Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
01.01.2017 11:01 -
SS-18 "Satan"-руският ядрен кошмар
Руснаците я наричат "Воевода", а американците "Сатана". Става дума за най-голямата междуконтинентална ракета в света- Р-36 по натовската класификация SS-18. Заради впечатляващата си разрушителна сила ракетите са наричани още "Рицари на Апокалипсиса". Впечатляващите бойните характеристики на „Сатана”, която има максимална далекобойност 11 000 км, дължина 34,3 м, диаметър 3 м, обща мощност на ядрените бойни части, монтирани в 8,8-тонната глава 20-25 мегатона, гаранционен срок на експлоатация 10-15 години, с възможност да бъде продължен до 25-30 години.
Под земята, на дълбочина около 50 м, в шахти, са монтирани капсулите с ракетите и командният пункт. Ракетчиците могат да престоят в автономен режим поне 45 денонощия. Подземното съоръжение издържа пряко попадение на атомна бомба. Всяка шахта е закрита със 120-тонен капак. По време на проверки капакът се отваря бавно от хидравлика, а при внезапен боен старт се отстранява (изстрелва) мигновенно от мощен барутен заряд.
„Сатана” е уникална машина. Ако по позиционния район бъде извършено ядрено нападение, ракетата може да излети веднага след взрива. Покрита е с тъмна топлозащитна обвивка от специален материал, която облекчава преодоляването на прашния облак след ядрения взрив и изглежда като черна мълния. Лети през ядрената „гъба”, датчиците постоянно фиксират нивото на радиацията и системата за управление се изключва, за да не бъде поразена от лъчението. Двигателите продължават да работят, ракетата бързо набира височина, радиацията намалява или изчезва, автоматиката на системата за управление се включва и при необходимост коригира траекторията чрез специални двигатели. В определен момент бойната глава се отделя и от нея се пръсват 10 бойни части с ядрени заряди, всеки от които има мощност на двеста Хирошими и поема към предварително указаната в програмата цел. Издигайки се на голяма височина, те се движат в „облак” от около 40 лъжливи цели, които практически не се идентифицират от радарите и създават у противника пълна илюзия, че срещу него се движат истински бойни глави с ядрени заряди. За да бъдат унищожени, е необходимо пряко попадение. Но истинските ядрени бойни глави са прикрити от масивна броня с добавен уран-238, изключително тежък и плътен метал. Такава броня не може да бъде „поразена” от лазерен лъч. Във всеки случай не и от лазери, построени в близките 30 години. Не може да бъде унищожена системата за управление на полета на „Сатана” и нейните бойни глави от импулси електромагнитно излъчване, тъй като всички системи са дублирани освен с електронни и с пневматични автомати. Тогава срещу всяка „Сатана” американците трябва да изстрелват десетки антиракети. Но дори в този случай част от бойните глави на ракетата, все едно, се промъкват към целта.
От тези ракети не съществува защита. Само една „Сатана” може да унищожи Вашингтон и дори окръг Колумбия. Самите американци казват, че докато руснаците не се откажат от „Сатана”, тях ще ги пази само Бог.
В началото на 80-те години президентът Рейгън обявяви инициативата „звездни войни”. Говореше се, че специално разработени оръжия ще унищожат всички нападащи Америка руски ядрени бойни глави. Появиха се маса филми, където се демонстрираше как ще бъдат сваляни тези глави. Уви, всичко това се оказа грандиозен блъф. Американците са знаели за съществуването на „Сатана” и прекрасно са разбирали, че могат да унищожат едновременно една-две бойни глави, но не и няколко десетки, защото технически е невъзможно. Измислената идея за „звездните войни” рухна. По това време Съветският съюз притежава 308 комплекса „Сатана”, заредени общо с 3080 ядрени бойни глави.
