Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2015 00:28 - КРОЙФ ОСТАНА САМО СЪС СНИМКАТА
Автор: varg1 Категория: Спорт   
Прочетен: 824 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 22.12.2015 00:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Здравейте, фенове! Екипът на Българския фен-сайт на Милан Ви предоставя част номер 5 от поредицата „Златните червено-черни 90 минути“, посветена на финала на КЕШ от 1994г. между Милан и Барселона. Приятно четене! Вечерта преди финала, Йохан Кройф твърди, че е невъзможно да загубят. Повече от двадесет години по-късно, помощник-треньорът на Барселона онази вечер Чарли Рексач признава, че е било невъзможно да победят. 18-ти май 1994г. трябва да бъде вечерта, в която дрийм-тиймът на холандеца става вечен. Вместо това е нощта, в която мечтата умира. Кройф обещава да прекрати хегемонията на Милан, но италианците правят това с „блаугранас“. Никой не се съмнява, че Барселона ще спечели в Атина. Отборът на испанците е революционен, също като Кройф. Футболистите му променят начина, по който се мисли за играта, доминирайки над всички в Испания и Европа. Току-що спечелили четвърта поредна титла в Ла Лига, Барселона кацат в Гърция с високо вдигнати глави, а 24ч. преди финала, Кройф се снима с трофея в ръце. Последният път, в който ще го докосне. „Барселона са фаворити“, казва той. „Ние сме по-завършени, силни и опитни от финала на Уембли (първата европейска титла на отбора). Милан въобще не са от нашата класа. Те разчитат на защита, а ние на атака. Докато ние купувахме Ромарио, вкарал 30 гола в 33 мача, те преговаряха за Марсел Десаи. Това говори достатъчно.“. Всъщност, същият полузащитник ще забие последния пирон в ковчега на испанците ден по-късно. „Думите на Кройф бяха унизителни и наистина се забиха в главите ни“, спомня си Били Костакурта. „Ако не ги беше изрекъл, може би щяхме да играем по-лошо онази вечер.“. Даниеле Масаро потвърждава: „Всеки път, когато прочитахме в пресата какво са казали от Барселона, ни правеше още по-решителни“. На сутринта на 18-ти май, каталунският „Ел Мундо Депортиво“ заявява, че Барселона е в най-добрия си период срещу „най-бедния Милан в ерата Берлускони“. Ентусиазмът в Каталуния не е напълно неоправдан, защото е факт, че „росонерите“ са без Рууд Гулит, Ван Бастен, Франк Рийкард, Франко Барези и Алесандро Костакурта - петимата най-важни играчи от началото на десетилетието. Без двамата централни зашитници, взели страха на всички нападатели в Европа и Италия, Милан са куц кон в очите на всички. Добавяйки това, че я няма холандската магия в предни позиции, коефициентите на „росонерите“ са близо двуцифрени. „Не бяхме фаворити, безспорно“, казва Паоло Малдини Сатиричното шоу в Испания „Краковия“ излъчва скеч, в който дъската за тактически наставления на Кройф е без магнити, а е изписано само „Барселона шампион“. Всъщност, това не е далеч от истината. „Ние отидохме в Гърция, за да си вземем купата, не да се борим за нея.“, спомня си член на щаба на испанците. Чарли Рексач казва, че отборът въобще не се е подготвял и им е липсвала концентрация. Това определя Атина като началото на края за червено-сините. В съблекалнята на Уембли две години по-рано Кройф казва на играчите си: „Излезте и се забавлявайте!“. В Атина думите са: „Вие сте по-добрият отбор, ще спечелите!