Този въпрос за мен беше проблем. Какво толкова? Черната дупка привлича други небесни тела и така нейната маса се увеличава. Но не е толкова просто.  Знаем , че спрямо външен наблюдател с приближаване към черната дупка времето се забавя, като в сферата образувана от хоризонта на събитията, часовниците спират.  На фигурата с окръжност в черен цвят е изобразен  хоризонта на събитията на една черна дупка.  Тялото , което е засмукано от черната дупка е в син цвят и приближава хоризонта на събитията. Поради ефекта на забавяне на времето, външен наблюдател ще види как тялото се приближава до хоризонта на събитията все по-бавно, като никога няма да го достигне.  Тогава как расте черната дупка? Задавах си този въпрос, без да се замисля, за условията необходими за възникване на черна дупка.   

До като четох Брайън Грийн, („Тъканта на космоса ”  и „Скритата реалност”), прозрях отговора на този проблем. Самият автор не го разглежда като проблем, но в обясненията му за черните дупки, аз открих задоволително решение, за което съм убеден че е така.

Условие за възникване на черна дупка е критичната плътност. Което ще рече , че в даден обем от пространството се съдържа  достатъчно количество маса за да се образува черна дупка. Например земята трябва да се свие до размерите на монета, за да се получи черна дупка.  На фигурата масата на черната дупка е точно необходимата за обема заграден от хоризонта на събитията. Когато небесното тяло падне в черната дупка, нейната маса ще се увеличи, така че условието за критична плътност ще бъде удовлетворено за по-голям обем от пространството, в следствие на което хоризонта на събитията ще се премести към по-голям радиус. (Зелената окръжност на фигурата) За да се изпълни условието за критична плътност, не е необходимо небесното тяло да премине съществуващия хоризонт на събитията, към черната дупка. Достатъчно е да навлезе в пространството между двете концентрични сфери. Тогава общата маса на черната дупка + масата на небесното тяло  ще удовлетвори условието за критична плътност, за обема описан от външната концентрична сфера(зелената окръжност).  В този момент, хоризонта на събития се измества и описва сфера с по-големия радиус. 

 

Така си реших проблема - когато небесното тяло наближи хоризонта на събития, просто хоризонта на събитията се разширява, и обхваща падащото в черната дупка тяло.  

Изводът е много интересен и дава отговори на много въпроси, но стахувам се, че има един огромен и непреодолим проблем - Черни дупки не съществуват!

Може и да съществуват.
Копирано:
"
През 2004 е открито предполагаемо струпване на черни дупки, което разширява разбирането ни за разпределението на черните дупки във Вселената. Това откритие предизвиква значително преразглеждане на възгледите на учените за броя на черните дупки — очакваният брой нараства петкратно.

През юли 2004 астрономи откриват обект, за който предполагат, че е гигантската черна дупка Q0906+6930 в центъра на галактика в съзвездието Голяма мечка. Размерът и оценките за възрастта на черната дупка могат да помогнат за определянето на възрастта на Вселената.

През ноември 2004 група астрономи съобщава за откритието на първата черна дупка с междинна маса в нашата Галактика, движеща се по орбита на разстояние три светлинни години от Sagittarius A*. Тази черна дупка с маса 1 300 пъти по-голяма от Слънцето е в един куп от седем звезди, вероятно остатък от масивен звезден куп, откъснат от галактическия център. [13] Това наблюдение може да подкрепи идеята, че супермасивните черни дупки нарастват чрез поглъщане на околните по-малки черни дупки и звезди.

През февруари 2005 е установено че синият гигант SDSS J090745.0+24507 напуска Млечния Път със скорост, два пъти по-голяма от втора космическа скорост (0.0022 от скоростта на светлината). Траекторията на звездата може да бъде проследена назад към ядрото на Галактиката. Високата скорост на тази звезда е в подкрепа на хипотезата за съществуване на супер масивна черна дупка в центъра на Галактиката."

http://www.spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81/2179-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D0%BD-%D1%85%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B8.html

А какво са открили, бог знае, никой не се е завърнал от черна дупка, нито е ходено там.

