Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2016 00:26 - Je suis Трифон Иванов
Автор: varg1 Категория: Спорт   
Прочетен: 765 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 20.02.2016 00:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Мила ми Мика, когато ние сме писали за Туньо, ти си била в Ташкент

МИКА Стоичков, даже не СтоичковА, както е по българската традиция, се пусна по мейнстрийма. Казвам го така, че ако напиша “по течението”, сигурно няма да ме разбере.

В “Оркестър без име”, където всяка реплика почти си е култова, Павката Поппандов, който е автомонтьор и китарист, още в началото казва: “Качило се е всяко на кола и писка!”

Та горе-долу и Мика - прочела, че е модерно да се плюе по “журналята”, и тя започнала да изкарва тях виновни. В случая - че пишат много за Трифон Иванов след смъртта му, а не са писали преди това. Просто се чудя как не е изкарала, че направо медиите са докарали инфаркта на железния №3 от Пеневата чета.

Само че дъвката “журналята са виновни” вече започва да става безвкусна.

Моите уважения към Христо Стоичков. Той е най-великият български футболист и ако Микито

намери поне един

ред, подписан от

мен, в който да се

твърди обратното,

ще се оттегля в

манастир

Най-вероятно в Пармския манастир. Но една неуспяла кифла, чиито основни достойнства са родословното ѝ дърво и кратката връзка с главния актьор на провален сериал, да ми държи тон и да ми чете конско - това няма как да го оставя без коментар. Особено пък по отношение на Трифон Иванов.

Към Туньо имам специално отношение. Той ми е набор и смъртта му - болезнена, неочаквана,

жестока,

несправедлива,

ме потресе дотолкова, че от събота досега не успях да напиша нито ред. През цялото време си спомнях първия ни визуално-вербален контакт през късната пролет на 1996 г.

Качих се на Панчарево, където бяха националите. Пеневата чета се готвеше за европейските финали в Англия. Между другото, първите за българския национален отбор. Но целта беше интервю с българската съдийска тройка, която също трябваше да пътува за Острова. Между другото - за последен път на голямо първенство, трябва юбилей да им празнуваме, че вече 20 години няма наша съдийска тройка на голямо първенство.

Та говоря си аз с Наско Узунов, Иван Леков и Данчо Йорданов на една от масите пред кафето, а до нас сяда Трифон Иванов. Не му се тренираше, затова казал на Пената, че е контузен, и излязъл от терена. Дойде един човек и помоли Трифон да се снима с него. Той се огледа, стана и изведнъж се обърна към мен: “Ела бе, колега, ела да се снимаме.” “Защо, Туньо?”, питам аз, защото не бяхме чак толкова близки. “Ами да придадеш интелигентен вид на компанията”, беше отговорът, след който всички бяхме под масите от смях.

Помня и световното във Франция, хотела на нашите преди мача с Испания. Излиза Трифон във фоайето, вижда ни трима-четирима журналисти от вечното присъствие и тайнствено процежда: “Ня-ма ги!” Кого няма, Трифоне”, питаме ние. “Нали сте журналисти, разберете”, беше разстрелващият отговор.

Нямаше ги Христо Стоичков и Любо Пенев, които си бяха били камшика преди най-важния мач. Но и тогава Туньо успя да разведри ситуацията с неподражаемия си хумор. След два дни, когато трябваше да си тръгва с кола към Виена, ми каза: “Сега недейте да ни разкоствате, това е световно, трудни съперници, на всеки се случва да отпадне. Пишете позитивно, идват другите квалификации, за вас, журналистите, ще е полезно да се класираме.”

Аз му казах тогава: “Туньо, за това европейско аз съм се класирал вече.”

Грубо беше,

видях го

в очите му

И до днес не мога да си го простя. Той сигурно го е забравил, поне така схванах миналата година в Стара Загора на европейското за юноши, когато се прегърнахме и му казах, че го гоня по килограми. Но аз не съм го забравил и досега се коря, че бях прекалено груб и невъздържан заради отпадането след 1:6 от Испания.

Та за тези неща се сещам, когато Мика Стоичкова тръгва да ми държи сметка, че аз, ние, медиите, сме се сетили за Трифон чак след смъртта му. Не, мила. Ние за Трифон, за баща ти, за всички велики футболисти от това поколение пишем непрекъснато. А специално за Трифон сме писали даже само хубави неща. Прочете ли ти интервюто на колежката Дима Максимова от 23 юли 2011 г.? Смяташ ли, че Краси Минев и Владо Памуков са знаели за фаталния инфаркт, че да бързат да направят телевизионното интервю? Жалък опит е това да се направиш на интересна, защото, когато ние сме писали за Трифон Иванов, при това във възклицателно наклонение, ти си била в Ташкент. Питай Пената какво значи това, той държи патента.

И последно. Трифон Иванов е футболист №1 на България за 1996 г. Такъв го направиха журналистите.

 

Б. ред. : В сряда журналистите от Дарик радио удостоиха Стефан Данаилов с наградата “Легенда на годината”. Той, слава богу, е жив, преживя тежко изпитание, а неговият талант и принос за културата се оценяват именно от журналистите. Те са важни хора в общественото говорене, защото дават оценките приживе и показват и доброто, и лошото в хора и явления.

https://www.24chasa.bg/Article/5310861

 

 

 

 

 




Гласувай:
4
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 14428913
Постинги: 16900
Коментари: 9166
Гласове: 68010
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031