На 17 април се навършват 11 години от създаването на ПП АТАКА. Навлизаме в зрелостта на 12-та година с гордо вдигнати чела от постигнатото и с вяра, че краят на колониалното робство, в което наши и чужди мерзавци потопиха Татковината, е близък.

Когато преди 11 години Волен Сидеров поведе българските патриоти в битката за суверенна България, националният флаг беше удобно забравена реликва. Днес той се вее щастливо из цялата страна. И дори соросоядите вече се загръщат с него, когато искат да скрият предателската си природа.

Когато на 19 февруари 2008 г. колоните на атакистите крачеха към посолството на Турция с възгласи „Долу ДПС!“, толерантните обитатели на „Дондуков“ 1 и 2 изпаднаха в амок. Никой не си представяше, че такъв бунт е възможен.

Днес дори те се опитват да се разграничат от противоконституционните протурски партии (които вече са три), но задкулисните им сношения с оръдията на Анкара прозират през завесата.

Когато през октомври 2009 г. в 41-то НС предложихме закон за създаване на доброволни отряди в помощ на полицията, бяхме обругани като „расисти“. Днес политически дребосъци, които се мъчат да подражават на АТАКА, повтарят идеята ни като своя.

Когато от парламентарната трибуна призовавахме за изграждане на стена по българо-турската граница, бяхме игнорирани от парламентарната група на днешните управляващи. Успяхме да изградим само 36 км от защитното съоръжение за 9 милиона лв. Днес управляващата камарила признава, че ограда е нужна, но не може да я построи, макар че е отделила за целта 10 пъти повече пари. Защото не може да си подели милионите от поръчката – все пак, коалицията е от седем партии, плячка трудно се поделя между толкова много желаещи.

Когато предупреждавахме, че нахлуващите ислямски маси не са бежанци, а средновековни главорези и престъпници, идващи от лагерите за джихадисти в Турция, бяхме съдени от чуждите агентури, мимикриращи като „хелзинкски комитети“ (нямащи нищо общо с Акта от Хелзинки)  и „отворени общества“ (нямащи нищо общо с българското общество). Историята на изстъпленията им по територията на Стария континент през последните 4 години доказа правотата ни.

Когато вдигнахме каузата за повишаване на минималната пенсия и заплата съответно на 500 и на 1000 лв., ни обявиха за луди. Днес Евросъюзът обмисля да вдигне минималната заплата на 450 евро във всички държави-членки.

Когато през 2013 г. внесохме законопроект, изравняващ  пенсионните компенсации на българските учители с тези на магистратите и военните,  бяхме обявени за „популисти“. Но благодарение на нашия натиск от 1 август т.г. българските учители ще получават по 10 заплати при пенсиониране.

Когато предупреждавахме, че проектът „Европейски съюз“ е сговор на корумпирани чиновници, който неминуемо ще се разпадне, получавахме обиди от първите страници на вестниците. Днес Брюксел и Вашингтон мислят на глас как да предотвратят разпадането на ЕС.

Когато наричахме нещата със собствените им имена и сочехме с пръст враговете на България, ни наказваха за „реч на омразата“. Днес със същата реч кандидати за президенти се мъчат да спечелят  гласа на милионите.

Защото такава е нашата съдба – да бъдем първопроходци, проправящи пъртината за онези, които кретат след нас. За да могат и те да се радват на свободата на словото и идеите, без да плащат скъпата цена, която ние плащаме до ден-днешен. За да могат и те да се включат в битката за суверенна и благоденстваща България, без да изпитват страх от властващата наднационална олигархия.

Очакваме ги и продължаваме напред – в името на Родината! / ПП АТАКА