ЦРУ успява да разкрие една съществена тайна на руските компютърни системи за съдбовния ден. Армадата от ракети „Сатана” самостоятелно нанася автоматичен ядрен удар, ако политическото и военно ръководство загине. Системата използва мобилните ракети СС-25 „Топола”. Оцелели след първия американски внезапен удар, те изстрелват в космоса няколко подготвени предварително радиосистеми. Поне една от тези системи задейства автоматично СС-18 „Сатана”. Това разкритие попари американските аналитици. Те определят СС-18 като най-дестабилизиращата ракета, „унищожител на стартови шахти”, и правят всичко възможно с цената на отстъпки да уговорят руснаците да премахнат тази адска машина.
Сключен е договорът Старт-2, който руски експерти квалифицират като национално предателство. Договорът предвижда да бъдат унищожени всички комплекси „Сатана”. Преди още Русия да е ратифицирала договора, тя три години методично унищожава своите най-страшни ракети.
Първите двадесет шахти, от които са извадени ракетите „Сатана”, веднага са залети с бетон за да не може, както гласи договорът, в тях отново да се монтират същите ракети. И става нещо фантастично, американците не вярват, че руснаците имат добър цимент и докарват през океана цимент собствено производство!
В един момент депутатите от Руската Дума заявяват, че няма да ратифицират договора Старт-2, сключен от Елцин, и унищожаването на „Сатана” е спряно. Русия запазва ракетите и шахтите. По това време от съществуващите в СССР 308 пускови шахти Русия притежава 157 и пренесените от Украйна, Белорусия и Казахстан ракети.
Заводът “Южмаш” прекратява производството на „Сатана”, но инженерите от бюрото Южное в Днепропетровск, които са я конструирали, и до днес продължават да осъществяват авторски надзор на машините, които остават на дежурят в Русия. А това е около половината от руския ядрен потенциал. Веднъж на две години се изпълняват контролни пускове, резултатите анализират украински и руски специалисти, които дават препоръки за продължаване на сроковете за експлоатация. И това е фиксирано във важни държавни документи.
През януари 2008 г. Владимир Путин, като президент на Русия, подписва закон „За ратификация на Споразумение между правителствата на Руската федерация и Министерския съвет на Украйна за удължаване срока на експлоатация на ракетния комплекс 15П118М”. Този закон е ратифициран от Държавната Дума на 25 януари 2008 г. и одобрен от Съвета на Федерацията на 30 януари 2008 г. А Споразумението за използване на ракетния комплекс РС-20 „Войвода” е подписано на 21 февруари 2006 г. в Москва. Според него срокът за експлоатация на ракетата „Сатана” се удължава максимум с 25 години.
През декември 2005 г. във в. „Независимая газета” анализатори заговориха за подготвян „асиметричен” удар на Украйна. Вестникът писа, че по указание на Кондолиза Райс Украйна ще се откаже от подготвеното междуправителствено споразумение за продължаване срока на експлоатация на ракетния комлекс 15П118М „Сатана”. Сто такива комплекса, разработени в Днепропетровск в „Южмаш”, носят бойно дежурство в състава на руските ракетни войски със стратегическо предназначение над 15 години и техната експлоатация с помощта на Украйна се предполага, че ще продължи още 10-15 години, а може би до 30 години. Русия поддържа най-страшното си оръжие, като се доверява на Украйна!
„Ако я нямаше тази помощ – заяви след ратифицирането на Споразумението през януари 2008 г. Сергей Марков, заместник- председател на комисията за международно сътрудничество - Русия я очакваше скъпа утилизация (ликвидиране) на тези ракети. И паралелно, за да се парира опасността отвън, щеше да бъде необходимо да се организира производство на нови ракети от този тип. А за това бяха необходими колосални средства – 3-4 млрд. долара на годината”. С други думи, „Сатана” е извънредно важна за поддържане боеспособността на руските ядрени сили.
Оказва се, че без инженерите от бюрото „Южное” е невъзможна периодичната техническа експертиза на ракетите. По принцип в ракетостроенето никой не може да поеме отговорност да удължи гаранционния срок на ракетите, определен от Главния конструктор. В навечерието на 2008 г. Русия има 104 ракети РС-20.
