Това най-вече се дължи на Принципа на Питър:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80?fbclid=IwAR34QNqrDBNk6YKw012Pckf1zpRvhAHpN-QsjYq_R3HsGEfZdrw4fKOfZNo


В общи линии Принципът на Питър гласи: В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност. Питър прави своите наблюдения в системата на канадското образование, но принципът е универсален и може да бъде приложен към всяка фирма, политическа организация, държавна служба, държавни органи и други видове изкуствено създадена йерархия. Един от многото примери за действието на принципа е този с учителя, който е много добър педагог и бива повишаван в йерархията, докато не става училищен съветник. На този пост той не върши никаква работа, защото тук не се изисква педагогически опит, а съвсем други – управленски – качества. Учителят е достигнал своето ниво на некомпетентност. Друг пример е този с офицера, който бива непрекъснато повишаван за успехите си на бойното поле. Накрая той бива назначен на дипломатическа мисия, където има пълен неуспех – с другите дипломати той се държи така, както е свикнал да общува с войниците си на бойното поле. На този си пост офицерът е достигнал своето ниво на некомпетентност. Под йерархия Питър разбира организация, чиито членове или служещи са подредени по ранг, степен или класа. Единственото ограничение в принципа е, че йерархията трябва да е достатъчно висока, т.е. да съдържа достатъчно на брой стъпала или степени.

От принципа на Питър произтичат два основни извода: работата се върши от хората, които още не са достигнали своето ниво на некомпетентност; след известно време всяка позиция в дадена йерархия се заема от сътрудник, който е неспособен да си върши работата. На произтичащия от втория извод въпрос: Кой тогава върши работата в една такава йерархия, Питър отговаря, че не всички достигат едновременно своето ниво на некомпетентност и работата се върши от тези, които не са достигнали още своето ниво на некомпетентност.


Вие достигнали ли сте до своето ниво на некомпетентност? Сещате ли се за примери за хора в България, които са го достигнали? Прав ли е бил Лоурънс Питър за йерархията? Как мислите?

Калинка беше неспособна по принцип. Калинка никъде не се бе проявила. Баща й обаче беше пожарникар, поради което Калинка бе назначена все толкова некомпетентна.
Тя не достигна ниво на некомпетентност, то си беше с нея.
Гешев си беше некомпетентен. Само че бе готов да нарушава закони за да услужи на началниците. Така един такъв го издигна.
Борисов си беше некомпетентен, но намираше връзки за да се издига. Дисертацията му да не мислите, че има принос? Пожарникарски недомислици. Той не стига ниво на некомпетентност, той и за пожарникар, и за джудист, и за главен секретар не става, кариерист.
А това е връзкарство и необективност при издигането на кадри. Никакъв Питър.

В крайна сметка, както и да тълкуваме политически посочените по-горе лица, Принципът на Питър се оказва безпрекословно правило при всички политически образУвания, независимо от тяхната окраска. Причината според мен е /установена от непосредствени контакти и многогодишни наблюдения/ абсолютната некадърност , готовност за корупция и алчност/ склонността на неспособниците да намерят препитание.

Неспособниците са си такива от най- ниско ниво.

Един кадърен и доказан свинар или говедар, трансформиран в политикан, не бива да се възприема като некадърник в нивото си на компетентност на стъпалото "свинар". В това се състои смисъла на принципите на Питър - превишаването на нивото на възможната компетентност.

Това е важният въпрос, след отговора на който ще призная, че сте прави.

Не са един или двама- разни "калинки", адвокатчета , "мисирки" и пр. сволочь, но може би пловдивският майна може да послужи като нагледен пример, ако нямате нищо против.

Този, когото мисля, че имате предвид не е управляващ, а опозиция. Според заглавието обяснявате некомпетентността на тези, които ни управляват

Ако тълкуваме термина "опозиция" по българските стандарти ще дойдем до логичния извод, че в РБ опозиция няма. Или ако набеждаваме някого като "опозиционер", то му правим комплимент за майсторлъка т.е. тарикатлъка в СЪ- краденето. Очевидно е обаче, че в последните /европейските/ години това все повече се превръща в някакъв фарс за баламосване на редовия електорат /всепартиен/ от 80-те % дебили /които междувпрочем считам, че все по- прогресивно се увеличават и може би вече са над 90 %/.
ПП. Май че забраната на т.н. политически партии ще реши радикално проблемите, но Кимон Георгиев отдавна не между живите /за съжаление/...

ако трябва да назоваваме нещата с истинските им имена, опозиция за съжаление наистина няма, а има олигархия. Има една македонска поговорка според която: "Човек без пАри е лАйно, човек сО пари е лИчност." А ако личността сО пАри има някаква идеология, тя далеч не е свързана с каквито и да е смислени идеи, а изповядва само една единствена "идея"- как да се нагуши повечко. В България бизнес няма. И не е имало в съвремието. Цялото нагушване е за сметка на държавата- т.е. нас... Без държавата тези тарикати са гола вОда ! Затова драпат да се докопат до властта /респективно държавната ясла/