В крайна сметка отидох на концерта на Слави на Орлов мост сам. Някои мои заподозрени за потенциално съучастие приятели не проявиха интерес, но бунтарският дух в мен явно още е жив и не бих пропуснал това събитие.

Като всяка ad hoc проява не беше достатъчно добра организацията и се оказа, че между сцената и платформата с прожекторите и камерите имаше по-малко хора и сериозни свободни пространства, докато точно до тях хора се гъчкаха до степен да не можеш да си вдигнеш ръцете. Трябваше по-рано хора да бъдат насочвани нагоре по булеварда, а не да се стига до такова струпване, което към финала на концерта доведе и до една припаднала жена.

Самият концерт, или по-точно митинг-концерт вървеше нормално, с очакваните песни. Неочаквани обаче се оказаха ораторите или по-скоро – начинът, по който говореха. Струва ми се обидно от страна на сценаристите да четат речите си от аутокюто, все едно са в телевизия. И ако за Краси Радков това е оправдано, тъй като е актьор, за сценаристите, които иначе в шоуто са много пламенни и надъхани, не бе приемливо. Редно бе или да говорят по сърце, или да си направят труд да научат тези 5-6 изречения, които всеки каза. Това показва липса на дух, липса на капацитет и невъзможност да надскочат себе си и телевизионния формат, от който идват.

Другото, което си мислех, докато гледах концерта е, че ако Слави някога е можел да влезне в политиката, този момент (отдавна) е отминал. Ако нямаш екип и възможност да отговориш на очакванията на улицата и да ги поведеш, няма смисъл, не се получава. Вероятно това е разбрал и самият Слави, тъй като той не се и опитва да прави нещо такова. Поне не засега. Политиците страхливо и неориентирано слагат етикети и се опитват да рамкират проявата, като казват, че това е референдумът „на Слави“. Но това не е нужно, тъй като нито някой ги слуша, нито Слави е тръгнал да става политик.

Мислех си още, че стават точно 20 години, откакто блокирахме улиците и мостовете на София, в опит да изгоним Жан и останалите червени. Даже някои от песните още са си същите. Когато човек има такъв тип deja vu започва сериозно да се замисля кой е, какво прави там и какво следва да прави. Основната разлика е, че сега не викахме „кой не скача е червен“, а предимно пеехме песни. Но идеята, сякаш, е същата. Червено-синята мъгла за тези 20 години явно се е хомогенизирала и по някакъв повтарящ се начин има едно огромно мнозинство, което иска, очаква, или се опитва нещо да промени. Само че сега то не е синьо, а негласуващо и необичащо политиците мнозинство.

Но как да стане тази промяна? Как Слави отвън да промени системата отвътре? Трудно, ако не стане част от нея, но как да стане част от нея, като така би изгубил себе си? Не е първият и сигурно няма да е последният пред тази дилема. Още повече че, когато влезнеш в системата изведнъж виждаш, че не всичко е точно така, както изглежда отвън. Въпросът е комуникацията вън-вътре да не спира и ако някой си прави оглушки, да му се напомня. И ако пеенето на песни на Орлов мост е начинът това да се случва, пак ще пеем.

...има в горните редове.
И как Иво Сталина Прокопиев ви наема такава ОТКРОВЕНО ПРОДАЖНА и много ЕВТИНА НЕГРАМОТНА ПРИСЛУГА от евтини ПАРВЕНЮТА, мразеща и в червата си всяко по-порядъчно нещо на територията на окупационния евро-райхскомисариат "България"?

че без отчитане на външната манипулация, натиск и принуда, Е ПРАЗНА РАБОТА всеки вътрешно-политико-икономико-морален анализ. Историческите събития пред очите ни, имат ПРИЧИНИ и, освен това, будят ЧУВСТВА. Когато чувстващите (младите хора предимно това правят) та, когато чувстващите не знаят причините, става ГАЛИМАЦИЯ. Знаете ли що е галимация? Думата иде от петела в Евангелието на Матей. Когато вместо "петела на Матей" казваш и мислиш "Матей на петела", това е най-прост пример за бъркотията "галимация". На света и особено в човешките глави, има и много по-оплетени бъркотии. Най-прост пример - забравения и безполезен призив на Дони "не на страха". Той беше равноценен на призива на Радичковото врабче, ако помня добре - "Тате, кажи на дърветата да не се клатят, за да спре вятъра".

Малии-и-й... ВлезнАх у полезрението на троловете, тази съвременна електронна платена мода! Позабавлявайте се, да ви видя сеира :).