Изложеното обяснение ми харесва,но имам два въпроса за допълване на знанията за черните дупки:

1. Какво ще стане,ако тяло с размерите на земята по един или друг начин се превърне в черна дупка- ще погълне ли звездата,около която до тоя момент се е въртяло?

2. Докога могат да растат черните дупки- предполагам не до безкрайност,нали? Какво би ги спряло да нарастват до безкрайност- ограничените размери на Вселената ли? И ако една черна дупка погълне цялата маса на Вселената,което би било прерастване на количественото изменение в качествено,до какво би довело това- до нов "Голям взрив" ли?

Най нови теоретични изследвания на професор Стивън Хокинг, доказаха че хоризонта на събитията не съществува, черните дупки поглъщат материя и енергия, и после я връщат обратно, под формата на Хокинг лъчение. Това са черните звезди на вселената. Сингуларността на черна дупка просто не съществува, както и сингуларността на големият взрив.

Ако земята се свие в толкова малък обем, че да се превърне в черна дупка, но така че общата маса да е пак същата. тогава за големи разстояния тя си запазва гравитационната същнот. Ще бъде спътник на слънцето и ще се върти около слънцето.
Черните дупки не растат до безкрайност. Ако едно тяло преминава покрай черна дупка със скорост равна или по-голяма от първата космическа скорост за тази черна дупка, то няма да може да бъде уловено от черната дупка. Освен това, вселената се разширява, като скоростта с която небесните тела се отдалечават от дадена черна дупка, е толкова по-голяма, колкото по-далече са те от черната дупка. А на такова разстояние гравитационната сила значително отслабва. Тези не бесни тела не могат да бъдат уловени от далечната черна дупка.

Да,но небесните тела не могат до безкрайност да се раздалечават помежду си,като едновременно с това увеличават и скоростта си,понеже в един момент,рано или късно,те ще достигнат скоростта на светлината и тогава ще спре или тяхното раздалечаване,или увеличаването на скоростта им,а достигането дори на субсветлинна скорост ще доведе до тяхното почти пълно дезинтегриране. Така че Вселената,дори и наистина да се разширява,не ще може да го прави до безкрайност,а застоят в космоса е непознато явление,така че рано или късно нещата ще вземат някакъв обрат. И тогава ще трябва да приемем теорията за "Пулсиращата вселена" за да не се наложи да допуснем,че светът около нас един ден ще изчезне безследно в онази "точка",от която се е пръкнал според досегашните теории за Големия взрив.

и това не трябва да ни смущава. Всъщност разширява се самото пространство. Ограничението за светлинна скорост се отнася за пренос на материя през пространството, а тук става дума за разтягане на самото пространство.
Вселената е на възраст 13,75 милиарда години, а размерите и са 93 милиарда светлинни години.

Точно това ме смущава- невъзможно е материята да е спазвала закона за скоростта на светлината и да е изминала път от 47 млрд светлинни години само за 13-14 млрд години. А как се е придвижила със свръхсветлинната скорост,която е необходима за целта и която уж беше невъзможна? Това огромно противоречие е довело до невъзможността за прехваления,а всъщност посредствен корифей Айнщайн да създаде онази "Теория на всичко",която беше пред очите му но все се изплъзваше от научните обосновки,а изчисленията му накрая показаха,че дори теорията му за относителността не е вярна,поради което той унищожи последните си проучвания.

А как си представяш самото това "разширение на пространство", на къде ще се разширява , във себе си ли, пълна безсмислица.

Зависи колко бизо минават до черната дупка, ако са много близо, ще се уловят от нейното гравитационно поле, а вселената се разширява само в едър мащаб.