“. През 92-ра е приет за гении, а 94-та - за глупак. Двата отбора преди началния сигнал на рефера Филип Дон Години по-късно, самочувствието на Барселона срещу Милан е необяснимо. Факт е, че италианците стъпват във финала сериозно отслабени, но също така е факт, че Фабио Капело успява да вдъхне нов живот на определяния за умиращ тим на Ариго Саки, използвайки нови методи на дисциплина. Кройф се изправя срещу тим играл финал на КЕШ преди 12 месеца, търсещ реванш и спечелил Скудетото през 92-ра непобеден, стигайки до общо 58 мача без поражение. Също така, шампионският сезон на испанците в Европа е без Милан в турнира, след като италианците са изхвърлени за една година поради напускане на терена при гостуването на Олимпик Марсилия предишната кампания. Кой знае дали Кройф щеше да триумфира и тогава ако в схемата беше Капело? Даниеле Масаро си спомня, че играчите провеждат по две тренировки дневно в дните преди финала, докато дрийм-тиймът от Испания разглежда забележителностите на Атина. На пресконференциите, присъства само Капело. „Ходеше само треньорът, защото концентрацията ни беше завладяла, не можехме да говорим за нищо друго освен тактика.“. Самият Капело остава спокоен, виждайки поведението на противника. „Да, те дойдоха със самочувствие на шампиони и мислеха, че единственото, което се изисква от тях е да си облекат екипа и да излязат на терена, но им доказахме, че е нужно много повече, за да ни победят. Анализирахме тактическите им слабости до дъно и успяхме да ги излъжем“. Мауро Тасоти признава, че в отбор е имало притеснение, особено от Ромарио и Стоичков. „Уважавахме ги, дори и да не бяха в най-добрата си форма. Но аз все още не мога да си обясня поведението от тяхна страна.“. Хосе-Мари Бакеро и Мауро Тасоти се поздравяват преди жребия Финалът започва и още от началото се забелязва недостиг на сили у Барселона – машината не работи на пълни обороти, тъй като няма много свободни пространства. „Гледах десетки записи на мачовете им и реших да оставя Алберт Ферер (десен бек) да разиграва топката отдясно, защото той беше единственият без кой знае какви технически данни. Правейки това, всички други футболисти на Барселона бяха пресирани максимално. Това беше ключът към успеха.“, обяснява Капело. Полузащитата на Милан смазва тази на опонента. Десаи доминира пред защитата, Деметрио Албертини постоянно пуска топки напред, Гуардиола не успява да се ориентира за всичките 90 минути, а Ромарио и Стоичков не виждат топката. „Ние не играхме лошо, ние просто не играхме“, обяснява Кройф. Часовникът отброява 22-рата минута, когато Себастиано Роси рита топката дълбоко в половината на испанците. Мигел-Анхел Надал бърка високата топка с неточен пас и оставя тя да достигне до Савичевич. Сърбинът минава покрай централния защитник и пробива към наказателното поле. Настигнат от Ферер, той рита топката, но се подхлъзва. „Все още спорим дали е искал да стреля към вратата или да ми подаде“, разказва с усмивка Даниеле Масаро. Именно нападателят е на втора греда, където се озовава и топката, и му остава само да я прати във вратата. Масаро праща топката в мрежата на Барса за шок на целия стадион и цяла Европа Испанците се оглеждат и не осъзнават какво се е случило. На скамейката на Милан всички скачат и прегръщат Капело, а по лицето му не трепва и нерв. Точно преди края на полувремето Донадони финтира Ферер, приближава пеналта и връща топката назад към Масаро, който е оставен непокрит. „Казах си: Пробвай!“. Италианецът изпраща силен удар с левия крак в далечния ъгъл на Субисарета, предвещавайки какво следва след почивката и давайки спокойствие на целия отбор. Режисьорът дава кадър на Капело – изражението му не се е променило. Таблото на полувремето е нереално за Барселона Петнайсетте минути в съблекалнята не променят играта на никой от двата отбора. Италианците продължават доминацията си по всеки сантиметър трева, а Барселона са неадекватни. „Минути преди мача, президентът дойде при мен и ми каза: „Деян, ти си геният на този отбор. Не ни предавай сега!