Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2020 11:05 - ВИЛНА ЗОНА „ПАНИЦИТЕ” НАД КАЛОФЕР
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 746 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 20.02.2020 11:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                            На паметта на замръзналите в Балкана баща и син....

    
                                          ВИЛНА  ЗОНА  „ПАНИЦИТЕ”  НАД  КАЛОФЕР

 

  Трагичният край на двамата туристи, баща и син, замръзнали непосредствено до тази вилна зона, е причаната да опиша мястото й – на рида, разделящ долините на реките Тунджа и Бял, наричана още Джендемската река, а в по-долното си течение - Стряма.

    Местността Паниците по долината на р. Тунджа носи това име в един участък по нея на около 7 км. над Калофер. Наименованието идва от влъбнатините по скалното корито, състоящо се от сиви скали, а не от преобладаващите тук тип скални масиви от гранит, състоящи се от кварц, ортоклаз и слюда. Ако в тази комбинация липсва слюда, скалата е сиенитна. Дали от водопадчета, вече изчезнали или от съдържание на различни скални в масивите на скалите са причина за тези „паници” по тях не ми е ясно, но те са природен паметник и всеки, по някакъв повод в Калофер е добре да ги посети. След тях част от водата е хваната от савак, който я отвежда към тръби за питейна вода на Калофер.

   Ако се пресече реката, която се явява малко в ляво от пътя, започва почвен път към вилната зона, където има няколко крайно бедни, неугледни и развалящи красотата на местността къщи. Тези бедни къщи биват Наричани Вилна зона „Паниците”. А долу покрай този природен паметник, от който има изглед едновременно към масива на Ботев и на ТГриглав мутри яко инвестират в строитерство.

   От тази вилна зона нагоре по рида, за който казах, че разделя долините на реките Тенджа и Бяла започва път, строен, изоставян  пак строен, който повежда нагоре над местността Люляците. От нея пък се разкрива друга красота, към рида Дюса, където той завършва с местността Еллидере /50 рекички/, там е калоферският манастир Света Богородица. Този път с лек наклон продължава нагоре, нагоре и достига до едно място, където при едни скали изведнаж свършва. Вижда се отклонение с метални колове, което стръмно преодолява рида, достигайки заслон Бункера.

   Пътят до тук е по южния скат на рида, който идва от седловината Маринка и разделя реките Бяла и Тунджа, която идва от местността Пилешки полог от рид, разделящ река Тунджа и по-голямата от нея река Тъжа.

   След свършването на пътя, минаващ по гол учадстък на Балкана, наричан Люляците, той преминава в пътека през местността Бъзовица. Името на местността идва от двете реки със същото име, ще се върна на тях. След Бъзовица започва Рогачевата гора с едни от най-прекрасните буки на Балкана, следва стръмно изскачване, пресича се рида  с Калоферските Купени и се излиза на терасата с хижа Рай и Райското пръскало. Нещо много, много прекрасно. От райската поляна се разкриват гледки към Джендема, но и към скалните масиви на вр. Ботев, по които маркирани алпийски турове.

   Този маршрут може да бъде започнат и от манастира „Св. Богородица”, находящ се на мястото, където Бялата река излиза от Джендема. Днес там има екопътека, разрешаваща достъп до един природен шедьовър, Синия вир. Твърди се, че до сега хора не са преминавали по долината на тази река, излизаща горе при водопада на р. Канина. Правилно са израли хората тук името на местността, Джендема.

   Този манастир е на прекрасно място, в една долина между централното било на Балкана и един рид, от другата страна на който е Карлово, наричан Дюса /Равни чал/, в Карлово известна като Карловския Балкан, чиито център е над с. Левски. Пътека от манастира повежда към Малкото манастирче, по-красиво място за наблюдаване на масива на вр. Ботев просто няма. Това е светата истина, едва ли някой познава по-добре Балкана от мен, аз го твърдя.  От площадката пред манастирчето се виждат три пръскала високо под вр. Ботев и едно голямо под тях, наричано Бъзовското. Реките, скачайки в три пъскала се обединяват в една, Голяма Бъзовица, от където те скачат в голямото  пръскало, виждащо се от площандката пред манастирчето. От тази площадка се виждат скалите под вр. Ботев, как те са със различен състав, има и бели и горе високо-високо се виши вр. Ботев. Който е бил на Малкото манастирче, спомняйки си за този изглед към вр. Ботев, ще ме разбере.

