читателя. Сред тях били до 50 работници и работнички, до 15 служащи и ниски чиновници и до 10 редови членове на фашистски организации, които постепенно започвали да се колебаят — под влияние на комунистическата агитация и пропаганда.

Доволно умело се разпространявали вътре в предприятията и листовки.За по-добро запазване на листовките работниците ги залепвали върху тънък лист шперплат или метал, лакирани и след изсъхване ги предавали от ръка на ръка в секции и работилници. Тази система на агитация била добра, защото полицията дълго не могла да изясни, кой първи е пуснал листовката в оборот на завода.

Транспортните работници в града и по железните пътища получавали нелегални вестници и листовки вложени в официалните фашистски вестници. Често комунистите оставяли своята преса и листовки в трамваи, автобуси и тролейбуси. Шофьори или кондуктори чистейки купета от отпадъци на терминалите, намирайки такива вестници с отметки и доставяли комунистическите материали на работниците в своето депо.

Работници в онези предприятия, в които КПГ била в нелегалност, се опитвали да се уверят, че нацистите не могат да хванат онези другари, които разпространяват листовки. Според условията на момента се е случвало така, че в края на деня на контролно-пропускателен пункт са били раздадени листовки и вестници, така че в изключително кратки срокове предварително предупредените работници да могат да получават нелегални материали, като ги вземали буквално в движение. Това установила полицията, която организирала нападения на контролно-пропускателните пунктове, за да арестува онези другари, които разпространявали вестници и листовки. Но тъй като много работници годили на работа с велосипеди, те веднага се барикадирали с велосипедите си пред входа. Докато полицията разбивала това препятствие, комунистите-разпространители успявали благополучно да се скрият. В същото време полицията нямала формална причина за задържането на онези работници, които поставяли барикадата, тъй като работниците единодушно твърдяли, че един от хората се е препънал, а останалите го връхлетявали и така се е образувало задръстване. Виновния няма, обикновено недоразумение.

В работническите квартали нелегалните вестници и листовки се разпространявали и чрез пощенските кутии. Когато се събирали домакински или дворни събрания, които са били контролирани от полицията, комунистите също отивали на такива посрещане, като хвърляли листове или вестници от покривите на къщите или от горните етажи. Способът не е бил икономичен и не най-добрия, но в отделни особенни случаи своята цел той достигал.

През 1933–1935 г. няма нито едно значимо политическо събитие, на което нелегалната комунистическа преса на Германия да не е отговаряла. По този повод фашистката преса непрекъснато се принуждавала да се оплаква, че комунистическата агитация и пропаганда „внася раздор в единния германски народ“. Не изостанала и социално-фашистката преса, която казвала на работниците, че пътят към социализма е "само чрез упорит труд и мир в индустрията". Социалдемократичните лидери проклинали комунистите, че обяснавали на работниците, че без политическата сила на пролетариата не е възможен социализмът и за призоваване на работниците за организирана класова борба срещу собствениците на предприятия и фашистката държава.

Изгарянето на Райхстага, Лайпцигската провокация, терорът срещу революционните работници, средновековните методи на репресии, използвани от фашизма, разгулът на военните, повишаването на цените и рязкото намаляване на жизнения стандарт на масите - всичко това беше правилно оценено от  комунистическа литература. С прост, разбираем и в същото време прецизен и жив език комунистите разкрили на работниците истинския смисъл на всичко, което се случва. Листовките обхващали проблемите на борбата в дадено предприятие в определен работен квартал или район. Те са свързани с общи събития в страната. С помощта на листовки, KПГ организирала изказвания във фабрики срещу принудителни удръжки и заеми „за защита на отечеството“, т.е. на милитаризацията на Германия, на „подкрепата на националната индустрия“ или с други думи на „добрите“ капиталисти, в чиито джобове паднали всички работни заеми. Листовките организирали работниците да се борят срещу принудителното участие във фашистки демонстрации и събирания, срещу задължителното отработване през почивните дни „в полза на отечеството“ и т.н.