“ “ Само две минути, изтекли от втората част, Савичевич открадва топката от Мигел-Анхел Надал и сътворява един от най-великите (ако не и най-великият) гол в Шампионската лига, след като по диагонал, извън наказателното поле прехвърля Субисарета за 3:0. Una cosa da Savicevic (Магията на Савичевич). Термин използван десетки пъти в Италия „Щом извадих за трети път топката, знаех, че всичко е свършило“, казва стражът на Барса онази нощ. Чак след третия гол, Капело е с изписана усмивка и изумление по лицето от това, което е видял. Камерата се прехвърля на Кройф, който е с празен поглед в нищото. След гола на Савичевич испанците играят с мисълта да не получават повече, но Милан имат други намерения. Малко след третия гол, Масаро нацелва гредата, с което пропуска възможност да бъде първият футболист след 69-та, който отбелязва хеттрик на финала. В 58-та минута Марсел Десаи пробива в половината на Барса, защитниците на противника се скупчват около него и Донадони, като последният е съборен, но с върха на бутонките си плъзва топката напред към свободния французин. Той отправя силен удар в далечния ъгъл, с което праща испанските шампиони в нокаут. За разлика от Ромарио, Десаи вкарва гол във финала На тъча Капело е с ръце в джобовете и с лукава усмивка се е обърнал към публиката, където най-отпред е и цялата журналистическа група, писала по страниците си, че купата има резервирано място в обратния полет за Каталуния. Думите са излишни. „Ако искаш да правиш красива музика, ти е нужен оркесър от световна класа. Това беше отборът в Атина. Всички играчи достигнаха такова ниво, че можехме да победим всеки. Щастието беше огромно, защото връщайки се при назначаването си три години по-рано, победа, и то такава, беше трудно въобразима.“. След края на срещата всички в бяло са в делириум. Първото нещо, което прави Даниеле Масаро, обаче, е да стигне до Христо Стоичков и да размени фланелката си с неговата. „Той ми беше идол и до ден днешен пазя медала от Атина в неговата фланелка.“. Малко след това капитанът на „росонерите“ тази вечер – Мауро Тасоти вдига над главата си петата титла в Европа, оставяйки Барса с една единствена. Загубата за испанците е толкова силна, че води до разруха впоследствие. Голямата звезда Ромарио извежда Бразилия до световна титла през лятото, но не се връща в Барселона. Субисарета е с устна договорка за подновяване на договора, но това не се случва. Лаудруп също напуска потъващия кораб и отива в кръвния враг Реал Мадрид. Не само Субисарета, но и всички фенове на Барса не искат да повярват Интересен факт е, че 18-ти май е дата за парламентарни избори на Ботуша и същата вечер е обявена победата на Силвио Берлускони, с което той може да сформира правителство. Именно поради това на следващата сутрин заглавието на “Corriere della Serra” гласи: “4:0 и 159-153 – надеждите на Кройф и Ахил Очето (ляво-центристки политик) са изпепелени“ За Милан, радостта е голяма, но след загубата на финала на КЕШ от Аякс на следващата година, е ясно неизбежното – залезът на великия Милан, започнат от Саки и доосъвършенстван от Капело е напът. След неуспехът за защита на европейското клубно злато, за „росонерите“ остават 8 години до изграждането на тим, борещ се за титлата. Въпреки това, събитията от 18-ти май остават във футболната история с поуките, че футболът не е игра на самочувствие и техника, а на смелост и мъжество. Това, което направи Милан преди 21г., едва ли някога ще се повтори. „Това, че влязохме в мача като аутсайдери, може би ни помогна много. Това е може би най-великият финал, който Милан е изигравал.“ – Паоло Малдини Виктор Петков Всички статии от рубриката досега: 

http://acmilan-bg.com/leon_news_full.php?id=27105
ACMILAN-BG.COM БЪЛГАРСКИ ФЕН - САЙТ НА МИЛАН




Гласувай:
4



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20120785
Постинги: 18642
Коментари: 10023
Гласове: 71260
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031