„Газовите” спорове между Украйна и Русия не за пръв път се регулират с военни споразумения. През 1999-2001 г. за сметка на частично погасяване на задълженияата за енергоносители Русия получи от Украйна три Ту-95 МС и осем Ту-160, а също така 528 крилати ракети Х-55.
Да се удължава срокът за експлоатация на ракетния комплекс „Сатана”, все още е възможно благодарение на факта, че при създаване на всяка система, като правило, се залага по-голям потенциал. Въпреки това съществува разумна граница на техническите възможности. А и конструкторският колектив, който контролира състоянието на „Сатана”, днес не се занимава нито с проектиране, нито с производството на подобни ракети. Известно е, че от 50 хиляди души, които са работели преди в „Южмаш”, сега са останали едва една четвърт. Тук сега се произвеждат космически ракети като „Зенит-2” и „Циклон”.
Командващият Ракетните войски със стратегическо назначение генерал-полковник Николай Соловцов казва, че задачата е не само да се запази РС-20, на която срокът за експлоатация от декември 2008 г. вече е увеличен до 30 години, но през това време да се разработи нова тежка стратегическа ракета с подобни характеристики. Днес руските конструктори се занимават с тази задача и се предвижда новата ракета да постъпи на въоръжение през 2015-2020 г.
В момента Русия не разполага с ракети, равностойни на „Сатана”. В ракетните войски със стратегическо назначение постъпват на въоръжение модерните „Топола-М”, но те имат само една бойна глава. До началото на 2009 г. са постъпили 50 „Топола-М” - шахтно базиране, и 12 - мобилно. Подобреният вариант на тази ракета - РС-24, който ще бъде снабден с няколко бийни глави, преминава изпитания и се очаква да постъпи на въоръжение в края на 2009 г.
По данни на Стокхолмския международен институт за изследване проблемите на мира в Русия на стратегически носители са развърнати 3113 ядрени бойни заряди, в САЩ – 3575. Има разбиране, че да се живее в постоянен страх как ще започне трета световна война, която ще унищожи живота на планетата Земя, е недопустим безкраен ужас. Ето защо Москва е готова да направи стъпка към намаляване на напрежението и да се откаже от програмата за модернизация на стратегическите въоръжения, заяви генерал Соловцов, ако САЩ спрат развръщането на глобалната противоракетна отбрана.
Но съществува и друга, много сериозна опасност за Руската федерация. Ако Украйна бъде приета в НАТО, тя не само че ще „получи” натовски бази едва ли не до Москва, но и ще загуби половината от оръжието си, което винаги е създавано в кооперация с украинските отбранителни предприятия. И това не са канчета и лопатки, а космически и стратегически ракети, електроника, кораби, самолети.
Болезнен ще е ударът срещу авиацията. Основен парк на военнотранспортната авиация на Русия винаги са били „Ановете” (Ан-12, Ан-22, „Антей”, Ан-24, Ан-26, Ан-124, „Руслан”), проектирани в Украйна. И въпреки че са произвеждани в руски заводи, правото на интелектуална собственост притежава Киев. Ето защо при капитален ремонт и удължаване на сроковете за експлоатация на тези самолети трябва да се плаща на Украйна.
Руската авиация не може да съществува без украинските запорожки мотори, които са монтирани не само на някои самолети, като новия хидросамолет Бе-200, новия учебно-боен Як-130, но и почти на всички руски вертолети Ми-8МТ, Ми-24, Ми-26, включително и на най-новите Ми-28, Ка-27, Ка-50, Ка-52, Ка-60.
Руските зенитни ракетни комплекси, включително и знаменитият С-300 и бъдещият С-400, наполовина са произведени в Украйна - тежките машини, на които са базирани, радиолокационните вишки, 70 % от електрониката.
Могат да се появят проблеми в космическите изследвания, защото съществуват ракети-носители украинско производство, които извеждат руски военни спътници.
