Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2017 20:42 - Ирина Довган – една от многото жестоко наказани от високо духовния и прекрасен „русский мир”
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 2267 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Ирина Довган е от гр. Ясинувата, Донецка област.

image

През август 2014 г. нейните снимки обиколиха целия свят. Завързана за уличен стълб, омотана от орките с украинското знаме и с „венец” с украински знаменца на главата... В ръцете си държи картон с надпис „Она убивает наших детей. Агент карателей”.

Беззащитната жена няколко часа е плюта, бита, блъскана и ругана от минаващите край нея „хора”. Подложена е на това унижение след няколко дни плен и побои. Ако на това място случайно не са се оказали чуждестранни журналисти, които са заснели ставащото, Ирина най-вероятно е щяла да бъде убита. Пускат я, след като снимката на завързаната за стълба жена се появява в американски вестник. Отачало Ирина заминава за Мариупол, а след това – за Киев.

Въпреки всичко преживяно, въпреки гаврите и униженията, Ирина не е сломена. В нея има толкова оптимизъм, лъчезарност, доброта и светлина, че физически усещаш как те зарежда с енергия. Винаги е готова да помогне, да те остави да пренощуваш, да те нахрани и да сподели всичко, което има. Макар че след плена идва на себе си доста време: „След всичко, което се случи, цял месец не бях на себе си. Не можех да разбера как изобщо ще живея по-нататък, къде... В Ясинувата си имахме къща – уютна, комфортна. В градината ми има уникални дървета. Много обичам да се занимавам с градинарство, с цветя. В Ясинувата ме познават доста хора. Бях първата жена в града, която започна да кара кола. Осем пъти съм организирала пътувания до Бавария за децата на чернобилските преселници, които живеят в нашия регион. Винаги съм се занимавала с нещо... И когато украинската армия наближи Донецк, започнах да им помагам. Тогава дори още не знаех, че това се нарича „доброволческо движение”. С мои съмишленици готвехме разни неща за ядене и ги карахме на войниците. Като видях, че са зле облечени, събрах пари и купих униформи. Трябваха одеяла и възглавници? И това им доставих. За всичко това ме арестуваха.”

Когато идват да я арестуват през август 2014 година, Ирина е на двора, в градината. Осем въоръжени мъже веднага започват разпит, настояват да каже имената на хората, които помагат на украинската армия. Тя се опитва да отговаря уклончиво, но в края на краищата я откарват в Донецк, в едно бивше военно поделение.

„Бог кой знае защо ме остави жива, макар че бях сигурна, че ще ме убият, както стана с много други хора. Като цяло, аз не им трябвах на тези бандити. От сейфа вкъщи бяха взели всички документи: за моя козметичен салон, за апартамента на майка ми в Ясинувата, за къщата. Много настояваха да разберат адресите и имената на местните хора, помагали на армията. Казвах им, че не познавам никого. Но сред вещите ми бяха намерили някакви записки за събраните пари, с които купихме униформи. Това беше явно доказателство, че не съм помагала на армията самостоятелно. Но аз като жена се мъчех да го увъртам с общи приказки,  казвах, че не помня имена... Но така не можеше да продължава вечно. Затова понякога си „спомнях” някакви имена – само на хора,  които със сигурност бяха заминали и бяха вече в безопасност на територията на Украйна. И сега със сигурност мога да кажа, че от моите думи никой не е пострадал! Това беше най-важното за мен.

Когато ме разпитваха и ме биеха, ме плашеха все с едно и също: „Ако ни сътрудничите, просто ще ви застреляме и ще ви закопаем. Ако не – видяхте на първия етаж стотина чеченци и казаци... Ще издържите една-две нощи...”. Това ме плашеше адски.”

Докарват Ирина в Донецк на 25 август. Тя казва, че за нея трите часа, през които е била завързана за стълба, са били... най-леките. „Непрекъснато идваше някой, плюеше ме, блъскаше, удряше. Някаква жена си направи труда да отиде до колата си и да извади от багажника домати, които ми натискаше в очите. Нямаше нито един, който да изрази поне мълчаливо съчувствие. Пък и кой би могал да ме защити, щом до мен има десетина осетинци с автомати? Страшно е... Младежи се смееха и се снимаха пред мен. Една около седемдесетгодишна баба дълго ме удряше с патерицата си – по гърба, по рамото – и повтаряше: „Фашистка, убийца”.

Преди освобождаването на Ирина командирът на батальон „Восток” Александр Ходаковский /един от създателите на "ДНР", до 2014 г. - началник отдел в Центъра за специални операции "Алфа" към Службата за сигурност на Украйна в Донецка област/ събира журналисти и произнася реч, че арестуването на Ирина било грешка и че „Восток” не преследва другомислещите.

