2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
31-годишният варненец бе от генерацията на Тиери Нювил, Кевин Абринг и От Танак и по нищо не им отстъпваше. Но поради определени обстоятелства така и не получи възможност да разгърне пълния си потенциал. След победата на рали "Варна" отново имаше шанс. Също както след третото място в J-WRC през 2010 година. Направи всичко възможно, за да го сграбчи толкова здраво, че каквото и да се случи, да не му избяга повторно. Толкова здраво, че не го пусна до сетния си миг.
Славов не прави... Не правеше грешки. Просто не можеше да си го позволи. Заради ограничения бюджет неговото Clio трябваше да стига винаги на ход до финала. Следя кариерата му под лупа вече седем години и не мога да си спомня за нито един сериозен инцидент с негово участие. На рали "Твърдица - Елена" обаче направи две катастрофи, втората фатална.
Не искам да виня Pegasus Racing. Те дават под наем автомобила при съответните условия, с които състезателят се е съгласил. Още на първата отсечка обаче уж по-добрият от миналогодишния Abarth Grande Punto S2000 остана без серво заради паднал ремък. Във втората Тодор излетя от пътя.
След нечовешките усилия на всички механици автомобилът бе готов за втория ден. Защо стартира отново? Цял ден този въпрос изниква в съзнанието ми. Защо пораженията не бяха толкова сериозни, че да не може да кара в неделя? Защо механиците бяха такива професионалисти, че автомобилът бе възстановен? Защото единственото, от което Славов се интересуваше, е да кара и да дава добри времена. Защото бяха вложени толкова усилия, за да получи силен автомобил и да се бори за титлата.
Бях убеден, че най-накрая е дошъл моментът, в който Тодор ще има късмет. Особено след победата на рали "Варна". Но знае ли човек, може би наистина е имал късмет. След всички циркове в българския автомобилен спорт все още не проумявам как намираше сили да продължава напред и да се усмихва. Ако не беше фаталната катастрофа, тези циркове щяха да продължат за него и в крайна сметка да убият желанието му да се състезава. Да убият и него, макар и на метафизично ниво.
Щастлив съм, че през последните седем години имах възможност да преживявам всеки един успех на Славов. И всеки тежък момент - също. През 2011 г. бях на рали "Барум", когато Тодор се бореше за първото място в групата на автомобилите с един двигателен мост. Беше отворил преднина от над половин минута, въпреки че караше със стари сликове и правеше феноменално състезание. Спукана гума обаче му отне лидерската позиция. Бях бесен, не можех да си намеря място от яд в сервизния парк, а Тодор, в типичния си стил започна да разказва спокойно каква е причината за спусканата гума. Без да драматизира, без да се оплаква и без да сваля усмивката от лицето си.
Преди две години, на рали "Стари столици", Славов караше на прекъсвач на шеста. В един момент пред него излезе катеричка. За да я спаси, рязко смени посоката и по някакъв начин успя не само да я избегне, но и да хване автомобила. Може би и на рали "Твърдица - Елена" е имало катеричка, която все още трепери от страх при мисълта какво е щяло да я сполети. Там горе, където си ти, има една катеричка по-малко благодарение на теб. Може би са и повече! Там горе има и един автомобил, специално за теб. Спонсорите казаха, че е крайно време да карате заедно с Колин Макрей!
http://www.ams.bg/content/sbogom-toshe-017320