Айнщайн, рано или късно, ще бъде изхвърлен от съвременната физика. Хокинг не е съгласен със сингуларността, предсказана от ОТО. Айнщайн подлежи на ревизия, още повече че досега от вече десетилетия, напъните да се обедини общата теория на относителността със квантовата механика, са безплодни.

ще стане частен случай от по всеобхватна теория, в която няма да фигурира сингуларността, също както Нютоновата теория за гравитацията е частен случай от ОТО.

Пространството се разширява, а материята се носи с пространството. Това не се счита за движение. Движение имаме, когато материята се носи през пространството.
Нека да проведем един опит: Представи си че се движиш с мотоциклет със скорост 250 км/ч. Тогава ти ще считаш себе си за неподвижен, а галактиките от вселената се движат покрай теб със скорост 250км/ч. Тогава, макар и малка скорост на движение, ефекта на скъсяване за големи разстояния е осезателен. Така галактика, която се намира на милиард светлинни години от нашата, спрямо теб ще е по близо до нашата галактика с няколко хиляди светлинни години. На фона на милиард няколко хиляди са малък процент, но като абсолютно разстояние никак не е малко. Спрямо наблюдател от земята обаче, това разстояние ще е точно един милиард светлинни години. Решаваш да спреш, натискаш спирачка и за 10 секунди вече мотора не се движи. Тогава твоята гледна точка се променя. Разстоянието между двете галактики се е увеличило до 1 милиард. светлинни години, което ще рече за 10 секунди, отдалечената галактика е изминала хиляди светлинни години. Ако се движи със скоростта на светлината , тя може да измине само 10 светлинни секунди. Спирайки мотоциклета, ти всъщност принуждаваш пространството да се разшири, по същия начин, както се разширява вселената.
И всичко това следва от специалната теория на относителността, която е създадена върху постулата, че няма материя, енергия или информация, която да се движи по бързо от скоростта на светлината.

Тези теории са ми известни, но интересното е как Айнщайн тълкува самото пространство и време, какво представляват те, как е възможно самото пространство и време, да се криви разширява, това са характеристики на веществото. От кинематиката е известно че движение се дефинира само спрямо вещественно материално тяло, наречено отправна система, как е възможно да се дефинира движение спрямо самото пространство, ако съществува едно единственно тяло, как ще определим дали то се

движи или не, спрямо самото пространство или време ?, как е възможно пространството да се разширява, като то не е материално не е вещественно, за да може да се разширява, нещо характерно само за вещественната материя. Освен ако Айнщайн го тълкува като някаква форма на материя подобна на вещество. Разширява се например газ, течност или твърдо тяло, но пространство ?!?. Иначе СТО и ОТО са перфектно развити като теории, даже и дават предсказание за експерименти и явления, като прецесията на афелия на Меркурий, гравитационите лещи, по дългият живот на мюоните и т.н.

така че в отговора си ще гадая. Така както материята има структура, пространството също има структура. Бозонът на Хигс, който търсиха в ЦЕРН, дори го бяха обявили за открит, но още като че ли не са сигурни. Предполага се, че този бозон изпълва цялото пространство като го наричат океанът на Хигс. Оприличават океана на хигс, като пълен океан от меласа-гъста течност. А движещите се материални тела изпитват съпротивление през тази "меласа", което всъщност им дава инертност. Т.е, те придобиват инертна маса. Но за ралика от обикновената материя, пространството има някои загадъчни и все още не обяснени особености. В аналогията с меласата, при всяко движение тялото ще изпитва съпротивление, до като в океана на хигс, само при ускорение телата изпитват съпротивление. Движещите се с постоянна скорост тела не изпитват съпротивление.

навярно си запознат с концепцията за ефира, но опита на ММ през 1887г го отрича. Възможно е този ефир, да има много особенни свойства, неизучени досега, дали той няма да се окаже в края на краищата, тъкънта на пространство-времето? Айнщайн в началото при създаването на СТО, е отричал ефира, но в последствие когато е завършил ОТО, изнася доклад в подкрепа на ефира.