Но най-голям удар при скъсване на отношенията с украинската отбранителна промишленост ще бъде нанесен на Ракетните войски със стратегическо назначение. И не само на „Сатана”, защото има и други ракети с подобна съдба. От всичките 20 типа ракети, които са стояли някога на въоръжение в Русия, 12 са проектирани в Днепропетровск, в бюрото „Южное”, и са произведени в заводите „Южмаш”. Има още ракети, върху които украинските специалисти осъществяват авторски надзор и съвместно с руските военни анализират техническото им състояние и предлагат своето експертно мнение при удължаване на срока за експлоатация. За което Русия плаща големи суми.
Но ако украинско-руското икономическо сътрудничество бъде прекратено по политически причини, то и украинската авиационна, ракетостроителна промишленост, производството на корабни газови турбини ще понесе изключитнелно големи загуби. Икономиката на Украйна ще се срине.
И за това, че на този процес „ще помогне” егоистична Америка, има сериозни симптоми. Никак не е случайно съобщението на руския учен Вячеслав Дашичев, че съществува опасност Америка да разположи свои ракети и войски във Воронеж, Ростов и Курск. Според него Русия няма да понесе до границите й да бъдат поместени натовски бази. Преди повече от месец американците предоставиха на Украйна три ескадрени миноносеца. Киев може да поиска от Москва да освободи Севастопол за стоянки на собствените съдове.
Източник О.р.полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ http://www.novazora.net/
В началото на 80-те години президентът Рейгън обявяви инициативата „звездни войни”. Говореше се, че специално разработени оръжия ще унищожат всички нападащи Америка руски ядрени бойни глави. Появиха се маса филми, където се демонстрираше как ще бъдат сваляни тези глави. Уви, всичко това се оказа грандиозен блъф. Американците са знаели за съществуването на „Сатана” и прекрасно са разбирали, че могат да унищожат едновременно една-две бойни глави, но не и няколко десетки, защото технически е невъзможно. Измислената идея за „звездните войни” рухна. По това време Съветският съюз притежава 308 комплекса „Сатана”, заредени общо с 3080 ядрени бойни глави.
ЦРУ успява да разкрие една съществена тайна на руските компютърни системи за съдбовния ден. Армадата от ракети „Сатана” самостоятелно нанася автоматичен ядрен удар, ако политическото и военно ръководство загине. Системата използва мобилните ракети СС-25 „Топола”. Оцелели след първия американски внезапен удар, те изстрелват в космоса няколко подготвени предварително радиосистеми. Поне една от тези системи задейства автоматично СС-18 „Сатана”. Това разкритие попари американските аналитици. Те определят СС-18 като най-дестабилизиращата ракета, „унищожител на стартови шахти”, и правят всичко възможно с цената на отстъпки да уговорят руснаците да премахнат тази адска машина.
Сключен е договорът Старт-2, който руски експерти квалифицират като национално предателство. Договорът предвижда да бъдат унищожени всички комплекси „Сатана”. Преди още Русия да е ратифицирала договора, тя три години методично унищожава своите най-страшни ракети.
Първите двадесет шахти, от които са извадени ракетите „Сатана”, веднага са залети с бетон за да не може, както гласи договорът, в тях отново да се монтират същите ракети. И става нещо фантастично, американците не вярват, че руснаците имат добър цимент и докарват през океана цимент собствено производство!
В един момент депутатите от Руската Дума заявяват, че няма да ратифицират договора Старт-2, сключен от Елцин, и унищожаването на „Сатана” е спряно. Русия запазва ракетите и шахтите. По това време от съществуващите в СССР 308 пускови шахти Русия притежава 157 и пренесените от Украйна, Белорусия и Казахстан ракети.
Заводът “Южмаш” прекратява производството на „Сатана”, но инженерите от бюрото Южное в Днепропетровск, които са я конструирали, и до днес продължават да осъществяват авторски надзор на машините, които остават на дежурят в Русия. А това е около половината от руския ядрен потенциал. Веднъж на две години се изпълняват контролни пускове, резултатите анализират украински и руски специалисти, които дават препоръки за продължаване на сроковете за експлоатация. И това е фиксирано във важни държавни документи.