  От Малкото манастирче се продължава по лек наклон в буковата гора и се достига вилна зона Паниците. Тя се пресича и се завива в ляво нагоре, където се поема към х. Рай, а ако се предприеме изкачване по тръбните колове, се излиза на заслоните Бункера, Маринка и вр. Ботев.

   Бащата и синът са намерени близо до вилната зона Паниците. Така, както показаха мястото, те са се свлекли на 5-10 м. под пътя към деренце, приток на р. Тунджа и са останали там. По моя преценка те са били отдалечени на по-малко от 500 м. от първите къщи на вилната зона, където ако са достигнали щяха да разбият на някоя къща врата или ппрозорец, да запалят печка, да се стоплят и да оцелеят. Това е предположение, двамата метеоролози от вр. Ботев, Тарзана и бай Благо са слезли в такава стихия със замръзнали карака и крката им са били ампутирани. Интересното за мен е това, че те са следвали точно маршрута до точката, където са замръзнали или са останали без сили. Аз бях убеден, че са издухани от вятъра, движейки се по билото, разделящо реките Тунджа и Бяла, което при Калофер носи името Стражите. Въвежзам имена на още два такива превала, свързващи Балкана със Средна гора, Гълъбец и Козница.

   Имал съм доста трудни моменти в планината, някои съм описал, в момента си спомням как се строжи леда на р. Елешница под мен в една много студена зима и намокрих краката си. В момента съм в силна емоционална възбуда и поради друга причина - претърпях операция срещу херния и такива трагични събития, свързани с планината ги възприемам лично, като да са се случили с мен. Винаги съм блатодарил на Господ, че ме е пазил, но на тази възраст се убеждавам, че ме е пазил твърде дълго, тгвърде много, избавял ме е от моменти, при които ако не съм имал неговата помощ, отдавна да ме няма и мен. И си мисля, че малко съм Му благодарил. Утре ставам на 76, ще поправя промил от тази моя грешка, когато мина през църквата.

   Светла им памет на тези млади хора, не отправям никакъв упрек към тях. Слуцилото се нека послужи за урок на тези, които посещават Балкана. Той е опасен и през лятото, но през зимата вероятността от летален край при посещението му е доста висока.

   Завършвам с един мой детски спомен:

   Между местността Паниците и Калофер има едно място, наречено Свети Кирик. На определена дата през лятото там става/ше/ събор, продаваха дъвки, балони, печаха кебапи. Мястото е много красиво, около него имаше много агъли /летни кошари за овце, да не ги отмъкнат през нощта вълците/. Някога като деца, макар и много малки, много ходехме за разлика от днещшните момчета с дебели дупЕта. Били сме вероято 6 годишни, отидохме и ние, наколко деца на събора. Само че небето притъмня, започнаха да падат единични топки град с големина на яйце. Не много, нарядко, но ако прасне туй нещо някой по главата, ще го убие. Сергии, хора, всичко изчезна, ние – толкова ни бил акъла – побегнахме по пътя за Калофер. По едно време се усетихме, че става страшно и навлязохме в гората от лещак край пътя, но тя може ли да спред такова ледено яйце. Изведнаж едно от децата падна и не се движи – ни чува, ни мърда. Стана обаче и пак тръгна, а ние видяхме огромна бука, като буквално се залепихме покрай дънера й. След малко ледените яйца престанаха да падат, заваля истински град, който не е опасен да утепа някого, после премина в дъжд, но толкова силен, че скатът към пътя се превърна в река. Спря дъждът, спряха гръмотевиците, изгря слънце, слязохме на пътя, абсолютно мокри и премръзнали и така се прибрахме. Майката на детето, което падна каза, че е ударено по врата и добре, че не е ударено по главата, защото на децата главите са меки...





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12182385
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031