Германските комунисти водели своята работа и чрез многочислените спортни общества и клубове. Удобното тук било, че тези общества и клубове не трябвало да се създават от нулата, защото те вече били организирани от държавата, социалдемократите и нацистките партии, синдикати и бизнес съюзите в цяла Германия. Комунистите трябвало само да проникнат там и да разгърнат своята агитация и пропаганда сред спортистите. Оказало се, че технически не е много трудно, защото, първо сред партийните и безпартийни комунисти не било обичайно да водят нездравословен начин на живот (злоупотребеба с алкохол и бира, да сте мързеливи, да лежите и т.н.) и второ- сред цялата маса работници имало много спортисти, особено при приложни и водни видове, традиционни за Германия.

Работата в спортните клубове придобила известен размах и затова не могла да остане незабелязана. До средата на 1934 г. над 200 души били задържани и арестувани за комунистическа работа сред спортистите в Щутгарт и над 600 червени спортисти в целия Баден-Вюртемберг. Но независимо от това комунистическата пропаганда се засилила. Повече от 50 000 екземпляра вестници и листовки били раздадени сред немските спортисти за месец, а броят на клубовете и дружествата, в които управлявали комунистическите работници, надхвърлил 50% от общия брой на подобни спортни организации. Спортните съревнования се използвали от работниците, като слят партиен актив и като събрания по обмяна на опит в нелегалната работа. Тъй като по това време в Германия практически нямало "чисти" марксически кръжоци, тяхната роля бил частично поета от спортните клубове, където през уикендите били организирани политически изследвания под прикритието на разработване на тактики за тренировки и състезания. Известно неудобство представлявали всякакъв род фюрери — старши и младши партайшпортлихерфюрери, партийни надзиратели на спортистите, които били осведомители на гестапо. Тези фюрери се опитвали постоянно да следят спортистите, но постепенно работниците започнали да се събират, за да не предизвикат подозрения, например в банята, студентската столова или дори в чакалнята на гарата.

Понякога червените спортсмени успявали да устроят антифашистска демонстрация в хода на съревнованията. Така например по време на Големите водни състезания в Щутгарт през 1934 г., преди началото на основните състезания, спортните работници пуснали 100 дървени сала, на които били монтирани мачти с червени знамена със сърп и чук. Под другарския смях на 200 000 зрители, нацистите и штурмоваците им трябвало няколко часа за да се справят с положението. След тази акция търсенето на комунистически вестници нараснало и КПГ показала, че въпреки фашисткия терор партията е жива и здрава.

След като нацистите дошли на власт, комунистическите вестници в Германия били отпечатвани по различни начини: върху печатни преси, които бяха скрити от нелегалната партийност, на ротатори, на импровизирани преси и дори по-примитивно. Когато през май 1933 г. била разгромена редакцията на главния вестник на КПГ -«Роте фане», вестникът успели да го печатат на машинка и да го размножават с помоща на ротатор. След известно време печатането на «Роте фане» уредили по обичайния типографски начин в нормален формат. Но бързо се изяснило, че в такъв формат вестника трудно се рзспространява. Затова последните издания на „Роте фане“ били издадени под формата на компактна брошура, отпечатана върху тънка опаковъчна хартия, в която продуктите увивали в магазините.

Фабрично-заводски вестници, отпечатани на машинки и ротатори

Понякога работниците били принудени да преписват  пропагандните материали на ръка. Тази работа се извършвала у дома вечер, давало се специален час, в койт работника или работничката не трябвало да се докосва и разсейва. За целта били проведени специални разговори в дома на авангарден работник или служител, в които се обяснявали необходимостта от освобождаването на съпруг, съпруга, брат, сестра и др. за час от всички домакински задължения. В някои случаи други работници идвали в дома на такива работници или по-често работнички, които подпомагали с грижи децата.