През януари 2008 г. Владимир Путин, като президент на Русия, подписва закон „За ратификация на Споразумение между правителствата на Руската федерация и Министерския съвет на Украйна за удължаване срока на експлоатация на ракетния комплекс 15П118М”. Този закон е ратифициран от Държавната Дума на 25 януари 2008 г. и одобрен от Съвета на Федерацията на 30 януари 2008 г. А Споразумението за използване на ракетния комплекс РС-20 „Войвода” е подписано на 21 февруари 2006 г. в Москва. Според него срокът за експлоатация на ракетата „Сатана” се удължава максимум с 25 години.
През декември 2005 г. във в. „Независимая газета” анализатори заговориха за подготвян „асиметричен” удар на Украйна. Вестникът писа, че по указание на Кондолиза Райс Украйна ще се откаже от подготвеното междуправителствено споразумение за продължаване срока на експлоатация на ракетния комлекс 15П118М „Сатана”. Сто такива комплекса, разработени в Днепропетровск в „Южмаш”, носят бойно дежурство в състава на руските ракетни войски със стратегическо предназначение над 15 години и техната експлоатация с помощта на Украйна се предполага, че ще продължи още 10-15 години, а може би до 30 години. Русия поддържа най-страшното си оръжие, като се доверява на Украйна!
„Ако я нямаше тази помощ – заяви след ратифицирането на Споразумението през януари 2008 г. Сергей Марков, заместник- председател на комисията за международно сътрудничество - Русия я очакваше скъпа утилизация (ликвидиране) на тези ракети. И паралелно, за да се парира опасността отвън, щеше да бъде необходимо да се организира производство на нови ракети от този тип. А за това бяха необходими колосални средства – 3-4 млрд. долара на годината”. С други думи, „Сатана” е извънредно важна за поддържане боеспособността на руските ядрени сили.
Оказва се, че без инженерите от бюрото „Южное” е невъзможна периодичната техническа експертиза на ракетите. По принцип в ракетостроенето никой не може да поеме отговорност да удължи гаранционния срок на ракетите, определен от Главния конструктор. В навечерието на 2008 г. Русия има 104 ракети РС-20.
„Газовите” спорове между Украйна и Русия не за пръв път се регулират с военни споразумения. През 1999-2001 г. за сметка на частично погасяване на задълженияата за енергоносители Русия получи от Украйна три Ту-95 МС и осем Ту-160, а също така 528 крилати ракети Х-55.
Да се удължава срокът за експлоатация на ракетния комплекс „Сатана”, все още е възможно благодарение на факта, че при създаване на всяка система, като правило, се залага по-голям потенциал. Въпреки това съществува разумна граница на техническите възможности. А и конструкторският колектив, който контролира състоянието на „Сатана”, днес не се занимава нито с проектиране, нито с производството на подобни ракети. Известно е, че от 50 хиляди души, които са работели преди в „Южмаш”, сега са останали едва една четвърт. Тук сега се произвеждат космически ракети като „Зенит-2” и „Циклон”.
Командващият Ракетните войски със стратегическо назначение генерал-полковник Николай Соловцов казва, че задачата е не само да се запази РС-20, на която срокът за експлоатация от декември 2008 г. вече е увеличен до 30 години, но през това време да се разработи нова тежка стратегическа ракета с подобни характеристики. Днес руските конструктори се занимават с тази задача и се предвижда новата ракета да постъпи на въоръжение през 2015-2020 г.
В момента Русия не разполага с ракети, равностойни на „Сатана”. В ракетните войски със стратегическо назначение постъпват на въоръжение модерните „Топола-М”, но те имат само една бойна глава. До началото на 2009 г. са постъпили 50 „Топола-М” - шахтно базиране, и 12 - мобилно. Подобреният вариант на тази ракета - РС-24, който ще бъде снабден с няколко бийни глави, преминава изпитания и се очаква да постъпи на въоръжение в края на 2009 г.
