https://bivol.bg/7-blind-years.html?fbclid=IwAR1hiabPYC2TPIhfxONXX7Ol2BJi46y-WQIeuNhFSW7WHD5GfI7HHOGgjW0

Досега за ГешеФТа знаем със сигурност три неща:
– Милиционер по образование и светоусещане, който не е привърженик на разделението на властите;

– Успя чинно да устои на безпрецедентен граждански натиск и тоновете недвузначни доказателства, за да покрие всичката помия около БоЕко, Шиши и милиардите, дето дарителската кампания “Българската преклонена главица” връчи щедро по делото за КТБ;

– Устоя и на друг “безпрецедентен политически натиск” от партия, която не е представена парламентарно. Всъщност, натискът съвсем не беше политически, а в основата му стояха независими неправителствени и професионални организации и шепата останали на територията свободомислещи граждани с критични позиции. Устоя, с единствената цел да се тропне в сталинското кресло на Цацронко с възможно най-самодоволната физиономия и най-неприкритите заплахи срещу всички, които не “мислят” в унисон с УКВ-вълните на промития му мозък.

По всичко личи, че мандатът на новия главен прокурор ще започне обещаващо, въпреки популисткия опит на президента на Републиката да даде още един шанс на членовете на Висшия съдебен съвет да покажат поне малко морал и да си спомнят каква е причината да се полагат разни клетви и да се ценят високо етичните качества на магистратите. Глас в пустиня. Имаме си нов главен прокурор и толкова.

Без да имам каквито и да било претенции да съм сведущ в юридическата наука, мога да претендирам, че ми е останал достатъчно здрав разум, за да недоумявам как така човек, който не спазва елементарни правила на правото може да се окаже не само най-достойният, но и единствен кандидат за главен прокурор на суверенна държава. Освен горепосочените медийни заявления против изрично застъпения в Конституцията принцип за разделението на властите и старателното замазване на следите по делото на КТБ, ГешеФТ доказа още (поне) няколко пъти, че най-високият пост, който би заемал, ако законите се спазваха стриктно, би бил шериф на Хамптън, окръг Калхун, щата Арканзас. И то най-малко преди век и половина, в доброто старо време, така умело възпято от Джон Форд, Серджо Леоне и Хауърд Хоукс.

Кой друг, освен самозабравил се дерибей от затънтена дълбока провинция ще държи кметицата на софийския район „Младост“, имащ население почти колкото столицата на Арканзас Литъл рок, окована на улицата за назидание на всички непослушни? Възможно ли е даже и да допуснем, че заместник главен прокурор с (тогава все още пазени в дълбока тайна) апетити за върховната длъжност в държава от ЕС може да си позволи да плямпа като квартална клюкарка пред услужливите медии, мятайки абсолютно недоказани и нямащи отношение по казуса обвинения за нощния живот на Иванчева?

Или пък в прав текст да предупреждава малкото дръзнали да задават неудобни въпроси и да правят „неправилни“ умозаключения, че не е добре за тях да постъпват така? Тоест, щедро да обещава, че и до 160-о място по свобода на словото да стигнем, важното е всички да са наясно, че главният прокурор, макар и бъдещ, е недосегаем и ще коли и беси както си пожелае през следващите седем години.

Който си кротува и чака с трепет мафиотското менте на Темида да не стовари меча си отгоре му, добре. Виж, за неудобните медии, гражданите, които задават прекалено много въпроси, искащите реално правосъдие и еднакъв аршин, ГешеФТа вече ясно показа, че е приготвил своята задружна агитка от футболни ултраси, обитатели на гетата и други бухалки с разнообразно криминално минало. За тях той е радост, за тях той е самият символ на законността на територията. А, ние, будалите, които си въобразяваме, че без лустрация и промени в Конституцията ще се промени каквото и да било, си имаме вятърна мелница, която да нападаме храбро още седем години, нали така?

Стоян Николов – Торлака

Хайде да не се самозалъгваме поне за момент. Денят за размисъл мина, но не беше вчера, а преди три дни. След избора на ГешеФТ за главен прокурор можем само да си размишляваме колкото щем и да си гласуваме за когото ни душа иска. Лично аз се съмнявам, че има какъвто и да било смисъл. Не го казвам от песимизъм. Напротив, оптимист съм, защото вече едва ли има някой, който мисли с главата си и не знае какво се случва в Психодиспансера и какъв е единственият начин да се сложи край на всичко това.