„Всичко това беше казано заради чуждестранната преса, която беше там. А аз написах разписка, че нямам никакви оплаквания. Иначе нямаше да ме пуснат. Американските журналисти ми помогнаха да напусна Донецк.”

Оттогава Ирина не е била в любимия си дом. Отначало заминава за Мариупол, където  вече се намират съпругът й и дъщеря й. След това семейството се премества в Киев.

„Животът непрекъснато ме среща с хора, разговорите с които ме карат да правя някакви изводи, да направя следваща крачка. В разговор с едно семейство на дипломати те ми споделиха своите наблюдения: има две категории бежанци или вътрешно разселени лица, което, всъщност, е едно и също. Едните чакат кога ще дойде времето да се върнат обратно. Но животът е несправедлив. Това обикновено не се случва. Хората живеят години наред в очакване и стават дълбоко нещастни. А втората категория са онези, които стисват зъби и започват живота си от нулата. Те успяват да изградят живота си наново. Живеят пълноценно, мнозина дори и щастливо. Този разговор ми остана в душата. Реших, че трябва да започнем да живеем отново.

Ужасно страдах за моите дървета, за кучето ми, което трябваше да оставя при едни познати в Мариупол. Но при това ме беше срам от моите мисли. Аз страдам за някакви свои любими неща, а хората загиват във войната. В сравнение с това моите загуби са едно нищо. И веднъж казах на мъжа ми: хайде да се стегнем и да започнем живота наново. Продадохме едната кола. Изтеглихме спестяванията, които бяхме успели да спасим, и купихме една къща близо до Киев, за която собственикът изплащаше кредит. Между другото, той замина за Москва. Смята, че тук няма да се случи нищо хубаво. Това си е негова работа. Сега ние изплащаме кредита. Миналата зима всяка нощ с мъжа ми правихме ремонт – сами, защото всичко това го можем и не ни е за първи път. И мога уверено да кажа, че сме придвижили напред. Имаме дори стая, в която можем да приемаме гости. У нас винаги живее някой, който е напуснал Донецк. В края на есента посадих овощни дървета – всички се хванаха. След четири години отново ще си имам дървета с плодове и цветна градина.

Разговарям с някои от старите съседи, разказват ми какво се случва там. Затова знам: в нашата къща, разграбена от батальон „Восток”, най-напред са си направили база бурятите-„опълченци”. След това техният главатар си е харесал къщата. Настанил е там жена си, двете си деца и родителите си. Наскоро му се е родило трето дете. Изкарват го на разходка с количката на моята внучка. Пазех много детски вещи. Сега всичко е влязло в употреба... С градината никой не се занимава. Земята е покрита с бурени. Само през лятото са утъпкали пътечка във високата трева, за да стигнат до прасковата. Много дървета са изсекли. На двора има разни коли, явно отнети от местните хора, практически всичките изтърбушени, разглобени. Убедих себе си, че ако постоянно си спомням моята къща и страдам, че тя вече не ми принадлежи – значи, орките са ме сломили, победили са ме. Това не трябва да се случва.”

След плена започват да канят Ирина в Европа като една от пострадалите от издевателствата на сепаратистите – тя дава показания в съдебни заседания, разказва за преживяното в Европейския парламент. И днес смята, че това е нейната мисия: „Вече започват да разглеждат нашите дела в европейските съдилища. И аз съм готова да си спомням за своите унижения и мъчения толкова пъти, колкото потрябва. Главното е да бъдем чути, светът да разбере и да постанови: Русия е страна агресор, която финансира терористите в Украйна.”

Преди една година в гр. Черновци Ирина беше наградена с украинския неправителствен орден „Народен герой на Украйна”.

image
Снимка Роман Николаев (Roman Nikolayev)

Днес Ирина Довган има рожден ден. Няма да уточняваме годините, защото красивата жена няма възраст и цифрите в нейния случай не означават нищо. Желаем на Ирочка и семейството й здраве, благополучие, увереност в утрешния ден, добри реколти... и искрено вярваме, че в най-близко бъдеще всички заедно ще празнуваме Победата. Нашата Победа.

Автор: Violetta Kirtoka


По-подробно:
ИРИНА ДОВГАНЬ: "Я ГОТОВА ВСПОМИНАТЬ О СВОИХ УНИЖЕНИЯХ И ПЫТКАХ СТОЛЬКО, СКОЛЬКО БУДЕТ НУЖНО. ГЛАВНОЕ, ЧТОБЫ МИР ПОНЯЛ: РОССИЯ – СТРАНА АГРЕССОР"



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 1307606
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2553
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.