ПАЗАРИТЕ ОТ МИНАЛОТО НИ В МАЛКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА – МЯСТО ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ СНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТА, СЕ ЗАВРЪЩАТ В ЕЖЕДНЕВИЕТО НИ

   В почти всички малки градове на България в определен ден на седмицата в миналото е имало пазар. На този пазар хората от селата са предлатгали предимно селскостопанската си продукция, която продавали и срещу получените пари си купували стоки, които не могат да си произведат сами. Разнообразието от тези стоки е било огромнно, като е имало и специализирани пазари, напр. само за живи животни и то дори с още по-тясна специализация,напр. конски пазар.

   Където не е имало по-изявено като насено място, пазарът се е провеждал в определена местност, по средата на селищна система, тогава център на махали. Давам пример с днешното село Русалско в Родопа, което е възникнало точно на такова място. За да бъде пазарът по-уреден като площи, навеси и др. в Русалско се заселват хора християни, които остават трайно там, построяват дори и църква, основават село, дивното село Русалско, една източнородопска перла. Но всичко се променя, те напускат селото, къщите купуват турци от съседните махали и днес от християните в селото, някога местност в планината, където се е провеждал пазара, стърчи една частично разрушена църква с джамия до нея, заобикалена от две турски махали с изглед към красавеца Бездювен...

  Пазарът като място за търговия е останал в бита на Българите в Запаните покрайнини. Отбелязвам, че там нашите сънародници са съхранили ценностната си система от преди сто години, когато са били откъснати от България според Ньойския договор. Тази ценностна система е гарантирала живота и ситурността на хората в България векове, взаимоотношенията между самите хора. Основанието да запазят хората там ценностната си система е неотнемането по времето на югославския комунизъм на собствеността им по съветскски /сталински/ тертип, акт, който отнема свободата на хората да зависят от ебе си, прогонва ги от от родните им места по градовете, където те, загубили свободата си единствено могат да предложат работните си ръце. Зависимостта, планирана от комунистите да променят мисленето на хората превръща тези без духовни ценности и опори в манипулируеми боклуци. Такива само могат да си изберат напр. президент простакисимус.

   Пазарите н Западните покрайнини функционират до днес, функционират и в Западна България. В определени дни има пазар в Босилеград, където живеят най-бедните българи, в Цариброд и Пирот, където условията на живот са по-добри. В най-изгодно отношение е пазарът в Цариброд, на 5 км. от Калотина, където за хората е жизнено важно да продадат продукцията си и да получат пари за гориво за тракторите си, за лекарства и др. нужди. Този пазар е най-оживеният от всичките в Западните покрайнини, макар пазарът в Пирот да е няколко пъти по-голям по площ. Пазари в определни дни стават в Годеч, в Своге и другаде.

    Тази тенденция да се предлагат на пазара селскостопанските стоки на хората се разширява и по други начини, защото това остава на много места единственият поминък на много хора в страната ни. Стоки на селскостопански производители все в по-голямо количество достигат до пазарите на големите градове, на местата-пазарища покрай улици и магистрали между населени места, цитирам пазарът при Костинброд и при с. Лозен до Пазарджик.  Сега се утвърждава нова тенденция, на един от най-големите пазари в София, Женският, в събота и неделя да се предлагат селскостопански стоки като млечни произведения, сладка и консерви, но и още доста други неща. Търсенето на тези стоки става все по-голямо, опашките пред тези щандове са дълги, стоките на хората – екологични.

   И още една тенденция забелязвам, но няма да се сезирам върху сенчестата й страна. Все повече стоки от Западните покрайнини се предлагат на нашия пазар помежду други в определени магазинчета, но специалистите не само определят произхода на стоките, но и населените места, от които те идват. Цените на тези стоки са по-ниски от тези във веригите на големите разбойници, цитирам Фантастико, а това, което се продава в тези малки магазинчета е наистина екологично. Да се пазарува от магазинете, където стоки предлагат стоки от сънъродниците ни от Западните покрайнини, е помощ към самите тях.