Оня ден никой не е избирал никакъв главен прокурор на Република България. Оня ден имаше показна акция на една на пръв поглед мъничка, но дълбоко окопала се и пуснала пипала на всички нива прослойка от обществото. Макар и реализирана с няколко различни способа, целта беше една-единствена. Да се покаже на нас, дето уж все още си вярваме, че сме гражданско общество, че всъщност не сме нищо повече от отдавна бита карта, от която не зависи даже и стъкмяването на терца Рига.

Хубаво, изборът на нов безотчетен, оплетен в мафиотско-политически кълчища главен прокурор беше предизвестено. Всички гледахме безсилно месеци наред как сталинското законодателство осигурява на олигархията поредния могъщ щит, който да я защитава от Темида. Надприказвахме се по социалните мрежи, даже и рехави протести тук-таме сформирахме.

Че ГешеФТ е ДеСеизбрания съмнение нямаше, но показността, с която беше наложена забележителната му с абсолютната си непригодност личност, няма аналог. Да, Филчев, Велчев и Цацаров в никакъв случай не са свършили нищо по-полезно за обществото от това, което ще направи ГешеФТ, но поне пробутваха номерцата си лицемерно (Филчев не чак толкова). При бъдещия ни главен прокурор подобно фалшиво чувство за такт тотално отсъства.

Помните ли унизителният арест на Иванчева? Висенето с белезници на централно столично кръстовище, гръмките, недоказани обвинения и приказките за бурния й нощен живот, които нямаха нищо общо с правомощията на Гешефта? А изказването му относно това, че не е привърженик на разделението на властите? Прокурор, който не е привърженик на разделението на властите!? А директните му закани срещу медии, които не са лоялни на властта (разбирай Биволъ)?

Всичко това си беше само опипване на почвата. Не знам защо, но ми се натрапва аналогията с назначаването на младия, успял човек за шеф на ДАНС. И, ако за тогава все още не е ясно дали номерът не мина или беше само кьофишек, сега тестът на обществената реакция беше много по-брутален и доведе до успешен краен резултат.

Буквално в очите на обществото бяха запратени всякакви доказателства, че вече нищо няма да е същото. И най-изконните права на всеки, дръзнал да се изправи срещу навързаните свински черва, опа, системата, не само ще си изпати, но и ще бъде поруган публично. Така и стана.

Та, нима не беше изражение точно на тази тенденция без аналог онзиденшното разделение на протестиращи срещу избора на ГешеФТ и контрапротестиращи батки, решени в черни анцузи, докарани с автобуси от гетата маргинали и футболни ултраси, които нямаха никаква представа какво правят там? #ГешеФТ е радост.

Да, ГешеФТ определено е радост за някои кръгове, които нямат нищо общо с обществото, но имат властта да изправят милицията (тоест, полицията и жандармерията) срещу опитващите се да изразят възмущението си от един явно тоталитарен акт. Когато полицията и жандармерията започнат да защитават мълчаливо мутрите, а пък мутрите идват с автобуси да защитават пламенно главния прокурор, символът на справедливостта във всяка държава, чиято Конституция почива на римската правораздавателна система, нещо не е както трябва да е. Всъщност, нищо не е както трябва да е.

Седем години са много време. На прословутото си дълго изслушване във ВСС ГешеФТ показа, че няма никакво намерение да подхожда и към колегите си юристи дори и с капчица уважение. Ако оставим нещата така, за тия седем години той и тези, които стоят зад него, защото как да повярваш, че човек, който не може да свърже две изречения правилно, е в основата на подобен пъклен план, може да свърши чудеса.

Незаконните тераси на олигарсите ще достигнат размерите на голф игрища, личните асансьори ще се катерят по небостъргачи, горите и дюните ще се циментират щателно, а обвинителните актове срещу крадливи политици, безскрупулни олигарси и некадърни държавни служители ще са толкова възможни, колкото „живели дълго и честито“ в народните приказки.

Ние можем да си размишляваме и гласуваме колкото си искаме. Не осъзнаем ли, че примката се стяга и всички държавни институции са овладени от октопода, който вече дори не се притеснява да ни казва в очите, че нищо не зависи от нас, ще си я караме все така.

Няколко медии и граждански организации като „Биволъ“ и БОЕЦ се опитват да се противопоставят на случващото се и да накарат хората да си отворят очите, но, за да откъсне промъкналият се през облаците слънчев лъч ледената дъска от склона и да понесе лавината стремително, тя трябва да има нужната за това критична маса. Иначе не става…