При такава домашна работа се използвал метода на последователно размножаване. Един другар преписва 9 листовки и ги раздава на 9 свои другари със задание да ги препишат също в 9 екземпляра.

В заводите се използвал линотипен способ на печатане на листовки. Така например в предприятияята на АЕГ се израбптвали листовки с разнер 10х20 см, а за печатане правели следното. На лентите на линолеума с химически молив те написвали текста назад. След това лентите поставяли залепени на щита и отпечатвали листовките една по една, докато химическото мастило свърши. След това повтаряли процедурата.

За конспирирането на нелегалната литература работниците използвали различни способи. Книга или брошура маскирали с легално заглавие или легална обложка. Понякога писали заглавието, но премахвали автора. Така например, «Държава и революция» на В.И. Ленин се разпространявала в обложка с име «Някои въпроси на общинското устройство», а «Критика на Готската програма» на Маркс го печатали с оригиналнотоиме, но без фамилията на Маркс.

Нелегалните брошури често излизали под икономически заглавия от типа «За профсъюзната каса», «Икономика на домашното стопанство», «Забележки към фермера» и т.н. При разпространяването на такива замаскирани материали комунистите предупреждавали тези, които били наясно, че дават «книгата с отметка». А ако човек не е бил наясно, то му казвали, че «формата не винаги съответства на съдържанието» или «вгледай се по-надълбоко». Докато такъв човек определи съдържанието на брошура или листовката, другарят, който му я дал, вече е успял да се скрие.

Листовки, публикувани от антифашистката „Пролетарска общност на свободолюбивите“ („Freidenker“), в която влизали както комунистически, така и социалдемократични работниците изглеждали сякаш могат да бъдат сбъркани с раздавателни материали по немско радио. Много листовки и брошури на КПГ се разпространявали в евтини прахови корици или в пликове. Една от важните политически брошури на КПГ била със заглавие „Под знака на кръста“, което давало вид на религиозна брошура. Всъщност тя била посветена на разкриването на  истинските причини и обстоятелства на подпалването на райхстага.

Работници и други трудещи се често получавали листовки по улиците, които възхвалявали велосипедите на Opel, рекламирали са призиви за постоянно пребиваване в Източна Прусия, бира или немско радио. Дълго време полицията и Гестапо дори не мислели, че под прикритието на първата страница на подобна реклама има статии за комунистическа пропаганда - „Какво става в Германия“, „Утре ще избухне нова грабителска война“, „Комунистическата партия на Германия и нейната преса" и др.

Комунистите направили рекламна книжка за прахосмукачки „Електролукс“. Под обложката на книжката се криела брошура «От подпалването на райхстага — към убийството на работници». Революционната комсомолска литература, показваща борбата на Германския младежки съюз срещу нацистите, е публикувана под формата на брошури под общо заглавие „Проблеми на сегашната младеж“. За да се маскират на първите и последните страници на подобни брошури, накратко бяха изброени официалните фашистки публикации за младите хора, вариращи от военните кратки разкази на Lilienkron до немския епос.

Нелегалната преса на КПГ имала огромно вътрешнопартийно значение. Тя информирала членовете на партията, често изолирани един от друг, за текущото състояние на нещата и за новите задачи във връзка с новата ситуация.

До прехода в нелегалност КПГ издавала в центъра и окръзите ръководещи списания за партийния актив. С помощта на тези органи на пресата партийните работници и нелегалните организации се прехвърляли опита на революционната работа и съвременната практика, теоретичният багаж на германските комунисти се попълвал  на базата на болшевизма и опита на ВКП (б). Такъв орган за Берлин бил «Дер функе» («Искра»), для Среднорейнски окръг — «Зихел унд хаммер» («Сърп и чук»), за Долен Рейн — «Революцион». С преминаването към нелегалност нуждата от подобни списания драстично се увеличило, особено във връзка с фашисткия терор, когато партийните власти по места били лишени от водещи другари 5-6 пъти подред.