По данни на Стокхолмския международен институт за изследване проблемите на мира в Русия на стратегически носители са развърнати 3113 ядрени бойни заряди, в САЩ – 3575. Има разбиране, че да се живее в постоянен страх как ще започне трета световна война, която ще унищожи живота на планетата Земя, е недопустим безкраен ужас. Ето защо Москва е готова да направи стъпка към намаляване на напрежението и да се откаже от програмата за модернизация на стратегическите въоръжения, заяви генерал Соловцов, ако САЩ спрат развръщането на глобалната противоракетна отбрана.
Но съществува и друга, много сериозна опасност за Руската федерация. Ако Украйна бъде приета в НАТО, тя не само че ще „получи” натовски бази едва ли не до Москва, но и ще загуби половината от оръжието си, което винаги е създавано в кооперация с украинските отбранителни предприятия. И това не са канчета и лопатки, а космически и стратегически ракети, електроника, кораби, самолети.
Болезнен ще е ударът срещу авиацията. Основен парк на военнотранспортната авиация на Русия винаги са били „Ановете” (Ан-12, Ан-22, „Антей”, Ан-24, Ан-26, Ан-124, „Руслан”), проектирани в Украйна. И въпреки че са произвеждани в руски заводи, правото на интелектуална собственост притежава Киев. Ето защо при капитален ремонт и удължаване на сроковете за експлоатация на тези самолети трябва да се плаща на Украйна.
Руската авиация не може да съществува без украинските запорожки мотори, които са монтирани не само на някои самолети, като новия хидросамолет Бе-200, новия учебно-боен Як-130, но и почти на всички руски вертолети Ми-8МТ, Ми-24, Ми-26, включително и на най-новите Ми-28, Ка-27, Ка-50, Ка-52, Ка-60.
Руските зенитни ракетни комплекси, включително и знаменитият С-300 и бъдещият С-400, наполовина са произведени в Украйна - тежките машини, на които са базирани, радиолокационните вишки, 70 % от електрониката.
Могат да се появят проблеми в космическите изследвания, защото съществуват ракети-носители украинско производство, които извеждат руски военни спътници.
Но най-голям удар при скъсване на отношенията с украинската отбранителна промишленост ще бъде нанесен на Ракетните войски със стратегическо назначение. И не само на „Сатана”, защото има и други ракети с подобна съдба. От всичките 20 типа ракети, които са стояли някога на въоръжение в Русия, 12 са проектирани в Днепропетровск, в бюрото „Южное”, и са произведени в заводите „Южмаш”. Има още ракети, върху които украинските специалисти осъществяват авторски надзор и съвместно с руските военни анализират техническото им състояние и предлагат своето експертно мнение при удължаване на срока за експлоатация. За което Русия плаща големи суми.
Но ако украинско-руското икономическо сътрудничество бъде прекратено по политически причини, то и украинската авиационна, ракетостроителна промишленост, производството на корабни газови турбини ще понесе изключитнелно големи загуби. Икономиката на Украйна ще се срине.
И за това, че на този процес „ще помогне” егоистична Америка, има сериозни симптоми. Никак не е случайно съобщението на руския учен Вячеслав Дашичев, че съществува опасност Америка да разположи свои ракети и войски във Воронеж, Ростов и Курск. Според него Русия няма да понесе до границите й да бъдат поместени натовски бази. Преди повече от месец американците предоставиха на Украйна три ескадрени миноносеца. Киев може да поиска от Москва да освободи Севастопол за стоянки на собствените съдове.
Източник О.р.полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ http://www.novazora.net/
© Матео Салвини : Европейският съюз е бъ...
Германия - големият печеливш от дълговат...
ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В СЛОВАКИЯ
Германия - големият печеливш от дълговат...
ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В СЛОВАКИЯ
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71325
Блогрол
