2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Прочетен: 613 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2018 12:04
Договорената война
Публикувано на 17.04.2018 в Свят
https://bultimes.com/%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0/
Защо ракетните удари на САЩ и съюзниците срещу Сирия се оказаха изгодни за всички?
В нощта на 14 април САЩ, Великобритания и Франция нанесоха удари срещу Сирия, които бяха оценени като агресия в Москва. Според информация на вестник Wall Street Journal, президентът на САЩ Доналд Тръмп е обсъждал различни варианти, включително удар срещу руски и ирански обекти. Това не се случи, а ударите, изглежда, се оказаха „изгодни” за всички страни.
От всички сценарии за евентуална война между великите сили в Сирия – включително ядрен сблъсък – които през цялата минала седмица бяха обсъждани по-често от прогнозата за времето, както от политолозите, така и от потребителите на социалните мрежи, се случи най-невероятният… и най-щастлив сценарий. Ракетните удари на САЩ, Великобритания и Франция срещу Дамаск изглеждат повече като договорен мач по футбол. Резултатът действително устройва всички страни. Това обаче е единствената добра новина. Всичко останало е много лошо.
В действителност практически всички заинтересовани страни по свой собствен начин изразиха своя дипломатически „възторг” от ракетните удари в нощта на 14 април. Президентът на САЩ радостно написа в „Туитър”, че „мисията е изпълнена” и не е било възможно по-добре да се извърши удар. При това Щатите и техните съюзници запазиха положение, тъй като публично бяха обещали възмездни удари за химическата атака в Дума (дали тя се е състояла, е друг въпрос, от който, изглежда, малко страни се интересуват) и в противен случай щяха да изживеят голям позор.
Президентът Асад заяви, че атаката още повече е сплотила сирийския народ около настоящата власт, а в самия Дамаск след ударите се проведоха многочислени митинги в подкрепа на сирийския режим. Руското Министерство на отбраната побърза да отбележи, че сирийската противовъздушна отбрана (съветско производство противоракетен комплекс) е свалила 71 ракети от 103. Истина е, че Щатите до голяма степен изстреляха „Томахоук”, постъпили на въоръжение още през 80-те години на миналия век.
Ударът няма да повлияе върху хода на войната – това призна публично дори министърът на външните работи на Великобритания Борис Джонсън. При това Русия, Иран и Сирия получиха възможност да заявят, че САЩ и техните съюзници помагат на терористите чрез своите бомбардировки. Тръмп пък, от своя страна, показа, че Щатите могат да бомбардират всяка страна, дори в нея да има руски войски.
Извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, свикано по инициатива на Русия след ракетните удари, показа, че „световният парламент” отново не е в състояние да решава въпросите на войната и мира поради непреодолимите различия между страните – членки на Съвета за сигурност. Предишните шест резолюции по темата Сирия бяха блокирани с вето от Русия. За руската резолюция с обвинения в агресия по адрес на САЩ и техните съюзници гласуваха едва три членки на Съвета за сигурност (Русия, Китай и Боливия), против бяха осем, а четири страни (включително Казахстан, въвлечен в преговорния процес за Сирия, макар и напълно неуспешно) се въздържаха.
В същото време заседанието протече на фона на разпространяващото се в социалните мрежи видео, на което представителите на Русия и САЩ в ООН Василий Небензя и Ники Хейли общуват в кулоарите не просто дружелюбно, но и нежно. Не е много вероятно дипломатите на двете страни да общуват по подобен начин, дори в кулоарите, ако техните държави наистина се готвят да воюват една с друга.
Показателно е, че ракетните удари не взеха човешки жертви и бяха прицелени само по такива обекти, на които не се намират нито руски, нито ирански войски, и които не са в зоната на отговорност на руската противовъздушна отбрана в Сирия. Русия очевидно е била предупредена предварително за ударите. В неделя, 15 април, посланикът на САЩ в Русия Джон Хантсмън предупреди Москва и за това, че САЩ ще въведат нови санкции „заради Сирия”. Тоест това е дежурна война по разписание, дежурни санкции при пълно отсъствие дори на намек за съдържателен изход от продължилия дълго дипломатически тупик в международната политика, също и от военната безизходица в Близкия изток.
Разбира се, добра новина е, че „големите воюващи страни” си дават сметка за недопустимостта на преки военни сблъсъци между страните от Запада и Русия както в Сирия, така и където и да било другаде.
От друга страна, населението на Сирия се превърна в „жертвено агне” в опитите на великите, и на не толкова велики държави да установят някакви правила на играта в международната политика. Представителите на проамериканската коалиция (в частност Франция и Германия, както и формалният съюзник на Русия по сирийския въпрос, но при това член на НАТО, Турция) открито говорят, че смисълът на тези удари е в това „руснаците да заставят Асад да седне на масата за преговори.
Опитите за организиране на преговори на сирийската опозиция със сирийската власт било в Женева, в Астана или в Сочи не доведоха до нищо. Нито зоните за деескалация, нито проектът за нова конституция на страната, подготвен при активното участие на руски експерти, не донесе мира в Сирия. Въпреки очевидния военен успех на армията на Асад обаче, той едва ли ще може да вземе под контрол цялата страна, особено ако САЩ и Турция не пожелаят да излязат от Сирия (при това последната настоява за оттегляне на Асад по-остро дори от Щатите). Ясно е, че Русия има нужда в Сирия не толкова от самия Асад, колкото от възможността да изпита оръжия в бойни условия (за това говори и руският президент), да запази военните си бази в Близкия изток и да се върне сред „великите държави”, решаващи въпросите на „голямата политика” по целия свят.
Може ли Сирия да стане обект на сделка между Русия и Запада за Украйна – въпросът е открит. При всички случаи обаче войната срещу забранената в Русия „Ислямска държава” (а това е официалната причина за разполагането в Сирия както на руски, така и на американски войски – в което мотивацията на страните напълно съвпада) очевидно не е реалната цел. „Ислямска държава” де факто е разгромена, а краят на войната не се вижда.
Разбира се, управляемата „договорена война” за отдалечените от границите на страните участници земи не е най-лошият вариант на дипломатическата игра в днешната ситуация. Очевидно обаче това е палиативна мярка. Взаимното доверие между САЩ и страните от Запада, от една страна, и Русия, от друга страна, практически е сведено до нула. Сирия се превърна в допълнително основание за антируски санкции, които сами по себе си се превръщат в главния инструмент за сдържане на Русия.
Вероятно съботните ракетни удари показват как в настоящата ситуация страните могат да избегнат пряк военен сблъсък. Самите основания за такива стълкновения обаче не стават по-малко. Русия и Западът продължават да балансират на границата на голяма война, подобно на въжеиграч на въже, надвиснал над планинска пропаст. Това определено не е нормален начин за придвижване. Дори най-добрият въжеиграч може да падне в пропастта във всеки един момент.
Източник: Газета.ру
Превод: A-specto.bg
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto
12 април - Денят на космонавтиката! Праз...
Пролетен дъжд