Издаването на всички партийни списания в нелегални условия не се установило. Но «Дер функе» и «Зихел унд хаммер» нелегално излизали до 1936 г.  Недостатъкът на тези списания бил, че те отразявали политическите и организационните задачи на областите, в които се публикували. Общенационалното партийно списание на КПГ от 1933 г. нямало. Тази празнина партията се постарала да запълни с издаването на нелегални брошури по общи въпроси на класовата борба в условията на фашизма. Тези брошури имали вид на легални издания. В една от тях се излагало учението на Ленин за въоръжено възстание, в друго се расказвало за това, как Ленин и болшевиките строили нелегалната партия в условията на царизма и полицейщината. В отделна брошура излезли сборник статии «Ленин за организационната структура и за принципите на построяване на нелегална партия», «Ленин за висшите форми на класовата борба» и др.

Успехи агитации и пропаганды коммунистов признавали и центральные фашистские власти. В секретных сводках гестапо и криминальной полиции о положении в промышленных центрах часто появляются указания на то, что

«сейчас можно отметить не отмирание, а новый подъём враждебной государству пропаганды, и, по-видимому, нелегально развёртывающим революционную работу активистам КПГ удаётся вовлечь в свои ряды всё новых и новых сторонников».

Гестаповцы из аналитических «рефератов» (секторов) пишут об арестах и жестоких наказаниях революционных рабочих как об «орудии, имеющем обратную сторону»:

«Это необходимо, но репрессии действуют, к сожалению, в направлении усиления не национал-социалистской идеологии, а марксистской. Ибо то спокойствие и самообладание, с которым старые отцы семейств и рабочие, пользующиеся всеобщим уважением и популярностью, относятся к своему аресту, играют, скорее, роль примера, нежели запугивания».

Национал-социалисты сами соглашались с тем, то они «завоевали» производства только внешне, что их агенты на заводах и фабриках «вынуждены занять вследствие революционной работы коммунистов оборонительные позиции» и «не проявляют в достаточной мере бдительность и проницательность». С 1934 г. к функционерам НСДАП на производствах начинают применять взыскания по партийной линии, вплоть до отправки в трудовые лагеря. Если на том или ином заводе или депо верховодит ячейка КПГ, за которой идёт большинство рабочих, то рабочему или служащему-нацисту, работающему там, объявлялся выговор от  районной канцелярии НСДАП «за нарушение дисциплины» с лишением партийного пайка и доплаты.

У нацистов возник настоящий страх перед выборами фабзавкомов осенью 1933 г., когда стало ясно, что туда не пройдут кандидаты от штурмовиков и НСДАП. Поэтому сначала гитлеровское правительство долго оттягивало начало этих выборов, а затем и вовсе запретило их, разгромив оргкомитеты и арестовав их руководство. Ошибкой передовых рабочих и КПГ было то, что в этом вопросе они не проявили твёрдости и фактически пошли на поводу с.-д. рабочей массы, которая была за официальное проведение таких выборов. Эта позиция привела к соглашению лидеров с.-д. с гитлеровским правительством и долгим переговорам между рабочими-коммунистами и рабочими-социал-демократами. Время было упущено, а разброд на предприятиях усилился. Чем и воспользовались гитлеровцы.

Таковы были некоторые стороны работы немецких коммунистов в 1933–1935 гг., в начальный период господства гитлеровского фашизма в Германии.

Наверняка кое-что из этого опыта будет полезно всем передовым рабочим России в их повседневной практике борьбы.

Подготовил: М. Иванов

[1] Der Anhriff. Das deutsce Abendblatt in Berlin. Juni, 1933, № 24 (387),

[2] «Der Signal», подпольная коммунистическая газета в Рейнско-Рурском районе в 1932–1935 гг.