Заринът е безцветна течност без мирис и вкус. Цялото му име е изопропил метилфосфонофлуоридат. Отровното вещество води до ослепяване и парализа на дихателните пътища.
Субстанцията се числи към нервнопаралитичните химически бойни отровни вещества и е синтезирана за първи път през 1936 година. Германският химик Герхард Шрадер изследва инсектицидите и експерименитира с производни на фосфорната киселина. По време на опитите си Шрадер се натъква на силно отровно вещество, което за малко не му струва живота - предизвиква драматично стесняване на зениците и дихателна недостатъчност. Веществото спада към най-отровните субстанции, срещани някога, поради което не може да бъде използвано за растителна защита.
Вермахтът тутакси проявява сериозен интерес към субстанцията, разпознавайки в нея химическо оръжие от ново поколение - нервнопаралитичен газ. Веществото е наречено "табун", от думата табу - забранено за докосване. Но Шрадер не спира дотам - в края на 1938 г. той открива нова субстанция, пет пъти по-отровна от табуна. Вермахтът веднага слага ръка и на новото вещество - зарин.

Забранен е през 1993-та

За щастие през Втората световна война не се стига да използването нито на табун, нито на зарин. Съюзническите войски предупреждават Германия, че ще нанесат ответен химически удар, ако Вермахтът прибегне до този вид оръжия.
Това е известно от учебниците по история. Малко известно е обаче, че през 1943 година формулата на зарина е била предадена на руснаците, неизвестно от кого. Химици от Казан, ръководени от Александър Арбузов, синтезират отровното вещество, а лекари и биолози изследват неговото въздействие. Зарин, зоман, табун - това се основните отровни газове, които имат сходно действие - атакуват нервната система и водят до парализа и смърт.
Резолюция № 687 на ООН от 1991 година определя зарина като оръжие за масово унищожение, а производството и складирането му са забранени с Конвенцията за химическите оръжия, приета през 1993 година.